№ 1095
гр. Бургас, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501518 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв.
“Победа”, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, чрез процесуален представител
гл.ю.к. Д. Златева, срещу решение № 1463/30.06.2023 год. по гр.д.№
451/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен
иска на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал Владимир
Вазов” № 3, сграда “Метални панели и конструкции”, представлявано от
Ганчо Тенев, предявени против Т. А. Б. от гр. Б., ул.“Ш.“ № ***, ет. *, ап.
ляв, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 936,61 лв. – сбор от
неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен
№ 705290, дължими за периода от 18.08.2020 год. до 15.09.2022 год., ведно
1
със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на
заявлението – 17.11.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания по ч.гр.д. № 7429 / 2022 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е осъдено
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД да заплати на Т. А. Б. деловодни
разноски в размер на 600 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като постановено в противоречие със закона, със събраните по делото
доказателства и необосновано. Сочи се, че тъй като ответницата е собственик
на водоснабден имот, договорното правоотношение с нея в качеството и на
потребител възниква въз основа на закона и тя носи отговорност за заплащане
на потребената в обекта вода, независимо от това на чие име се води
партидата, а неизпълнението на задължението за смяна на партидата не я
освобождава от отговорност. Цитирана е практика на Бургаския окръжен съд.
Твърди се, че съдът е следвало да вземе предвид и извършеното в хода на
процеса частично плащане на задължението, за което поради неустановяване
на противното следва да се приеме, че изхожда от ответницата, а не от трето
лице. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на
исковите претенции и присъждане на съдебните разноски за двете съдебни
инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. А. Б.,
чрез процесуален представител адв. Георги Янев-БАК, в който са изложени
подробни съображения за нейната неоснователност и за правилност на
обжалваното решение. Твърди се, че имотът е предоставен за ползване от
ответницата на нейния с. А. К. още през 2007 год. Сочи се, че след като е
започнал да ползва имота К. е сменил партидата на свое име, поради което в
случая той е задължено лице за заплащане на потребената за процесния
период вода, а ищецът няма основание служебно да сменя титуляра на
партидата и да изисква плащане от ответницата, като тези негови действия са
незаконосъобразни. Относно частичното плащане са твърди, че то е
извършено от титуляра на партидата А. К., който редовно заплаща
задълженията си към ВиК повече от 15 години и дори не знае, че за
задълженията му ищецът претендира плащане от неговата майка. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
съдебните разноски пред въззивния съд.
2
Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице,
срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради
което Е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по
искова претенция с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД
и чл.422 от ГПК.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чрез
процесуалните си представители поддържат изразените становища.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид горното и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е постановено по исковата претенция на ищеца
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД-гр.Бургас против Т. А. Б., в качеството
й на собственик на водоснабден имот, за установяване, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 936,61 лв. – сбор от неплатени задължения
за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 705290, по издадени
фактури за периода от 18.08.2020 год. до 15.09.2022 год., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК – 17.11.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, която сума
е останалата неплатена част от вземанията по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7429 / 2022 год. на БРС,
предвид обстоятелството, че след издаване на заповедта по чл.410 от ГПК е
извършено частично плащане, което е погасило изцяло мораторната лихва и
главницата-частично. Твърди се, че ответницата е клиент на ответното
дружество, и потребител на ВИК услуги за собственото й жилище, като за
отчетена по електронен път потребена вода за процесния период, за което са
издадени фактури, не е извършено плащане на претендираната сума. Ищецът
е ангажирал доказателства, направил е искане за уважаване на исковите
претенции и за присъждане на съдебните разноски.
Ответницата с писмения си отговор не оспорва собствеността си върху
водоснабдения имот, но прави възражение, че партида за процесния имот е
открита на името на нейния с., който е фактическия ползвател на процесния
имот от 2007 год. и до сега, а действията на ищеца по служебна смяна на
партидата за имота на нейно име са незаконосъобразни. Отрича да е
солидарно отговорна за заплащане на отчетената като потребена вода от
3
реалния ползвател на имота. Представя предходно издадени фактури, в които
като титуляр на партидата е посочен нейният с.. Прави искане за отхвърляне
на иска и присъждане на съдебните разноски.
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, по допустим иск и е валидно и допустимо.
При преценка на правилността на решението въззивният съд взе
предвид, че не се оспорва обстоятелството, че ответницата по делото е
собственик на водоснабдения имот находящ се в гр. Б., ул.“Ш.“ № ***, ет. *,
ал. ляв, за който ищецът по делото е начислил с процесните фактури по
заведената партида №705290 потребена вода, за която се твърди, че не е
заплатена.
Страните по делото са обвързани от публикуваните Общи условия /ОУ/
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-Бургас /ОУ/, одобрени с решение №
ОУ-09/11.08.2014 год.на ДЕКЕВР. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ, физически
лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К
услуги са потребители на ВиК услуги. Собствениците или ползвателите на
съответните имоти – физически лица, за които се предоставят В и К услуги
имат качество на потребители и според § 1 т.2, б.“а“ от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Собствениците
на водоснабдени имоти са потребители на ВиК услуги и съгласно от чл.3, ал.1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Горепосочените клаузи от ОУ и разпоредби на закона имат предвид
както ползватели въз основа на възникнало вещно правоотношение /при
учредено вещно право на ползване по ЗС/ или облигационно правоотношение
/най-често при наем/, така и фактическо ползване на водоснабдения имот, за
което не се сочи правно основание.
Ответницата твърди, че за процесния период /и преди това/
фактическото ползване на имота, без посочване на правно основание за
ползването, е от лице различно от собственика. От представените от
ответницата писмени документи за извършени плащания и фактури, става
ясно, че това е лицето А. К. – неин с.. Ответницата твърди, че ползвателя е в
4
имота считано от 2007 год., че партидата е открита на негово име, поради
което той - в качеството му на ползвател, а не тя - като собственик, дължи
плащане на потребената за имота вода. Това схващане на ответницата не се
споделя от съда.
От изложеното по-горе става ясно, че по смисъла на ОУ, както
ответницата като собственик на водоснабден имот, така и фактическият
ползвател на този имот имат качеството на потребители на ВиК услуги със
следващите от това права и задължения спрямо ищеца по делото. Съгласно
чл.6, т.2 от ОУ потребителите /независимо от това дали са собственици
или ползватели/ имат задължение да заплащат ползваните за
водоснабдения имот ВиК услуги съгласно чл. 31, ал.2. Разпоредбата на
чл.6, ал.2 от ОУ относно задължението за плащане на ползвани услуги от
всеки от потребителите, когато няколко лица имат това качество, съответства
точно на чл.2, ал.2 от ОУ, отнасяща се за случаите, когато правата на
потребител се притежават от няколко лица. Посочено е, че в тези случаи
правата на потребителите се упражняват от всички заедно или чрез
пълномощник.
Ето защо и противно на възраженията на ответницата, нейната
отговорност спрямо ищеца, в качеството й на собственик на водоснабдения
имот, не е изключена, а съществува едновременно с отговорността на
останалите лица, които имат качеството на потребители – в случая
съществува едновременно с лицето фактически ползвател на имота.
Отговорността на собственика на водоснабден имот спрямо ищеца по делото
не се изключва, дори когато партидата за имота е открита на името на друго
лице, включително на името на фактически ползвател. Нормативната уредба
отнасяща се до ВиК услугите не дефинира понятието „партида“. Разпоредбата
на чл.8, ал.1, т.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи само сочи, че редът за откриване, промяна или
закриване на партида, включително и служебно от оператора се определя с
общите условия. При проследяване на чл.57 и сл. от обвързващите
настоящите страни ОУ става ясно, партидите са въведени с оглед
идентификацията и отчетността на потребените ВиК услуги, но нямат пряко
обвързващо отношение към задължението за заплащането на тези услуги,
след като в специална норма е посочено, кои са задължените за заплащането
5
им лица. Видно от представените по делото фактури за партида №705290-
открита за процесния имот, такива са издавани както на клиент А. К., така и
на клиент Т. Б.. Тъй като по делото не са ангажирани категорични
доказателства относно твърдението на ответницата, че партидата за
процесния водоснабден имот се води на друго лице /ОУ не изключват
възможността партидата да се води на няколко лица/, съдът не може да
приеме за доказано при условията на пълно и главно доказване твърдяното
обстоятелство, че ищецът служебно е сменил титуляра на партидата за имота.
В случая обаче, както стана ясно от изложеното по-горе, обстоятелството на
кого се води партидата е без значение, тъй като дори тя да е била заведена
само на името на фактическия ползвател на имота, това не дерогира
задължението на собственика на имота в качеството му на потребител, да
заплати на ищеца потребените за водоснабдения имот ВиК услуги.
Доколкото ответницата не твърди наличие на наемно правоотношение с
лицето което сочи като фактически ползвател, разпоредбата на чл.2, ал.3 от
ОУ е неприложима в конкретния случай и неправилно е била тълкувана и
приложена от районния съд. Отговорността на ответницата по делото за
заплащане на ползваните за собствения й водоснабден имот ВиК услуги,
възниква не на основание чл.2 , ал.3, а на основание чл.6, т.2 от ОУ,
независимо дали друго лице има качеството на ползвател на имота –
съответно на качеството потребител по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ОУ.
Горното дава отговор на основния спорен въпрос по делото и сочи, че
са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответницата за
предоставените за собствения й имот ВиК услуги за процесния период, които
не са били заплатени в посочения в ОУ срок. В този смисъл съдът взе
предвид, че с изрична молба от 09.05.2023 год. по делото, ответницата е
заявила, че не оспорва дължимостта на сумите, които са описани във
фактурите приложени към исковата молба, не оспорва данните които ВиК е
фактурирало и сумите, които търси като дължими за плащане. Ето защо и тъй
като от изложеното по-горе става ясно, че и ответницата, ведно с фактическия
ползвател на имота са задължени лица за заплащане на потребените ВиК
услуги за процесния имот, следва да се приеме, че предявеният иск е
доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен
изцяло.
6
Като е стигнал до различни правни изводи, Бургаският районен съд е
постановил неправилно решение – в нарушение на материалния закон, което
следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество от настоящия съд с
уважаване на предявения иск.
С оглед изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските направени в заповедното производство в размер на 78,73 лв.,
както и разноските направени за двете съдебни инстанции в размер на общо
300 лв., от които държавна такса от 100 лв. и 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение – по 100 лв. за всяка от двете инстанции, определено от съда
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК. Разноски в размер на 250 лв. - депозит за
възнаграждение за вещо лице, претендирани пред районния съд с
представения от ищеца списък, не следва да се присъждат, той като
определението за допускане на експертиза е било отменено и сумата подлежи
на връщане при поискване от ищеца.
Мотивиран от горното и на осн. чл.271 ал.1 от ГПК, Бургаският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1463/30.06.2023 год. по гр.д.№ 451/2023 год. по
описа на Бургаския районен съд.
ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от “Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, сграда “Метални
панели и конструкции”, против Т. А. Б. от гр. Б., ул.“Ш.“ № ***, ет. *, ап.
ляв, ЕГН **********, че Т. А. Б., ЕГН ********** дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 936,61
лв. /деветстотин тридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ –
сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за
абонатен № 705290, дължими за периода от 18.08.2020 год. до 15.09.2022 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 17.11.2022 год. до окончателното изплащане
на вземането, която сума е част от неплатените вземания по издадената
7
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№7429/2022 год. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Т. А. Б. от гр. Б., ул.“Ш.“ № ***, ет. *, ап. ляв, ЕГН
********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.„Победа”,
ул.„Ген. Владимир Вазов” №3 сграда “Метални панели и конструкции”
направените в заповедното производство разноски в размер на 78,73 лв. /
седемдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/, както и разноските
направени за двете съдебни инстанции в размер на общо 300 лв. /триста
лева/, от които държавна такса от 100 лв. и юрисконсултско възнаграждение
от 200 лв. /по 100 лв. за всяка от двете инстанции/, определено от съда
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8