Решение по дело №3713/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 75
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20192120203713
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  75                                                20.01.2019 година                                          гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                                            20-ти наказателен състав

На двадесети декември                                                                                                    2019 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                                    Председател: Станимира Иванова

Секретар: Гергана Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Иванова

наказателно дело от адм. характер номер 3713 по описа за 2019 година

 

Производството е по реда на чл.63 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Р.Г.Ц.-Г. с ЕГН: **********, срещу наказателно постановление №50/30.07.2019 г., издадено от директора на РИОСВ-Бургас, с което за нарушение на чл. 24 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, на основание чл.81, ал.3, вр. с чл. 81, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии, на жалбоподателката е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева.

Жалбоподателката моли, съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като сочи, че не е извършвала описаното нарушение. Ц.-Г. е търсена многократно на посочения от нея адрес, но не е открита.

            Представителят на административнонаказващия орган счита, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно, поради което  моли да бъде потвърдено.

            Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на жалба, съдържа необходимите реквизити и е подадена в срок. Обжалваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН и производството по жалбата е редовно образувано пред РС-гр.Бургас.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            На 27.05.2019г., в гр. Созопол, служители на РИОСВ-Бургас извършили проверка на  територията на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина”. В хода на проверката установили, че в имот с поземлен идентификатор  №67800.1.218 Ц.-Г. е разположила каравана, нейна собственост, пред който бил изграден дървен навес и мивки, а самата каравана била снабдена с електричество и вода посредством временни връзки. Проверяващият служител – св.Е.П., констатирала също и че отпадните води се събират в бидон, след което периодично се почистват от обслужващ персонал.

 С оглед направените констатации, свидетелят Е.П., заемаща длъжност старши експерт в отдел „Биоразнообразие, защитени територии, защитени зони”, при РИОСВ-Бургас, съставила против жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение № 50 от 27.05.2019г. В акта била изложена горепосочената фактическа обстановка, като в него било посочено, че с поведението си жалбоподателката нарушила разпоредбата на чл.24 от ЗЗТ. АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел и бил предявен за запознаване и подпис на жалбоподателката, която го разписала, като в графата за възражения собственоръчно написала, че възразява срещу АУАН, тъй като той бил неправилен и незаконосъобразен, но не посочила конкретни аргументи.

Сезиран с преписката, АНО издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, в което пресъздал описаната фактическа обстановка в АУАН и, на основание чл.81, ал.3, вр. с чл. 81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, наложил „Глоба“ в размер на 100 лева на жалбоподателката за нарушение на чл.24 от същия закон.

 

 

На първо място, съдът намира, че в хода на производството са осъществени съществени процесуални нарушения, които компрометират цялото производство, включително и издаденото наказателно постановление. За да достигне до дози извод съдът отчете разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН, според което в АУАН следва да е налице описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено, а според разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, АНО следва да е изложил в НП пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Съгласно разпоредбата, която е сочена да е нарушена – чл.24 от ЗЗТ, в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Нито в АУАН, нито в НП, е посочено, по какъв начин поставянето на каравана в процесния имот влияе върху него, а именно дали намалява естетическата му стойност или неговото естествено състояние. Това е важно, тъй като законът не забранява абсолютно всички дейности, а само тези, които могат да имат сочените последици. На следващо място, не само не са изложени обстоятелства в тази насока, но няма и събрани доказателства за установяването им.

На второ място, следва да бъде посочено, че лицето е санкционирано на основание чл.81, ал.1, вр. с чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, който предвижда санкция за маловажни случаи. В същото време, обаче, АНО не е изложил мотивиращите го обстоятелства да приеме случая за маловажен, което е пречка при упражняване на съдебен контрол за  законността на самото наказателно постановление. Освен това, макар тази санкция да е по-благоприятна за сочения нарушител, то той се защитава срещу обстоятелствата, поради което те следва да са изложени в своята цялост.

На следващо място, по делото безспорно се установи, че на  територията на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина” в конкретния процесен имот е била разположена каравана. От разпита на актосъставителя се установява, че за поставянето на караваните не е имало разрешение, както и че същата е била снабдена с ВиК и ел. връзки. В съдебно заседание при разпита на актосъставителя не се установи кое е лицето, което е поставило караваната в природната забележителност. По делото не бе установено именно жалбоподателката да е поставила караваната. Свидетелката П. в съдебно заседание посочи, че в разговор с жалбоподателката, последната посочила, че тя била собственик на караваната, но писмени документи в тази насока не бяха ангажирани от АНО, върху когото тежи доказателствената тежест. Не е установено и че жалбоподателката захранвала процесната каравана с ток и вода.

 Поради изложеното, съдът намира, от една страна, че след като административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да докаже извършеното нарушение както по отношение на осъществени обективни елементи от състава, така и по отношение на авторството, а от друга, с оглед допуснатите процесуални нарушения, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Предвид гореизложеното на основани чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №50/30.07.2019 г., издадено от директора на РИОСВ-Бургас, с което за нарушение на чл. 24 от Закона за защитените територии, на основание чл.81, ал.3, вр. с чл. 81, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии, на Р.Г.Ц.-Г. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст