№ 1
гр. С., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело №
20221800100575 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. В. И. срещу
Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди, че на 10.02.2018г. бил
привлечен като обвиняем по ДП № 13/2018г. по описа на ГПУ- К., като му
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2,
пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Спрямо него била взета
мярка за неотклонение „домашен арест”, а в хода на производството за
период от 02.10.2019г. до 10.06.2020г. - „задържане под стража“. На
17.09.2018г. бил изготвен обвинителен акт от прокурор при СОП, въз основа
на който било образувано НОХД № 347/2018г. по описа на ОС- С.. С присъда
№ 21/17.05.2019г., постановена по това дело, И. бил признат за невиновен по
така повдигнатото му обвинение. По въззивен протест на прокурор от СОП
било образувано ВНОХД № 788/2019г. по описа на САС, по което ищецът
бил признат за виновен. Присъдата била отменена от ВКС, който върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С нова присъда
№ 9/10.06.2020г., постановена по ВНОХД № 474/2020г. по описа на САС,
първоинстанционната оправдателна присъда № 21/17.05.2019г. била
потвърдена в частта, с която той бил признат за невиновен и бил оправдан.
Същата била оставена в сила с необжалваемо решение № 54/30.03.2021г. по
НД № 39/2021г. на ВКС. Ищецът твърди, че в резултат от повдигнатото му
обвинение претърпял огромен стрес и притеснения. Бил обект на коментари и
подмятания по повод образуваното срещу него наказателно производство.
Засегнати били и близките му. Изпитвал чувство на вина и отчаяние от
несправедливото отношение към него. Психиката му се сринала и изпаднал в
безпътица и безнадеждно състояние. Не общувал нормално дори с близките
си хора, и страдал от нарушения на съня. Независимо от оправдаването му по
така повдигнатото обвинение, продължава да преживява минали събития и
живее в постоянен страх и безпокойство. Твърди, че вече е невъзможно да
възвърне предишния си начин на живот, авторитет и уважение от страна на
1
околните. Положението му в обществото не се е подобрило спрямо периода
на наказателното производство, тъй като малко хора знаят, че съдът го е
оправдал за престъплението, в което бил обвинен. Това производство и
действията на прокуратурата се отразили отрицателно върху начина му на
живот, семейството и работата му. Бил третиран като престъпник, а неговите
близки, приятели и колеги променили отношението си към него, което той
приел изключително болезнено. От действията на прокуратурата бил унижен
пред семейството, приятелите, колегите и всички хора от социалното му
обкръжение. Подчертава, че от 09.02.2018г. до 17.05.2019г., т.е. в
продължение на 462 дни, бил под домашен арест, а окончателният
психически срив настъпил, когато бил задържан под стража в периода от
03.10.2019г. до 10.06.2020г., т.е. в продължение на 244 дни. По време на
наказателното производство изпитвал душевни страдания, неудобство,
безпокойство, притеснения, несигурност, стрес, напрежение, тревога, чувство
на безсилие, имал негативни изживявания, психически страдания, безсъние,
както и се чувствал унизен от загубата на доверие в околните, с накърнени
чест, достойнство и добро име в обществото. Поддържа, че всички тези
отрицателни промени в живота му се дължат на незаконосъобразните
действия на прокуратурата. Допълнително изтъква, че ответникът му бил
причинил и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски
хонорар в размер на 1200 лева, както и в нереализиране на приходи от
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за
страната по трудов договор от 24.11.2017г., който бил прекратен на основание
чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ (обективна невъзможност за изпълнение) на
23.02.2018г., с оглед взетата му мярка за неотклонение „домашен арест“.
Оценява размера на причинените му имуществени вреди от неполучени
трудови възнаграждения на 7314 лева за времето от 24.02.2018г. до
17.05.2019г., като съобразява изменението на минималната работна заплата за
страната от 470 лв. на 560 лв., считано от 01.01.2019г. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата 66500 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания,
неудобство, безпокойство, притеснения, несигурност, стрес, напрежение,
тревога, чувство на безсилие, негативни изживявания, психически страдания,
множество безсънни нощи, нравствени и емоционални терзания, накърнени
чест, достойнство, добро име в обществото, унижение, сринато самочувствие
и накърнено социално общуване вследствие незаконното обвинение,
поддържано по ДП №13/2018г. по описа на ГПУ - К., НОХД №347/2018г. по
описа на Окръжен съд С., ВНОХД № 788/2019г. по описа на САС, ВНОХД №
474/2020г. по описа на САС и н.д. № 39/2021г. по описа на ВКС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
(09.02.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата. Също така моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 1200 лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, формирани от заплатено
на 23.08.2018г. адвокатско възнаграждение за защита по НОХД № 347/2018г.
по описа на Окръжен съд - С., както и сумата 7314 лв., съставляваща размера
на неполучените трудови възнаграждения по трудов договор №
325/24.11.2017г., сключен с „Е.” ЕООД за периода от 24.02.2018г. до
17.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.02.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер поради неангажиране на
2
доказателства за наличие на влязъл в сила оправдателен съдебен акт спрямо
ищеца А. В. И., както и на такива, подкрепящи твърденията за действително
претърпени от него вреди. Ответникът счита, че претендираните обезщетения
са неоснователно завишени и са в несъответствие с твърдените вреди и
утвърдената съдебна практика за аналогични случаи, както и че не са
съобразени с икономическия стандарт в страната. Прави възражение за
погасяване по давност на претенцията за законната лихва върху главниците,
считано от 09.02.2018 г. - за неимуществените вреди, и от 24.02.2018 г. - за
имуществените вреди, на основание чл. 111 от ЗЗД. Оспорва твърденията на
ищеца, че вредите, за които се търси обезщетение, са пряка последица от
конкретна дейност на Прокуратурата, с оглед разпоредбата на чл. 4 от
ЗОДОВ. Изтъква, че в досъдебната фаза наказателното производство е
приключило в разумен срок, а забавянето на производството в съдебната фаза
не се дължи на бездействие на прокуратурата. Оспорва размера на
претенцията за имуществени вреди от неполучени трудови възнаграждения в
размер на 7314 лева поради липса на доказателства, че ищецът е щял да
продължи да упражнява трудова дейност в предприятието - работодател „Е.“
ЕООД. Претендираните неимуществени вреди не се предполагали, а
подлежали на доказване. По- конкретно, не били доказани твърденията, че
обвинението било получило широк обществен отзвук, както и за негативни
оценки от членове на обществото. Оспорва част от доказателствените искания
на ищеца. Прави доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от
адв. Н. и адв. Хаджиева, които поддържат исковата молба и молят съда да
уважи предявените искове, като подкрепени от събраните по делото
доказателства. Подчертават, че ищецът е бил признат за невиновен, а
наказателният процес е тежко бреме - особено когато е продължителен и
когато обвиняемият понесе най- тежките мерки за неотклонение и други
негативни последици. Намират за доказани понесените от ищеца
неимуществени вреди, и считат, че претендираният размер на обезщетението
за тях е съобразено със съдебната практика и с дългия период на задържането
му под стража. Приемат за безспорно установено, че причината за
неполучените трудови възнаграждения е наказателният процес и обективната
невъзможност за ищеца да полага труд, с оглед наложената му мярка за
неотклонение „домашен арест“. По отношение на сторените по делото
разноски заявяват, че същите са съобразени с действащата тогава наредба.
Претендират законната лихва върху главницата на обезщетението за
неимуществени вреди от 09.02.2018 г., когато ищецът е бил задържан по
ЗМВР и е било ограничено правото му на свободно придвижване, респ. за
тригодишен период преди предявяване на иска. Самите неимуществени вреди
считат за доказани с гласните доказателства. Претендират разноски при
условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от прокурор
Цекова, която оспорва исковата молба и поддържа подадения отговор.
Признава, че е налице влязъл в сила съдебен акт, с който ищецът е признат за
невиновен в извършване на престъпление, за което е бил обвинен.
Независимо от това счита, че исковите претенции не са доказани в
необходимата степен на безспорност и категоричност – нито претърпените
вреди, нито тяхната причинна връзка с конкретни действия на Прокуратурата
на РБ. Навежда довод, че И. е допринесъл за последващите действия по
повдигане на обвинение и привличането му като обвиняем, с оглед
3
изявленията си за съпричастност в извършване на престъплението, за което е
бил обвинен, вкл. изразената склонност за сключване на споразумение с
прокуратурата. Подчертава, че в досъдебната фаза на процеса производството
е продължило едва 4 месеца, който срок е разумен, а последвалата
продължителност на наказателното производство не се дължи изцяло на
действия на Прокуратурата. Също така мярката за неотклонение „задържане
под стража“ е била наложена от съда, без да е поискана от Прокуратурата,
като е взета в резултат от недобросъвестното процесуално поведение на
ищеца (неявяване в открито съдебно заседание без уважителни причини).
Намира, че Прокуратурата не следва да носи отговорност за претентираните
от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че неимуществените
вреди не се предполагат. Оспорва твърденията на ищеца, че прекратяването
на трудовия му договор се дължи на привличането му като обвиняем.
Позовава се на показанията на св. Р., според които, и преди привличането му
като обвиняем, ищецът е отсъствал от работа. Оспорва претендирания размер
на неимуществените вреди, като го намира за прекалено завишен и
несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на претенцията за
имуществени вреди от неполучени трудови възнаграждения, счита за
недоказано, че ищецът е щял да продължи работа при същия работодател при
същите уговорени в трудовия договор условия. Относно претендираната
законна лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди от
09.02.2018 г., респ. върху размера на обезщетението за имуществени вреди от
24.02.2018 г., твърди, че от тези дати правото е погасено по давност. Оспорва
достоверността на свидетелските показания, с оглед близката родствена
връзка между единия от свидетелите и ищеца.
Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.
С определение от № 784/08.11.2022г. по настоящото дело е приложено
НОХД № 347/2018г. по описа на Софийския окръжен съд, ведно с
приложените към него ДП №13/2018г. по описа на ГПУ - К., ВНОХД №
788/2019г. по описа на САС, В НОХД № 474/2020г. по описа на САС, н.д. №
65/2020г. по описа на ВКС и н.д. №39/2021г. по описа на ВКС.
От Постановление за привличане на обвиняем от 10.02.2018г. се
установява, че по това досъдебно производство А. И. е бил привлечен като
обвиняем в извършване на престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал.
2 от НК.
От съдържащия се в НОХД № 347/2018г. на СОС обвинителен акт се
установява, че на А.Н.А. и А. В. И. са били повдигнати обвинения по чл. 242,
ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и по чл. 354а, ал. 1,
изр. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Установява се също така, че делото е приключило с постановяване на
Присъда № 21/17.05.2019г., с която И. е бил признат за невиновен и оправдан
по повдигнатите му обвинения.
Присъдата е била частично отменена с Присъда № 19/29.10.2019г. по
ВНОХД № 788/2019г. на САС, като И. е бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК.
Тази присъда е била отменена с Решение № 32/14.05.2020г. по НД №
4
65/2020г. на ВКС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на въззивния съд.
С Присъда № 9/10.06.2020г., постановена по ВНОХД № 474/2020г. на
САС, е отменена Присъда № 21/17.05.2019г. по НОХД 347/2018г. само в
частта, касаеща обвинението на другия обвиняем по делото (А.А.) в
извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, като същият е бил признат за виновен по така
повдигнатото му обвинение, а по отношение на подсъдимия И.
оправдателната присъда е потвърдена.
Присъдата на САС е била обжалвана само от подсъдимия Ангов, и е
оставена в сила с Решение № 54/30.03.2021г. по НД № 39/2021г. на ВКС.
По отношение на обвиняемия А. В. И. (ищец в настоящото
производство) е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с
протоколно определение от 01.10.2019г. по ВНОХД № 788/2019г. на САС.
Разпитан е свидетелят Васко И. И. – баща на ищеца. Твърди, че
работодателят му бил много доволен от него. Отсъствал от работа поради
операция. През възстановителния период бил задържан на ГКПП „К.“, след
което му била наложена мярка „домашен арест“. В резултат от нея той се
чувствал много самотен. Впоследствие била изменена в „парична гаранция“,
но тя не била осъществена поради невъзможност за заплащане на тази
гаранция. Размерът й не бил обжалван. След приключване на делото с
оправдателна присъда, ищецът се успокоил донякъде, но въпреки това
претърпял много неприятности. Имал приятелка, но вследствие на това се
разделили. Затворил се в себе си. Чувствал се виновен без вина. Впоследствие
бил задържан под стража, която мярка за неотклонение изтърпявал при много
тежки условия и му се отразила много зле. Променил се, станал неспокоен,
страдал от безсъние. Все още не е търсил медицинска помощ във връзка с
това. Имал забрана за напускане на страната. Задържането му имало
неблагоприятен обществен отзвук. Спрял да работи, защото не можел да
изпълнява служебните си задължения към фирма „Е.“. Това била причината за
прекратяване на трудовия му договор. Никога не е имал негативни
обществени прояви.
Свидетелят Р. заявява, че познава ищеца от детска възраст и е един от
най- добрите му приятели. Започнали работа в гр. Петрич и сформирали
много добър колектив. Той изпълнявал доста функции и се разбирал добре с
работодателите. Нямал намерение да прекратява работата си, но след като му
била наложена мярка за неотклонение домашен арест, той не можел да
изпълнява служебните си задължения и се наложило да прекъсне. Поради
същите причини се разделил с приятелката си, а преди това по нищо не
личало, че връзката им може да се прекрати. Променил се, станал затворен и
резервиран към всички, дори към най- близките, бил по- притеснителен и
изпитвал чувство за срам. В града се разчуло всичко. Затова ищецът иска да
работи извън страната. Отсъствал от работа и преди въпросните събития
поради операция – ползвал отпуск по болест. Преди това също е отсъствал.
Преди се виждали ежедневно, а сега – не толкова често. Понастоящем
свидетелят работи в българска фирма и е командирован в Германия, а в
„Евънс“ не работи от 2019 г.
Съгласно приложеното към исковата молба заверено копие от договор
за правна защита и съдействие от 23.08.2018г. по НОХД № 347/2018г. по
5
описа на СОС, А. В. И. е заплатил адвокатски хонорар на адв. Н. в размер на
1200 лв.
От приложеното заверено копие от безсрочен трудов договор се
установява, че същият е бил сключен на 24.11.2017г. между „Е.“ ЕООД и А.
В. И. за изпълнение на длъжността „етикетировач“ при основно месечно
възнаграждение 470 лв.
На 21.02.2018г. работодателят издал заповед № 08 за прекратяване на
ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ – поради обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Съгласно служебна бележка № 830/2019 от 10.06.2020г., А. В. И. е бил
задържан в затвора на 03.10.2019г. по ДП № 13/2018г. на ГПУ К., пр. пр. №
437/2018г. на СОП, и е освободен на 10.06.2019г. по отменена мярка.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Както е указано с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже
повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение срещу него,
отхвърлянето на това обвинение с влязла в сила присъда, конкретни
претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, както и
причинната им връзка с така воденото наказателно производство, а също и
налагане на мерки за неотклонение „домашен арест“ от 09.02.2018г. до
17.05.2019г., и „задържане под стража“ от 03.10.2019г. до 10.06.2020г.
В случая, от Присъда № 9/10.06.2020г., постановена по ВНОХД №
474/2020г. на САС, която обвързва съда на основание чл. 300 от ГПК, се
установява, че с нея е потвърдена оправдателната присъда на ищеца по НОХД
№ 374/2018г. на СОС във връзка с повдигнатите му обвинения по чл. 242, ал.
2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и по чл. 354а, ал. 1, изр.
1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Същевременно продължителността на наказателното производство
срещу ищеца се установява от съпоставка между датите на първото
постановление за привличането му като обвиняем (10.02.2018г.) и изтичането
на срока за протестиране на Присъда № 9/10.06.2020г., когато същата е влязла
в сила по отношение на оправдаването му по повдигнатите обвинения –
26.10.2020г.
1. По иска за обезщетение за неимуществени вреди
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им
връзка с процесното наказателно производство, се доказват с показанията на
св. И. и св. Р., от които се установява, че повдигането и поддържането на
обвинение срещу него му се е отразило неблагоприятно в личен и
професионален план. Бил прекратен трудовият му договор. Станал затворен и
потиснат. Обвинението станало известно на неговите съграждани и
променило характера му и начина му на живот, като ищецът бил напрегнат и
страдал от безсъние. Следователно, налице са реални неимуществени вреди,
които ищецът е претърпял в резултат от повдигнатото му обвинение.
Също така следва да се има предвид, че обвинението е било за тежки
6
умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години, респ. до
петнадесет години. Към него е било възможно да се добави и глоба във висок
размер. Всички тези обстоятелства несъмнено са предизвикали основателен
страх, дискомфорт, напрежение и притеснение у ищеца, които дори не е
необходимо да бъдат конкретизирани и доказвани (арг. от Решение № 480 от
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 18 от
20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2013 г., IV г. о., ГК), доколкото „…
неизбежно следват по човешка презумпция“ (Определение № 737 от
26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2448/2017 г., III г. о., ГК).
С оглед гореизложеното, искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание.
По въпроса за размера му, съдът взе предвид, че, съгласно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика (т. 1 и т. 11 от
ППВС № 4/1968 г.), на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, като при определяне размера им следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите
към съдебните решения обстоятелствата следва да бъдат посочени конкретно,
както и значението им за размера на неимуществените вреди.
Съгласно утвърдения в съдебната практика (Решение № 53 от 7.05.2019
г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК) критерий, „при определяне на
размера на обезщетението следва да се вземе предвид съдебната практика,
която определя среден размер на обезщетение за незаконно обвинение за
около 1000 лв. на година“. Този извод е направен при предположението, че
става въпрос само за обичайните неблагоприятни последици, изразяващи се в
нервно напрежение, страх и дискомфорт от възможно осъждане, каквито са и
част от процесните.
Отнесено към настоящия случай, това означава определяне на
обезщетение от порядъка на около 2350 лв. за търпене на горните
неблагоприятни последици в продължение на две години и четири месеца и
половина (от 10.02.2018г. до 26.06.2020г.).
По- висок размер на обезщетението за неимуществени вреди обуславя
наложената на ищеца мярка за неотклонение „домашен арест“, която е
ограничила свободата на придвижването му и е повлияла неблагоприятно
начина му на живот. Налице е, обаче, известно съпричиняване на вредите от
тази мярка, тъй като още на 18.07.2018г. тя е била заменена с по- лека такава
(парична гаранция), която не е била приведена в изпълнение поради
невнасяне на определената парична сума, а същевременно няма данни нито за
обжалване на така определения й размер, нито за молба за неговото
намаляване. Не обуславят обратен извод изтъкнатите от св. И. причини за
невнасянето на гаранцията, тъй като те касаят субективни приоритети на
семейството на ищеца при използването на парични средства, за които
ответникът не следва да носи отговорност.
Допълнително увеличаване на размера на обезщетението обуславя и
задържането на ищеца под стража. По този въпрос съдът не споделя довода на
ответника, че тази мярка е била взета от САС, без да е поискана от
прокуратурата, тъй като, съгласно съдебната практика (Решение № 310 от
7
29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2012 г., IV г. о., ГК), „ … при
оправдаване на ищеца по част от повдигнатите му обвинения, действията
на прокуратурата - именно по повдигането и поддържането на тези
обвинения, са неправомерни по смисъла на закона и всяко задържане на
ищеца по тези обвинения в рамките на наказателното производство, респ.
вредите от това, са в пряка причинна връзка с тези действия на
държавното обвинение, дори когато задържането е постановено от съда
заради неявяване на ищеца, в качеството му на подсъдим, в съдебно
заседание. В тези случаи не е налице хипотезата на недължимост на
обезщетението по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, а е налице виновно съпричиняване
(допринасяне) на вредите от страна на ищеца - в хипотезата на чл. 5, ал. 2
от ЗОДОВ. Когато обаче ответникът по делото – прокуратурата - не е
направила своевременно възражение за съпричиняване на вредите в
преклузивните процесуални срокове за това, както в случая - то е направено
едва в съдебното заседание пред настоящата касационна инстанция,
конкретното поведение на страните по делото следва да бъде отчетено
единствено и само при обсъждането на обстоятелствата, които са от
значение за определяне справедливия размер на дължимото се обезщетение,
съгласно чл. 52 от ЗЗД“. В съответствие с тази практика, настоящият съдебен
състав приема, че Прокуратурата на Република България е надлежен ответник
и по претенцията за неимуществени вреди от задържане на ищеца под стража
във връзка с незаконното му обвинение. Налице е, обаче, основание за
намаляване на размера на справедливото обезщетение, съответстващо на
вредите от тази мярка, тъй като ищецът със собственото си поведение в хода
на съдебното производство е станал причина за изменение на мярката му за
неотклонение в по- тежка такава. Видно от данните по делото, той не се е
явил в откритото съдебно заседание на 01.10.2019 г. по ВНОХД № 788/2019г.
на САС, без да посочи уважителни причини за това. Наистина, в следващото
открито съдебно заседание на 29.10.2019г. той е оправдал поведението си с
коремни болки и разстройство (без да представя доказателства), но в
настоящото производство св. И. сочи различна причина за същото
обстоятелство, а именно - „притеснение и замайване“. Това противоречие,
както и липсата на доказателства, прави тезата на ищеца неубедителна, и
обуславя извод, че неявяването му не се е дължало на уважителна причина,
което е дало основание на състава на САС да измени мярката му за
неотклонение.
При отчитане на горните съображения, като ориентир за определяне на
размера на обезщетението за така установените болки и страдания може да се
използва актуалната съдебна практика, както следва:
С Определение № 60723 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2021 г.,
III г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 260020
от 16.02.2021 г. на ПАС по в. гр. д. № 627/2020 г., с което е определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв. за повдигнато
обвинение в извършване на престъпления по чл. 354а ал. 2 пр. 2 във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК и по
чл. 242, ал. 2 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, по което
подсъдимият е бил оправдан, като наказателното производство е
8
продължило една година и четири месеца, а по отношение на
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража"
за 9 дни, а впоследствие – домашен арест в продължение на 13 месеца и
8 дни.
С Определение № 875 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2938/2015 г.,
III г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на решение, с което е
определено обезщетение от по 20000 лв. за всеки от двамата подсъдими,
за продължило девет години наказателно производство и наложена
мярка за "задържане под стража" за срок от шест месеца, във връзка с
обвинение в престъпления по чл. 242, ал. 4 във вр. ал. 2 изр. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 и чл. 18, ал. 1 НК и по чл. 354а ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1 изр. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК, като обвинението е повлияло фатално върху транспортния
им бизнес, а близки и приятели (включително и приятелките им, с които
имали планове за семеен живот) са прекъснали връзките си с тях, и
единият е бил принуден да напусне страната и да търси препитание в
чужбина.
С Решение № 95 от 21.01.2022 г. на САС по в. гр. д. № 1208/2021 г., е
определено обезщетение от 20000 лв. за незаконосъобразно повдигнато и
поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл. 242, ал. 4
във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. второ,
предл. трето, във вр. с ал. 1, предл. четвърто, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
в продължение на две години и три месеца, като ищецът е бил задържан
под стража за период от 1 година, 3 месеца и 26 дни, през който е
ползвал успокоителни медикаменти, а обвинението се отразило крайно
негативно върху имущественото състояние на семейството му и
психиката на двете му деца, вкл. до степен на медицинска намеса.
С Решение № 164 от 22.10.2019 г. на ПАС по в. гр. д. № 316/2019 г. е
определено обезщетение от 15000 лв. за вреди от незаконосъобразно
обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления по по чл.
242, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, а първото обвинение по
чл. 354а е квалифицирано по чл. 354а ал. 2, предл. 1 във вр. ал. 1 вр. чл.
20, ал. 1 от НК, като наказателното преследване в досъдебна и съдебна
фаза е продължило общо 5 години и 7 дни, а в продължение на 54 дни
обвиняемият е бил задържан под стража, след което му е била
определена парична гаранция. По този казус са установени сходни
9
негативни емоционални и социални последици за ищеца, както в
настоящия, като освен това задържането му под стража е влошило
здравословното му състояние до степен на наложителна оперативна
интервенция.
Анализът на така цитираната съдебна практика показва, че за идентични
или по- тежки неоснователни обвинения (по смисъла на Решение № 830 от
20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2009 г., IV г. о., ГК), довели до
идентични, сходни или по- тежки неимуществени вреди от процесните, са
присъждани обезщетения в размери, които са много по- ниски от
претендирания в настоящото производство размер, като те са от порядъка на
8000 – 20000 лв. Процесният казус проявява относително най- висока степен
на близост с казуса, разгледан в Определение № 875 от 23.09.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2938/2015 г., III г.о., но следва да се има предвид, че последният
касае наказателно производство, продължило девет години, както и че
обвиненията са били в извършване на по- тежко квалифицирани
престъпления от същия вид. От друга страна, сходен като продължителност
на наказателното производство и мерките за неотклонение е казусът по
Решение № 95 от 21.01.2022 г. на САС по в. гр. д. № 1208/2021 г., но в него
обвиненията и претърпените неимуществени вреди са били по- тежки. Освен
това следва да се има предвид, че, за разлика от настоящия случай, в никой от
горните казуси мерките за неотклонение на са били провокирани от
поведението на подсъдимия, което, както се обоснова по- горе, обуславя
относително занижаване на размера на обезщетението.
Друг фактор за определяне на размера на обезщетението са обществено
- икономическите условия и стандартът на живот в страната в периода на
наказателното преследване (арг. от Решение № 335 от 12.10.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2549/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 28 от 6.02.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1639/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 61 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3291/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 93 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3460/2017 г., III г. о., ГК). В случая този период е от началото на 2018 г. до
средата на 2020 г., като в неговите рамки минималната месечна работна
заплата е нараснала от 510 лв. до 610 лв.
С оглед гореизложеното, съдът намира, справедливият размер на
обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат от незаконното обвинение срещу него, вкл. с
търпените мерки за неотклонение и отчитане на процесуалното му поведение
във връзка с тях, е 15500 лв.
По тези съображения, предявеният иск за неимуществени вреди по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е основателен до размер от 15500 лв. и следва да бъде
уважен за тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от 66500 лв. –
отхвърлен.
2. По иска за обезщетение за имуществени вреди
Размерът на този иск е формиран от два компонента: заплатен от ищеца
адвокатски хонорар в наказателното производство в размер на 1200 лева, и
нереализирани приходи от трудово възнаграждение в размер на 7314 лева за
10
период от 24.02.2018г. до 17.05.2019г.
Първият от двата горни компонента е доказан от намиращия се на л. 66
от НОХД 347/2018г. договор за правна защита и съдействие, видно от който,
А. В. И. е заплатил на адв. Н. договореното възнаграждение в размер на 1200
лв. Безспорно, този разход е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно повдигнатото и поддържано обвинение (тъй като той не
би бил направен, ако ищецът не е бил поставен в необходимост да се
защитава срещу това обвинение), поради което ищецът следва да бъде
обезщетен за него.
Вторият компонент е частично доказан поради следните съображения.
От приетото като доказателство заверено копие от безсрочен трудов
договор на ищеца и Заповед № 08/21.02.2018г. за прекратяване на ТПО на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ (поради обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор), се налага извод, че така посочената
обективна невъзможност е причинена именно от наложената му мярка за
неотклонение „домашен арест“. Следователно, налице е причинно-следствена
връзка между действията на ответника по делото от една страна, и
прекратяването на безсрочното трудово правоотношение на ищеца – от друга
страна. Също така, по аргумент от съдебната практика (напр. Решение № 636
от 11.06.2021 г. на САС по в. гр. д. № 4147/2020 г., Решение № 384 от
14.12.2018 г. на ОС - С. по гр. д. № 1/2018 г.), пропуснатите ползи от
неполучено трудово възнаграждение са съставомерни по смисъла на чл. 4 от
ЗОДОВ, т.е. подлежат на обезщетяване, доколкото няма основание да се
предполага, че трудовото правоотношение на ищеца би било прекратено през
релевирания период на някакво друго основание.
За да определи размера на обезщетението, съдът взе предвид, че,
съгласно трудовия договор, уговореното възнаграждение на ищеца е било в
размер на 470 лв. месечно. Няма основание да се предполага, че то е щяло да
бъде увеличавано, вкл. съобразно увеличението на размера на минималната
работна заплата за страната, тъй като този размер е бил увеличен от
01.01.2018г. на 510 лв. с Постановление № 316 на МС от 20.12.2017 г., но
въпреки това по делото няма данни за съответно увеличаване на
възнаграждението на ищеца до момента на прекратяване на неговото ТПО на
21.02.2018г. Поради това обезщетението за пропуснати ползи от
неполучаване на трудово възнаграждение поради повдигнатото обвинение
следва да се изчисли въз основа на размера на месечното трудовото
възнаграждение, което ищецът би получавал съгласно трудовия договор, ако
би продължил да работи към работодателя „Е.“ ЕООД за периода от
24.02.2018г. до 17.05.2019г., т.е. сумата от по 470 лв. за всеки от пълните 14
месеца, през които ищецът е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“,
плюс пропорционална част от това възнаграждение на седемнадесетте дни от
м. май 2019г. и петте релевирани в исковата молба дни от м. февруари 2018г.,
през които е търпял същата мярка, т.е. 470*(14+17/31+5/28)=6921,67лв.
С оглед гореизложеното, искът за обезщетение на имуществени вреди е
основателен и следва да бъде уважен за сумата 6921,67+1200=8121,67лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 8514 лв. – отхвърлен.
3. По претендираните мораторни обезщетения
11
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, правото на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, от
който момент обезщетението става изискуемо и върху него се дължи законна
лихва за забава. Поради това и с оглед обоснованият по- горе момент на
влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на ищеца
(26.06.2020г.), претенциите за присъждане на законна лихва следва да бъдат
уважени от този момент, а за разликата до претендираните с исковата молба
по- ранни моменти (09.02.2018г. и 24.02.2018г.) – отхвърлени.
4. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, както и
разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изречение трето от ЗОДОВ, в полза на ищеца
следва да се присъди пропорционална част от направените в производството
разходи за адвокатско възнаграждение. Такива се установяват в размер на
2800 лв. съгласно приложения на л. 6 от делото договор за правна защита и
съдействие, от която сума ответникът следва да заплати на ищеца 2800*
((8121,67+15500)/(8514+66500))=2800*0,3148968192604047=881,71лв.
Видно от точната редакция на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, независимо от
степента на уважаване на иска, ответникът дължи на ищеца заплащане на
пълния размер на държавната такса и на останалите разноски в
производството, с изключение на възнаграждението за процесуално
представителство. Следователно, в случая ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца внесената от последния държавна такса в размер на 10
лв.
Следователно, общият дължим размер на разноските в настоящото
производство, дължими в полза на ищеца, е 891,71 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. С., бул.
„В.“ № 2, да заплати на А. В. И. с ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в размер на 15500 лв. във
връзка с незаконосъобразно повдигнато обвинение в извършване на
престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК, и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума от 26.06.2020г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата до пълния предявен размер от 66500 лв., както и претенцията за
мораторно обезщетение върху присъдената сума за периода от 09.02.2018г. до
25.06.2020г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. С., бул.
„В.“ № 2, да заплати на А. В. И. с ЕГН **********, обезщетение за
имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в размер на 8121,67 лв. във
връзка с незаконосъобразно повдигнато обвинение в извършване на
12
престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК, и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума от 26.06.2020г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 8514 лв., както и претенцията за
мораторно обезщетение върху присъдената сума за периода от 24.02.2018г. до
25.06.2020г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. С., бул.
„В.“ № 2, да заплати на А. В. И. с ЕГН **********, разноски в
производството в размер на 891,71 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13