Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, 12 май
2017год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 7 състав, в
публично съдебно заседание на 04
април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №8172/2015год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени с Д. Л. Р. и Г.Б.Р. срещу Т.Л.Г., Т.Б.Ф.
и З.А.С. искове по чл.45 ЗЗД за заплащане солидарно на сумата от по
15 000лв., на всеки един от тях обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, поради смъртта на Б.Д.Р.-син на ищците,причинена от ответниците,ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба се посочва,че Б.Д.Р. е умишлено умъртвен на 04.07.2010год. от Т.Л.Г., Т.Б.Ф. и З.А.С. в
съучастие,като съизвършители помежду си, като убийството е извършено по особено
мъчителен начин за убития, с особена жестокост, извършвайки престъпление по
чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и 3 и т.11, пр.1, вр чл.115, вр. чл. 20,ал.2,вр.ал.1 НК.
На 04 юли 2010год., около 16.00 часа,в
гр.София,на ул.”******” пред №121 възникнал скандал между Х. Л./живущ на №121/
и С. Д./привлечен в качеството на обвиняем на 13.07.2010год. и починал в ОС”ИН”
гр.София-сектор”Арести” на 31.01.2011год./С. Д. живеел на ул.”******” срещу №121,
в махала обособена от временни постройки,като Х. Л. искал семейството на Д. да
напусне постройките твърдейки, че имота върху които се намирали бил негов.Към Х.
Л. по-късно през деня се присъединява и пострадалия Б. Р.,като след това
пристигат и ответниците Т.Ф., З.С. и Т.Г.. Възникнала борба между пострадалия Б.
Р. и Т.Ф.,като последния получава прободна рана в областта на лявото бедро и
порезна рана в лявата ръка.При създалата се ситуация ответника Ф. наредил на
ответниците С. и Г. – „Вижте какво ме направи – влизайте вътре и го
убийте”.Ответниците преследвали пострадалия Р. с дървени пръти и метални
винкели.Настигнали пострадалия и започнали да му нанасят удари по цялото
тяло,като по време на побоя ответника Т.Г. нанасял удар с метален винкел в
главата на пострадалия,при което последния паднал на земята.След като
пострадалия Р. паднал на земята ответниците прекратили боя, но в последствие
разбрали,че същият е все още жив,при което му се нахвърлят и продължават да го
удрят по главата и тялото с предметите,които носили в себе си – дървени колове,железа
и камъни.При появата на полицейски служители ответниците прекратили
ударите.Вследствие на нанесения побой, Б.
Р. изпаднал в безсъзнание, а пристигналият на място медицински екип
единствено констатирал смъртта му.Ищците посочват, че между тях и починалия Б. Р. съществувала
изключителна връзка и прекрасни семейни отношения,които били прекъснати
завинаги и няма да бъдат възстановени никога.Така причинената загуба причинила
на ищците дълбока мъка и страдание,която засегнала цялото семейство, и от която
все още не са в състояние да се отърсят.
Ответникът -
З.А.С. оспорва предявеният иск по основание и размер,като посочва, че
към момента липсва влязла в сила осъдителна присъда,въз основа на която да е
признат за виновен за извършител на престъплението убийство на Б. Р..Не бил
участвал по никакъв начин в причиняване на смъртта на Р. и нямал нищо общо с неговата смърт. Оспорва
всички правопораждащи факти в исковата молба, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба,свързани с неговото участие в описаните събития.На стр.2 от
исковата молба предпоследния абзац от долу нагоре е посочено,че ищците
вследствие на извършеното престъпление загубват своя брат и син,а в първото
изречение на исковата молба е посочено,че ищците са родители на починалия. Не
само не е доказано правото на ищците да претендират настоящото о обезщетение,
но е налице и неяснота каква е тяхната връзка с починалия. Ищците не описват
никакви вреди,още по-малко аргументират наличието на пряка причинна връзка
между тези вреди и твърдяното от тях умишлено умъртвяване. Моли да се отхвърли иска, като неоснователен, а
ако се приеме за основателен,то претендираният размер е силно завишен.
Ответниците -
Т.Л. Г. и Т.Б.Ф. не изразяват
становища и не ангажират доказателства.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
С присъда от 24 април 2014год. СГС,НО,27 състав, по нохд №4674/2012год.
е признал - подсъдимият Т.Л.Г. за
виновен в това,че на 04.07.2010год.,около 17.00 часа,в дворно място, находящо
се в гр.София, ул.”******”№121, в съучастие,като съизвършител с Т.Б.Ф.-извършител,
З.А.С.-извършител и С. Г. Д.-извършител/починал на 31.01.2011год./,умишлено
умъртвил Б.Д.Р.,чрез нанасяне на многократни, на места наслагващи се удари в главата,
с или върху твърди, тъпи предмети вследствие на, което му причинил счупване на
лявата теменна кост на черепа и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, с последващ
мозъчен оток и парализа на жизненоважните мозъчни центрове на дишане и сърдечна
дейност. Разкъсно-контузни рани по главата разположени в теменно тилната
област,кървонасядането на меката черепна обвивка,счупването на лявата теменна
кост с развитие на травматичен субарахноидален кървоизлив и последващ мозъчен
оток са в резултат на действието на твърди предмети по механизма на директен
удар/ и с или върху такива,като имайки предвид анотомичната им локализация в
сравнително ограничена област/теменно тилно/,биха могли да са причинени от блок
от бял камък с „П” образна форма с гребеновидно разположени оребрения по дъното
му и чрез нанасяне на удари върху главата и с прикрепената метална част на
дървената пръчка,както и с металния винкел, като убийството е извършено по
особено мъчителен начин за убития - от момента на нанасянето на първия удар, до момента на изпадане в пълно
безсъзнателно състояние от причинената черепно-мозъчна травма и настъпването на
смъртта.Р. е изпитвал значителни болки и страдания,като в подкрепа на това е
морфологията и локализацията на травматични увреждания и с особена жестокост-
нанесените травматични увреждания са с различна анатомична локализация,които по
своята морфология и тежест добре отговарят да са получени в резултат на
многократни удари с или върху твърди предмети,нанесени за сравнително кратък
период от време,като в процеса на динамиката им от получаването на травматичното
увреждане на главата със счупване на черепния покрив и развитието на
субарахоноидалният мозъчен кръвоизлив до настъпването на смъртния изход,или агонарният
период на времетраене е в рамките на около 15 минути – черепно-мозъчна
травма,изразяваща се в седем разкъсно-контузни рани в теменно-тилната област на
главата, с кръвонасядане на меката черепна покривка,счупване на лявата теменна
кост на черепа, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка- вляво теменно,мозъчен
оток, множество кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците,поредно
нараняване на дясната ръка между втори и трети пръсти,като деянието е извършено
и по хулигански подбуди,поради което и на основание чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и 3 и т.11,пр.1
вр. чл.115,вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК го осъдил на двадесет години лишаване от
свобода с първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание.Със
същата присъда наказателният съд е признал и подсъдимите Т.Б. Ф. и З.А.С.,за виновни за същото деяние и на
същото основание и също на двадесет години лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване на наложените наказания.
С решение №58 от 26.08.2015год. САС,НО, 4
състав, по внохд №95/2014год. на основание чл.337,ал.1,т.1 НПК и чл.338 НПК е
изменил присъда от 24.04.2014год. на СГС,НО, 27 състав, по нохд №4674/ 2012год.,
в частта на правната квалификация,като оправдал подсъдимите Т.Л.Г.,Т.Б.Ф. и З.А.С.
да са извършили вмененото им престъпление по „хулигански подбуди” и отменил
присъдата в частта на приложената правна квалификация по чл.116,ал.1,т.11 вр.
чл.115 НК, като изменил присъдата и в частта на наказанието на подсъдимия Т.Б.Ф.,като
го намалил от двадесет години лишаване от свобода на деветнадесет години
лишаване от свобода, а по отношение на Т.Л.Г. на осемнадесет години лишаване от
свобода и по отношение на З.А.С. на седемнадесет години лишаване от свобода.
С решение №372 от 07.01.2016год.,Върховният
касационен съд на Р.България ,І НО, по касационно дело № 805/2015год.е изменил
решение №58 от 26.02.2015год. постановено по внохд №951/2014год. по описа на
Апелативен съд гр.София,като намалил наказанията на подсъдимите Т.Б.Ф., Т.Л.Г.
и З.А.С. на по шестнадесет години „лишаване от свобода”.
В публично съдебно заседание на 05 април
2016год. процесуалния представител на
ответника – З.С. – адвокат П. е
заявила,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия,тъй като и ответникът е пострадал от побоя.
По делото са изслушани свидетелски показания.
Свидетелят В.П.Б.посочва,че познава
цялото семейство и е приятел с двамата братя.След нелепата случка в циганската
махала Б. бил убит и това било понесено много лошо от родителите му –майката
изпаднала много тежко психическо
състояние,взимала лекарства,била неконтактна, не излизала, била в шок и
впоследствие се наложило да се лекува някъде. Бащата тогава работил, но
прекъснал работа или го уволнили,получил проблеми със сърцето и пиел хапчета.Б.
им помагал за всяко нещо, живеели заедно.Той тогава им бил опора бил 24-годишен.След инцидента се
наложило да продадат апартамента.Майката отишла да се лекува в Гърция , а
чичо Драго започнал нова работа и живеел
в Своге.
Свидетелят
Л. Д. Р. - син на ищците,брат на починалия Б. Р. посочва,че доколкото знае ,негов приятел го викнал да помогне.
Неговият приятел се скарал с някакви
цигани от „Факултета”. Брат му е бил там, нападнали са ги и след това тези
цигани са викнали още 50-60 човека цигани с брадви и секири.Трима човека срещу
50-60 човека с брадви и секири,пак добре,че поне двама са оцелели.Майка му
постоянно е в депресия,6-7 години не
може да се оправи,не работи, пие
всякакви лекарства. Баща му същата работа,сменил 2-3 работи.Майка му
отишла да се лекува във Франция, но там продължавали депресиите, приспивателни,психиатри,лекарства,след
това се върнала за малко, сега била на
лечение в Гърция и положението е тежко.Баща му има проблеми със сърцето,психически
проблеми,няма как да се оправят след загуба на дете.Много помагал брат му на
родителите си с всичко,вкл. и финансово,били много близки.В момента на живее с родителите си.Майка му е в
Гърция на лечение, а баща му живее в Своге.Б. живеел с двамата си родители и
със брат си –Л. Р., имал си приятелка
тогава, но не е имал деца.Съдът кредитира за достоверни показанията на
свидетелите – В.Б.и Л. Р., като ясни,
взаимно допълващи се ,убедителни и неопровергани от други доказателства.
Всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму/чл.45,ал.1 ЗЗД/.За да е налице деликтна
отговорност е необходимо деяния/
действие или бездействие/, което да е противоправно, да е извършено виновно,да
причинява вреда другиму,както и да има причинна връзка между извършеното деяние
и претърпените вреди. Противоправността означава,че деецът с действие или
бездействие засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо
закономерно следствие, на конкретно деяние с вредоносен резултат. Непозволеното
увреждане е юридически факт, от който възникват,както неимуществените, така и
имуществените вреди. Деликтът води до неблагоприятни последици в сферата на
увредения и задължението да бъдат поправени вредите са на причинителя им.
Ищците –Д.Л.
Р.-баща на починалото лице и Г.Б.Р. – майка на починалото лице – Б.Д.са
материално правно легитимирани да
претендират обезщетения за неимуществени вреди,/удостоверение за наследници №000362/ 20.07.2010год. на
СО-район”Овча купел”/ тъка като по
делото безспорно се установи,че смъртта на техния син на 04.04.2010год.е в
пряка причинна връзка с умишленото му умъртвяване
от ответниците на същата дата, съгласно
постановените присъда на СГС
и решения на САС и ВКС на Р.България.Влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието,неговата противоправност и виновността на дееца./чл.300 ГПК/.
Доколкото вината се предполага до доказване
на противното, то съдът приема, с оглед събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,че е осъществен
сложния фактически състав на чл.45 ЗЗД, за ангажиране на солидарната
отговорност на тримата ответници.В разглеждания случай се претендира солидарна
отговорност и от тримата ответници, и след като те отговарят за целият размер
на вредите, независимо от приноса за причиняването иска по чл.45 ЗЗД следва да бъде уважен срещу солидарно
отговорните съпричинители на вредите/чл.53 ЗЗД/.
При определяне размера на вредите съдът прилага критерия за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД –
принципът за справедливо обезщетяване на болките и страданията, основано на
цялостна преценка наконкретните обективни обстоятелства.
По делото безспорно се установи,че между
ищците и починалото лице –Б. Р.-техният син, починал на 24 години, са съществували близки отношения, живеели са заедно, синът им е бил опора
–помагал им за всичко,включително и финансово и те много тежко са понесли
смъртта му,майката продължава да има психически проблеми и в момента е на
лечение в Гърция, а бащата има проблеми със сърцето,и също има психически
проблеми, като след инцидента се наложило
да продадат апартамента си.
На
ищците са причинени болки и страдания от внезапната нелепа смърт на техният
син-Б. Р.,както и че безспорно е че за в
бъдеще, те ще продължат да търпят болки и страдания по тази невъзвратима загуба,че
нямат да имат неговата материална и морална подкрепа и като се отчита
че между тях е съществувала изключителна близка родствена връзка между родители-дете и прекрасни семейни
отношения,които са били прекратени завинаги, мотивира съдът да уважи изцяло
исковите претенции, като ответниците бъдат солидарно осъдени да заплатят на
всеки един от ищците на сумите от по 150 000лв., ведно със законните лихви
считано от когато са претендират – от завеждане на исковата молба в съда – 23.06.2016год. до окончателното изплащане на
сумите.
САС в мотивите на решението си е приел,че
преди нападението върху Р.,самият Ф. е бил наранен от него,което обаче не го е довело до „физиологичен афект”,
нит пък се е намирал в състояние
неизбежна отбрана,тъй като нападението
вече е било преустановено и единственото
съображение на Ф. да нападне Б. Р.
е било чувството за мъст и към него той е приобщил и приближените си –Т.Г. и З.С..
ВКС в мотивите на решението си посочва,че
при преценка на показанията на тримата подсъдими следва да бъде отчетено и
това,че те не са единствените извършители на престъплението.Побоят над Р. е
нанесен от множество други лица/едно от които
е починалият С. Д./,като част от
уврежданията на пострадалия са причинени от него и не са възприети изводите на въвзивната
инстанция,че наказанието на тримата подсъдими е следвало да бъде определено при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и да
прецени,че същото е следвало да бъде определено по реда чал.54 НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Настоящият съдебен състав приема,че в
конкретния случай не се представят
доказателства, от ответната страна, а не се установява и от гражданският съд, наличието на безспорни,категорични, убедителни
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице по отношение на ответната страна - З. С.,
чийто процесуален представител е адвокат
П., поради което няма основание за
прилагане на нормата на чл.51,ал.2 ЗЗД.
По представените два броя договори за правна
защита и съдействие от
05.04.2016год./лист 43/ и от и от от 29.03.2017год./лист 66/ няма посочени
договорени по размер и заплатени
адвокатски възнаграждения от страна на ищците.
Съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков
път,задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно характера
на разписка/т.1 от ТР №6/06.11.2013год., по тълк.д.№6/2012год. на ОСГТК на
ВКС/.Предвид на това иска по чл.78,ал.1 ГПК на ищците за присъждане на съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД Т.Л.Г., ЕГН-**********,***,Т.Б.Ф.,
ЕГН-**********,***/********и З.А.С., ЕГН- **********, съдебен адрес: *** да
заплатят солидарно на Д.Л.Р., ЕГН- ********** и на Г. Б.Р., ЕГН-**********, и двамата със съдебен
адрес: ***, на всеки един от тях поотделно сумата от по 150 000лв., обезщетение
претърпени неимуществени вреди за
причинената смърт на техният син - Б.Д.Р.
на 04 юли 2010год., ведно със законната лихва,
считано от 23.06.2015год. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.78,ал.1 ГПК за присъждане на възнаграждение за един адвокат, като неоснователен и
недоказан.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на странните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: