№ 27062
гр. С., 02.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Частно гражданско дело №
20221110146006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молби от процесуалните представители на длъжниците, с които
се иска допълване на постановеното по делото Определение № 68496/02.06.2023 г. по
описа на СРС, 56 с-в в частта за разноските. И в двете молби се навеждат доводи, че в
полза на адвокатите следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на длъжниците в размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г.
В срока за отговор е постъпило становище от заявителя, в което се поддържа, че
молбата, подадена от адвокат К. Б. е неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира молбата за основателна.
Молбите по реда на чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта за
разноските са процесуално допустими, доколкото същите са подадена в срок от
правоимащи субекти. По делото няма данни препис от определението да е връчен на
длъжниците, поради което съдът приема, че молбите са подадени в срок от
правоимащи субекти.
По отношение на претендираните разноски за заповедното производство, съдът
взе предвид, че възражението не се постановява в самостоятелен състезателен процес, а
е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път,
в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да
бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл например
Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК). От
друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира възражението
си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като страните по
договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят възнаграждение и
за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При разпределяне на
отговорността за разноски обаче, съответно при натоварване на насрещната страна,
следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране
на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва с
разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита. Доколкото
1
адвокатът има признато от закона право на възнаграждение, когато оказва безплатна
правна помощ, следва да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, когато защитата е успешна. Съдът намира за необходимо да
посочи, че в хипотезата на чл. 38 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, като
съдът не обосновава преценката си за дължимия размер на адвокатското
възнаграждение с Наредба № 1/2004 г., тъй като с Решение от 25.01.2024 г. на Съда на
Европейския съюз по дело C-438/22, същата е обявена за неприложима, а присъжда
възнаграждение съобразно положения от адвоката труд и действителната правна, и
фактическа сложност на делото.
Ето защо определението в частта за разноските следва да бъде допълнено, като „С.
В.“ ЕАД бъде осъдена да заплати на процесуалните представители на длъжниците
сумата от по 50 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 68496/02.06.2023 г. по
ч.гр. д. № 46006/2022 г. по описа на СРС, 56 с-в, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „С. В.“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1 сумата от 50 лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжника В. И. А. в
производството.
ОСЪЖДА „С. В.“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1 сумата от 50 лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжника В. Г. Ф. в
производството.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 1- седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2