№ 1689
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110109615 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс
/СК/.
Производството по делото е образувано по молба на В. С. Г., ЕГН
********** и В. Иванова Г., ЕГН ********** срещу К. В. Г., ЕГН **********
и Н. Д. Ж., ЕГН **********, с правно основание чл. 128 от СК за определяне
на мерки за лични отношения между ищците, имащи качеството на баба и
дядо по майчина линия на малолетното дете Никол Николаева Ж.а, ЕГН
**********, с детето, като предлагат такива.
Ищците твърдят в исковата молба, че са родители на К. В. Г., която
през 2019г. имала връзка с Н. Д. Ж.. От тяхната връзка на 18.11.2019г. се
родило тяхното дете и внучка на ищците – Никол Николаева Ж.а. Около 4 – 5
месеца след раждането на детето бащата се разделил с майката и заминал за
гр. Харманли, откъдето бил той. Майката се нуждаела от помощ в
отглеждането на детето и ищците всяка седмица вземали Никол при тях за по
2 – 3 дни. От пролетта на 2020г. до края на 2023г. ищците често вземали Никол
при себе си, помагайки на майката, а бащата изобщо не се грижел за детето.
От ответницата научавали, че бащата идвал веднъж на 5 – 6 месеца без
предупреждение да види Никол. В края на 2023г. ищците научили, че дъщеря
1
им води някакво дело за родителски права с Н. Ж. и срещите им с детето
намалели по желание на майката, а и бащата също имал режим кога да вижда
детето. Излагат твърдения, че са много привързани като баба и дядо към
Никол и имат силна емоционална връзка с него. Детето също е много
привързано към тях и винаги много се радва, когато ги види. Молят да бъдат
постановени мерки на лични отношения с внучката им Никол, като предлагат
такива. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата. Счита
исковата молба за допустима и основателна. Сочи, че ищците действително са
баба и дядо на Никол и са й помагали в първите месеци от раждането на
детето, тъй като бащата напуснал семейното жилище и спрял да се интересува
от Никол. Счита, че в интерес на детето е да има режим на лични отношения
със своите баба и дядо по майчина линия и никога не се е противопоставяла на
това. Не претендира разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Сочи, че след фактическата раздяла на ответниците в края
на месец юни 2023г., когато детето останало при майка си, то не е прекъсвало
връзката си с ищците, пребивава при тях, вкл. на почивка на море и бащата не
се е противопоставял на това. Излага твърдения, че ответниците водят дело за
предоставяне на родителските права и съответен режим на лични отношения с
детето. По делото били постановени привременни мерки за режим на лични
отношения на бащата с детето, майката продължила да създава пречки за
осъществяването им. Счита, че искът се явява средство за личното му
ограничаване от живота на детето. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Ответниците са родители на детето Никол Николаева Ж.а, ЕГН
**********, а ищците са негови баба и дядо по майчина линия.
С определение № 45485/20.12.2023г. на СРС, 149 състав по гр.д. №
37027/2023г. са определени привременни мерки, като упражняването на
родителските права по отношение на детето Никол е предоставено на неговата
майка К. В. Г., местоживеенето му е определено при неговата майка, на
бащата е определен режим на лични отношения с детето, както и дължимата
от бащата издръжка.
2
От представения препис на Решение № 13127/03.07.2024г. на СРС, 149
състав по гр.д. № 37027/2023г., на който липсва отбелязване за влизане в сила
на съдебния акт, е видно, че родителските права спрямо детето Никол са
предоставени за упражняване на неговата майка, при която е определено и
неговото местоживеене, на бащата е определен режим на лични отношения с
детето, както и дължимата издръжка, заместено е съгласието на бащата за
пътувания на детето извън територията на Република България, както и за
издаване на паспорт на детето по ЗБЛД.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, по делото е изготвен
социален доклад от ДСП – Слатина. Видно от проведеното социално
проучване, малолетното дете Никол Ж.а е родено от връзката на К. Г. и Н. Ж..
Майката споделя, че няколко месеца след раждането на детето двамата се
разделят, като Никол остава при нея. По данни на майката, когато тя се връща
на работа, Никол е отглеждана от своите баба и дядо по майчина линия В. и В.
Г.и. С определение № 45485 от 20.12.2023г. упражняването на родителските
права по отношение на детето са предоставени на майката, а на бащата е
предоставен режим на лични контакти и задължението да изплаща сумата от
300 лева. По данни на майката, бащата не е възпрепятстван да се вижда с
дъщеря си и от нейна страна режимът се изпълнява. Майката посочва, че
нейните родители активно участват в отглеждането и възпитанието на детето.
Те редовно са вземали детето при себе си в жилището им в ж.к. Люлин, но
след влизане в сила на горецитираното определение те прекарват все по –
малко време заедно. По данни на майката, Никол е силно привързана към
своите баба и дядо по майчина линия, но поради разширеният режим на лични
контакти с бащата, детето трудно намира достатъчно време да се среща със
своите роднини. По данни на майката, от началото на 2024г. детето се е
виждало два пъти със своите баба и дядо по майчина линия, но през
останалото време почти ежедневно разговарят чрез видеовръзка чрез
социалните мрежи, като детето само инициира разговорите с тях. Майката
допълва, че предвид местоживеенето на бабата и дядото в ж.к. Люлин, трудно
може да пътува всеки ден с детето от ж.к. Дружба до ж.к. Люлин и обратно, а
събота и неделя детето обикновено е с баща си в режим на лични контакти.
Майката споделя, че желае детето да има режим на лични отношения със
своите баба и дядо по майчина линия. Основни грижи за детето Никол полага
неговата майка К. Г., която осигурява основните нужди на детето от подслон,
3
храна, образование, здравеопазване, емоционална подкрепа. Бащата има
режим на лични контакти с детето и задължение да плаща месечна издръжка.
Детето е клинично здраво, поставени са му всички необходими ваксини за
възрастта. Майката и детето обитават жилище, собственост на К. Г.. Никол
разполага със собствена стая, с голямо обезопасено легло, детски кът с много
и различни играчки, телевизор. Стаята е с добри хигиенно – битови условия и
е съобразена с пола и възрастта на детето. Жилището предлага още една
детска стая, която се ползва от непълнолетния брат на Никол, В. Маджаров,
който е роден от предишен брак на майката. Жилището предлага добри битови
условия за отглеждане на децата. Майката работи като юрисконсулт към
Столична община. Доходите й са достатъчни за задоволяване на нуждите на
семейството. Детето Никол е записана и посещава 144 ДГ „Ханс Кристиян
Андерсен“. По данни на майката, детето добре се е интегрирало в детското
заведение.
Видно от изготвения от ДСП – Люлин социален доклад, семейство Г.и
споделят, че Никол винаги се връща болна след гостуване при бащата. Налага
се те да полагат грижи за детето, докато оздравее. Понякога това продължава
около 1 – 2 седмици. Споделят, че желаят да виждат детето здраво. Споделят
също, че живеят в двустайно жилище, тяхна собственост. За Никол има
обособена самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо според
възрастта и пола. Бабата и дядото са пенсионери. По техни думи, имат силна
емоционална връзка и привързаност към Никол. Споделят също, че с бащата
нямат сътрудничество, разбирателство и диалог.
От показанията на св. Станислава В. Г. се установява, че ищците
полагали грижи за детето Никол от няколкомесечна възраст, докато майката се
върнала на работа след майчинство. Докато приемат детето на ясла и детска
градина, ищецът я гледал, а след това и ищцата. След като го приели и детето
било болно, тогава също ищците го гледали. Това било до 2024г., когато
ответниците започнали да водят дела за гледане на детето. До преди това
ищците го гледали много често, а от тази година го виждат съвсем рядко и то
веднъж или два пъти и то когато било болно. Откакто имало привременни
мерки, времето на детето се прекарва с двамата му родители, а през останалата
част то ходи на детска градина и на практика ищците я гледат, само когато е
болна. По привременните мерки Никол се вземала от бащата от петък вечер до
неделя вечер, което било през седмица. Когато детето е при майка си, тя е
4
цялата седмица на детска градина. Ищците живеят в единия край на града, а
ответницата на другия и това била причината те да не се виждат, когато детето
е при майка си. Никол вече е в нова детска градина и през повечето време
била здрава и посещава детската градина. Когато детето било болно, тогава се
гледа от майката. Честото боледуване на детето често възпрепятства срещите
му с ищците. Ищците могат да полагат грижи за детето, когато е болно,
например, от хрема, но не и по – тежко заболяване, например, с повръщане,
висока температура. Затова, когато е болна, няма кой да я гледа друг, освен
майка й. От привременните мерки ищците са виждали детето веднъж или два
пъти.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Г. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства.
В хода на съдебното производство е изготвена съдебно – психологична
експертиза, видно от заключението на която контактите на детето с бабата и
дядото по майчина линия биха имали полза за отглеждането и възпитанието
на детето, предвид факта, че то няма друг модел за успешно хармонично
семейство – градивна клетка на гражданското общество. Основният
положителен принос за развитието на детето в самостоятелна личност и
достоен член на обществото идва от възможността то да си изгради представа
за стабилност в семейните ценности, понеже сем. Г.и са съпрузи повече от 40г.
и осигуряват цялостна семейна среда с деца и внуци. Всички те са запазили
близки взаимоотношения помежду си, въпреки сложния исторически период,
през който са преминали. Не на последно място, бабата по майчина линия
прилага много добри възпитателни стратегии към детето, като набляга на
поучаване, четене на приказки и активни игри за развиване на въображението
и познанията. Между ищците и детето е налице силна емоционална връзка. От
една страна, бабата и дядото по м.л. са много привързани към детето, а от
друга, към тях детето Никол проявява зачитане, уважение и доверие. Сем. Г.и
имат изградени навици и стереотипи в отглеждането на детето Никол, като
част от това взаимодействие е изграждането на силно положителна връзка
помежду им.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът обосновава
следните правни изводи:
5
Съгласно чл. 128, ал. 1 СК, дядото и бабата могат да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето. При преценката относно
определянето на лични отношения между баба и дядо с техен внук се изхожда
винаги от интересите на детето. Установяването на правото по чл. 128, ал. 1
СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското
семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при
отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Институтът цели утвърдените
родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между
родителите на децата, респективно при смърт на единия родител – т. е. да не
бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се упражняват от
единия само родител. За да се иска конкретно реализиране на това право със
санкцията на съда, на първо място, претендиращата страна следва да установи
факти, които сочат, че е налице отрицателното условие на закона, а именно, че
„се пречи на поддържането на лични отношения". В настоящия случай от
доказателствата по делото се установява, че от определянето на привременни
мерки в производството по предявените искове с правно основание чл. 127, ал.
2 СК между родителите на Никол, контактите и срещите между детето и
неговите баба и дядо по майчина линия са ограничени.
За осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се
установи категорично, че личните отношения са в интерес на детето, като е
наложителна преценката за ефикасността на режима, който ще се постанови с
оглед същият да отговаря в най–пълна степен на интересите на детето.
По делото се установи, че родителите на детето са във фактическа
раздяла, като непосредствени грижи за Никол полага нейната майка. От
представеното и прието по делото определение № 45485/20.12.2023г. на СРС,
149 състав по гр.д. № 37027/2023г. е видно, че упражняването на родителските
права спрямо детето е предоставено на майката, при която е определено и
неговото местоживеене, на бащата е определен режим на лични отношения.
По делото е представен препис от Решение № 13127/03.07.2024г. на СРС, 149
състав по гр.д. № 37027/2023г., но доколкото липсва отбелязване за влизане в
сила, то съдът приема, че към настоящия момент определеният режим на
лични отношения на бащата с детето е описаният такъв в определението за
определяне на привременни мерки, тъй като същото е окончателно.
6
Установи се, че от ранна детска възраст /няколкомесечна/ на Никол
ищците са полагали грижи за нея, включително и когато детето било болно.
Срещите и контактите им станали редки, след като родителите завели дела за
гледане на детето и оттогава бабата и дядото по майчина линия виждали
Никол веднъж или два пъти. Изложеното се подкрепя от показанията на св. Г.,
според които от определянето на привременните мерки времето на детето се
прекарва с двамата му родители, а през останалата част то ходи на детска
градина и на практика ищците виждали Никол само, когато е болна. От
изготвената съдебно – психологична експертиза е видно, че между ищците и
детето е налице силна емоционална връзка, бабата и дядото по майчина линия
са много привързани към детето, а то проявява към тях зачитане, уважение и
доверие. Бабата по майчина линия прилага много добри възпитателни
стратегии към детето, като набляга на поучаване, четене на приказки и
активни игри за развиване на въображението и познанията. В хода на
експертното изследване детето Никол споделя, че й харесва, когато ходи при
баба си и дядо си, реди пъзели и си играят. При тях си има свое легло, но
понякога баба й и леля й лягат там. Детето споделя за баба си, че я кара да яде.
Тя е добра, грижи се за нея, иска да ходи при баба си да я гледа за два дни.Баба
й прави много хубави плитки или две опашки, играе си с нея и рисуват.
Понякога я кара да яде супа, а тя не иска толкова много супа. Никол споделя
също, че когато била по – малка и когато била при баба си, била болна и те се
грижели за нея. Баща й казвал лоши думи за баба й и дядо й, казвал й да не ги
обича. От изложеното се обосновава заключението, че между Никол и нейните
баба и дядо по майчина линия е изградена силна емоционална и доверителна
връзка, като ищците са полагали грижи за детето освен за задоволяване на
неговите битови потребности, но и такива за неговото образование и правилно
психическо развитие. Безспорно е в интерес на Никол да поддържа контакти и
отношения със своите баба и дядо по майчина линия.
Тъй като производството по определяне на режим на лични отношения
по чл. 128 от СК е спорна съдебна администрация на граждански отношения,
съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищците режим. Исковата
молба за определяне на режим на лични отношения между дядото и бабата, от
една страна, и тяхната внучка, от друга, с посочен примерен режим, сезира
съдът да постанови решение, с което да определи подходящ режим при
отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане. С
7
оглед гореизложеното и отчитайки обстоятелствата, свързани с възрастта на
детето, постановеният режим на лични отношения с неговия баща,
потребностите на детето за пълноценни отношения както с родителите, така и
със своите баба и дядо по майчина и бащина линия, необходимостта от
изграждане и поддържане на близки отношения с разширеното семейство и
осигуряване нуждите и потребностите му от социална среда, образование и
правилно психо – физическо развитие, като взе предвид преди всичко интереса
на детето, съдът намира, че в интерес на същото е следният режим на лични
отношения между него и баба му и дядо му по майчина линия: всяка първа
сряда от месеца за времето от 17.00 часа, а ако детето е на детско/учебно
заведение и/или извънкласни дейности – след приключване на същите, до
20.30 часа на същия ден, както и 10 /десет/ дни през лятото, по време което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката и определения режим на лични
отношения на бащата с детето. Съдът намира, че посоченият режим на лични
отношения ще съхрани емоционалната и доверителната връзка между бабата
и дядото по майчина линия и тяхната внучка, от една страна, а от друга страна,
ще осигури и гарантира правото на всеки един от родителите на детето за
лични контакти с него. От проведената среща и интервюто на дядото по
майчина линия в хода на психологичното изследване същият е споделил, че
кара кола и ги превозва, където трябва, както и че води в гр. Костинброд. От
изложеното се обосновава заключението, че във възможностите на ищците е
да провеждат срещи със своята внучка през седмицата, а не е налице трудност
в това отношение, в каквато посока са изложени твърдения, а именно
местоживеенето на детето и бабата и дядото по майчина линия в различни
квартали на гр. София. Безспорно е в интерес на детето да поддържа контакти
и отношения с разширеното си семейство, което ще гарантира правилното
физическо, психическо, емоционално и морално израстване на детето и
формирането му като личност. Относно предложения от ищците в исковата
молба режим на лични отношения с детето всеки втори петък от месеца от
17.00 часа вечерта в петък до 18.00 часа вечерта в неделя с приспиване, съдът
намира, че същият не е в интерес на детето, доколкото би ограничил
контактите на детето с неговите родители като най – значими фигури в
неговия живот.
Относно разноските по делото.
8
Претенция за присъждане направените по делото разноски е направена
от ищците. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023г.на ВКС, ОСГК, в
производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,
разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне
на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното
обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от
подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника,
разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските
остават в тежест на страните така, както са направени от тях. Предвид изхода
на делото и посоченото Тълкувателно решение, разноските остават в тежест
на страните така, както са направени, респ. искането на ищците в тази посока
следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, мерки на лични
отношения на В. С. Г., ЕГН ********** и В. Иванова Г., ЕГН **********, с
детето Никол Николаева Ж.а, ЕГН **********, както следва: В. С. Г., ЕГН
********** и В. Иванова Г., ЕГН ********** имат право да виждат и вземат
при себе си детето Никол Николаева Ж.а, ЕГН ********** всяка първа сряда
от месеца за времето от 17.00 часа, а ако детето е на детско/учебно заведение
и/или извънкласни дейности – след приключване на същите, до 20.30 часа на
същия ден, както и 10 /десет/ дни през лятото, по време което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката и определения режим на лични
отношения на бащата с детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. С. Г., ЕГН ********** и
В. Иванова Г., ЕГН **********, за присъждане на разноски, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
9
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10