Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ловеч, 19.10.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора .........................., като
разгледа докладваното от съдия Христова адм.д. № 251/2022г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Административното дело е
образувано по жалба на „Й.-
В жалбата се развиват доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при липса на мотиви,
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. На първо
място се твърди липса на извършено нарушение поради своевременното отчитане към
НАП на всички акцизни данъчни документи (АДД) за получените горива и липса на
вина в служителите на дружеството за различно отчетеното количество от НИС. На следващо място се излагат доводи за
своевременна реакция и отстраняване на проблема от сервизната фирма, както и за
обективни обстоятелства извън контрола на дружеството, довели до неправилното
отчитане. Твърди се и липса на вреда за фиска поради заплатения от дружеството
акциз за пълното количество доставено гориво по АДД. Изложени са и подробни
доводи за неправилно приложение на чл.186 от ЗДДС, за несъответствие на
заповедта с целта на закона и нарушаване на принципа на съразмерност и
немотивираност при определяне на срока за запечатване. В заключение се иска от
съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, както и да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, чрез упълномощен адвокат поддържа искането за отмяна на
процесната заповед с подробни мотиви и претендира разноски съобразно представен
списък.
Ответникът в съдебно заседание
чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност по
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. В
представени писмени бележки излага аргументирано становище за правилност на
оспорената заповед.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.06.2022г. в търговски обект
„бензино-газстанция №8“, находящ се в гр. Долна Оряховица, ул. „Георги
Измирлиев“ №40, стопанисван от „Й.-***, била извършена съвместна проверка от
служители на НАП, ОД на МВР Велико Търново, Агенция „Митници“, ДАМТН и РС ПБЗН
Велико Търново, относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство.
При проверката било установено, че задълженото лице е извършило зареждания на горива
на дати 01.05.2022г., 03.05.2022г. и 08.05.2022г. (съответно по АДД дизел
Установеното разминаване в
отчетените количества заредено гориво за трите дати било отразено в съставения
на 22.06.2022г. Протокол за извършена проверка сер.АА № 0107327. В протокола
било отразено още, че в обекта е налично и въведено в експлоатация един брой
фискално устройство модел ОЙЛ СИС 2.0-Д-KL с рег.№ в НАП 4276424, за което са били представени необходимите документи
за регистрация и сервизно обслужване, издават се фискални касови бонове, няма
разлика в касовата наличност и тази по ФУ. Във връзка с констатираното
разминаване в данните по АДД и НИС за доставени горива било прието извършено
нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като представител
на дружеството бил поканен за съставяне на АУАН.
На основание протокола от
извършена проверка в обекта и описаното в него нарушение, Началник отдел
„Оперативни дейности” – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности”, Главна
дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП издал оспорената в настоящото
производство ЗНПАМ № 11241/27.06.2022г., с която на жалбоподателя била наложена
ПАМ – запечатване на търговски обект бензино-газстанция №8, находящ се в гр.
Долна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев“ №40, стопанисван от търговското
дружество, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В заповедта било
прието, че с оглед констатираното разминаване в количествата отчетено гориво по
АДД и НИС за зарежданията на 01.05.2022г., 03.05.2022г. и 08.05.2022г., „Й.-***
в качеството на задължено лице по Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ не е
изпълнило задължението си да предава на НАП по установената дистанционна връзка
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества гориво в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, с което е
изпълнен състава на чл.3, ал.3 вр. с ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
вр. с чл.118, ал.4, т.3 и ал.6 от ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл.186,
ал.1, т.1, б.”г” от ЗДДС за прилагане на ПАМ по реда на чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Налагането на ПАМ органът мотивирал с необходимостта да се предотврати и
преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от
тях, и че с извършването на описаното нарушение се е стигнало до отклонение от
данъчното облагане чрез липсата на отчетност, която да дава възможност за
проследяване на реализираните обороти и количества закупени, продадени горива и
съответно наличностите в обекта, което води винаги до значителни негативни
последици за фиска. Издателят на заповедта приел, че в случая е налице висока
степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно
проявление на установеното нарушение във времето, и че противоправното
поведение на търговеца накърнява интереса на държавния бюджет за
законосъобразно отчитане на доставеното и продадено количество гориво и
реализираните приходи с цел предотвратяване укриването и невнасянето на данъци
върху реализираните продажби.
Продължителността на запечатване
на обекта от 14 дни органът формално мотивирал с вида на обекта и предлаганите
стоки, изключително големия търговски интерес към течните горива като стока,
постоянната клиентела на обекта и потенциална възможност за реализиране на
големи обороти. Посочено било още, че при определяне на срока е съобразен
принципа на съразмерност, като срокът е съобразен с целената превенция за
преустановяване на системни незаконосъобразни практики в търговския обект,
както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
дейността от търговеца.
От жалбоподателя са представени и
приети по делото документи за регистрацията и одобрението на монтираната в
обекта електронна система с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби
на течни горива, разпечатки от фискални бонове и отчети от фискалната памет,
удостоверение за регистриране на сервизна фирма за поддръжка на фискални
устройства – Венера Сервиз“ ООД гр. Стара Загора, сервизен протокол от „Венера
Сервиз“ ООД за извършено прекалибриране на НИС на 23.06.2022г., и Констативен
протокол от същата фирма от 04.07.2022г., описващ вероятните причини за
полученото разминаване в данните и предприетите да момента действия.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед №
3ЦУ-1148/25.08.2020г. изпълнителният директор на НАП е определил началниците на
отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС.
Не е спорно по делото, че обжалваната заповед за налагане на принудителна
административна мярка е издадена от В.И. – Началник отдел „Оперативни дейности”
– Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, като в нея изрично е посочена оправомощаващата Заповед №
3ЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП. Следователно,
оспорваната в настоящото производство ЗНПАМ е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл.146,
т.1 от АПК.
При издаване на заповедта е
спазена установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, такива само бланкетно се твърдят в
жалбата. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, фактически
и правни основания, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис
на физическото лице, персонализиращо административния орган. Тя е издадена въз
основа на съставен констативен протокол от извършена проверка на обекта и
прието с него извършено нарушение на данъчното законодателство от дружеството,
стопанисващо обекта. КП е връчен на представител на дружеството.
Заповедта обаче не съответства на
материалноправните разпоредби и целта на закона, по следните съображения:
С разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б.”г” във вр. с ал.3, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, законодателят е
предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно актуалната
редакция на чл.186, ал.1, т.1, б.”г” от ЗДДС са формулирани така: „Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава
данни от ЕСФП по чл.118 в Националната агенция за приходите”. В нормата на
чл.118, ал.6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано
лице по ЗДДС, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,
с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по
дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива.
В изпълнение на предоставеното му
от чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал
наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите. Това е Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, според чл.3, ал.3 във вр.
с ал.2 от която, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, в това число и чрез ЕСФП, работеща в режим на
самообслужване, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка
и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да
се направи извод, че при установено по съответния ред непредаване на НАП по
установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за
извършените продажби, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за
достъп до него”. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с
оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне
на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 от ЗДДС израз „до
30 дни”.
Принудителната административна
мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се
извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186,
ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1, т.1, б.”г” от ЗДДС,
мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя.
В тежест на административния
орган обаче е да обоснове с конкретни обективни данни, както факта на извършено
нарушение и вероятността нарушителят да извърши други нарушения, така и
необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай не е спорно,
че към момента на проверката в търговски обект – бензино-газстанция №8, находящ
се в гр. Долна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев” №40, стопанисван от „Й.-***, е
действало регистрирано фискално устройство ЕСФП, както и нивомери за получено
количество гориво в бензиностанцията, свързани директно с електронната система
на НАП.
При анализа на събраните
доказателства настоящият състав намира, че извършването на нарушението, за което е наложена
обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин. Установено е, че ЗЛ има
извършени зареждания на 01.05.2022г., 03.05.2022г. и 08.05.2022г., като има
разминаване в данните за доставките по АДД и тези, подадени по нивомерната
измервателна система, по изградената дистанционната връзка с НАП. Посоченото
обстоятелство е установено при извършената на 22.06.2022г. проверка. Безспорно
е обаче, че количествата на процесните доставки по АДД са въведени от служител
на жалбоподателя в ЕСФП обслужваща обекта, а след подаване на информацията към
НАП в полето Статус на фискалните бонове има „О”, т.е. успешно предадени данни.
В подкрепа на този извод е и отразеното в протокола от проверката на 22.06.2022г.,
че разминаването в подадените данни в НАП е установено едва след нарочна
справка в ИС на НАП и телефонен разговор със служител на НАП.
Тези обстоятелства обуславят
извода, че дружеството е подало коректна информация за наличните количества
горива в резервоарите за 01.05.2022г., 03.05.2022г. и 08.05.2022г., чрез
данните за документална доставка, както и че НАП разполага със същите. Подадени
са и данните от НИС чрез същата дистанционна връзка, и същите са постъпили в
НАП, видно от справката, представена от ответника (л.35-гръб-36 по делото). На
тези три дати органите на НАП са разполагали с пълната информация за доставките
на гориво по АДД и НИС. Следователно не е доказано по категоричен начин от
ответника, чиято е доказателствената тежест, че „Й.-*** е осъществило състава
на нарушение по чл.118, ал.6 от ЗДДС, след като е изпълнило задължението си по
чл.186, ал.1, т.1, б.”г” от ЗДДС да подаде данните от ЕСФП по чл.118 в НАП за
процесните три доставки.
След като по делото е установено,
че документите за доставка на въпросните количества горива са коректно въведени
чрез клавиатура на ЕСФП и същите са налични със съответния номер в
информационната система при НАП, то това прави автоматично необоснована
констатацията на АО, че неподаването на данни лишава НАП от възможност да се
определи наличното количество гориво в резервоарите на ЕСФП, а от там да бъде
определен коректно размера на данъчните задължения. По какви причини НИС са
подавали некоректни данни към НАП за трите дати е обстоятелство, които изобщо
не е изследвано и установено от АО и е в сферата на предположенията. Важното и
същественото е, че по делото липсват данни за твърденията за неправомерни
действия на ЗЛ – че има неподаване на данни и това е станало в резултат на
виновно поведение на управителя или служители на задълженото лице, поради
манипулация на системата или други подобни действия.
От друга страна, видно от
сервизния протокол от 23.06.2022г. (съставен на следващия ден след извършената
проверка и преди издаването на процесната ЗНПАМ), задълженото лице незабавно е
предприело действия чрез лицензираната сервизна фирма, обслужваща ФУ и нивомерната
система, за диагностика и установяване на причините за разминаването, както и
за отстраняване на причините за това. Сервизният техник на „Венера Сервиз” ООД е
отразил в протокола, че няма отклонение дори на милиметър в трите резервоара
със светли горива от нивата, отчетени от нивомерната конзола, като е извършил
прекалибриране на НИС чрез добавяне на още точки в работата на системата в
ниските нива на резервоарите.
От обслужващото дружество „Венера
Сервиз” ООД е била извършена и последваща проверка на 04.07.2022г. с цел да се
гарантира, че системата вече работи правилно след първоначалната профилактика.
В констативния протокол от същата дата е отразено, че вероятната причина за
констатираните разминавания и неточно отчетени количества от НИС се дължи на
размествания на земните маси и съответно на положението на самите резервоари в
земята. Последното е било установено след външен оглед, съгласно който замазката
на шахтите на всички резервоари не стига до земята и това би могло да се получи
при промяна в положението на резервоарите в земята. В констативния протокол
изрично е посочено, че след извършеното преди това коригиране на калибровъчните
таблици и записването им в НИС се наблюдава еднаквост в показанията на
продажбите, отчетени от фискалната система и тези от нивомерната система,
включително при новите доставки на гориво.
Следователно причините за разминаването
в подадените към НАП данни от АДД и НИС за трите дати са обективни. Очевидно е,
че в разглеждания казус се касае за възникнал технически проблем с нивомерната
система на резервоарите, довел до погрешното отчитане на полученото гориво, за
който задълженото лице не може да бъде държано отговорно. Не е установено по
безспорен начин недобросъвестно поведение на търговеца, а разминаването в
данните не се дължи на бездействие на дружеството или поради неизпълнение на
задълженията за въвеждане на данни за доставени горива. Релевантно в случая е,
че административният орган не е доказал наличието на целенасочено неправомерно
поведение на дружеството при предаването на неточни данни от НИС за зареденото
количество гориво в резервоарите на обекта, водещо като резултат до организиране
на дейност в отклонение от данъчното облагане.
Както основателно се сочи и в
жалбата, служителите на дружеството надлежно и в срок са отчитали всички АДД за
получените доставки на течни горива, а при хипотетично получено по-малко гориво
от отразеното в АДД дружеството би следвало да е заплатило акциз в по-голям
размер от дължимия, което не може да доведе до увреждане на фиска, напротив –
до постъпване на по-големи приходи в него.
При това положение не може да се
приеме за установено, че жалбоподателят не е подал изискуемите данни в НАП,
доколкото ответната страна, в чиято тежест е установяването на фактическите
основания, послужили за издаване на оспорения акт, не е ангажирала
доказателства, удостоверяващи причината за посоченото разминаване в данните от
АДД и НИС в резервоарите, както и дали тази причина е свързана с пропуски в
създадената организация в търговския обект, на пропуски в дейността на
приходната администрация или на независещ от човешкия фактор технически проблем,
т.е. дали разминаването в данните е равносилно на неподаване на такива.
Следователно няма извършено
неправомерно действие или бездействие на дружеството и при липсата на вреди за
фиска с оглед паралелното изпращане на данни от ЕСФП, не се установяват
основания за прилагането на ПАМ спрямо проверяваното дружество.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че събраните по делото доказателства опровергават отразеното в
протокола на извършена проверка и в оспорената заповед неизпълнение на
задължението по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. Административният орган,
чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на принудителната
административна мярка, не е направил това, поради което издадената от него ПАМ
по чл.186, ал.1, т.1, б.”г” от ЗДДС се явява постановена при липса на
материалноправните предпоставки за това.
Тези изводи на съда са в унисон и
с формираната константна практика на Върховния административен съд по
аналогични случаи – така Решение №4819 от 19.05.2022г. на ВАС по адм. д. №
29/2022г., VIII о., Решение №2488 от 23.02.2021г. на ВАС по адм. д. №
8894/2020г., VIII о., Решение №6618 от 03.06.2020г. на ВАС по адм. д. №
13135/2019г., VIII о., Решение №5740 от 12.05.2021г. на ВАС по адм. д. №
827/2021г., I о., Решение № 12648 от 13.12.2021г. на ВАС по адм. д. №
5324/2021г., VIII о., Решение № 4382 от 10.05.2022г. на ВАС по адм. д. №
7799/2021г., VIII о. и др.
Процесната заповед за налагане на
ПАМ се явява незаконосъобразна и на още едно, отделно основание. В случая дори
да се приеме, че има извършено нарушение от дружеството, същото е отстранено и преустановено
на 23.06.2022г., преди издаване на заповедта за налагане на ПАМ от 27.06.2022г.
Последното категорично се установява от сервизния протокол от 23.06.2022г. и
констативния протокол от 04.07.2022г. на сервизната фирма. Тези документи не са
оспорени от ответника, вкл. и по отношение отразеното в тях. При тези
фактически данни приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл.22 от ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения
и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези,
свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на
вредните последици в случай на вече преустановено административно нарушение няма
как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския обект за 14 дни
и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след
преустановяването на твърдяното нарушение, то налагането им по своята същност
има характер на санкция, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в
ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни
цели и по аргумент от чл.12 от ЗАНН се налага с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства
предупредително върху останалите граждани. Следователно наложената с оспорената
заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като
към момента на прилагането й, административното нарушение по чл.186, ал.1, т.1,
б.“г“ от ЗДДС е преустановено. Несъответствието на ЗНПАМ с целта
на закона винаги съставлява материална незаконосъобразност на същата, водеща до
отмяната й.
В горния смисъл също има
формирана непротиворечива практика на Върховния административен съд – така Решение
№ 1056 от 04.02.2022г. на ВАС по адм. д. № 6235/2021г., VIII о., Решение № 986
от 03.02.2022г. на ВАС по адм. д. № 5452/2021г., VIII о., Решение № 10393 от
13.10.2021г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020г., I о., Решение № 3806 от 24.03.2021г.
на ВАС по адм. д. № 10361/2020г., VIII о. и др.
При издаване на оспорената
заповед е нарушен и принципът за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК. От
съдържанието на заповедта е видно, че съображенията на административния орган
за продължителността на мярката са изцяло бланкетни. Определеният 14-дневен
срок не е обоснован с никакви конкретни факти и обстоятелства от търговската
дейност на „Йона-89“ ООД. Съображенията за вида на обекта, значителния интерес
към течните горива и изводите за потенциална възможност за реализиране на
значителни обороти са изцяло хипотетични. Изложени са общи доводи за вида на
засегнатите от нарушението обществени отношения, както и за възможната вреда за
фиска, които биха били относими към всяко нарушение от вида на процесното,
както и към всяка продължителност на срока на действие на запечатването.
Недоказан е изводът на административния орган, че създадената организация в
търговския обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни
регламенти, както и за наличието на обосновано предположение, че една от целите
на търговеца е отклонение от данъчно облагане. При липсата на констатации за
други нарушения по ЗДДС, извършени от дружеството, както и с оглед установеното
още в хода на проверката, че НАП разполага с данните по чл.118, ал.6 от ЗДДС,
необосновано е прието в заповедта, че дружеството цели отклонение от данъчно
облагане, съответно определеният срок за запечатване на обекта от 14 дни се
явява прекомерен и не съответства на относимите в случая обстоятелства.
В случая съразмерността на
мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и
обществени интереси, е нарушена. В Тълкувателно решение № 2 от
22.03.2011г. по тълкувателно дело № 6/2010г. на Върховния административен съд
по т.9 от ВАС е отбелязано, че налаганите ограничителни мерки (принудителни
административни мерки) по съображения за защита на държавен или обществен
интерес трябва да са съответни на степента на опасност, която конкретните
обстоятелства от личното поведение на лицето разкриват. Т. е. засягането на
субективното право трябва да е само в необходимата и достатъчна степен, за да
преодолее осъществяваната реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха за
обществения интерес. Мерките трябва да бъдат такива, че защитавайки
императивния обществен интерес, да засягат в най-малка степен правата на
частното лице. В случая констатираното неправомерно поведение на дружеството
нито сочи на системност на неизпълнение на задължения във връзка с отчетността,
нито е установено да накърнява реда и правната сигурност на данъчното
документиране и отчитане движението на паричните средства, нито да затруднява
дейността на органите по приходите и да създава усложнения в отношенията между
данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. Още
повече, че както беше вече посочено, дружеството е подало веднага и
едновременно данните от нивомерната система и документалната доставка на
доставеното количество гориво и същите са получени своевременно в НАП. Затова и
приложената ПАМ се явява несъразмерна, несправедлива и нецелесъобразна в
конкретния случай.
На следващо място следва да се
посочи, че принудителната мярка по чл.186 от ЗДДС се прилага с цел превенция
срещу извършване на последващи нарушения на закона, както и постигане на
правилно отчитане на дейността на търговеца. В случая обаче не са изложени
конкретни мотиви и не са ангажирани доказателства за необходимостта от
запечатване на обекта именно за 14-дневен срок. За отстраняване на причините за
твърдяното нарушение е бил достатъчен само 1 ден от датата на проверката,
поради което необосновано се явява посочването в заповедта, че определеният
срок за запечатване е необходимото време за създаване на нормална организация
за отчитане дейността от търговеца. Доводите за засягане на фиска и обществения
интерес не се доказани, тъй като не е установено неотчитане на приходи или
други конкретни вредни последици за държавния бюджет, които да обосноват такава
продължителност на срока на действие на ПАМ. Същевременно административният
орган не е посочил и анализирал данни за оборота на обекта, съответно не е
обсъдил загубите, които биха настъпили за дружеството, респ. за фиска, в
резултат на запечатването за срок от 14 дни. Поради това настоящият съдебен
състав не споделя доводите на ответника, че срокът на ПАМ е съразмерен на
извършеното и приема, че засяга в по-голяма степен от необходимото, както
икономическите интереси на жалбоподателя, така и обществения интерес, тъй като
запечатването на обекта за срок от 14 дни би довело до по-ниски приходи за
бюджета и вероятно би се отразило на размера на трудовите възнаграждения на
работниците и служителите на дружеството.
В този контекст, налагането на процесната ПАМ
не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да
предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към
момента на констатирането му от приходните органи, а причините за него са
своевременно отстранени още преди издаването на заповедта. Прилагането на ПАМ
не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните
последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и
генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Допуснатото
нарушение на изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС засяга надлежното упражняване
на оперативната самостоятелност по чл.169 от АПК, съответствието на наложената
принудителна административна мярка с целите по чл.22 от ЗАНН и принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК и обосновава и на това самостоятелно основание
незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.
В подкрепа на горния извод е и
константната практика на ВАС в идентични случаи – Решение № 9293/20.10.2022г.
по адм. д. № 11848/2021г., I о., Решение № 2273 от 10.03.2022г. на ВАС по адм.
д. № 5626/2021г., VIII о., Решение № 14717/27.11.2020г. по адм. д. №
9427/2020г., I о., Решение № 7796/18.06.2020г. по адм. д. № 2008/2020г., I о. и
др.
По изложените съображения съдът
намира, че с оспорената заповед в нарушение на закона и при несъблюдаване на
неговата цел и на основни принципи на административното право е наложена
процесната ПАМ за запечатване на търговския обект на „Йона-89“ ООД и забрана на
достъпа до него за срок от 14 дни. Това е основание за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна.
По отношение на направеното от
страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на противната страна, съдът счита, че същото е основателно
и разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в размер от
600 лева с ДДС, а не в договорения и заплатен размер от 3000 лв. с ДДС. Делото
не е с материален интерес и не се отличава с особена фактическа и правна
сложност от обичайните от този вид. Съобразно приложимата в случая разпоредба
на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за един
адвокат възлиза на 500 лв., а по силата на § 2а от ДР на наредбата върху
дължимата сума се начислява ДДС за регистрираните по ЗДДС адвокати/адвокатски
дружества. Следователно договореният и реално заплатен адвокатски хонорар от 3000
лева с ДДС (2500 лв. без ДДС) надвишава пет пъти минималния по наредба и се
явява прекомерен, предвид нормалната фактическа и правна сложност, с които се
отличава настоящото дело. Наетият адвокат е изготвил жалбата против заповедта
на налагане на ПАМ и се е явил в единственото по делото съдебно заседание, като
не е правил доказателствени искания и единствено е ангажирал становище по спора
в хода по същество, поради което на оспорващия следва да бъде възстановен
адвокатски хонорар в минимален размер по Наредба №1 от 09.07.2004г., а именно
500 лв., върху които се дължи и начислява ДДС в размер на 100 лв., или общо
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Претендираните 60
лв. пътни разходи за гориво не са разноски по производството по делото.
Разноски по производството са заплатените държавни такси, адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ и осъществено процесуално представителство
и разноските, които страната поема за събиране на посочените от нея
доказателства. Отговорността за разноски цели възстановяване на разноските,
направени във връзка с извършването на правните действия по делото и оказаната
правна защита. Такива са депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за
вещо лице, адвокатско възнаграждение и т.н. Други направени от страната
разноски, в т.ч. и заплатените пътни разходи (нейни или на процесуалния й
представител) не са разноски по производството на делото, поради което не
следва да й бъдат възлагани. В същия смисъл са Решение № 4016 от 27.04.2022г.
на ВАС по адм. д. № 12302/2021г., VII о., Определение № 11845 от 23.09.2020г.
на ВАС по адм. д. № 9258/2020г., V о., Определение № 1468 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм. д. № 378/2016г., IV о., Определение № 10463 от 10.10.2016г. на ВАС по
адм. д. № 10811/2016г., VII о. и много други.
При този изход на спора, на
жалбоподателя се дължат своевременно поискани и доказани разноски по делото в
общ размер на 650 лева, от които за заплатена държавна такса в размер на 50
лева (платежно нареждане на л.21 от делото) и за адвокатски хонорар от 600 лв.,
изплатен по банкова сметка (***.63, фактура на л.65 и платежно нареждане на л.66).
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Ловешки административен съд, втори
административен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 11241/27.06.2022г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности”,
Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „Й.-
Решението може да бъде обжалвано
чрез Административен съд Ловеч пред ВАС в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: