Решение по дело №1124/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 февруари 2024 г.
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20237260701124
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

587

Хасково, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XII тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ИВА БАЙНОВА

Членове:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА канд № 20237260701124 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, против Решение № 133/14.08.2023 г., постановено по АНД № 241 по описа на Районен съд - Харманли за 2023 година, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление /НП/ № 45-0000598/15.02.2023г.

Решението се обжалва с оплаквания за нарушение на закона. Излагат се подробни съображения за неправилност на приетото от съда, че административнонаказателното производство срещу гражданина на РТурция било проведено при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. 

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила по съображенията, изложени в писмения отговор по жалбата. Претендира разноски. Представя и писмена защита, в която обаче се излагат доводи, нямащи нищо общо с проверяваното решение и отмененото с него наказателно постановление, респ. с конкретното санкционирано административно нарушение. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното: 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в същата съображения.

С атакуваното решение Районен съд – Харманли е отменил НП №45-0000598/15.02.2023г., издадено от Началник на ОО „АА“ Хасково, с което на Х. А. , за нарушение на чл.8, §2, изр.2 от AETR ДВ 28 от 1995г. и на основание чл.93б, ал.7, т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

За да отмени наказателното постановление, съдът е приел, че административно - наказателното производство е проведено при допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на наказаното лице. Приел е, че не са спазени изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН досежно необходими реквизити на АУАН и НП, а именно не са посочени дата и място на извършване нарушението. В тази връзка е посочил, че според описаното в обстоятелствената частта на акта и НП, за дата на нарушението е възприета тази на констатирането му и съставянето на АУАН, а именно 15.02.2023г., като в действителност същото е извършено много по-рано – 29.01.2023г. С оглед последното е приел, че не е изяснено и мястото на извършване на нарушението. Предвид вида на превозното средство и предназначението му, е посочил, че е логично нарушението да е извършено извън територията на РБългария. Изложил е и съображения, че доколкото наказаният е чужд гражданин, а АУНН и НП са му били връчени единствено на български език без превод на разбираем за него такъв, като няма и данни да му е предоставен устен превод на посочените актове, то е било засегнато правото му на защита, поради което проведеното административнонаказателно производство е изначало опорочено. 

Посочените процесуални нарушения съдът е възприел за съществени и достатъчни да обосноват извод за незаконосъобразност на НП. 

Във връзка със задължението на касационната инстанция, предвидено в чл. 218, ал. 2 от АПК, да следи служебно за валидността и допустимостта на решението, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо. 

Събраните по делото доказателства сочат, че в случая са били налице на предпоставките по чл.79б ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН

Съгласно чл.79б, ал.1 от ЗАНН, в случай, че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, той може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Според ал. 2, в тези случаи наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. Предвидено е в случай, че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част да се прекратява на основание чл. 63 г. Според чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН, когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание, разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъденото обезщетение по реда на чл. 63б.

В процесния случай, видно от представеното с жалбата пред районния съд заверено копие от обжалваното НП и приложената към същото разписка от извършено чрез дебитна карта плащане на 15.02.2023г., се установява, че на датата на връчване на наказателното постановление, чуждият гражданин е заплатил сумата от 400 лева в полза на ОО „АА“ – Хасково. Видно от писмения отговор по касационната жалба, относно тази сума касационният ответник потвърждава, че представлява заплащане на наложената му с процесното НП глоба. Прави обаче оплакване, че заплащането на глобата е било с цел избягване на последствията по чл.106 и чл.106а от ЗАвт, съотв. допускане на превозното средство да напусне територията на страната и да продължи движението си, поради поети договорни задължения, чието неизпълнение влече неустойки и обезщетения. В тази връзка счита, че заплащането на глобата не може да обоснове извод, че е разбрал повдигнатото му обвинение като твърди, че му е било показано от контролните органи къде да постави подписа си , тъй като в противен случай няма да бъде допуснат да продължи по пътя си. 

Заплащането на глобата от страна на касационния ответник в размера и в срока по чл.79б, ал.1 от ЗАНН, налагат извод, че последният се е възползвал именно от предвидената в посочената разпоредба възможност да не обжалва НП. Не се споделя оплакването на касационния ответник, че е заплатил глобата за други цели като му е било показано от контролните органи къде да постави подписа си. Следва да се отбележи, че това оплакване се прави за първи път пред касационната инстанция като се обвързва с твърдяната невъзможност на наказаното лице да разбере повдигнатото му обвинение. При така направената обвързаност обаче, касационният ответник изпада в противоречие със собствените си твърдения и действия. От една страна, последният твърди, че не е разбрал какво нарушение му се вменява да е извършил, а от друга страна е заплатил следващата се за това нарушение глоба след връчване на НП и то в намаления 80% размер. Не на последно място следва да се отбележи, че въпросът дали касационният ответник е разбрал или не какво точно нарушение му се вменява да е извършил, е такъв, който подлежи на разглеждане при допустима жалба срещу НП, каквато подадената в случая не е.

Касационният ответник е заплатил глобата, наложена му с НП №45-0000598/15.02.2023г. на датата на връчване на НП и то в 80 на сто от нейния размер т.е. при условията на чл.79б, ал.1 от ЗАНН. Последното, с оглед разпоредбата на чл.79б, ал.2 от ЗАНН, налага извод, че НП в частта /в случая единствената/ относно наложената глоба, е влязло в сила на 15.02.2023г. При това положение, депозираната пред районния съд жалба срещу НП е била недопустима и е следвало да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати на основание чл.63г от ЗАНН. Като не е сторил това, първоинстанционният съд е постановил решението си при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата – влязло в сила наказателно постановление в частта относно наложената глоба. Решението му е недопустимо и подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, приложим в настоящото производство, съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023г. по тълк. дело № 5/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.3, предл.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 133/14.08.2023г., постановено по АНД № 241/2023г. по описа на Районен съд – Харманли. 

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 241/2023г. по описа на Районен съд - Харманли. 

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: