МОТИВИ
към присъда от 07.01.20 г. по НОХД № 1149/19 г. на ВРС:
Против подсъдимия Е.Л.П. *** е внесен
обвинителен акт от ВРП за това, че на 13.02.2019 г. в гр.В.при условията на
повторност е отнел чужди движими вещи – сумата от 520 лв., собственост на
„Бордо 03”ЕООД-В.от владението и без съгласието на З.И.М.от гр.В., с намерение
противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен - престъпление по
чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 НК.
Подсъдимият
се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като в съдебно заседание на 07.01.20
г. по негово и на защитника искане, е
даден ход на делото при условията и по реда на чл.370 сл НПК.Същият е направил
пълни самопризнания на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и с определение на основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК
съдът е обявил, че същото ще се ползва при постановяване на присъдата без да се
събират наново доказателства.
Участващият по делото прокурор поддържа
внесеното обвинение без изменения. Пледирайки за безспорната му доказаност на
база достатъчен обем налични доказателства, се отправя искане за постановяване
на осъдителна присъда спрямо подсъдимия, с налагане на наказание при превес на
смекчаващи вината обстоятелства- около законовия минимум, с последваща редукция
по чл.58а, ал.1 НК.
Подсъдимият лично и със назначения си
служебен защитник също пледират за налагане на наказание при значителен превес
на смекчаващи вината обстоятелства и в минималния законов размер.
Ощетеното юридическо лице не се е
възползвало от правото си по чл.84 НПК.
След
преценка на обстоятелствената част на обвинителния акт, направеното от
подсъдимия самопризнание и приобщените доказателства, събрани на досъдебното
производство, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П. е роден на *** г., със средно
образование, неженен, неработещ, с лоши
характеристични данни по местоживеене. Осъждан е многократно, в това число и с
присъда по НОХД№1505/17 г. на РС-В., влязла в сила на 18.04.18 г., с която за
извършено престъпление по чл.195, вр.чл.63 НК му е наложено наказание от три
месеца лишаване от свобода, с отложено изпълнение по чл.66, ал.1 НК за срок от една
година.
Около 17,45 часа на 13.02.2019 г. подс. П. и св. С.Ц.се
намирали в гр. В.в близост до магазин за хранителни стоки , находящ се на бул. „***“ и стопанисван от „Бордо 03“ ЕООД - В.с управител и собственик св.
П.Цв. П., в който към този момент като продавач - консултант работела св. З.М..
Подсъдимият споделил със св. Ц.намерението си да вземе пари от
касата на този магазин, влязъл в помещението, застанал пред щанда и започнал да
поръчва различни продукти, като по този начин ангажирал вниманието на св. М..
Използвайки отдалечеността на М.подс.П. се
пресегнал и отворил касата, от където взел 520 лв. в банкноти от по 10 и 20
лв., но при това бил забелязан от продавачката и побягнал навън. Присъствието
на извършителя и бягството му от търговския обект били възприети и от случаен
клиент - св. И.М..
Св. М.незабавно уведомила собственика на магазина и при извършена
проверка на оборота по касовите бонове и наличността било потвърдено, че
взетата от извършителя сума е била в горепосочения размер от 520 лв.
Бягството на подсъдимия и св.Ц.в прилежащия район
било заснето от охранителни камери .
Впоследствие подс.П. похарчил за себе си отнетите
пари.
Горната фактическа обстановка се
установява изцяло и безпротиворечиво от всички събрани и приобщени по
съответния процесуален ред от съда доказателства- обясненията на подсъдимия,
подкрепени пряко от св.показания на З.М., С.Ц., И.М., писмени доказателства- протокол
за оглед с фотоалбум, протокол за доброволно предаване на видеозапис, заключение
на видео-техническа и лицево идентификационна експертиза, характеристика и
свидетелство за съдимост на подсъдимия. Всички тези доказателства в своето
единство е логическа взаимовръзка изясняват по несъмнен начин всички
обстоятелства имащи съществено значение за правилното решаване на делото- факта
на извършване на деянието, неговото авторство и начин на извършване,
субективното отношение на дееца към извършеното и неговата личност. Доколкото
фактите по обвинението и доказателствената му обезпеченост не се оспорват и се
признават от защитата, то и не се налага по-подробен доказателствен анализ.
Въз основа на възприетите фактически положения, съдът
намери от правна страна за безспорно установено, че престъплението за което е
повдигнато обвинение е извършено от подсъдимия и са налице всички обективни и
субективни признаци, квалифициращи това престъпление по чл.195, ал.1, т.7,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 НК, а именно: на инкиримираните дата и място, подс.П.
е отнел от владението на св.З.М.описаните
по-горе движими вещи –парична сума на стойност 520.00 лв., соственост на „Бордо
03”ЕООД-В., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, което
намерение в случая е било и пряко манифестирано чрез последващите разпоредителни действия със
сумата. Предвид горепосоченото осъждане на подсъдимия по НОХД№1505/17 г. на РС-В.,
то и деянието се явява извършено и при условията на повторност по чл.195, ал.1,
т.7 НК, като случая не е маловажен.
След като призна подсъдимия за виновен по предявеното
обвинение и при спазване на императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, вр.чл.58а,
ал.1, вр.чл.54 НК, съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства обременения
съдебен статус на подсъдимия /извън осъждането, квалифициращо сегашното деяние
като повторно/, невъзстановяването на щетите от престъплението и лошите характеристични данни по местоживеене на
подсъдимия. Справката за съдимост на подсъдимия сочи, че от непълнолетен
проявява склонност и извършва престъпни прояви, за които са му налагани
различни по вид и размер наказания, включително и ефективно лишаване от
свобода. Въпреки това продължава да върши престъпления, какъвто е и настоящия
случай, което сочи на непостигната до момента превантивна и превъзпитателна
функция спрямо подсъдимия на предходните му наказания и завишена лична степен
на обществена опасност. От друга страна като смекчаващи вината обстоятелства се
отчетоха младата му възраст, изразеното съжаление и самокритичност, оказаното
съдействие за изясняване на случая още на фаза досъдебно производство, допринесло
за разкриване на престъплението, ниската стойност на откраднатите вещи. Превеса
на смекчаващите вината обстоятелства мотивира съда да определи на подсъдимия
наказание в законовия минимум, а именно – една година лишаване от свобода, а
след задължителната редукция с 1/3-та като краен резултат да наложи наказание
от осем месеца лишаване от свобода, за което постанови да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор, съгласно чл.57, ал.1,т.2,б.”б” ЗИНЗС.
На основание чл.189, ал.3 НПК, в тежест на подсъдимия
съдът възложи да заплати направените на досъдебната фаза разноски в общ размер
на 225.14 лв., платими по сметка на ОДМВР-В..
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: