Решение по дело №149/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от „Бадекс“ ООД [населено място], с ЕИК ***, действащо чрез пълномощника адв. Т. Б., против Решение № 3/09.02.2024 г., постановено по АНД № 42/2023 г. по описа на Районен съд – Крумовград. С цитираното решение е изменено Наказателно постановление № 09-2300164 от 10.08.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, с което на „Бадекс“ ООД [населено място], ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ, като е преквалифицирана санкционната норма по чл. 414, ал. 3 от КТ и е намален размера на наложената „имуществена санкция“ от 15 000 лв. на 2 000 лева.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Крумовград е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Излага съображения, че съвкупната преценка на доказателствата по административноназателната преписка сочели, че вмененото на „Бадекс“ ООД, в качеството му на работодател, нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, не е доказано по несъмнен начин. В тази връзка сочи, че по делото е установено единствено, че към момента на проверката Р. К., за която се твърди, че е била допусната до работа преди да й бъде предоставено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, е била в проверявания обект, но реално не е била започнала работа към този момент.

Релевира доводи, че пълнената от Р. К. декларация не подкрепя, а опровергава констатациите в АУАН и НП. Декларираното на работното време в същата не означавало, че в деня на проверката лицето реално е започнало работа, а че е била наясно с работното си време вследствие на подписания трудов договор. В момента на проверката К. действително е била в обекта, но е изчаквала да получи уведомление, след което да започне работа.

На следващо място излага съображения, че в случая не става въпрос за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като в случаите, в които работникът е допуснат до работа, без да му е връчено само копие от уведомлението за регистриране на трудовия договор, е налице нарушение на чл. 4, ал.З от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ, подлежащо на санкциониране по чл. 414, ал.1 от КТ. Последното обуславяло и липсата на повторност на нарушението.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 3/09.02.2024 г., постановено по АНД № 42/2023 г. по описа на Районен съд – Крумовград, след което да се произнесе по същество като отмени Наказателно постановление № 09-2300164 от 10.08.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали.

В съдебно заседание се представлява от адв. Т. Б., която поддържа депозираната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени решението на РС – Крумовград и присъди разноските по делото.

Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, се представлява от юрисконсулт К., който оспорва изцяло жалбата по основание. Излага съображения, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, поради което НП се явявало законосъобразно и обосновано и съдебният акт, с който е потвърдено, бил постановен в съответствие със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Представя писмена защита, в която развива доводи за законосъобразността на атакуваното решение и потвърденото с него НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, релевира и възражение за прекомерност на адвокатсткото възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – Крумовград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Крумовград е изменил Наказателно постановление № 09-2300164 от 10.08.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Бадекс“ ООД [населено място], ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като е преквалифицирал санкционната норма по чл. 414, ал. 3 от КТ и е намалил размерът на наложената имуществена санкция от 15 000 лв. на 2000 лева.

Първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, състоящо се в това, че на 15.06.2023 г. е допуснал до работа Р. И. К., преди да й връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение се установявало от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Посочил е, че не кредитира показанията на свидетелите, ангажирани от санкционираното дружество, поради липсата на безпристрастност и предвид на това, че същите се явявали в противоречие с останалите доказателства по делото, установяващи реалното започвана на работа на лицето Р. К..

