№ 502
гр. В., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110105300 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „Р. **“ *** срещу „Т.“
*** с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 13 673,60 лв., представляваща дължим
остатък от задължение по издадени данъчни фактури от 24.08.2020г. и 04.11.2020г., на
основание осъществена покупко-продажба между страните на продукция – патладжан.
Претендира се и осъждане на ответника да заплати сумата от 2265,78 лв. – мораторна лихва
за забава върху дължимата главница за периода от падежа на всяка издадена фактура до
датата на подаване на исковата молба в съда.
Твърди се в исковата молба следното: В периода от 19.08.2020г. до 04.11.2020г.
ищецът е продал на ответника селскостопанска продукция – патладжан, както следва:
патладжан 24 200 кг. на стойност 8712 лв. с ДДС. Доставката била извършена на обект на
купувача, като била издадена стокова разписка с номер 204 от 19.08.2020г. За извършената
продажба била издадена и данъчна фактура от 24.08.2020г. за сумата от 8712 лв.
Освен това е продадено още веднъж количество от 31 560 кг. патладжан на стойност
11 361,60 лв. с ДДС. Издадена била стокова разписка от 04.11.2020г., както и данъчна
фактура от 04.11.2020г. Общата стойност на продадените стоки е 20 073,60 лв. с ДДС. До
момента на подаване на исковата молба ответникът е заплатил само сумата от 1400 лв. с
ДДС на 03.09.2020г. и от 5000,00 лв. с ДДС на 14.01.2021г. Дължимата сума е в размер на 13
673,60 лв. с ДДС. Натрупана е и мораторна лихва в размер на 2265,78 лв.В срока по чл.131
ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Излага се, че искът е
допустим, но неоснователен. Сочи се, че купувачът е длъжен да заплати стойността на
стоката при нейното предаване. Не се спори, че ищецът е продал на ответника посоченото
количество патладжан. Оспорва се доставката на продукцията. Фактурите и стоковите
разписки не били подписани от представител на ответника. Стореното частично плащане
било плод на добрите намерения на страната за приключване на сделката. Двете плащания
не се оспорват. Сочи се, че били направени по фактура от 24.08.2020г.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приложени фактури от 24.08.2020г. и от 04.11.2020г., видно от които
1
получател е ответното дружество, а доставчик е ищецът. Стойността на фактурата от
24.08.2022г. е 8712 лв., а стойността на фактурата от 04.11.2020г. е 11 361,60 лв.
Видно от дневник продажби на „Р. – **“ *** на ответното дружество е предоставено
количество от 24 200 кг. патладжан на 24.08.2020г. и 31 560 кг. патладжан на 04.11.2020г.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЧЕ се установява, че в
счетоводството на ответника двете процесни фактури са осчетоводени, като е била
дебитирана сметка 302/7 „материали патладжан“.
В открито съдебно заседание страните заявиха, че са сключили извънсъдебна
спогодба. Изразяват желание да бъде постановено решение в този смисъл.
Съдържанието на съдебната спогодба е следното: „Т.“ *** се задължава да заплати в
срок до 10.02.2023г. на „Р. – **“ *** сума в размер на 16 000,00 лв. Страните приемат, че
посочената сума е крайна и окончателна и със заплащане на същата се удовлетворяват
всички претенции от страна на ищеца към ответника. С подписване на спогодбата се
погасяват всички задължения на ответника, включително и за разноски.
Предвид изложеното предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
изцяло уважени. Общият размер на предявената претенция е 15 939,38 лв., поради което и
съдът няма как да постанови осъдителен диспозитив за сумата от 16 000,00 лв. Ако го
направи, ще е налице произнасяне със свръхпетитум, тъй като липсва направено изменение
на исковата претенция в съдебно заседание. С оглед на това представената съдебна спогодба
съдът ще счита за признание на исковата претенция в посочения от ищеца размер.
С оглед на спогодбата разноски не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. В., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на „Р. – **“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. Д.д.
сумата от 13 673,60 лв. (тринадесет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и
шестдесет стотинки), представляваща дължим остатък от задължение по издадени данъчни
фактури от 24.08.2020г. и 04.11.2020г., на основание осъществена покупко-продажба между
страните на продукция – патладжан, както и сумата от 2265,78 лв. (две хиляди двеста
шестдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки) – мораторна лихва за забава върху
дължимата главница за периода от падежа на всяка издадена фактура до датата на подаване
на исковата молба в съда – 07.01.2022г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2