Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260773
08.06.2021г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С
участието на секретаря П. Георгиева като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева в.гр.д.№ 864/ 2021 г по описа
на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и
сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по
въззивна жалба от Х.К. *** чрез адв.Т.Д. против Решение № 260021/ 04.01.2021г.
постановено по гр.д.№ 2448/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – VI
гр.с., с което е признато за установено, че жалбоподателката дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД – Пловдив сумата 143,75 лева – главница, стойност на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.Пловдив,
ул.“*** за периода от 01.10.2015г до
30.04.2018г. и сумата от 25,44 лв – обезщетение за забавено плащане за периода
от 02.12.2015г. до 25.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.11.2018г. – датата на подаване на заявление за издаване на ЗИ на
парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18726/ 2018г по описа на ПРС. По изложени
доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемото
дружество „ЕВН Топлофикация“ ЕАД – Пловдив, чрез юриск.Д.Н., оспорва жалбата
като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение, по развити
съображения в отговора, вкл. в насока на това, че посоченият Договор за
присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа е бил сключен с
инвеститора, а именно „Я** – Т“ ЕООД през 2010г., поради което жалбоподателката
не е дала съгласие за това , тъй като е закупила процесният имот през 2017г. и
към момента на сключване на посочения договор, същата не е била собственик на
процесния апартамент. Претендира се присъждане на юриск.възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правна помощ.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
представените по делото доказателства, във връзка с доводите на страните,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Ищцовото дружество „ЕВН Топлофикация“
ЕАД-Пловдив е предявило обективно съединени искове по чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал. ГПК с материално правни основания чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД против
ответницата за заплащане на сумата 143,75 лева – главница, стойност на топлинна
енергия, доставена в топлоснабдена сграда, находяща се в гр.Пловдив, ул.“***
- за разпределена за имота топлинна енергия за сградна инсталация,
начислена, доставена и разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ, за
периода от 01.10.2015г до 30.04.2018г. и
сумата от 25,44 лв – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2015г.
до 25.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.11.2018г. – датата на подаване на заявление за издаване на ЗИ на парично
задължение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане сумата 143,75 лева – главница,
, считано от 26.11.2018г. – датата на подаване на заявление за издаване на ЗИ
на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане.
Ответницата
не оспорва притежаваното право на собственост върху процесния обект на
собственост- апартамент №* на адрес: гр.Пловдив, ул.“****, но поддържа
възражението, че не е участвала в
събранието на етажната собственост за топлофициране на имота и на което е било
взето решение за сключване на договор с ищеца, ответницата не е сключвала договор с ищцовото дружество за
топлоснабдяване на имота, а сключеният договор от „Я** Т „ ООД, представляващо
етажната собственост при сключване на Договор за присъединяване към
топлопреносната мрежа от 2010г. с ищцовото дружество било без представителна
власт, тъй като жалбоподателката не била делегирала представителна власт
дружеството да договоря от нейно име и за нейна сметка. Исковете не се оспорват
по размер.
При уважаване на исковите
претенции са отчетени ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в
реализиране на доказателствената тежест , а именно чрез представяне на Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, публикувани в два
ежедневника през 2007г. и Договор за присъединяване към топлопреносната мрежа
на потребители на топлинна енергия за битови нужди в сгради етажна собственост
от 2010г., сключен между ищеца и представител на ЕС „Я** -Т“ ООД относно
жилищната сграда на процесния адрес : гр.Пловдив, ул.“****. С оглед на това
обосновано е позоваването на разпоредбата на чл.150 ЗЕ във връзка с
условията за продажба на топлинната енергия на потребители от топлопреносното
предприятие, притежаването от ответницата качество на потребител по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ, както и съобразено установеното в СТЕ относно наличието на
доставена за процесния период до топлоснабдената сграда, в който се намира
имотът на ответника, топлинна енергия, в
случая за сградна инсталация, при спазване на методиката за разпределението й с
оглед техническите изисквания, както и отчетено спазването на нормативните
изисквания на чл.139, ал.1, чл.140а,
чл.142, ал.2 и ал.3 , както и на чл.153,
ал.6 ЗЕ. Постановеното решение е в съответствие с доказателствения материал по
делото, поради което фактическите и правни изводи се споделят от въззивния съд
като правилни и законосъобразни.
Възражението, формулирано с въззивната жалба
за липса на представителна власт по отношение на посоченото дружество „Я** – Т“ ООД
от името на жалбоподателката се се явява нововъведено обстоятелство,
несъответно на изискването на чл.266, ал.1 ГПК. По същество е и неоснователно,
доколкото видно от представения Договор за присъединяване към топлопреносната
мрежа на потребители на топлинна енергия от м.07.2010г., посоченото дружество
се е явил представител на етажните собственици, избран с решение на Общото
събрание на основание чл.4 и следващите от ПУРНЕС. Пред въззивната инстанция
неоспорено се явява заявеното възражение на въззиваемата страна за придобитото
от жалбоподателката право на собственост върху процесния имот в по-късен
момент/ през 2017г./ и след сключване на
посочения Договор за присъединяване на сградата – ЕС към топлопреносната мрежа
през 2010г. С оглед на това неоснователно се явява възражениеето, предпоставящо
изследване наличието или липса на учредена представителна власт от страна на
жалбоподателката спрямо представляващото ЕС дружество поради липса на
необходима предпоставка за делегиране на
представителство за сключване на посочения договор към процесния момент от
настоящата страна в процеса.
Не на последно място
основанието за пораждане на задължението за заплащане цената на топлинната
енергия и начина на определянето за сградната инсталация освен, че произтича
пряко от уреденото в законовата разпоредба на чл.142, ал.3 ЗЕ , така и
съответства на Директива 2006/32/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006г относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за
отмяна на Директива 2012/27/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г относно
енергийната ефективност , за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ ЕС и за отмяна на
директиви 2004/8/ ЕО и 2006/32/ЕО,
които трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба,
която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация
да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
По така изложените съображения жалбата се
явява неоснователна, обжалваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемото дружество
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 260021/
04.01.2021г. постановено по гр.д.№ 2448/ 2019г. по описа на Пловдивски районен
съд – VI гр.с.,
Осъжда Х.К. Л., ЕГН: ********** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата 100 лева /
сто лева/ юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: