Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………../….. |
Година 2016 |
гр. С. |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на двадесет и седми април |
Година 2016 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5572 по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са искове по
чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и
възражение за прихващане с основание чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД.
Производството е образувано по
искане от името на “С.” ЕООД ***, срещу „МТА – 1“ ООД. В исковата молба се
твърди, че по договор от 18.05.2013 г. по възлагане от ответника ищецът
изпълнил СМР на обект: „ТИР паркинг с търговски комплекс, находящ се в
землището на с. *********, м. Камико, първи и втори етапи“ при договорени
единични цени за съгласувани по вид и количество операции. Твърди се общата
стойност на изпълнените работи да възлиза на 280 496,80 лв. с ДДС.
Ответникът не заплатил 14 814,68 лв. за работи, описани в протокол № 11 от
10.09.2013 г., 3987,84 лв. за работите по протокол № 12 от 10.09.2013 г.,
10 450,92 лв. за работите по протокол № 13 от 18.09.2013 г., 3232,99 лв.
за работите по протокол № 14 от 20.10.2013 г., 4 350,48 лв. за работи по
протокол № 15 от 20.10.2013 г., 26144,52 лв. за работи по протокол № 16 от
20.10.2013 г. с противопоставено от страна на ответника възражение за
некачествено изпълнение. Твърди се, че за обекта е издаден Констативен акт обр.
15 на 27.01.2014 г. като се излага довод, че това удостоверява качеството на
изпълнението. Претендират се тези суми ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, разноските по
делото, разноски в обезпечителното производство – държавна такса от 40 лв.,
банкова комисионна – 1 лв. и адвокатско възнаграждение и в изпълнителното производство
– 570,00 лв.
В отговор на исковата молба от името
на ответника се твърди, че възложената работа е изпълнена след договорения срок
като са се проявили множество недостатъци, правещи обекта негоден за ползване
по предназначение. Ответникът не се отзовал на поканата за отстраняване на
недостатъците по стоманобетонови настилки, за отстраняването на които счита за
необходима сума в размер на 59 326 лв. Твърди също така да са дефектирали
положените на обекта бордюри, налагащо подмяната им при необходима за целта
сума от 7520 лв., некачествено изпълнен тротоар с площ от 32 кв.м., за
поправянето на който са необходими 544 лв., за отстраняване на явили се течове твърди
да са необходими за сондажния кладенец 1500 лв., а за мокрите и санитарните
помещения – 750 лв., за прогонване на прозоречната дограма в стаята за почивка
и коригиране на подпрозоречни прагове – 330 лв. Твърди общият размер на
необходимите средства за отстраняване на недостатъците да възлиза на 83964 лв.,
за която сума противопоставя на исковата претенция възражение за прихващане.
В допълнителната искова молба от
името на ищеца се оспорва да е уведомяван за твърдяните скрити недостатъци, за
което счита, че законът обвързва ответника да го стори веднага. Излага довод,
че при тези обстоятелства е загубил противопоставеното в процеса свое право. По
същество твърди посоченият дефект да се дължи на некачествено положена основа,
което е било налице при започване на поетата от ищеца работа. Твърди, че
положените по договора бордюри са 400 броя с декларирани от производителя
качества. Твърди също така тротоарът да е изпълнен с нужния наклон. По
отношение на шахтата на сондажния кладенец сочи да е излята монолитно с
положена по инициатива на ищеца хидроизолация. Оспорва да е изпълнявал
дограмата и праговете в стаята за почивка. Оспорва също така твърдяните
недостатъци да са били отстранени от ангажиран за целта друг изпълнител.
В отговор по допълнителната искова
молба от името на ответника се твърди да е знаел за твърдяните недостатъци като
евентуално поддържа довод за възникнало основание за ангажиране гаранционната
отговорност на изпълнителя, за която не счита да е от значение срокът на
уведомяване. Твърди, че положената основа е била подложена на изпитване за
качество, поради което оспорва противопоставеното възражение. Евентуално счита,
че ищецът е бил длъжен да уведоми възложителя, за да се освободи от
отговорност, позовавайки се на чл. 260 ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца – адв. М. от САК, оспорва доверителят му да е знаел за твърдяните от
ответника недостатъци. Счита за доказано, че основата не е била с предписаната
плътности положена от материал, различен от предвидения по проект. Излага довод,
че поемайки следващ етап от изпълнението ищецът не дължи да проверява
качеството на предходно положената основа. Претендират се разноски. Приема и за
доказано, че ответникът не е съобразил
изрично даденото му указание да не допуска минаване на тежки камиони по
настилката.
Процесуалният
представител на ответника – адв. Д. от САК, оспорва иска с оглед
противопоставеното възражение за прихващане. Излага довод, че като изпълнител
недостатъците са му били известни, а и уведомление за наличието им счита да се
съдържа в представения от ищеца констативен протокол. Претендират се разноски.
Представен е списък. Наведени са доводи в писмени бележки.
Като обсъди доводите на страните и
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл.
235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:
По делото не се спори, а и от
представените доказателства се установява писмено изразено съгласие между
представители на страните на 18.05.2013 г., че ответникът възлага на ищеца със
своя организация, на своя отговорност и със свои ресурси да изпълни ТИР паркинг
с търговски комплекс, находящ се в землището на с. *********, м. Камико, първи
и втори етапи съгласно описани видове работи в оферта, приложена към проекта.
Посочено е, че цената на услугата е определена по единични цени на видове
работи като възлиза общо на 551379,09 лв. без ДДС. Изразено е съгласие, че
ищецът ще получава всеки месец заплащане на извършените през месеца работи след
подписване на акт (протокол) за изпълнение и остойностени количества по банков
път до 10-то число на следващия месец. Уговорено е, че определянето и
изплащането на окончателната дължима сума за извършената работа ще стане до 14
дни след датата на Констативен акт обр. 15.
Няма спор по делото, че основата в
зоната на ТИР паркинга е положена към 15.08.2013 г., на която дата е подписан
акт за приемане на извършените СМР от представител на ищеца.
На
27.01.2014 г. е съставен констативен акт обр. 15, отразяващ подписи на
представители на ответника и на ищеца.
Установява се писмено изразено
съгласие между „М.“ ООД и ЕТ „Т.И.“ да бъдат изпълнени работи, разграничени на
фази като по фаза 1: демонтиране на 770 броя бордюри, доставка, монтаж и
фугиране, демонтиране на 32 кв.м. тротоарни плочки пред частта на сградата и
монтиране на нови плочки, отстраняване на теч в шахтата на сондажния кладенец,
отстраняване на течове в мокрите и санитарните помещения – ремонт на покривна
хидроизолация, отстраняване на последиците в помещенията в резултат на течове,
отстраняване на дефекти по алуминиевата дограма, ремонтиране и възстановяване
на бетоновата настилка на ТИР Паркинга – премахване на напукания бетон и
полагане на нов пласт бетон. Изразено е съгласие идентифицираните работи да се
изпълняват след нарочна заявка и предварително заплащане на 30 % от указаната в
договора стойност за всяка фаза.
От
заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
през месец октомври 2014 г. и месец февруари 2015 г. в търговските книги на ЕТ
„Т.И.“ са вписани вземания срещу ищеца в общ размер от 6144 лв. с основание –
договор за строително ремонтни работи от 16.09.2014 г. Стопанските операции са
отразени и в счетоводството на ответника съответно през месец октомври 2014 г.
и месец март 2015 г. При защита на заключението си вещото лице сочи, че сумата
от 2256 лв. се явява заплатен аванс за първа фаза по договора – работа по
бордюрите, а както ответникът, така и третото на спора лице не са представили
документи, позволяващи яснота за обстоятелствата, при които е формирана сума от
3888 лв., фактурирана на 27.02.2015 г.
Свидетелят Г. – бивш служител на
ответното дружество, сочи, че след полагането й бетоновата настилка била равна.
Направило му впечатление, че бордюрите са разположени на малко разстояние без
да е изпълнена фуга. Впоследствие по цялата площ се появили зигзагообразни
пукнатини. Сочи да му е известно, че в спецификацията на бордюрите е указано
дали да се фугира.
Свидетелят Х. – служител при
ищцовото дружество, сочи, че при започване на работата на обекта земната основа
вече е била подготвена. Наложило се да копаят на места за водопровода, при
което установили настилка с дебелина до 10 см., а му е известно, че проектът
предвижда 60 см. Той уведомил А., която познава като управител на ответното
дружество за констатациите си и г-н М., когото знае като упълномощен да
представлява фирмата на обекта. Настилката била положена на 5 етапа в
разстояние на 3-4 дни между етапите. Сочи, че според предписанията бетонът
стяга за 28 дни. Въпреки това още първата седмица били допускани леки
автомобили, а поради затваряне на пътя от магистралата през втората седмица г-н
М. разрешил да минават и камиони. Свидетелят видял през настилката да
преминават дори камиони, натоварени с шлака. Многократно се противопоставял на това
като от А. и г-н М. получавал отговор, че това е обект и трябва да започнат да
изкарват пари. Доставените от дружеството бордюри били положени на автомобилния
паркинг на локалното на АМ „Хемус“ и отзад на ТИР-паркинга. Тъй като проектът
не предвиждал хидроизолация, такава не била положена. Проектът не предвиждал и
хидроизолация на шахтата, но г-н М. настоял да има. Свидетелят му казал, че е
необходимо да се облече целият сондажен кладенец, но по настояване на г-н М.
хидроизолация била положена само по стените.
От
заключението на вещото лице техническа експертиза Д.М. съдът приема за
доказано, че описаните в процесните протоколи строително монтажни работи са
изпълнени от ищеца. Вещото лице сочи, че при огледа страните са идентифицирали
тротоара, предмет на сключения договор като находящия се пред сградите откъм
паркинга при локалното платно. Заключението е, че този тротоар е изпълнен
според предвиденото с одобрения проект и се намира в много добро състояние.
Вещото лице М. констатира събрала се
вода в сондажния кладенец без да е установена причината за това. Установени при
огледа са и следи по тавана и по горната част на стените над фаянса от течове
през покрива. Вещото лице определя, че за отстраняване на констатирания теч в
банята вещото лице сочи като необходимо третиране на покривни фуги с
хидроизолационна лента на стойност 115,20 лв., а за отстраняване на следите –
боядисване с латекс на стойност 108 лв.
По делото не се спори, а и от
доказателствата по делото се установява, че ищецът е приел строителната
площадка за втори етап на строителството – полагане на настилка, на 10.06.2013
г. На 10.09.2013 г. в заповедната книга е вписано нареждане асфалтобетонната
настилка да бъде заменена с армиран бетон В40, а в екзекутивната документация е
отразена дебелина от 15 см. Вещото лице констатира, че изпълнената основа –
почва, е показала еластичност 20 МРа – по-ниска от предвидената минимална по
проект от 30 МРа. Констатира също така, че предвидената стойност на модула за
еластичност са съответно 133 МРа и 110 МРа, по-ниски от предвидената по проект
минимална стойност от 250 МРа. По делото не се спори, а и от заключението на
вещото лице Г. се налага извод, че ищецът не е полагал основата от предвидения
по проект несортиран трошен камък като сам по себе си използваният материал не
влияе върху носимоспособността. Вещото лице формира извод, че установените на
място пукнатини не могат да бъдат свързани с компрометирана носимоспособност на
обекта.
При установеиите факти от правна
страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД
Съгласно
чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължава на свой риск срещу възнаграждение да
материализира идея, очертана от възложителя при възлагането,. Ето защо и вземането
за възнаграждение в договорения размер произтича от постигане на обещания при
сключване на договора резултат. В случая се твърди да е договорено изпълнение
на строително-монтажни работи, поради което ищецът дължи да докаже изпълнение
на работата до степен, обуславяща ползването на обекта по договореното
предназначение.
Нормата
на чл. 266 ал. 1 ЗЗД като правило ангажира възложителя да заплати
възнаграждение за приетата работа. Страните са свързали плащането с акт обр.
15, което обстоятелство обуславя еднозначно извод за съгласувана воля, че този
документ удостоверява и приемането на работата. В процеса нито се твърди, нито
се установява към този момент да са правени възражения. Напротив,
противопоставеното се основава на твърдение за възникнали впоследствие
недостатъци. Обоснованото в писмените бележки неизпълнение е ограничено до твърдение
за забава и неизпълнение за документиране на извършената работа.
С
оглед утвърдения от чл. 79 ал. 2 ЗЗД принцип на реално изпълнение на
договорните задължения забавеното изпълнение само по себе си не препятства
престиралия да търси насрещната облага. От тази гледна точка този
противопоставен довод за неоснователност на претенцията не може да бъде
споделен.
Съдържанието
на правоотношението произтича от проявлението на конкретни обстоятелства с
признато им от закона правно значение. Както бе посочено вече основание за
плащане на възнаграждение се явява извършената работа. Реализацията на обещания
при сключване на договора резултат настъпва без оглед на обстоятелството дали и
доколко бива документално удостоверен. Документирането на подлежащите на
изследване в процеса строително-монтажни работи е средство за доказването им,
необходимостта за което произтича от въведения в процеса спор. Ето защо
липсващата документация не обосновава неизпълнение на съществено задължение по
договора, което да лишава от оправдание очакваното плащане. Напротив, нормата
на чл. 121 ал. 2 от Конституцията на Република България еднозначно придава
приоритет на истината, а средство за постигането й са утвърдените в
процесуалния закон доказателствени правила. Основа за формиране на фактически
извод за значими за спора обстоятелства е съвкупната оценка на всички
обстоятелства по делото, от които може да се съди за случили се в миналото
факти. По делото не е въведен спор, че отразените в процесните протоколи
дейности са изпълнени от страна на ищеца, съществената част от които са
констатирани на място и от вещото лице М.. Липсват ангажирани по делото
доказателства за отразените в заключението позиции от протоколите, които вещото
лице не е в състояние да установи. При тези съображения съдът приема, че за
ответника е възникнало задължение да заплати договореното възнаграждение в
размер на 58259,83 лв. За разликата като недоказан в своето основание искът
следва да бъде отхвърлен.
Именно
защото изпълнителят дължи резултат, нормата на чл. 261 ал. 2 ЗЗД го ангажира
непосредствено с отговорност за качеството на вложения материал. От тази гледна
точка и проявили се недостатъци било в технологията на изпълнение, било в
качеството на вложения материал легитимира възложителя да избере между три
възможности, сред които и да претендира равностойността на разходите, които
следва да направи за отстраняване на тези недостатъци. Ето защо в тежест на
ответника е да докаже в процеса влошено състояние на материализирания продукт,
възникнало след приемането му, както и причинно-следствената му връзка с възложената
работа. Без правно значение в отношението между страните остава дали ищецът е
изпълнил публичното си задължение да обезпечи имуществените интереси на своите
клиенти при условията на чл. 171 ЗУТ.
Показанията
на свид. Г. навеждат на извод, че и към момента на приемане на обекта фугата между
бордюрите не е била положена. Не се твърди, а и не се установява такава да е
предписана с изпълнявания от ищеца проект или в хода на изпълнението, нито да
произтича от спецификацията на продукта, към каквато препраща самата оферта. Не
се твърди, а и не се установява липсата на фуга да компрометира използването на
този детайл по предназначение. От тази гледна точка обективната възможност да
прониква вода между бордюрите само по себе си не сочи на недостатък.
Освен
това, сключеният между ответника и трето на спора лице договор сочи на различен
брой бордюри, сравнен с положените от ищеца. Не се установяват и обстоятелства,
които да налагат замяна на поставените бордюри. От наличните доказателства не е
възможен и извод, че такава реално е била извършена от едноличния търговец, а
вещите лица не констатират за установените на място бордюри. По тези
съображения неоснователно е противопоставеното възражение досежно така
твърдяния недостатък.
Показанията
на свид. Х. позволяват извод, че ищецът е уведомил ответника за неспособността
на взетото техническо решение да гарантира изолиране на шахтата от приток на
вода. Изискуемата от закона грижа на специалиста задължава изпълнителя да сведе
до знанието на възложителя за възможните проблеми при предложеното изпълнение,
но изключително право на възложителя е да прецени дали да се съобрази с тях –
арг. от чл. 260 ал. 1 ЗЗД. Доказателствата сочат, че ищецът е положил
изискуемата в случая грижа, поради което няма причина да бъде държан отговорен
и за така твърдяния недостатък.
Недоказан
остава и твърдяният недостатък на изградения от ищеца тротоар. Вещото лице
определя констатираното на място изпълнение като съответстващо на техническите
изисквания. В процеса нито се твърди, нито се установява дефект, препятстващ
или затрудняващ ползването му по предназначение. При тези обстоятелства
констатациите на свид. Г. за образували се локви по неидентифицирани според
местоположението им тротоари не са достатъчни за еднозначен извод за явил се недостатък,
ангажиращ отговорността на ищеца.
Съдът
дължи да интерпретира даденото заключение с оглед всички налични по делото
доказателства. Страните са в правото си да определят както предмета на спора,
така и кръга на подлежащите на изясняване обстоятелства. По делото не се спори,
че ищецът е изпълнил дадените предписания за полагане на променената в хода на
изпълнение настилка на ТИР-паркинга както по отношение използваната армировка,
така и с оглед вложения материал. При тези обстоятелства недоказана остава
връзката на констатираните недостатъци с възложената на ищеца и изпълнена от
него работа. Показанията на свид. Х. сочат на пренебрегнати от представители на
ответника изисквания, гарантиращи обещаното от производителя качество на
материала. Както сочи и вещото лице Г. възможните причини за констатираните
пукнатини могат да бъдат най-различни. Това експертно мнение е прието от
страните без възражения.
От
показанията на свид. Х. се установява също така, че ответникът е уведомен за
констатиран проблем досежно положената основа. Доколкото вещото лице Г. не
изключва възможността пукнатините да се дължат на некачествено изпълнена
основа, съответно пренебрегнатото предписание от производителя на положената
повърхностна настилка, настоящият състав не намира за доказана връзката между
установения недостатък и изпълнената от ищеца работа.
С
допълнителната си искова молба ищецът изрично оспорва да са му възлагани
доставка и монтаж на дограмата и праговете в стаята за почивка. В процеса не са
ангажирани доказателства, опровергаващи това оспорване, поради което съдът не
намира основание да счита, че констатираният проблем от вещото лице М. произтича
от изпълнена работа от ищеца. Ето защо неоснователно е и така предявеното
възражение.
Вещото
лице М. формира извод, че хидроизолационна лента е необходима за отстраняване
на теч в санитарно помещение на обекта, за какъвто следи са установени при
огледа. Както бе посочено вече изпълнителят отговаря за вреди, произтичащи
непосредствено от недостатък в предоставения от възложителя проект за
изпълнение. Не се твърди, а ни се установява ищецът да е уведомил ответника за
неспособността на предвиденото покритие, за което не се спори да е поставено
именно от него, да осигури очакваната изолация на помещението от въздействието
на дъждовна вода. При тези обстоятелства съдът приема за основателно
противопоставеното възражение за прихващане със сумата, определена от вещото
лице М. като необходима за отстраняване на причината за теча и последиците от
него в размер на 324,06 лв.
Нормата
на чл. 104 вр. чл. 103 ЗЗД дава възможност на длъжника по парично задължение да
противопостави на кредитора си свое парично вземане. Ефектът на това правно
действие е погасяване на насрещните задължения до размера на по-малкото. Ето
защо съдът приема предявения иск за основателен и доказан до сумата от 57935,87
лв.
Нормата
на чл. 298 ал. 4 ГПК придава установително действие на решението по
изследваните в процеса възражения за прихващане. Ето защо настоящият състав
приема, че диспозитивът на настоящия акт следва да отразява еднозначно
формираната воля както за основанието и размера на установеното насрещно
вземане, така и за отречените вземания, очертани с идентифициращите ги белези.
По искането, упражнено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено
от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на
акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които
възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият
състав приема, че в тази насока приложим е материалният закон.
Нормата на чл. 79 ал. 1
предл. първо ЗЗД ангажира закъснелия с изпълнението длъжник да го изпълни ведно
с обезщетение за претърпените от забавата вреди. Законът третира неизпълненото
в срок парично задължение като източник на вреда и утвърждава механизъм за
остойностяване на следващото се обезщетение – чл. 86 ЗЗД. Страните са
договорили момент на плащане на възнаграждението, който е настъпил преди датата
на предявяване на исковата молба. Ето защо основателна се явява предявената
претенция за присъждане на законна лихва върху главницата за заявения период.
По разноските
При установеиня изход от спора ответникът
дължи да възстанови направените от ищеца и доказани по делото разноски
съразмерно на уважената част от иска. С оглед утвърдената съдебна практика с ТР
№ 6/2012 г. отговорността за направените разноски по обезпечаване на иска
подлежи на изследване в настоящото производство.
От доказателствата по делото обаче
не се установява да са правени твърдяните разноски в рамките на изпълнителното
производство, нито досежно техния размер.
Настоящият
състав приема, че и по отношение на регламентирания от процесуалния закон
институт на отговорността за разноски приложение намира общоустановената
граница на отговорността за обезвреда – на възмездяване подлежат вредите,
съставляващи пряка и непосредствена последица от поведението на длъжника.
Правилото на чл. 78 ал. 1 вр. ал. 2 ГПК ангажира ответника да възстанови доказания
в процеса разход, доколкото с извънпроцесуалното си поведение е станал причина
да бъде направен. Нормата на чл. 389 ГПК овластява ищеца в производството да
поиска обезпечение и задължава съда да се произнесе по такова искане във всяко положение на делото, без да
дължи държавна такса. При положение, че ищецът е могъл да си осигури тази защита,
спестявайки си държавна такса и съпътстващите това плащане комисионни за
банката, определя като непосредствена причина за този разход неговия избор.
Регламентирайки облигационната връзка, каквато несъмнено произтича и от
института на отговорността за разноски, нормата на чл. 83 ал. 2 ЗЗД освобождава
от отговорност длъжника, когато кредиторът, отчитайки собствения си интерес е
бил в състояние да ограничи вредата. Настоящият състав не намира причина да
игнорира това принципно утвърдено положение в случая, поради което няма
основание ответникът да бъде държан отговорен за 41 лв. Противното предполага
прекрачване на общоустановената граница на отговорността, за което настоящият
състав не намира основана на закона причина.
Ответникът
е в правото си да бъде възмезден за сторените разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК ********* с
адрес по делото: гр. С., ж.к. „*********2 да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК *********
с адрес по делото: гр. С., район „О.“, бул. „**********, както следва:
1.
на
основание чл. 79 ал. 1 предл. първо
вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД сумата 57935,87 лв. – неизплатена част от задължение по договор от 18.05.2013
г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, предявена при условията
на чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от 15.08.2014 г. до погасяване на главницата като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер в това число и поради упражнено възражение за прихващане със
сумата 324,06 лв., необходима за ремонт на покрив на мокрите и санитарните
помещения и отстраняване последиците в помещенията;
2.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата
4382,58 лв. – разноски пред Софийски
градски съд.
ОТХВЪРЛЯ
възражения за прихващане с вземания, предявени от „М.“
ООД срещу„С.“
ЕООД за недостатъци в стоманобетонови настилки с обща площ 3023 кв.м. –
дълбоки пукнатини, силно изразени неравности, подповърхностни пукнатини,
дефектирали фуги, дефектирали бордюри, течове в шахтата на сондажния кладенец, недостатъци
в стаята за почивка, налагащи прогонване на прозоречната дограма и коригиране
на подпрозоречни прагове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „С.“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес по
делото: гр. С., район „О.“, бул. „********** да заплати на „М.“ ООД, ЕИК ********* с
адрес по делото: гр. С., ж.к. „*********2 сумата от 216,30 лв.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчване на
препис от настоящото.
СЪДИЯ: