Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 4 13.01.2020 година гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият
окръжен съд наказателно отделение
На деветнадесети
юни две
хиляди и деветнадесета година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНГЕЛ
ПАВЛОВ
МИРОСЛАВ МИТЕВ
Секретар:
Тончева
Прокурор
: СЯРОВ
Като
разгледа докладваното от съдия
ЙОРДАНОВА ВНОХ дело № 39 по описа за две хиляди и деветнадесета година, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.313
и сл. от НПК.Образувано е по жалба на подс. Б.Р. М. чрез упълномощения му защитник – адв. Г.Ц.-***
и постъпила въззивна жалба от адв. А. ***, повереник
на Е. С.Е. –гр. Ищец и частен обвинител.
С присъда № 5/ от 10.01.2019г.
постановена по НОХД № 67/2019г. по описа
на ОРС е признат за виновен
подсъдимият Б.Р. М. с ЕГН : ********** в това, че на 30.06.2017 г. около 17.00 ч., в с.Красноселци,
общ. Омуртаг, на ул. "Христо Ботев", пред сградата на кметството,
причинил на Е.С.Е. – 44 г., живущ ***, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на коронковата част на втори горен ляв зъб и
избиване на трети горен ляв зъб, причинили на пострадалия постоянно
затрудняване на дъвченето и говора, поради което и на основание чл. 129, ал. 1
във вр. с ал. 2 от НК и във вр.
с чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. , като на осн. чл.66 ал.1 от НК отлага
изтърпяване на наказанието с изпитателен
срок от три години, считано от влизане
на присъдата в законна сила, като съгласно
чл. 67, ал. 2 от НК възлага
възпитателната работа с подсъдимия по време
на изпитателния срок на районния
инспектор от РУ– Омуртаг при ОДМВР -
Търговище, отговарящ за района на с. Красноселци, общ. Омуртаг, в който адресно е регистриран подсъдимият Б.Р.М..
ОСЪЖДА подсъдимия Б.Р.М., с постоянен адрес ***,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Е., с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД, сумата в размер на 2000.00 (две
хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.06.2017 г. до окончателното заплащане на цялата
сума, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в останалата му част за разликата
над присъдения размер от 2000 лева до пълния претендиран
размер от 15 000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
Със
същата присъда е осъден подсъдимия Б.Р.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Е., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.
189 ал. 3 НПК сумата в размер на 800/осемстотин/
лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за защита на частен
обвинител, и сумата в размер на 127.40
/сто двадесет и седем лева и 40 ст./лева, представляваща част от платеното
адвокатско възнаграждение за защита на гражданския ищец, определено съобразно
уважената част на гражданския иск.
Присъдени са разноски за вещи
лица, както и сумата в размер на 80/осемдесет/лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Срещу така постановената присъда е
постъпила жалба от подсъдимия М. чрез упълномощения
му защитник адв. Ц. ***, с оплаквания за
неправила присъда, неправилно приложение на закона, неправилна оценка на
събраните доказателства.В съдебно заседание заявява, че престъплението не е
доказано, алтернативно счита, така постановената присъда и определеното
обезщетение да бъдат потвърдени.
Срещу така постановената присъда
е постъпила въззивна жалба от адв. А. ***, пълномощник на Е. С.Е. –гр. Ищец и частен обвинител с
оплаквания за явна несправедливост и молят съда
същата да бъде изменена, като молят съда да увеличи наложеното на подс.
М. около средния размер и бъде отменено
приложението на чл.66 ал.1 от НК , както и да бъде изменена и в гражданската част, като бъде уважен
изцяло предявения граждански иск.
Представителя на Окръжна
прокуратура счита жалбите за неоснователни, счита, че следва да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда.
След преценка на основателността
на жалбата и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, съдът установи следното:
Жалбата на подс.
Б.Р. М. е неоснователна.
Жалбата на
Е. С.Е. –гр. ищец и частен обвинител е
неоснователна.
Първоинстанционният съд при постановяване на
присъдата е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния
акт и изложените събрани в досъдебното
производство доказателства и е достигнал до извода за доказаност
на вината на подсъдимият Б.Р. М. .
Въззивния съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимия относно
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, относно липса на
доказателства за извършено деяние, което да е настъпило от престъпния резултат
по чл.129 от НК за неоснователна. Анализирани са всички гласни и писмени
доказателства в тяхната съвкупност.
Правилно РС е стигнал до безспорния извод, че се касае
за нанасяне на удари с твърд предмет, по лицето на пострадалия в резултат на
което се е стигнало до избиване на един зъб и счупване коронката на съседния
му, което отговаря на критериите на причинена средна телесна повреда. Анализирано
е подробно, дори с изготвена експертиза, че не са налице предпоставките по
чл.132, ал.1, т.2 от НК, за извършване на деянието в афектно
състояние.
Относно предявения граждански иск
въззивния съд счита, че общо като стойност съответства на съдебната практика
относно присъждане на обезщетения за причинени от такъв род телесни увреждания.
От изложената и приета от РС
фактическа обстановка законосъобразно е прието, че подсъдимият М. е осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл.129 ал.1 от НК. Съгласно
т.11 от ППВС №3/1979г. под "избиване на зъби" следва да се разбира не
само загубата, но и счупването до нивото на венеца или разклащането им до
такава степен, че отпадането да е неминуемо; разклащането или счупването на зъб
от такава степен е равнозначно на избиването му, защото тези увреждания
довеждат до затруднения и ограничаване физиологическата им функция; а дъвченето
или говорът са затруднени, когато загубата, счупването или разклащането на зъби
се е отразило чувствително върху тяхната нормална функция. В настоящия случай е
категорично установено причиненото на пострадалия на 30.06.2017г. счупване на
два съседни предни горни леви зъба, единият от които/трети горен ляв/е дълбоко фрактуриран. Предвид категоричния експертен извод, че
счупването на тези два зъба е причинило на пострадалия трайно затрудняване на
дъвченето и говора, както и извода, че счупените зъби са били естествени и
здрави без данни и следи за пародонтозно заболяване,
обосновават и правния извод за реализиране на съставомерната
последица “избиване на зъби“ по смисъла на чл. 129 ал.2 НК, а това представлява
средна телесна повреда.
От събраните и кредитирани
доказателства се установява категорично причинно следствената връзка между
действията на подсъдимия, изразили се в нанасяне на удари с юмруци в лицето на
свидетеля Е., и настъпилото избиване на двата зъба на последния. Заключението
на допуснатата от съда комплексна съдебна психологопсихиатрична
експертиза категорично изключва наличието на медицинските критерии на
състоянието на физиологичен афект в поведението на подсъдимия непосредствено
преди, по време на и непосредствено след извършване на деянието, което изключва
и правната възможност това деяние да се квалифицира по привилегирования състав
на чл. 132 ал.1 т.2 от НК- деяние в афектно състояние.
Правилно е прието от РС, че от
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, под формата на пряк
умисъл, защото от установената фактическа обстановка следва извода, че той се е
насочил директно към свидетеля Е. и му нанесъл съвсем целенасочено удари с
юмруци по лицето, както и други удари в други части на главата и тялото му.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание РС се е съобразил с изискванията на чл. 54 от НК и е отчел
степента на обществена опасност на деянието и дееца, който не е осъждан и има
положителни характеристични данни, определящи го като неконфликтен, без сприхав
характер и ползващ се добро име сред населението. Тези характеристични данни
кореспондират и с установеното от експертите по комплексната съдебна психологопсихиатрична експертиза, че подсъдимият е човек с
повишена самооценка, с подчертана енергичност и инициативност, загрижен за
семейството си и взимащ бързо решения.
Правилно РС е отчел всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства,
като след съвкупната преценка на изложените данни съдът правилно е постановил присъдата
си при превес на смекчаващи вината обстоятелства и наложи на подсъдимия
наказание в размер около и над общия минимум, а именно: шест месеца лишаване от
свобода.
Правилно е преценено, че в случая
са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК - подсъдимият не е осъждан и
наложеното понастоящем наказание лишаване от свобода е до три години, както и
това, че за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи ефективно
наложеното му наказание, доколкото деянието представлява изолиран случай в
живота му, съдът отложи изтърпяването на последното за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в законна сила, като съгласно чл. 67, ал. 2 от НК възложи възпитателната работа с подсъдимия по време на изпитателния срок на
районния инспектор от РУ– Омуртаг.
По предявения граждански иск:
Безспорно е установено по делото причинната връзка между деянието на подсъдимия
и получената от пострадалия Е. средна
телесна повреда. Това деяние води не само до реализиране на наказателна
отговорност, но и до гражданска деликтна отговорност
по чл. 45 на ЗЗД. Уврежданията на свид. Е. са пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимия, поради което и
последният бе осъден да заплати съответно обезщетение за причинените от него
неимуществени вреди на пострадалия. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетенията за
неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. В този смисъл РС
се е съобразил със степента на причинените увреждания, с тяхното отражение
върху състоянието на пострадалия и с продължаващите последствия от това
увреждане. Категорично от заключението на допълнителната СМЕ се установи, че
травмираните два зъба са били здрави и с нормална дъвкателна
способност.
С оглед признаването на
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение РС осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК същия да
заплати на частния обвинител Е. сумата в размер на 800 лева – направени от него
разноски по делото за повереник на частен обвинител. Досежно разноските за представителство по гражданския иск,
тъй като чл. 88, ал. 1 НПК предвижда субсидиарното
прилагане на ГПК при липса на съответни правила в НПК, съдът съобрази
частичното уважаване на предявения граждански иск и в съответствие с правилото
на чл. 78, ал. 1 ГПК присъди на гражданския ищец разноски съобразно уважената
част от иска. И тъй като уважената част от гражданския иск представлява 13% от
предявения такъв, то съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец
съразмерната част от платеното адвокатско възнаграждение от 970 лева, а именно
сумата от 127.40 лева.
За направените по делото разноски
и предвид осъждането на подсъдимия съдът осъди последния да заплати по сметка
на ОД на МВР – град Търговище сумата в размер на 296.24/двеста деветдесет и
шест лева и 24 ст. /лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещи
лица по време на досъдебното производство, и по сметка на Районен съд – Омуртаг
сумата в размер на 552.66/петстотин петдесет и два лева и 66 ст. /лева,
представляваща разноски за възнаграждения на вещи лица, както и сумата в размер
на 80/осемдесет/лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Възприемайки изцяло съображенията
на районният съд като законосъобразни, подробни и подкрепени от доказателствата
по делото, настоящата инстанция счита жалбата за неоснователна.Евентуална по-голяма
снизходителност не би била в съответствие с правилата на чл.54 НК и не би
изпълнила целите на наказанието по чл.36 НК..
По гореизложените съображения и при цялостната проверка
на постановената присъда, въззивния съд счита, че не са
налице посочените оплаквания за явна
несправедливост на наложеното наказание и присъдата следва да бъде потвърдена .
По изложените съображения, и на основание на чл.338 НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 5/ от 1001.2019г. постановена по
НОХД № 67/2018г. по описа на Районен съд Омуртаг.