№ 262
гр. Кюстендил, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241500500271 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД /ЕРМ Запад/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. “Цариградско
шосе” № 159, ********** насочена срещу Решение № 123/31.01.2024 г., постановено
от РС – Кюстендил по гр.д. № 270/2023 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“
ЕАД е осъдено да заплати на А. Р. С., сумата от 1800,00 лева, представляваща
причинени от ответника имуществени вреди от настъпила смърт на 11.08.2022 год. в с.
Раненци, Кюстендилска област, махала „Баровска“ на бременна деветгодишна кобила
АСЯ, сива на цвят, регистрирана във ВЕТ-ИС/ информационна система на БАБХ/ с
идентификационен номер 10000000082488, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от датата на увреждането - 11.08.2022 год. до окончателното изплащане
на сумата. Решението е постановено при участието на страната на ответното
дружество като трето лице- помагач- ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
Въззивното дружество „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД
обжалва решението на районния съд, като го счита за неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди,
че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване състава на
разпоредбата за осъществения деликт. Сочи, че от представената по делото
доказателства не се доказвала собствеността върху коня и поради това ищецът нямал
правен интерес за завеждане на иск срещу въззивното дружество, както и нямал
1
материална и процесуална легитимация и в същото време не представлявало
правоимащо лице, което да получи застрахователно обезщетение по повод
настъпилото събитие. Твърди се, че ищецът не е представил по делото
разходооправдателни документи за легалното закупуване на процесното животно,
което поставяло под съмнение обстоятелството за начина на придобиване на
собствеността върху коня. Акцентира се върху това, че животното е с неизвестен
произход, поради което стойността на коня е произволно определена и не отговаря на
действителната, и е значително завишена. Изложени са конкретни твърдения по
отношение на елементите на чл. 49 от ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността
на въззивното дружество. По отношение отговорността по чл.50 ЗЗД моли да се вземе
предвид, че същата не е отговорност за лично деяние или за чужди действия, че тя е
обективна и безвиновна и е солидарна за собственика на вещта и за лицето, под чийто
надзор се намира. Заключава се, че не са налице кумулативните предпоставки от
фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД на непозволеното увреждане и исковете са
напълно неоснователни и моли за отмяна на първоинстанционното решение и за
произнасяне по същество, както и за отхвърляне на предявения иск. Претендират се
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и полагаемото се
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната
жалба подаден от А. Р. С. чрез пълномощника му адв. Е. Й., в който се изразява
становище за допустимост, правилност и законосъобразност на постановеното съдебно
решение. Счита се, че изложените от жалбоподателя доводи и обстоятелства са
напълно ирелевантни и неоснователни към настоящия случай и не следва да бъдат
вземани предвид. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното съдебно
решение. Претендират се сторените в производството деловодни разноски, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
В първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.
Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че релевантната
фактическата обстановка, предвид предмета на обжалване, очертан във въззивната
жалба, се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. По
последната всъщност страните на спорят. Решението е постановено при задълбочено
обсъждане на събраните по делото доказателства и при напълно изяснена фактическа
обстановка от районния съд, поради което въззивният съд не намира за необходимо да
я преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди
само доказателствата относими към доводите на страните по въззивната жалба и
отговорът по последната.
По съществото на спора, като съобрази изложеното в жалбата, съдът намира
следното:
Съдът е сезиран с претенция за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД
е предвидено изключение от общото правило. Според последния текст възложителят
на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи
отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция, т. е. не
произтича от вината на възложилия работата. Съгласно разясненията, дадени в ППВС
2
№ 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е
предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите. Тази отговорност произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица и може да се ангажира ако
ищецът докаже, пълно и главно, по реда на чл. 154 ГПК и с допустимите от закона
доказателства, че са извършени противоправни действията/ бездействията на
служители на ответника, на които е възложена работа от юридическото лице, както и
че вредите са пряка и непосредствена последица от действия или бездействия по повод
на работа, възложена от ответника - по трудов или друг договор, т. е. да се установи
пряка причинно - следствена връзка между възложената от ответника на деликвента
работа (дейност) и претърпените от ищеца неимуществени вреди. (в този смисъл -
решение № 249 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 902/2016 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение №
141 от 08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 182 от
26.01.2021 г. по гр. д. № 573/2020 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС, решение № 50012 от
08.02.2023 г. по гр. д. № 1558/2022 г., г. к., ІІ ГО на ВКС и т. н.).
Вината на извършителя на работата се предполага до доказване на противното
по силата на чл. 45 ЗЗД, като доказателствената тежест за оборване на презумпцията
се носи от ответника.
В практиката на ВКС и съдилищата под "възлагане на работа" по смисъла на
чл. 49 ЗЗД се разбира фактическото натоварване на едно лице да извърши определени
действия, които попадат в обхвата на дейността на възложителя, като възлагането не
предполага отношения на зависимост, при които отношенията между възложител и
изпълнител се уреждат въз основа на трудов договор, упражняване на надзор на
изпълнителя и възмездност на отношенията. Във всички случай, въззивният състав
приема, че за да се ангажира отговорността на ответника по този ред следва да се
установи, че вредата е причинени в резултат от възложени на делинквента действия.
Тежестта на доказване възлагането на работата пада върху ищеца.
В обобщение на изложеното въззивният съд приема, че ищецът следва да
установи, с всички доказателствени средства, увреждащото деяние, вредите и
причинно- следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът
да може да изведе еднозначен извод за наличието им.
О събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
ищецът А. С. отглежда коне в с. Раненци, общ. Кюстендил, както и че е бил
собственик на кобила с име Ася, неустановена порода, сива на цвят. Безспорно се
установява също така, че животното е било регистрирано във ВЕТ – ИС към БАДХ с
идентификационен номер 10000000082488 на името на ищеца А. Р. С., каквито данни е
удостоверило вещото лице д-р С.. В приложения на лист 5 от делото документ,
именован „секция А“, е отразено, че кобилата е собственост на дружество „Ла Бакера“
ООД, последното със седалище и адрес на управление в гр. Перник. Документа е
издаден на 15.08.2016 г. от ДАХ гр. Перник. Свидетелят А.И. сочи, че кобилата е
закупена от гр. Перник и А. заплатил за нея 3 000 лева. Анализът на така описаната
доказателствена съвкупност безспорно води до извод за наличие при ищеца на
собственически права върху починалата кобила. Неоснователно във въззивната жалба
се твърди, че доколкото в удостоверението за регистрация на кобилата е записано като
собственик дружество „Ла Бакера“ ООД, то последното и към момента на смъртта на
кобилата е било неин собственик. В гражданския процес е допустимо установяването
със свидетелски показания на договори със стойност по-ниска от 5 000 лева.
Свидетелят И. излага твърдения, че ищеца С. закупил кобилата от гр. Перник за
сумата от 3 000 лева. Това твърдение се подкрепя от останалите доказателства,
обсъдени по-горе, а именно, че предишен собственик на кобилата е било дружеството
„Ла Бакера“ ООД, което е със седалище и адрес на управление в гр. Перник, както и
обстоятелството, че към момента на смъртта му животното е било регистрирано във
ВЕТ – ИС към БАДХ с идентификационен номер 10000000082488 на името на ищеца
А. Р. С.. Отделно от това, както правилно е отчел и районният съд, въпросът за
3
собствеността върху починалото животно не е бил повдиган от ответното дружество в
първоинстанционното производство, при което сега изложеното оспорване е
недопустимо с оглед императивната разпоредба на чл.133 вр. чл.266, ал.1 от ГПК.
Същото касае и изложените във въззивната жалба оспорвания относно претендираната
от ищеца стойност на животното.
В своя съдебен акт РС Кюстендил е приел за безспорно установено, че
ответното дружество е работодател и неговите служители са нарушили задълженията
по поддържане и безопасна експлоатация на въздушните елетропроводи в с. Раненци,
обл. Кюстендил на 11.08.2022 г. От техните действия е причинена смъртта на кон,
собственост на А. Р. С. и се дължи сумата 1800 лева за обезвреда на понесените
имуществени щети от ищеца.
От изготвеното от вещото лице инж. К.П. експертно заключение се установява,
че на мястото на инцидента преминава въздушна ел. мрежа ниско напрежение,
положена на бетонови колове, която е собственост на ответното дружество.
Електропроводът е изграден в съответствие със законовите изисквания. Установено е
също, че няма вероятна физическа причина за скъсване на проводника. На 11.08.2022
год. електроразпределителната мрежа в с.Раненци, включително и междустълбието-
мястото на инцидента, е била изградена при спазване техническите нормативи, същата
е под напрежение, включена към ел.системата, захранваща с електрическа енергия
битови и стопански потребители. Установено е от експерта, че периодът на обход на
въздушни ел. проводи НН е една година и последният е извършен на 19.01.2022 год. В
диспечерските дневници на ответното ТД има запис за сигнал за скъсан проводник и
пострадал кон в махала „Баровска“ в с.Раненци, постъпил в 18,41 часа.
От писмо от НИМХ изх. № ОД-03- 778-1/02.10.2023 год. до ответното
дружество се установява, че на 11.08.2022 год. в района на с.Раненци, имало разкъсана
облачност през денонощието при максимална температура от 29 градуса, тихо, почти
без вятър и валежи, като не са наблюдавани опасни метеорологични явления.
Вещото лице д-р А.С. в съдебно- ветеринарномедицинска експертиза вх.№
12247/28.11.2023 год. заключава, че причина за смъртта на кобилата е токов удар.
Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществява от два вида оператори според
обхвата на лицензионни режим - оператори, които са собственици на
електроразпределителната мрежа по чл. 88 от ЗЕ, лицензирани за определена
територия и оператори на затворени електроразпределителни мрежи по чл. 88а от ЗЕ,
лицензирани за затворената мрежа.
"Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е оператор по чл. 88 от ЗЕ.
Дружеството е правоприемник на лицензията за електроразпределителна дейност №-
135-07/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
/ДКЕВР/ на ЧЕЗ Разпределение България за срок от 30 години. ЕРМ Запад
осъществява разпределение на електрическа енергия в десет области на Западна
България - София-град, София област, Благоевград, Кюстендил, Перник, Плевен,
Ловеч, Монтана, Враца и Видин.
Дейността, която въззивника осъществява включва експлоатация и управление
на eлектроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни
линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, която служи за
пренос и разпределение на електрическата енергия с цел предоставяне на
електроенергия на фирми доставчици; разпределяне на електрическа енергия,
Изграждане на нови уредби за разпределение и измерване на електрическата енергия и
поддържане на съществуващите обекти и съоръжения. По чл. 89, т. 6 от ЗЕ
операторите имат задължение да осигурят техническата изправност на поддържаните
от него съоръжения чрез поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и
съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания.
4
Въззивникът има задължение да осигурява техническото обслужване, ремонт и
поддържане на експлоатационните характеристики на ел. мрежа на въздушните
електропроводи - Чл. 767. от Наредба № 9 от 9.06.2004 г. В цитираната разпоредба е
установено извършването на техническо обслужване (текущо поддържане) с работи за
предотвратяване преждевременното износване на въздушния електропровод, като
профилактични огледи, проверки, измервания, отстраняване на повреди и
неизправности; основни ремонти с изпълнение на комплекс от мероприятия, насочени
към възстановяване или подобряване на първоначалните експлоатационни
характеристики на въздушния електропровод, като цяло или на отделни елементи от
тях.
Съдът приема, че предвид гласните и писмени доказателства към 11.08.2022 г. е
имало нарушение и на изискванията на чл. 767 от Наредба № 9/2004 г., тъй като не е
била отстранена своевременно повреда на въздушния електропровод от служителите
на въззивника.
Следователно въззивникът "Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД има
качеството на работодател по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, чиито служители са
компетентни извършват горепосочените дейности, но не са осигурили технически
обезопасяването на процесния въздушен електропровод в с.Раненци, обл. Кюстендил.
Съдът съобразява, че причинната връзка между щетите за въззиваемия и
дейността на служителите на въззивника се потвърждава от ангажираните в
производството доказателства – съдебно – ветеринарно медицинската експертиза,
показанията на св. А.И., М.Г. и Е. З.. Установено е също, че не е имало огнестрелни,
охлузни, прободни, ухапни или травматични рани или други увреждания по трупа и
следователно смъртта на коня е била причинена от необезопасен елетрически
проводник.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди
съдът се позовава на заключението на д-р. Е.Г. – ветеринарен лекар. В констатациите е
посочено, че животно от този биологичен вид /кобила на 9 години, местна порода/ има
пазарна цена 1800 лева към 11.08.2022 г.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение,
като правилно, ще бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на производството разноски се следват на въззиваемия. Същият
е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемия е бил
представляван от адв. Е. Й. от КАК, като видно от приложения по делото Договор за
правна защита и съдействие между страните е уговорено предоставянето на безплатна
правна помощ по делото в хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Съдът намира, че са
налице предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, като размерът на същото съдът определя при съобразяване
размера на материалния интерес на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на 480 лева.
Воден от горното, Кюстендилския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 123/31.01.2024 г., постановено от РС – Кюстендил
по гр.д. № 270/2023 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“, ЕАД, ЕИК
*********, адрес на управление на дейността – гр . София, бул. “Цариградско шосе“ №
159, блок **********, да заплати на адв. Е. Й. от КАК разноски за адвокатско
5
възнаграждение в размер на 480 лева.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК ********* като трето лице - помагач на страната на въззивното
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“, ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6