РЕШЕНИЕ
№ 260002
Поморие,
25.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 04 октомври през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа
докладваното от районния съдия г.д.N 84 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е образувано по искова
молба от ищците Д.Г.Д. и М.И. *** против ответниците Р.С.И.
и Д.Т.И. ***. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на построените в ПИ с
идентификатор 0833.501.213 по КККР на гр.А. с административен адрес гр.А.,
сгради с идентификатори по КККР на гр.А. както следва: 0833.501.213.2 с площ33
кв.м. ; 0833.501.213.1 с площ 10 кв.м. ; 0833.501.213.4 с площ 15 кв.м. , както и осъждане на ответниците
да предадат на ищците владението на същите постройки. Претендират се и направените по делото разноски.
Представя доказателства
Предявените искове са с правно основание по чл.108 от ЗС.
В срока по чл.131 ГПК ответниците
са
подали отговор на иска, чрез процесуален представител-адвокат. В
отговора се оспорват предявените искове, като се твърди, че лятната кухня и външна тоалетна от 2003г. са владени и ползвани съвместно
от страните, а търговската постройка – шивашко ателие, е владяна и ползвана
изключително от ответниците. Изразяват становище за неоснователност на
предявените искове и молят за тяхното отхвърляне.
В с.з. от ищците се явява Д.Д., заедно
с процесуален представител- адвокат, който
поддържа предявените искове и моли за тяхното
уважаване.
Ответниците
не се явяват в с.з. редовно призовани, представляват се от процесуален представител адвокат, който
поддържа подадения отговор. Моли за отхвъляне на
исковете.
За
да се произнесе
по така поставения
за решаване правен спор съдът
взе предвид следното.
Не е спорно между
страните, че ищците са собственици на ½ ид.част
от поземлен имот с идентификатор 00833.501.213 по КККР на гр.А., общ.Поморие с
площ от 791 кв.м. с административен адрес гр.А. ведно с първи жилищен етаж от
изградената в имота двуетажна жилищна сграда, което се установява от
представения документ за собственост – нотариален акт №151/15.12.2003 г., том
ІІ, нот.д. №308/2003 г. Не е спорно между страните,
че ответниците са собственици на другата ½ ид.част от същия поземлен имот с идентификатор
00833.501.213 по КККР на гр.А., общ.Поморие с площ от 791 кв.м. с
административен адрес гр.А. ведно с втория жилищен етаж от изградената в имота
двуетажна жилищна сграда, което се установява от представения документ за
собственост – нотариален акт №150/15.12.2003 г., том ІІ, нот.д.
№307/2003 г. Не е спорно също и това, че към момента на придобиване на
горепосочените недвижими имоти от страните, в дворното място са били изградени процесните постройки, а именно- сгради с идентификатори по
КККР на гр.А. както следва: 0833.501.213.2 с площ 33 кв.м. ; 0833.501.213.1 с
площ 10 кв.м. ; 0833.501.213.4 с площ 15 кв.м., графично отразени на
представените по делото скици издадени
от АГКК. За посочените постройки изградени в имота е издадено представеното по
делото удостоверение за търпимост. Представен е и предварителен договор сключен
на 20.12.2003 г. между С.Т. и Ж.С.от една страна като продавачи и ищеца от
друга страна като купувач, съгласно който договор купувачът купува процесните постройки срещу сумата 1000 лв. заплатени в брой
на продавачите, които се задължили да прехвърлят собствеността след узаконяване
на постройките . В качеството на свидетели са разпитани Ж.С.-майка на ищеца и
ответника, Б.А., С. А. и Н. К. - тримата без роднински връзки със страните.
Св.С. сочи, че със съпруга си С. Т. през 2003 г. са сключили предварителен
договор за покупко продажба с първия ответник като се
разбрали да му продадат процесните постройки
изградени в двора и след тяхното
узаконяване, той да стане собственик на
същите. Постройката ползвана понастоящем като шивашко ателие от съпругата на
ответника била на груб строеж без покрив и през 2003 г. първия ответник я дал
на втория ответник да я ползва, като втория ответник изградил покрив, направил
подобрения за да може да се ползва постройката като шивашко ателие. Първия
ответник не е искал наем от втроия ответник, а
уговорката била вместо наем за ползването, втория ответник да довърши
постройката, според свидетелката, като в
същата насока са и показанията на св.Ангелов, който сочи, че в момента лятната
кухня и тоалетната се ползвали и от двамата братя. Свидетелките А. и К. сочат,
че шивашкото ателие е било довършено от втория ответник и било ползвано от ответниците
от 2003 г. до настоящия момент.
Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В случая ищците и ответниците са придобили по ½ ид.ч. от поземления имот, в което са били изградени процесните постройки, които представляват извършени подобрения в същия имот. Предвид това, че същите не са изрично изключени от продажбата от продавача, то купувачите са придобили всичко, което се намира в имота, включително процесните постройки на основание чл.92 от ЗС при квоти съответстващи на квотите им от поземления имот, в случая по ½ ид.ч. за всяка от страните по делото, в какъвто смисъл е и съдебната практика по подобен казус- Решение №529/09.07.2010 по дело №1129/2009 на ВКС, ГК, I г.о..
Съобразно с твърденията си в исковата
молба, ищците следва да докажат, че са владели спокойно и несмущавано процесните имоти от 2003 г. за период от 10 години
и до настоящия момент. С представеният по делото
предварителен договор за покупко продажба,
собствеността върху процесните имоти не е прехвърлена на ищеца, тъй като този
договор не е съставен в изискуемата
съгласно чл.18 от ЗЗД форма на нотариален
акт за договорите, с които се прехвърля
право на собственост върху
недвижим имот, а отделно от
това към момента на сключването му прехвърлителите вече не са
били собственици на процесните
постройки, тъй като същите както беше
посочено по-горе, вече са станали собственост
на страните, които са придобили поземления
имот, в който са изградени постройките
преди сключване на предварителния договор. Включително
постройката с идентификатор 0833.501.213.4 с площ 15 кв.м. , ползвана за шивашко ателие от съпругата на ответника, същата е съсобствена между страните доколкото същата е предоставена за ползване изключително от ответниците с изричното съгласие на ищеца и по делото не се доказа ответникът да е демонстрирал на съсобственика си, че владее постройката само за себе си, респ.
не се установи да е отблъсквал владението
на ищеца по отношение на тази
постройка. По същият начин ищецът
не е доказал давностно владение по отношение на всички имоти, като
не е демонстрирал по отношение на съсобственика
си, че ги владее изключително за себе си, като и свидетелите сочат, че постройките
се ползват от двамата братя, с изключение на шивашкото ателие.
Включително признанието от страна на ищците в представената искова молба по друго дело между страните, на
факта, че ответниците са собственици на постройката-шивашко
ателие, не променя извода
на съда относно наличната съсобственост между страните по отношение и на тази
постройка, при съобразяване на обстоятелството
изложено в отговора на исковата молба,
че между страните са правени извънсъдебни уговорки за доброволно уреждане на отношенията
им по повод ползването на дворното
място и снабдяване с констативни нотариални актове по обстоятелствена
проверка, за целите на която е следвало
взаимно да си признаят права върху
имотите, по отношение, на които
всяка от тях е искала да се констатира
право на собственост и това
признание е било израз единствено
на воля за доброволно уреждане
на споровете между страните.
Предвид изложеното по повод
правата на страните в процесните постройки, съдът намира, че искът следва да се уважи като се признаят ищците за собственици само
на ½ ид.ч. от правото на собственост върху всяка
от постройките. Предвид установеното от свидетелските
показания обстоятелство, че само постройката
с идентификатор 00833.501.213.4. се ползва
изключително от ответниците,
а за останалите две сгради
с идентификатори 00833.501.213.2 и 00833.501.213.1,
не се установява от доказателствата по делото да се ползват само от ответниците в обем по-голям от правата им на съсобственици,
включително според свидетелските показания, според които се ползват от двамата
братя, то искът
за осъждане на ответниците
да предадат владението върху процесните имоти на
ищците, следва да се уважи само в частта за
осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху ½ ид.ч. от сградата с идентификатор
00833.501.213.4. по КККР на гр.А., , а в останалата си част искът за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на останалите две сгради с идентификатори 00833.501.213.2 и 00833.501.213.1 следва да се отхвърли. По отношение
на искането в отговора на исковата
молба, съдът на основание чл.17, ал.2 от ГПК да се произнесе
по законосъобразността на издаденото
от Община Поморие по искане
на ищеца удостоверение за търпимост
на процесните постройки, съдът
намира, че искането е
недопустимо, доколкото предпоставка
за такова произнасяне на съда
е противопоставянето на документа на другата страна, която не е участвала в процедурата по издаването му. В конкретния случай издаденото
удостоверение за търпимост не материализира
вещни или други права за ищеца, които могат
да се противопоставят на ответниците по делото, поради което и доколкото липсва противопоставяне на издаденото удостоверение за търпимост на ответниците искането следва да се остави без разглеждане. За пълнота следва
да се отбележи, че издаденото
удостоверение за търпимост ползва
и ответниците в качеството
им на съсобственици, а неучастието
в процедурата по издаването
му на някой от съсобствениците не е основание за незаконосъбразност,
доколкото искането за издаване на такова удостоверение само от някой от съсобствениците е
действие по управление на съсобственото имущество, а
не на разпореждане със същото.
По отношение претенциите за присъждане на разноски съдът прие следното: Ищците
са направили разноски в общ размер на 1050 лв., от които 1000 лв. адвокатско
възнаграждение и 50 лв. д.т. Ответниците са направили
разноски в размер на 1600 лв. за адвокатско възнаграждение. Всяка от страните е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като така
направените възражения, са основателни предвид това, че съгласно чл.7, ал.5
НМРАВ предвидения минимален размер на възнаграждението е 600 лв., до който
размер следва да се намалят възнагражденията за всеки един от процесуалните
представители, с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Така предвид изхода от спора, а именно частично уважаване
на предявените искове за ½ ид.ч., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът от
направените разноски, след намаляне на адвокатското
възнаграждение до 600 лв., следва да се присъди сумата 325 лв. Предвид
резултата от делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците
имат право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, като след намаляне размера на адвокатското възнаграждение до 600 лв.,
на ответниците следва да се присъдят разноски в
размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното Поморийски
районен съд
Р
Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Р.С.И.,
ЕГН********** и Д.Т.И., ЕГН**********, че ищците Д.Г.Д., ЕГН********** и М.И.Д., ЕГН**********
са собственици на ½ ид.ч. (една втора идеална част) от следните недвижими имоти, а именно: на СГРАДА с идентификатор 00833.501.213.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град А., община Поморие,
област Бургас, одобрени със Заповед
РД- 18-60/15.09.200бг. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 03.08.2020г., , със застроена площ 33 кв.м.; СГРАДА с идентификатор
00833.501.213.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град А., община Поморие,
област Бургас, одобрени със Заповед
РД-18-60/15.09.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 03.08.2020г., със застроена площ 10 кв.м., и СГРАДА с идентификатор 00833.501.213.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град А., община Поморие,
област Бургас, одобрени със Заповед
РД- 18-60/15.09.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 03.08.2020г., със застроена площ 15 кв.м., които сгради са
разположени в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 00833.501.213 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град А., община Поморие,
област Бургас, одобрени със Заповед
РД-18-60/15.09.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 20.02.2015г., с адрес на
поземления имот: гр.А., п.к. 8215,
ул.„Емона" №7, с площ от 791
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), с предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 97, квартал 10, парцел XIV, при съседи: 00833.501.212, 00833.501.272,
00833.501.214, 00833.501.206 и ОСЪЖДА ответниците
Р.С.И., ЕГН********** и Д.Т.И. да предадат на ищците Д.Г.Д., ЕГН********** и М.И.Д., ЕГН**********
владението върху собствената на ищците
½ ид. част (една втора идеална част) от
сграда с идентификатор 00833.501.213.4, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за осъждане на ответниците да предадат на
ищците владението върху останалата ½ ид.ч. (една втора идеална част) от сграда с идентификатор 00833.501.213.4, както и
на владението върху сгради с идентификатори: 00833.501.213.2. ; 00833.501.213.1, всички изброени идентификатори по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град А., община Поморие, област Бургас, одобрени със Заповед РД-
18-60/15.09.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо всяка от сградите е от
03.08.2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Р.С.И., ЕГН**********
и Д.Т.И., ЕГН********** за произнасяне на съда на основание чл.17, ал.2 от ГПК
по законосъобразността на удостоверение за търпимост рег.№ТСУ-342-4/27.04.2015 г. издадено от
Община Поморие.
ОСЪЖДА ответниците Р.С.И. и Д.Т.И. ДА
ЗАПЛАТЯТ на ищците Д.Г.Д. и М.И.Д.,
ЕГН********** сумата 325 лв.(триста двадесет и пет лева), представляващи разноски
по делото, като отхвърля искането за присъждане на разноски на ищците над този
размер до претендирания размер от 1050 лв..
ОСЪЖДА ищците Д.Г.Д., ЕГН********** и М.И.Д., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТЯТна
ответниците ответниците Р.С.И.,
ЕГН********** и Д.Т.И. сумата 300 лв.(триста
лева), представляващи разноски по делото, като отхвърля искането за
присъждане на разноски над този размер до претендирания
размер от 1600 лв..
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Бургас в
двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :