№ 20522
гр. С., 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110127682 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. ХХХ ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 142568/22.05.2023г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 246452/04.09.2023г. на СРС, и Молба, вх. № 263401/25.09.2023г. на
СРС.
Ищецът Г. В. Г. чрез адв. С. Ч. – АК-С., е предявил срещу ответника Н. Й. Б. иск с
правно основание по чл. 76 ЗС за осъждане на ответника да му върне отнетото владение
върху недвижим имот – гараж с площ от 16,50 кв.м., находящ се в град С., ж.к.
„**********“, бл. 259, гараж № 11, при съседи: от две страни гаражи и полуподземна улица,
включително като премахне поставените в него кабели.
Ищецът твърди, че е собственик на гаража и го е закупил преди повече от тридесет
години, като разполага с нотариален акт за него. От закупуването му го ползвал лично, а от
1995г. синът му, а след това и внукът му се нанесли да живеят в апартамента в сградата, като
синът му В. започнал да ползва гаража за себе си. Преди 10 години той от своя страна го дал
на свой приятел – Г.О., който го ползвал като склад. В началото на м.03.2023г.
домоуправителят Н. съобщил на сина на ищеца, че около гаража се „навъртат“ Н. Б. и други
хора. Ползвателят О. отишъл да види какво става, при което установил, че бравата на гаража
и катинарът са разбити, като е поставен друг катинар. За случилото се било уведомено 04
РУ на СДВР. На 29.04.2023г. ищецът заедно със сина си, О. и съсед отишли до гаража, който
се оказал напълно празен, бил прекаран силов електрически кабел от апартамента на
ответника, влизал в гаража на ищеца и продължавал до съседен гараж. Същата вечер около
21ч. чул шум от рязане с флекс. Отишли да видят какво става, като заварили ответника Б. с
флекс в ръка да довършва срязването на сложения от ищеца катинар на гаража. Стигнало се
до скандал, била повикана полицията. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищецът не се явява, като се представлява от адв. Ч., който поддържа предявения иск,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Й. Б. чрез адв. Т. М. – АК-С., е подал
Отговор, вх. № 105094/29.03.2024г. на СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим
и неоснователен. Сочи, че ищецът не е владелец на гараж. Напротив – в исковата молба за
такъв сочел сина си, спрямо когото били извършени твърдените в нея действия. Оспорва се,
че гаражът с прокараните електрически кабели на място не бил с описаната площ от 16,50
кв.м. Всички гаражи там граничели от две страни с други гаражи и отпред с полуподземна
улица. В представения нотариален акт изрично било посочено, че част от имота бил
1
общинска собственост и не бил признат за собствен на ищеца. Ответникът заявява, че е
собственик на 12095/20595 ид.ч. от земята и на гараж, в който има електричество, прокарано
от апартамента му. На това място не бил гараж № 11 с площ от 16,50кв.м. В насрочените по
делото публични съдебни заседания се явява лично или и с адв. М.. Предявеният иск се
оспорва, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в
Писмени бележки, вх. № 354890/06.11.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да се разгледа
по същество. Спазен е шестмесечният преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 76 ЗС:
Сочи се, че владението е отнето в началото на м.03.2023г., а исковата молба е подадена на
22.05.2023г., като така искът следва да се счита за предявен в рамките на шестмесечния
преклузивен срок от узнаване отнемането на владението (опр.398/03.09.2019г.-гр.д.
№834/2019г.-ІІг.о., опр.206/19.05.2011г.-ч.гр.д.538/2010г.-Іг.о.).
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения иск
с правно основание чл. 76 ЗС е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че най-късно към началото на м.03.2023г. е владял процесния имот,
както и че ответникът е отнел владението му с насилие / по скрит начин, в какво се изразява
това насилие / скрит начин и точният момент, когато е осъществено отнемането. При
доказване наличието на отнемане на владението, но не и това да е станало по скрит начин,
за евентуалното прилагане на защитата по чл. 75 ЗС и преквалификация на иска съобразно
тази разпоредба в тежест на ищеца е да е установи, че е владял имота непрекъснато в
продължение на 6 месеца преди датата на отнемането. Извън това в тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Доколкото се касае за производство по гл. 30 ГПК, следва да се има предвид нормата
на чл. 357, ал. 1 и ал. 2 ГПК, според която при разглеждането на делото съдът проверява
само наличието на владение и факта на неговото отнемане, а документите, удостоверяващи
право на собственост, се взимат предвид само дотолкова, доколкото установяват факта на
владението.
Видно от Нотариален акт № 192/28.12.2006г., т. 13, рег. № 14293, дело № 1559/2006г.
на Нотариус № 040 – И.Н., ищецът Г. В. Г. е признат за собственик по силата на изтекла в
негова полза придобивна давност на апартамент, находящ се в град С., ж.к. „**********“,
бл. 259, вх. Б, ет. 2, ап. 14, както и на гараж № 11 с площ от 16,5 кв.м., при съседи:
полуподземна улица, от две страни съседни гаражи. От този нотариален акт може да се
приеме, че в определен период преди 28.12.2006г. ищецът е владял описания в него гараж.
По делото като свидетели са разпитани Н. П., Г.О., В. Г., Н. Г. и Г. М.-Б..
Свидетелят Н. П. е съсед на ищците – живеят в един блок. Познава ги. Знае, че Г. Г.
има гараж – вторият от лявата страна след слизане по подхода към гаражите. Гаражът бил с
дървена двойна кафява врата, която се заключва с катинар. От В., син на ищеца, знае, че
друго лице, на което В. го предоставил, ползва гаража. Свидетелят живее на място от три
години, като паркира колата си в близък гараж. Не е виждал никого в гаража, винаги бил
затворен и заключен. Не знае някой да е разбивал катинара. През м.03.2023г. видял, че от
гаража излиза кабел, и се обадил на сина на ищеца. Дотогава не бил виждал да излиза кабел
от този гараж. Проследили кабела, който отивал до имота на Б.. Синът на ищеца после казал
на свидетеля, че катинарът не е негов. Свидетелят заявява, че не е виждал друг, освен
„Владо“, да ползва гаража. На въпрос на съда доуточнява, че не е виждал „Владо“ да го
ползва. Винаги бил затворен и имало катинар на вратата.
Свидетелят Г.О. е познат на ищеца. Знае за процесния гараж – бил вторият гараж от
ляво с дървена кафява врата. О. ползвал гаража от около 12 години. Предоставил му го Г. Г.,
тъй като свидетелят и сина му били приятели. Ползвал го като склад – слагал там
компютърна техника. Ползването било безвъзмездно и не било уредено формално. В. му се
обадил преди около година и нещо да дойде да отключи гаража, защото от него излизал
2
някакъв кабел. Когато отишли на място, се оказало, че и ключовете на свидетеля не ставали
– катинарът бил сменен и бил сложен друг. Извикали полиция и отворили гаража. Няма
конкретен спомен как точно са отворили, може би махнали халка. Гаражът бил празен, в
него нямало нищо, освен кабел за ток, който идвал от блока. На вратата имало табелка „Г.
Г.“. Б. около имота не е виждал. Сочи, че е ползвал гаража до момента, в който му се обадили
да дойде да отключи. Преди това обаче година – година и половина не бил ходил там. По
този въпрос бил разпитван и в полицията. Доколкото знае, в гаража нямало осветление и
електричество.
Свидетелят В. Г. е син на ищеца, като води дело с Н. Б.. Гаражът на баща му бил
вторият отляво с дървена двойна врата, която се затваряла с патрон и катинар, а след това
само с катинар. До инцидента той се ползвал от О., като му го дал бащата на свидетеля. О.
сменил катинара и сложил нов. През м.03.2023г. му се обадил съседът Н. и го попитал дали е
дал гаража на Н. Б., защото е видял, че е прокаран кабел, който проследили до имот на Б..
Извикали полиция, като катинарът бил премахнат, а гаражът - отворен. Вътре бил празен.
Извадили кабела от гаража и го изолирали за безопасност. В момента гаражът бил заключен
с катинар, който поставил свидетеля. Не е много сигурен дали е дал ключ от него на Б..
Свидетелят Н. Г. е познат на Н. Б., не познава ищеца. Знае, че Б. има гараж до бл. 259
– вторият от лявата страна, с дървена кафява врата. През 2021г. лично свидетелят по
възлагане на Б. прокарал кабел от апартамента на Б. до гаража и изградил
електроинсталация в гаража. След това нова не е изграждал. Към датата на разпита не знае
дали кабелът стига или не до гаража. Само Н. Б. е отварял гаража.
Свидетелката Г. М.-Б. познава Н. Б., като дъщеря ú живее в съседство с него. Много
често ходи в близост до процесния гараж, за да разхожда кучето си, а дъщеря ú ползва
съседния гараж. Гаражът на Б. бил вторият от лявата страна, с дървена кафява врата.
Гаражите нямали осветление, като преди около две години Н. Б. прекарал ток и осветление.
Често е виждала Б. на място, за първи път преди повече от пет години. Конкретно да влиза в
гаража само когато се слагало осветлението. Осветление било сложено и на съседния гараж,
който ползвала дъщерята на свидетелката. Това, че токът е прекаран от Б., знае от него, но не
е видяла кога точно е прекаран. Не познава ищеца.
Видно от Писмо, вх. № 150101/08.05.2024г. на СРС, от СДВР – 04 РУ, органите на
МВР във връзка с инцидент на 29.04.2023г. около 21,00 ч. са посетили адрес в град С., ж.к.
„**********“, бл. 259, гараж № 11, като е образувано ДП № 1139/2023г. на СДВР – 04 РУ,
пр. пр. № 20867/2023г. на СРП, за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, но няма привлечено
като обвиняем лице.
Представените по делото от страна на ответника констативни протоколи от
04.05.2023г. и 03.11.2022г. не могат да се ползват като доказателства, тъй като съставянето
на констативен протокол от нотариуса, има за цел да създаде едно доказателствено средство
за определени факти с правно значение. Такъв констативен протокол нотариусите могат да
съставят и той ще има доказателствена тежест на официален документ само при условията
на чл. 593 ГПК: за удостоверяване явяването или не на вписаните лица, за извършване на
действия пред нотариуса за удостоверяване съгласието или несъгласието на явилите се лица
за съответните действия. Нотариусът няма право да извършва удостоверявания на други
факти и обстоятелства, извън посочените, защото нотариалното производство е строго
формално. Така р.437/04.07.2008г.-т.д.77/2008г.-IIг.о.
Посесорният иск по чл. 76 ЗС се прилага в два квалифицирани случая на отнемане на
владение или държане - когато самоволното или самоуправно установяване на фактическа
власт върху вещта е извършено от нарушителя чрез насилие или по скрит начин. Не е
необходимо скритостта на отнемането да е спрямо всички, нито да е осъществена при
някакви особени обстоятелства. Достатъчно е отнемането да е извършено по начин, така че
да не може веднага да стане доС.ие на досегашния владелец или държател съобразно
обичайния начин, по който същия е осъществявал фактическата власт, т.е. да не е
осъществено в негово присъствие или в присъствието на лица, чрез които съобразно
нормалните отношения, той би бил уведомен незабавно. Така р.1168/22.04.1974г.-
гр.д.543/1974г.-Iг.о., р.490/26.11.2010г.-гр.д.1392/2009г.-IIг.о.
По делото не бяха ангажирани доказателства за конкретно деяние, с което ответникът
Б. да е отнел от ищеца чрез насилие владението върху процесния гараж. Следва да се има
предвид, че в хипотезата на чл. 76 ЗС е релевантно осъществено насилие върху досегашния
владелец на вещта, но не и поведение, насочено към вещта. Не се установи и отнемането на
вещта да е станало по скрит начин – така, че досегашният владелец да не може или да е
3
затруднен да установи завладяването. Гаражът се намира на общественодостъпно място,
ищецът и синът му живеят в непосредствена близост, често минават оттам, като смяната на
заключващото устройство, съответно действия от трети лица, в частност ответника,
манифестиращи своене, биха могли лесно да бъдат установени.
При това положение съдът следва да прецени дали са налице предпоставките за
уважаване на иска по чл. 75 ЗС. С иск по чл. 75 от ЗС може да бъде защитавано владение
върху недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут,
което е продължило непрекъснато повече от шест месеца. Стига да са налице посочените
предпоставки, както и да е спазен шестмесечният срок от нарушаването до предявяването на
иска, владението може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Действията на
нарушителя могат да се състоят в отстраняване на фактическата власт на владелеца и
установяване на своя фактическа власт, както и в лишаване на владелеца от възможността
сам да упражнява фактическа власт върху вещта. В производството по чл. 75 ЗС ищецът
следва да установи единствено факта на осъществяване на владението и факта на
нарушението. Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС се разбира всяко действие, с
което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца и което е вън от
неговата воля. Така р.142/23.09.2013г.-гр.д.533/2012г.-Iг.о.
Не се установи по делото ищецът да е владял в продължение на шест месеца
процесния гараж. Свидетелят П., който ползва съседен гараж от три години, уточнява, че не
е виждал никого/включително ищеца/ да го ползва, гаражът стоял затворен и заключен.
Свидетелят О., който твърди да е ползвал гаража за склад, заявява, че преди м.03.2023г. не е
посещавал гаража повече от година. Свидетелят Г., син на ищеца, сочи, че преди м.03.2023г.
минавал няколко пъти годишно покрай гаража. От своя страна разпитаните по инициатива
на ответника свидетели Г. и М.-Б. сочат, че преди няколко години Б. прекарал ток до гаража,
той го отварял и затварял. Свидетелката М.-Б. има почти ежедневно наблюдение върху
гаража, а дъщеря ú ползва съседния такъв, също снабден с ток от Б.. Така събраните
доказателства не установяват наличие на владение у ищеца в предходните шест месеца,
което да е било отнето. Напротив – установява се, че именно от страна на сина на ищеца
чрез премахването на катинара на гаража е отнето владението на ответника Б..
При това положение съдът намира, че предявеният иск остана недоказан и
следва да бъде отхвърлен, като останалите доводи и представени по делото от страните
доказателства не могат да аргументират различен извод.
С оглед произнасянето на съда по предмета на спора не са налице предпоставки за
прилагане на чл. 360 ГПК.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответника, която своевременно е заявила претенция в тази насока.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски от 59,00 лева – 5,00 лева за
държавна такса и 54,00 лева за депозит за свидетел.
Доколкото ответникът е представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв от
адв. Т. М., в нейна полза следва да се присъди хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, който съдът
съобразно естеството на делото и неговата степен на фактическа, правна и процесуална
сложност, защитаван интерес и необходим интензитет на професионално усилие, определя
на 600,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. Г., ЕГН *************, от град С., срещу Н. Й. Б.
от град С., иск с правно основание по чл. 76 ЗС за осъждане на ответника да му върне
отнетото владение върху недвижим имот – гараж с площ от 16,50 кв.м., находящ се в град
С., ж.к. „**********“, бл. 259, гараж № 11, при съседи: от две страни гаражи и
полуподземна улица, включително като премахне поставените в него кабели.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН *************, от град С., да заплати Н. Й. Б. от град С., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 59,00 лева, представляваща разноски по
4
първоинстанционното производство (гр.д. № 27682/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН *************, от град С., да заплати адв. Т. Н. М. – АК-
С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 600,00 лева, представляваща хонорар за
предоставена на ответника Н. Б. безплатна правна помощ в първоинстанционното
производство (гр.д. № 27682/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5