№ 92
гр. Шумен, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500389 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба с пр. основание чл. 435, ал. 2, т. 7
от ГПК, депозирана в ОС - Шумен, с молба с вх. № 619/10.05.2021 г. /пощ. кл. 05.05.2021 г./
и идентична жалба, депозирана при ЧСИ Я.Б. с вх.№ 1595/11.05.2021 г. (след разделяне на
производството по жалбата с определение № 366/16.09.2021г. по в.гр.д.№
20213600500384/2021 г. на ОС – Шумен) депозирано от П. Ж. В. от гр. Ш. – длъжник по изп.
дело № 2020*0400615 по описа на ЧСИ Я.Б. срещу действията на ЧСИ изразяващи се в
определените разноски по изпълнението, обективирани в съобщения с изх. №
01919/20.04.2021г., № 01935/21.04.2021г. и с № 2132/28.04.2021г.
Жалбоподателката обжалва разноските изцяло, тъй като счита, че с поведението си не
е дала повод и не станала причина за образуване на изпълнителното производство и
предприетите по него изпълнителни действия от ЧСИ по искане на взискателя. Излага, че не
са били налице фактически и правни основания за образуване на изпълнителното дело, тъй
като липсвали каквито и да е доказателства за неизпълнение на съдебното решение за
режима на лични контакти между взискателя и детето С., доколкото била налице обективна
невъзможност за претендираното изпълнение – издадена заповед за незабавна защита № 3
от 27.08.2020г., допълнена с определение, с което е определен временно различен режим на
лични отношения, действащ до отмяната й на 05.03.2021г.. Счита, че с действията си, не е
станала причина за образуването на това изпълнителното дело и никога не е отказвала
изпълнение на режима на лични контакти, до постановяването на заповедта за защита.
Отделно от това оспорва и начина на определяне на разноските – само по размер при липса
на яснота относно основанието и счита, че в случая следва да намери приложение общото
правило, че отговорността за разноски се понася от страната, която е предизвикала
неоснователен правен спор, тъй като тя с поведението си не е станала причина за
1
образуването му. Позовава се на т. 5 от ТР № 3/2015г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС,
според която длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е
било необходимо с оглед реализиране на вземането, както и тези, които са били извършени
във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, като в последния
случай, нереализираните изпълнителни способи се приравнявали на такива, изоставени от
взискателя и моли съда да отмени възложените и разноски. Евентуално в случай, че съда не
отмени всички възложени й такси и разноски, то моли да отмени като незаконосъобразни,
следните такси: в съобщени с изх. № 01919/20.04.2021г. – по т.5 от ТТР – 288 лева с ДДС,
както и общия размер – 1 169.20 лева; в съобщение с изх. № 01935/21.04.2021г.- по т. 5 от
ТТР – 384 лева с ДДС, по т. 31к от ТТР- 2 лева, по т. 16 от ТТР – 60 лева с ДДС и по т. 31б
от ТТР – 1.20 лева; и в съобщение с изх. № 2132/28.04.2021г. по т. 9 от ТТР – 18 лева с ДДС
– не ставало ясно, запор на коя сметка е наложен, тъй като в предходните съобщения това
действие вече било осъществено и разходите за него са начислени и по т. 5 от ТТР – 144
лева с ДДС – отново не ставало ясно, точно за кое действие и в какъв размер за всяко едно
действие е начислена възложената и такса, тъй като в предходните съобщения са начислени
аналогични такси.
Твърди, че в нито един момент, за нито една възложена и такса или разноски, не и е
изготвяна или връчвана сметка по см. на чл. 79 от ЗЧСИ, като освен това възложените и
такси по т. 5 освен, че се различават по размер в двете съобщения в рамките на разлика от 1
ден от 20.04.2021г. и от 21.04.2021г. първата в размер на 288 лева с ДДС и втората в размер
на 384 лева с ДДС, но не са и индивидуализирани по основание, като не ставало ясно за
какво са начислени и съответно са и възложени. Същото важало и за таксата по т. 16 от ТТР
в размер на 60 лева с ДДС и за таксите по т. 31б и 31к от ТТР. Оспорва изцяло и
възложените и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 500 лева (200 лева
за образуване и 300 лева за водене на производството) тъй като не е дала повод за
образуване на производство, алтернативно съда да го намали до 200 лева – по чл. 10, т.4 от
Наредбата, в който смисъл е депозирала и възражение пред ЧСИ на 29.04.2021г. за
намаляването му и по което възражение и до момента не е получила отговор от ЧСИ.
Взискателят по изпълнението Б. П. М., чрез процесуалният си представител мл. адв.
М.Г., е депозирал становище за неоснователност на жалбата, тъй като именно с
бездействието си и отказа да предаде детето, жалбоподателката е станала повод за
образуване на производство, поради което всички разноски следва да бъдат понесени от нея,
в качеството и на длъжник.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия, съгласно чл.436,
ал. 3 от ГПК и становище за неоснователност на жалбата, тъй като за всяко действие е бил
надлежно сезиран от взискателя и за всяко такова е изготвял и връчвал съответният
документ, в който правилно са начислени дължимите такси съгласно ТТР към ЗЧСИ.
Настоящият състав приема, че жалбата е подадена от надлежна страна – длъжник по
изпълнението, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител – разноските по изпълнението – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я намира за частично основателна,
поради следното:
Изпълнителното дело № 2020*0400616 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег. № *, с район на
действие Окръжен съд Шумен е образувано на 18.12.2020г. по изпълнителен лист №
260745/15.12.2020г., издаден по гр. д. № 2724/2016г. по описа на РС - Шумен, въз основа на
Решение № 241/21.04.2017г., Решение № 170/23.10.2017г. по описа на ОС - Шумен и
Решение № 110/22.05.2018г. по гр.д.№ 327/2018г. по описа на ВКС, с които е определен
режим на лични контакти между детето С. Б.П. с ЕГН ********** с неговия баща Б. П. М.,
2
ЕГН **********, както следва:
1. През първите два месеца, считано от датата на обявяване и влизане в сила на
Решение №110/22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г. по описа на ВКС, а именно 22.05.2018г. ,
бащата може да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 до 13,00 часа,
като срещите между двамата се осъществяват в присъствието на служител Дирекция „СП“-
гр.Шумен.
2. През следващите шест месеца, бащата да взима детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 до 19,00 часа.
3. След този осеммесечен период, бащата да взима детето всяка първа и трета
седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя – с преспиване, както и
всеки втори и четвърти понеделник от месеца от 17,00 до 19,00 часа, а също и за 15
последователни дни през лятото (в рамките на периода 01. Юни -31 август), по време, което
не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на
съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи
това в посочения срок бащата има право да определи дните, през които ще вземе детето,
като уведоми писмено майката до 31. Май на съответната година.
4. Също след горния осеммесечен период, при положение, че родителите не постигнат
съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът
постановява следния режим: През нечетните години бащата да взима детето по време на
Великденските празници (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са
определени за празнуване)- с преспиване, рождения ден на детето, който съвпада с
Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници ( 31
декември и 1 януари)- преспиване, като взима детето в 10,00 часа и го връща в 19,00 часа на
съответния ден. През четните години бащата взима детето по време на Деня на
освобождението )3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на
съединението (6 септември), Коледните празници и Стефановден- имения ден на детето (24-
27 декември) – с преспиване , като взима детето в 10,00 часа и го връща в 19,00 часа на
съответния ден. За осъществяването на личните контакти бащата взема детето от дома на
майката и детето и го връща там, с изключение на понеделниците, когато взема детето от
детското заведение, което то посещава.
Във връзка с изпълнение на определения режим на лични контакти с детето
взискателят е поискал от ЧСИ, да бъдат предприемани всички необходимите действия за
изпълнение на определения със съдебното решение режим на лични отношения с дъщеря
му. До длъжника П. Ж. В., периодично са изпращани покани за доброволно предаване на
дете, за всяка определена със съдебното решение среща, като съответно за всяко това
действие, ЧСИ е събирал от взискателя авансово дължимите се такси и разноски по ТТР към
ЗЧСИ, които разноски по правилото на чл. 79, ал. 1 от ГПК ЧСИ е възложил за плащане от
длъжника.
Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. / 08.06.2017 г. / по тълк. д. № 3/2015 г.
на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в
изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният
изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на
3
производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез
един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ
представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само
за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга
страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия,
които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези
действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на
разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване
изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово
от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква
материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение
взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното
изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги
възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и
реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на
доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях
ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за
изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се
събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след
неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано
изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им
да бъде установен в течение на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на
дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат
събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително
дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало
задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението,
поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението
разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за
разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението
именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо
издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително
основание. Съгласно чл. 434 от ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира
извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта
протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по
изпълнението. Това документиране по същество е произнасяне на съдебния изпълнител по
отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при
приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по
принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 от ГПК да
бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи
общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.
4
Жалбоподателката обжалва възложените и разноски по изпълнението изцяло, а в
условията на евентуалност, на конкретно посочени суми в цитираните от нея три броя
съобщения. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на три хипотези: когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от
ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017г./ и
когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени. От материалите по делото е видно, че със съобщение с изх. №
01919/20.04.2021г. връчено на длъжника на 21.04.2021г. ЧСИ е уведомил жалбоподателката,
че дължи по изпълнителното дело разноски в размер на 300 лева – приет допълнително
адвокатски хонорар по представен договор за правна защита и съдействие и 426 лева
допълнителни разноски от които по т. 5 от ТТР - 288 лева с ДДС, по т. 11 от ТТР – 60.00 лева
с ДДС, за възлагане на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ – 60.00лева с ДДС и по т. 9 от ТТР –
18 лева с ДДС и я е уведомил, че общият и дълг по изпълнителното дело към 20.04.2021г. за
разноски е в общ размер на 1169.20 лева. Съдът констатира, че в така посоченият общ
размер на разноски от 1169.20 лева, дължим към 20.04.2021г. и които жалбоподателката
обжалва изцяло, са включени и разноските по образуването на изпълнителното дело в
размер на 419.20 лева, от които 200 лева – адвокатски хонорар и 219.20 лева – разноски по
образуването, за които разноски, вече има произнасяне от ОС – Шумен, с решение № 260116
от 23.06.2021г. по в.гр.д. № 79/2021г., в което е прието, че същите се дължат от длъжника –
настоящ жалбоподател, поради което настоящият състав не дължи произнасяне, в частта за
разноските до размера от 419.20 лева и в тази и част жалбата следва да се остави без
разглеждане, като процесуално недопустима. Във второто посочено от жалбоподателката
съобщение с изх. № 01935/21.04.2021г. е видно, че с него ЧСИ я е уведомил, че и налага
запор по банковата сметка за сумата от 1169.20 лева – дължими такси и разноски по
изпълнителното дело от които 500 лева – приет адвокатски хонорар и 669.20 лева такси и
разноски по образуването и воденето на изпълнителното производство, като същите са
описани в общият им размер по точките от ТТР към ЗЧСИ за периода от образуването до
20.04.2021г. и не са налице новоприети разноски, по които съдът дължи произнасяне, в
който смисъл са възраженията на жалбоподателката в депозираната жалбата. С третото
посочено от жалбоподателката съобщение с изх. № 2132/28.04.2021г. ЧСИ я е уведомил, че
дължи разноски във връзка с направен запор по т. 9 от ТТР в размер на 18.00 лева и по т. 5
от ТТР в размер на 144.00 лева или общо 162.00 лева с ДДС.
При така изяснените факти, съдът приема, че в настоящото производство по
същество се обжалват следните разноски, по изпълнението: от общо посочените в размер на
1169.20 лева към 20.04.2021г.: 300.00 лева - адвокатски хонорар – за водене на
производството; 24.00лева по издадена фактура № ********** от 19.03.2021г.(л. 215),
426.00лева – посочени в съобщението с изх. № 01919/20.04.2021г. (л.248)
(300+24+426+419.20 = 1169.20лева) и 162.00 лева с ДДС по сметка с № ********** от
5
29.04.2021г. (л. 262), включваща такси по т. 5 от ТТР в размер на 144.00 лева и по т. 9 от
ТТР в размер на 18.00лева, съобщени на жалбоподателката със съобщение с изх. №
2132/28.04.2021г.
От материалите по делото е видно, че на взискателя е издадена сметка с №
********** от 20.04.2021г. на стойност 474.00лева с ДДС, която освен посочените такси в
размер на 426.00 лева по изпратеното до длъжника съобщение № 01919/20.04.2021г. (л.248),
включва и още една такса по т. 5 от ТТР в размер на 48.00лева (426 +48=474 лева - л. 239).
Основният аргумент на жалбоподателката - длъжник за недължимост на разноските е,
че с поведението си не е дала повод за образуване на изпълнителното дело. Твърди, че ако е
имало неизпълнение на задължението за осъществяване на лични контакти между детето и
взискателя, това се дължи на обективни обстоятелства, а именно съществуването на
издадената заповед за незабавна защита и определеният с нея временен режим на лични
контакти. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовава
жалбоподателката е свързана с извънпроцесуалното поведение на страните при
разпределяне на разноските и е приложима в исковия процес, но не и в изпълнителното
производство. Независимо от горното, дори и да се възприеме становището, че
отговорността за разноски в изпълнителното производство е свързана с извънпроцесуалното
поведение на длъжника, то следва да е налице и следващата предпоставка по чл. 78 , ал.2 от
ГПК - той да признава вземането, в случая правото на лични контакти. Видно е от всички
изявления на длъжника, включително и тези изложени в жалбата, че не е налице признание,
напротив твърди се, че са били налице обстоятелства, които препятстват реализирането на
личните контакти, поради което в случая разноските следва да са за сметка на длъжника, но
не всички разноски направени от взискателя и определени от ЧСИ, а само за които са налице
доказателства за извършването им.
Настоящият съдебен състав споделя релевираното от страна на жалбоподателката
възражение за прекомерност на приетото допълнително адвокатското възнаграждение в
размер на 300.00 лева. Делото не се отличава с особена фактическа или правна сложност,
като преценката в подобни случаи следва да бъде съобразена както с правната
квалификация и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за
делото факти и събиране на доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения,
свързани с предмета на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете и
активността на процесуалния представител на страната. В случая фактическата и правната
сложност на делото се явяват несъразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение,
поради което съдът намира, че претендираният размер адвокатско възнаграждение, е
несъразмерен с извършените от процесуалния представител действия, извършени във връзка
с представителството в производството. Вярно е, че Наредба № 1/2004 г. определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответния вид услуга, като
максималния размер е въпрос на конкретно договаряне между страните, но адвокатското
възнаграждение трябва да бъде адекватно на фактическата и правна сложност на делото.
6
Действително адвокатът има право свободно да договаря размера на възнаграждението,
което да му бъде заплатено във връзка със съответното представителство, но тази свобода не
се простира и върху размера, за който следва да отговаря насрещната страна, която предвид
същността на този вид сделка не участва в договарянето на сумата, поради което и не може
да бъде обвързана от размер, договорен от други лица. Обратното становище означава да се
допусне злоупотреба с процесуални права, най-вече по отношение на противната страна,
поради което съдът счита, че възложените на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, следва да бъдат намалени до предвиденият им
минимален размер съгл. чл. 10, т. 4 от Наредбата - 200 лева.
От представеното копие на изпълнителното дело е видно и в частност от
представените сметки по чл. 79 от ЗЧСИ, че в полза на взискателя за процесния период, са
издадени три сметки:
1) № ********** от 19.03.2021г. на стойност 24 лева с ДДС, включваща такса по т. 5
от ТТР;
2) № ********** от 20.04.2021г. на стойност 474 лева с ДДС, включваща по т. 5 от
ТТР – общо 7 х 40 (48 с ДДС) = 336лева с ДДС; по т. 11 от ТТР- присъединяване на
взискател – 60лева с ДДС; по чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ – 60 лева с ДДС и по т. 9 от ТТР – 15
лева (18 лева с ДДС);
3) № ********** от 29.04.2021г. на стойност 162 лева с ДДС, включваща по т.9 от ТТР
– 15 лева (18 лева с ДДС) и по т. 5 от ТТР – общо 3 х 40 (48 с ДДС) = 144лева с ДДС;
Съгласно т. 5 от ТТР – за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов
служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа се събира такса 20
лева. От материалите по делото е видно, че със сметка № ********** от 19.03.2021г. за
това си действие ЧСИ е събрал от взискателя такса по т. 5 от ТТР в размер на 24 лева с ДДС,
за една покана за доброволно предаване на дете. В останалите две приложени сметки е
видно, че такава такса е начислявана общо още 10 пъти по 40 лева (48 лева с ДДС), като в
сметките не е отразено количеството, поради което настоящият състав приема, че таксата е
събрана за една покана/уведомление. За периода след сметка с № ********** от
19.03.2021г., на длъжницата са изпращани общо 4 покани, поради което и съгл.
разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ГПК, в тежест на длъжника следва се възложат разноски по
т. 5 от ТТР само в размер на 4 х 20 = 80 лева или 96 лева с ДДС. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ, ЧСИ могат да договарят допълнителни възнаграждения, като
изплатените в по- висок размер суми не се смятат за разноски по изпълнението и не се
дължат от длъжника.
Съгласно т. 9 от ТТР – за налагане на запор без извършване на опис се събира такса
15 лева (18 лева с ДДС). От материалите по делото е видно, че със сметка № ********** от
20.04.2021г. от взискателя е събрана такса за един запор – 18лева с ДДС и със сметка №
7
********** от 29.04.2021г. такса за още един запор – 18 лева с ДДС, които такси в случая се
дължат от длъжника, тъй като запорите са действително наложени, за събиране на
неплатените по делото разноски (л. 269 и л. 270)
Със сметка № ********** от 20.04.2021г. на основание т. 11 от ТТР, ЧСИ е събрал от
взискателя такса в размер на 60 лева с ДДС – за присъединяване на взискател, която такса на
осн. чл. 79, ал. 3 от ГПК не следва да се възлага в тежест на длъжника, доколкото по делото
липсват данни за присъединяване на взискател. Със същата сметка № ********** от
20.04.2021г. на основание 78, ал. 3 от ЗЧСИ – ЧСИ е събрал от взискателя и такса в размер
на 60 лева с ДДС, която също на осн. чл. 79, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ не
следва да се възлага в тежест на длъжника.
При така изложеното, в тежест на длъжника, следва да се възложат разноските както
следва: 200 лева – приет допълнителен адвокатски хонорар, 24 лева с ДДС по сметка №
********** от 19.03.2021г.; 114 лева по сметка № ********** от 20.04.2021г. от общо
определените 474 лева; и 18 лева по сметка № ********** от 29.04.2021г. от общо
определените 162 лева в изпратеното до длъжника съобщение № 2132/28.04.2021г.
Или от така приетите за дължими в изпратеното до длъжника съобщение с изх. №
01919/20.04.2021г. разноски в общ в размер на 1169.20 лева и след приспадане на приетите
за дължими по гр. д. № 79/2021г. на ОСШ, такси и разноски в размер на 419.20 лева (1169.20
- 419.20 = 750 лева) в тежест на длъжника следва да останат разноските само до размера от
338 лева (200лева - адвокатски хонорар + 24 лева с ДДС по т. 5 от ТТР + 96лева с ДДС
такси по т. 5 от ТТР + 18 лева с ДДС такса по т. 9 от ТТР), като за горницата над тази сума за
размера от 412 лева следва да се отменят, а от изпратеното до длъжника съобщение с изх. №
2132/28.04.2021г. за дължими разноски в размер на 162 лева, в тежест на длъжника следва
да останат разноските само до размера от 18 лева с ДДС, като за горницата над тази сума за
размера от 144 лева, следва да се отменят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, жалбата на П. Ж. В. от гр. Ш. срещу определените
разноски в изпратеното до нея съобщение с изх. № 01919/20.04.2021г. от ЧСИ Я. Б. с рег.
№ *, по ИД № 2020*0400615, в частта до размера от 419,20 лева - приети за дължими с
влязло в сила решение № 260116 от 23.06.2021г. по в.гр.д. № 79/2021г. на ОС – Шумен.
В тази част решението, с характер на определение, подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд Варна.
ОТМЕНЯ определените дължими разноски от П. Ж. В. от гр. Ш. в изпратеното до
нея съобщение с изх. № 01919/20.04.2021г. от ЧСИ Я. Б. с рег. № *, по ИД №
8
2020*0400615, за горницата над 388 лева до възложените ѝ в размер на 750 лева.
ОТМЕНЯ определените дължими разноски от П. Ж. В. от гр. Ш. в изпратеното до
нея съобщение с изх. № 2132/280.04.2021г. от ЧСИ Я. Б. с рег. № *, по ИД №
2020*0400615, за горницата над 18 лева до възложените ѝ в размер на 162 лева.
На осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Р. Русев, с рег. № *, с район на действие
ОС – Шумен, по ИД № 2021*0400317 (преобразувано от ИД № 2020*0400615 на ЧСИ Я. Б. с
рег. № *).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9