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, с изключение на липсата на отразени в АУАН обстоятелства, сочещи, че нарушението е извършено в условията на повторност. Доколкото такива констатации се съдържали само в наказателното постановление е приел, че е наложено наказание за деяние, което не е установено по надлежния ред и по което жалбоподателя не се е защитавал в административнонакзателното производство. В тази връзка, позовавайки се на ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т.д. №1/2020 г., преквалифицирал санкционната норма на административното нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ и намалил размера на наложената имуществена санкция от 15 000 лв. на 2000 лв.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на „Бадекс“ ООД [населено място], ЕИК ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция” от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба” от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави копие от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. З от КТ, заверено от ТД на НАП. Последното се изпраща от работодателя в 3-дневен срок от сключване на трудовия договор до съответното ТД на НАП.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 15.06.2023 г. Р. И. К. е престирала работна сила в шивашки цех в [населено място], стопанисван от „Бадекс“ ООД [населено място], ЕИК ***, като дружество в качеството си на „работодател“, е допуснал на работа лицето без преди това да му е връчило копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Крумовград писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, Р. К. е престирала труд – изпълнявала дейност като ***/шиела кожени изделия на машина в обекта/, като при извършената й проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали е потвърдила в съставената писмена декларация, че работи като *** в цех на „Бадекс“ ООД, има сключен трудов договор, но не й е връчено копие от уведомлението. Като е приел за установено това обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Е. Ю. и Х. Ч., като логични, последователни, допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Следва да се посочи, че цитираните свидетели непосредствено са възприели работника да полага труд в обекта на контрол, което Р. К. е потвърдила в попълнената декларация по чл. 402 от КТ. Несъмнено на 15.06.2023 г. в 13.00 часа, респ. към момента на осъществяване на проверката от служителите на инспекцията на труда в по-горе цитирания обект, Р. К. е извършвала работа/престирала труд – шиела на шевна машина, без преди това да й е предоставено копие от уведомлението, заверено в НАП. В случая уведомлението за сключения трудов договор между „Бадекс“ ООД [населено място], ЕИК *** и лицето е регистрирано в НАП на 15.06.202 г. в 16.07.04 часа или близо 3 часа след извършената проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали, при която е констатирано престирането на работна сила от страна на работника К.. Видно от представените и приети в производството пред районния съд доказателства – Трудов договор № **/*** г. и служебна бележка № **/*** г., между дружеството и Р. К. е бил налице сключен трудов договор от 15.06.2023 г., на която дата на й е бил и извършен инструктаж по безопасност и здраве от представител на работодателя. Всичко това обосновава по безспорен начин обстоятелството, че на релевантната дата Р. И. К. е престирала труд в полза на работодателя „Бадекс“ ООД [населено място], ЕИК ***. Аргумент в тази насока е и приложеното в административнонаказателната преписка обяснение на управител на дружеството, присъствал при извършването на проверката, в хода на която е било констатирано процесното нарушение.

Релевантна към така осъщественото административно нарушение е санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждаща наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2. В този смисъл касационния състав приема, че районния съд правилно е извършил преквалификация на нарушението от такова, извършено при условията на повторност, в нарушение по основния състав, тъй като такъв квалифициращ признак на деянието не бил установен при съставянето на АУАН. В случая нарушаването на материалноправната норма от страна на касатора е било доказано пред районния съд, поради което не е било налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за изменение в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма. При еднородност на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за такова нарушение, първата съдебна инстанция има правомощието да измени НП като се преквалифицира нарушението като извършено без квалифициращия му признак „повторно“, като в съответствие с това се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение. В настоящия случай Районен съд – Крумовград, в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение, като е преквалифицирал нарушението по основния състав на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, относима в настоящия случай, с оглед изключването на квалифициращия признак „повторност“ на нарушението.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „Бадекс“ ЕООД [населено място], ЕИК ***, има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба, и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като в случая определения от първоинстанционния съд размер на имуществена санкция от 2000 лв. е близко до минималния предвиден в посочената норма – 1 500 лева.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

В конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ изрично въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Нарушението на посочената норма е предвидено като основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на работодателя със санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ. Нормата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, също въвежда задължения за работодателя да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, което връчване да се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. Нарушение на посочения текст от подзаконовия нормативен акт би било налице, в случаите, когато уведомленията са надлежно заверени в съответната териториална дирекция на НАП и са връчени на лицата, но липсват положени подписи от същите срещу съответното име. Право на АНО е да прецени, преди налагане на административното наказание, под коя от действащите правни норми да подведе констатираното нарушение с АУАН, като в случая по изложените по-горе съображения, правилно и законосъобразно процесното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от „Бадекс“ ООД [населено място], ЕИК ***, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Крумовград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Бадекс“ ЕООД [населено място] да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА, в структурата на която е Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3/09.02.2024 г., постановено по АНД № 42/2023 г. по описа на Районен съд – Крумовград.

ОСЪЖДА „Бадекс“ ООД [населено място], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.