Р Е
Ш Е Н
И Е
№
449/01.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
Председател
: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №380/2022г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №143 от 22.08.2022г.,
постановено по АНД №20221630200456/2022г., Районен съд Монтана е отменил
Наказателно постановление №М-2-1/11.04.2022г. на Началника на РДНСК-Монтана, с
което на П.А.Г. *** на основание чл.232, ал.1, т.1 от Закон за устройство на
територията (ЗУТ) е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Х*** , го обжалва и моли да
бъде отменено, като поддържа, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора,
чрез пълномощника си юрисконсулт Х*** , поддържа жалбата си и моли да бъде
отменено обжалваното решение и бъдат присъдени разноски по воденото съдебно
производство.
Ответната страна, чрез
пълномощника си адвокат А., оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното
решение, като претендира и присъждане на разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Задаотмениналожената глоба, въззивният съд е приел, че в случая от една страна не е установено по
безспорен начин, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.149, ал.5 от ЗУТ, а от друга страна административнонаказателната отговорност е погасена по
давност, тъй като е изтекла абсолютната погасителна давност.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано
в обжалваното решение е прието, че в случая не е безспорно установено, чеадминистративнонаказаното
лице е извършило нарушение на разпоредбата на чл.149, ал.5 от ЗУТ.Районният съд е събрал относимите за спора доказателства и
обосновано е приел, че административнонаказващия орган не е изпълнил
задължението си да направи надлежна преценка на фактите и обстоятелствата по
случая преди да издаде наказателното постановление. Безспорно е установено по
делото, че Община Бойчиновци е изпратила писмо изх.№К-2921/20.12.2017г., с
което на РО „НСК“-Монтана е изпратена Заповед от 14.12.2017г. за допълване на
Разрешение за строеж №6/14.07.2014г. на Главният архитект на Община Бойчиновци,
тоест изпълнено е изискването на разпоредбата на чл.149, ал.5 от ЗУТ, съгласно
която органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено
съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по
местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за
допълването им по чл. 154, ал. 5
и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Обстоятелството дали
е заведено в деловодна програма, входящ дневник на РО“ НСК“ - Монтана,
тоест дали РО „НСК“ Монтана е получила писмо изх.№К-2921/20.12.2017г. не може вменявано в тежест
на административнонаказаното лице, както обосновано е приел в мотивите си
въззивния съд. В административнонаказателното производство тежестта на
доказване на нарушението е изцяло върху административнонаказаващия орган, който
в настоящият случай при наличието на противоречиви факти и обстоятелства от
значение за случая е следвало да извърши проверка на обстоятелствата, които са
спорни. С оглед изчерпателност би могло да се посочи, че от свидетелските
показания на свидетелите П*** - актосъставител и Д*** – свидетел по АУАН, се
установява, че от служители на РО „НСК“ – Монтана са извършвани в Общинска
администрация Бойчиновци ежегодни комплексни проверки в периода 2017-2020г.,
като по делото не се ангажират доказателства при такива проверки да са
установени нарушения на разпоредбата на чл.149, ал.5 от ЗУТ, респективно да е
установено нарушение свързано с конкретния случай.
На
следващо място, настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните и
задълбочени мотиви на въззивния съд, които са го мотивирали да отмени
наложената глоба при съобразяване на основанията на чл.80, ал.1, т.5 във вр. с
чл.81, ал.1 от Наказателния кодекс, като не смята за необходимо повторно да ги
повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221,
ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.
Безспорно в случая административнонаказателната отговорност е погасена по
давност, тъй като е изтекла абсолютната погасителна давност с оглед изтичане на
повече от 4 години и 6 месеца, считано от изтичане на срока по чл.149, ал.5 от ЗУТ.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
Предвид заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия
изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски
по делото в размер на 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна помощ и съдействие от 19.10.2022г.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящия
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №143 от 22.08.2022г., постановено по АНД №20221630200456/2022г.,
по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Дирекция
за национален и строителен контрол гр.София да заплати на П.А.Г. ***, ЕГН * разноски по съдебното производство в размер на 300 (триста)
лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: