РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. В, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на четиринадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С.Ж.С
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от С.Ж.С Търговско дело № 20201300900047 по
описа за 2020 година
Делото е образувано е по ИМ на “Б“ЕООД-През адв. Б. А с правно
основание чл.649 ТЗ във връзка с чл.647,ал.1,т.3 ТЗ.
Иска от съда да обяви за недействителен по отношение на “Б“ЕООД и
останалите кредитори в производството по несъстоятелност на „Р.И“ЕООД/в
н/ договор за покупко-продажба,материализиран в НА №42,т.19,д.
№3467/2016г. на нотариус С.Д. с район на действие РС-Пс който „Р.И“ ЕООД
продава на „О.И.“ЕООД недвижим имот съставляващ 86% от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.506.1123.3.28,находящ се в гр. П. с
адрес на ПИ:гр. П на три нива,сграда №3,разположена в ПИ с идентификатор
56784.506.1123 с предназначение на имота „за търговска дейност“,ведно с
36,16% ид.ч. от общите части на сградата.
Счита,че атакуваната сделка е сключена с цел да се увредят интересите
на кредиторите като даденото значително надхвърля по стойност
полученото.Продажната цена на процесния имот е 80 000лв.,а данъчната
оценка на прехвърлените ид. части е в размер на 573 449,90лв.
Твърди,че извършените от ответниците действия са с цел е да се
избегне принудително изпълнение за задълженията на „Р.И“ЕООД ,като
имотите бъдат извадени от масата на несъстоятелността.
1
Ответникът „Р.И“ЕООД/в н/. е подал отговор,с който оспорва ИМ като
твърди,че същата е недопустима като подадена от ненадлежна страна,а
именно -“Б“ЕООД.Твърди,че дружеството ищец не е установило качеството
си на кредитор в производството по насъстоятелност на „Р.И“ЕООД/в н/.По
същество счита иска за неоснователен.
Ответникът „О.И.“ЕООД-П. е е подал отговор,с който оспорва ИМ като
твърди,че същата е недопустима като подадена от ненадлежна страна,а
именно -“Б“ЕООД.Твърди,че дружеството ищец не е установило качеството
си на кредитор в производството по насъстоятелност на „Р.И“ЕООД/в н/.По
същество счита иска за неоснователен.
Л.И.И. като синдик на „Р.И“ЕООД/в н/,редовно уведомен не е взел
становище по ИМ.
С ДИМ ищецът оспорва твърденията на ответниците за недопустимост
на ИМ като от своя страна намира отговора на „Р.И“ЕООД/в н/ за
недопустим,тъй като дружеството е в производство по
несъстоятелност,поради което управителят му не разполага с представителна
власт.
„Р.И“ЕООД/в н/ не е представил допълнителен отговор.
„О.И.“ЕООД е представил допълнителен отговор ,с който оспорва
ДИМ.
След като взе предвид постъпилата искова молба ,отговорите на
ответниците и събраните по делото доказателства Окръжен съд-В
приема за установено от фактическа страна следното :
На 9.01.2017 г. е подадена молба вх.№60/09.01.2017 г. за образуване на
производство по несъстоятелност срещу „Р.И“ ЕООД.С Решение № 47 от
15.01.2018 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд – В
на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът обявил неплатежоспособността на
дружеството с начална дата 30.06.2016 г., открил производство по
несъстоятелност срещу него, наложил запор и възбрана върху имуществото
му, прекратява дейността на дружеството, обявил „Р.И“ ЕООД в
несъстоятелност и спрял производството при условията на чл. 632, ал. 1 - 4 от
ТЗ.
2
Решението на Окръжен съд – В е обжалвано пред Апелативен съд - С. С
Решение № 832 от 10.04.2019 г., постановено по в. т. д. № 2724/2018 г. по
описа на Апелативен съд – С е променена началната дата на
неплатежоспособността на длъжника на 01.07.2015 г. , а в останалата част
обжалваното решение било потвърдено.
С Определение № 652 от 15.11.2019 г., постановено по т. д. № 2088/2019
г. по описа на ВКС, II т. о. решението на Апелативен съд - С не било
допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г.
С Решение № 76 от 14.08.2020 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по
описа на Окръжен съд - В производството е възобновено. Решението е
вписано по партидата на дружеството в търговския регистър на същата дата.
Ищцовото дружество е предявило вземането си в производството по
несъстоятелност с молба с вх. № 260008 /18.08.2020 г..Вземането на „Б“
ЕООД е прието под № 4 в списъка на приетите предявени вземания на
кредиторите по чл. 686, ал.1 от ТЗ .
.Като основание за вземането е посочено-„По договор за заем №297 от
2012.2010г. и анекси към него 1,2,3,4 и споразумение №1 от 10.05.2014г.
между „С.Ф.Г.“ ООД като кредитор и „Б.М.Б.“ ЕООД като заемател и
„Р.И“ЕООД като поръчител.Въз основа на този договор е постановено
решение от 10.03.2016г. по арб.д. №15/2015г. на Арбитражен съд при ББА-
гр.П..
С договор за цесия от 23.07.2020г. „Б“ЕООД в качеството на цедент е
придобило част от горното вземане в размер на 10 000лв. главница.“
С договор за цесия от 18.03.2021г. „С.Ф.Г.“ ООД цедира на „Б“ ЕООД
друга част от същото вземане в размер на 100 000лв.Условията на цесията са
следните:В чл.3,ал.3 от цесията е записано,че при частично или пълно
събиране на цедираното вземане по т.1 от Договора ,Цесионерът дължи на
Цедента продажна цена в размер на 60% от погасеното вземане.Цесионерът е
посочил банкова сметка на Цедента „С.Ф.Г.“ ООД,по която да се събира
вземането общо до размер на 60 000лв. и по друга собствена на Цесионера „Б“
ЕООД сметка- остатъка от 40 000лв.
С атакуваната сделка материализирана в НА №42,т.19,д.№3467/2016г.
на нотариус С.Д. с район на действие РС-П „Р.И“ ЕООД продава на „О.И.“
3
ЕООД недвижим имот съставляващ 86% от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.506.1123.3.28,находящ се в гр. П. с адрес на ПИ:гр.
П,целият на три нива,както и сграда №3,разположена в ПИ с идентификатор
56784.506.1123 с предназначение на имота „за търговска дейност“,ведно с
36,16% ид.ч. от общите части на сградата.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза,изпълнена от
Р. П. К.,приета от съда като компетентна и обективна.
Вещото лице дава заключение ,че процесният имот ,продаден от
„Р.И“ ЕООД на „О.И. “ЕООД за сума от 80 000лв. е с данъчна оценка на
прехвърлените ид. части в размер на 573 449,90лв.Имотът е прехвърлен с
учредените върху него три броя ипотеки,по които „Р.И“ ЕООД е ипотекарен
длъжник и ипотеките не са заличени.ВЛ е отразило,че сумите /435
000евро/,предмет на сделките за попко продажба на ценни книжа между
„Р.И“ ЕООД и „Б. е.“ЕООД не са отразени в счетоводствата на дружествата и
във финансовите им отчети за годината /2014г./
От назначените допълнителни икономически експертизи се
установява,че вземането,с което ищецът „Б“ ЕООД е включен в списъка на
кредиторите на „Р.И“ ЕООД в производството по несъстоятелност на
дружеството в размер на 10 000лв. е изплатено на кредитора с плащане в
размер на 9 700лв. от М.М.К. ,направено на 02.03.2021г. и с плащане от
300лв.,направено от Б.ЕООД от същата дата-02.03.2021г.Като основание за
плащането и по двата превода е посочено-По договор за заем №297 от
2012.2010г. и анекси към него и договор за цесия от 23.07.2020г. и
суброгиране на права на „Б“ ЕООД по т.д. №1/2017 на ВОС.
Плащания от цесионера към цедента по втората цесия от
18.03.2021г.,която е общо в размер на 100 000лв. няма направени.
След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът
намира за установено от правна страна следното :
По силата на Чл. 647 ал.1 от Търговския закон освен в предвидените от
закона случаи може да бъде обявена за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността безвъзмездна сделка, с изключение на
обичайното даР.е, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в
4
тригодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.Съгласно Чл. 649
ТЗ иск по чл. 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и
договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви
синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в
едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на
обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Синдикът, съответно кредиторът
може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за
попълване на масата на несъстоятелността. Когато искът е предявен от
кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен
от кредитор иск по ал. 1 друг кредитор няма право да предяви същия иск, но
може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание.В
производството по обявяване на недействителност на сделка или действие,
презумпцията по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се
прилага за всички свързани лица. Искът се предявява пред съда по
несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника,
синдика и всички кредитори.
С отменителните искове по чл. 647 ТЗ се атакуват разпоредителни
сделки и действия с имущество на длъжника, безвъзмездни или
неравностойни, както и всяка една сделка, която уврежда имуществото на
длъжника във вреда на кредитора, по която страна е свързано лице с
длъжника, и учредяване на реално или лично обезпечение върху такова
имущество в полза на трети лица или на кредитор-свързано лице с длъжника.
Защитата на иска по чл.647,ал.,т.3 ТЗ предвижда като елемент на
фактическия състав: сделката или действието да е извършено в двугодишен
срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ,но не по-рано от датата на
неплатежоспособността.
В задължителната съдебна практика на ВКС се приема ,че от изричните
разпоредби на чл. 647 ТЗ следва, че общата предпоставка за атакуемите
действия и сделки е те да са извършени доброволно от длъжника. Посочените
законови разпоредби са напълно ясни, а по прилагането им е създадена
практика на ВКС, постановена при действието на новия ГПК, попадаща в
обхвата на задължителната практика за долустоящите на ВКС съдилища -
така например, решение по т. д. № 135/2009 г., II т. о., решение по т. д. №
1388/2014 г., I т. о. и др.В цитираните решения отделни състави на ВКС,
5
Търговска колегия са приели, че за да бъдат относително недействителни,
действията и сделките трябва да изхождат от длъжника, т.е. да се касае за
доброволно предприети от длъжника действия по погасяване на задължения и
сключване на сделки с тази цел. Във второто посочено решение е застъпено и
категоричното становище, че погасяването на задължения чрез принудително
изпълнение, осъществено в рамките на съответните подозрителни периоди по
чл. 646, ал. 2 ТЗ, не е атакуемо.
По настоящото дело е предявен иск ,с които се иска прогласяване по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647, ал.
1,т.3 от ТЗ на НА №42,т.19,д.№3467/2016г. на нотариус С.Д. с район на
действие РС-Пс който „Р.И“ ЕООД продава на „О.И.“ЕООД недвижим имот
съставляващ 86% от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.506.1123.3.28,находящ се в гр. П. с адрес на ПИ:гр. П на три
нива,сграда №3,разположена в ПИ с идентификатор 56784.506.1123 с
предназначение на имота „за търговска дейност“,ведно с 36,16% ид.ч. от
общите части на сградата.
Искът е предявен в сроковете по чл.647,ал.1,т.3 ТЗ-двугодишен преди
подаване на молбата по чл.625 ТЗ и не по-рано от датата на
неплатежоспособността-01.07.2015г.
На първо място и предвид направено оспорване от ответниците следва
да се установи дали е налице активна легитимация за ищеца “Б” ЕООД да
предяви настоящия иск.
“Б” ЕООД е предявило вземането си в размер на 10 000лв. по силата на
договор за цесия от 23.07.2020г. в производството по несъстоятелност на
„Р.И“ ЕООД и същото е включено под № 4 в списъка с приети вземания,
публикуван в Търговския регистър по партидата на “Р.И” ЕООД /в
несъстоятелност/.
Към момента на предявяване на иска по чл.647 ТЗ “Б” ЕООД има
качеството на кредитор,включен в списъка с приети вземания на “Р.И” ЕООД
/в несъстоятелност/ и следователно активно легитимиран за предявяване на
отменителния иск по чл.647 ТЗ.
В хода на производството по настоящото дело вземането на “Б” ЕООД
е погасено като са направени плащания с две вносни бележки от
02.03.2021г.,както следва: една вноска в размер на 9 700лв. от М.М.К. и друга
6
вноска от 300лв.,направено от Б.ЕООД .Като основание за плащането и по
двата превода е посочено-По договор за заем №297 от 2012.2010г. и анекси
към него и договор за цесия от 23.07.2020г. и суброгиране на права на „Б“
ЕООД по т.д. №1/2017 на ВОС.,т.е. няма съмнение,че преведените суми са за
погасяване на вземането на “Б” ЕООД,с което е включен в списъка на
кредиторите на “Р.И” ЕООД /в несъстоятелност/.С погасяване на вземането
“Б” ЕООД губи качеството си на кредитор с прието вземане в производството
по несъстоятелност на “Р.И” ЕООД /в несъстоятелност/.В този смисъл
ищецът вече не е активно легитимиран да предявява отменителните искове по
ТЗ.Безспорно е,че качеството на кредитор в производството по
несъстоятелност следва да е налице за ищеца до приключване на
производството ,инициирано от него по чл.647 ТЗ.При положение,че той вече
е удовлетворен кредитор по вземането,с което е включен в списъка на
кредиторите за него липсва правен интерес от водене на производството по
отменителните искове.
В хода на производството по чл.647 ТЗ не се е присъединил друг
кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на “Р.И”
ЕООД,поради което не е налице активно легитимиран субект ,в лицето на
който да продължи настоящото производство.
В настоящото производство не разглеждаме възраженията на
ответниците за недействителност на самия договор за цесия от
23.07.2020г.,тъй като това вече е прието вземане в производството по
несъстоятелност на “Р.И” ЕООД и ако някой е имал възражения по списъка с
приети вземания е следвало да подаде възражение по чл.690 ТЗ.В случая сме
изправени пред хипотезата на одобрен от съда списък на кредитори с приети
вземания и не съществува процедура за преразглеждане основателността на
приетите вземания.
“Б” ЕООД не притежава качеството на кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност на “Р.И” ЕООД /в несъстоятелност/ на
база втората цесия от 100 000лв. от 18.03.2021г.Това вземане не е включено в
списъка на кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност
на “Р.И” ЕООД,поради което претендиращият за кредитор на дружеството в
несъстоятелност не е активно легитимиран да предявява отменителните
искове по ТЗ.Тази процедура е предвидена само за кредитори в
7
производството по несъстоятелност на дадено дружество,а не за кредиторите
изобщо на това дружество.Всички непредявени вземания и неприети
вземания в производството по несъстоятелност могат да се ползват от
самостоятелна искова защита,но не и да бъдат включени в исковете
,съпътстващи производството по несъстоятелност.
В ИМ ищецът “Б” ЕООД се легитимира като кредитор единствено с
вземането си от 10 000лв.,което е включено в списъка на кредиторите и е
процесуално недопустимо в хода на производството да се навеждат нови
основания,обуславящи активната легитимация на ищеца.
Изхождайки от изложеното съдът намира,че ищецът“Б” ЕООД не
притежава качеството на кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност на “Р.И” ЕООД и следователно не е активно
легитимиран да предявява иск по чл.647 ТЗ,поради което искът се явява
недопустим.
При липсата на задължителна процесуална предпоставка за
наличие на активна легитимация и правен интерес за ищеца съдът
намира,че не следва да излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК във връзка с
Чл.649 ал.6 изр.2 Търговския закон „Б“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П следва да заплати на „О.И.“ ЕООД,ЕИК ,със
седалище и адрес на управление гр.П,представлявано от Ю. З. Б. направените
по делото разноски в размер на 1 600лв.,от които 800лв. адвокатско
възнаграждение и 800 лв.за възнаграждение на вещо лице по изготвените
експертизи.
С ОГЛЕД ИЗХОДА НА ДЕЛОТО И НА ОСНОВАНИЕ чл.649 ал.6 изр.2
Търговския закон държавната такса,която възлиза на 3 200 лв.(4% от 80 000
лв.) следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността в производството
по несъстоятелност на „Р.И“ ЕООД.
Ответникът „Р.И“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: област В., община В., гр. В. 3000,,
представлявано от управителя си П.Б. /нов адрес за призоваване гр.П няма
данни да е направил разноски по делото,поради което не следва да му се
присъждат
8
Синдикът на „Р.И“ ЕООД /в несъстоятелност/ няма данни да е направил
разноски по делото,поради което не следва да му се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б“ ЕООД, ЕИК срещу „Р.И“
ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК и „О.И.“ ЕООД,ЕИК иск с правно основание
чл. 647, ал.1,т.3 от ТЗ,с който се иска да се обяви за ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца и на всички кредитори в
несъстоятелността договор за покупко-продажба,материализиран в НА
№42,т.19,д.№3467/2016г. на нотариус С.Д. с район на действие РС-Пс който
„Р.И“ ЕООД продава на „О.И.“ ЕООД недвижим имот, съставляващ 86% от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1123.3.28,находящ
се в гр. П. с адрес на ПИ:гр. П целият на три нива,както и сграда
№3,разположена в ПИ с идентификатор 56784.506.1123 с предназначение на
имота „за търговска дейност“,ведно с 36,16% ид.ч. от общите части на
сградата като НЕДОПУСТИМ поради липса на активна легитимация на
ищеца „Б“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Б“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. П
ДА ЗАПЛАТИ на „О.И.“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.П,представлявано от Ю З Б направените по делото разноски в
размер на 1 600лв.,от които 800лв. адвокатско възнаграждение и 800 лв.за
възнаграждение на вещо лице по изготвените експертизи
На основание чл.649 ал.6 изр.2 Търговския закон дължимата
държавната такса,която възлиза на 3 200 лв.(4% от 80 000 лв.) следва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността в производството по несъстоятелност
на „Р.И“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
9