Решение по дело №380/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20192230200380
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 278

 

гр. Сливен, 18.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 380 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от ЕТ „А. - Д.И.”***, представлявано от управителя Д.И., чрез процесуалният му представител адв. Х. ***, надлежно упълномощена, против НП № 376632 – F386896/19.10.2018 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Моли издаденото НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да  бъде отменено, като незаконосъобразно.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.05.2018 год. в 13,50 часа служители на ЦУ на НАП „Оперативни дейности” - Бургас извършили проверка за спазване на данъчно-осигурителното законодателство на търговски обект – сергия плод-зеленчук, находящ се в *****, стопанисван от ЕТ „А. - Д.И.”, представлявано от Д.И. и в негово присъствие. За установеното по време на  проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0265046 от дата 21.05.2018 год., в който било отразено, че проверката започнала с извършена контролна покупка в 13,50 часа, за която не бил издаден фискален касов бон. Отразено било също, че след легитимация на ОП била извършена проверка на касова наличност, като с извеждане на междинен Х отчет от ФУ с № 9854 била установена сума във фискалната памет 36,08 лева; че фактическата наличност, изброена и описана лично от собственика Д.И. била 69,25 лева, както и че разликата в размер на 33,17 лева се явява въвеждане на пари в касата без действията да са отразени във ФУ чрез функциите „служебно въвеждане/извеждане на суми”, които устройството притежава. В графата за „Искания, възражения и бележки на проверяваното лице” управителят И. е записал, че предният ден (нощ) бил разбит павилиона и извършен грабеж, от 01,00 часа до 05,00 часа били с полицията, в момента на проверката той се занимавал с ремонтни дейности, съпругата му тогава в суматохата извършила продажбата без да отчете в касовия апарат. Проверката завършила в 15,30 часа на 21.05.2018 год. Към протокола бил изготвен опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, който бил изготвен от управителя Д.И. (л. 11 – 20 от делото).

На 29.05.2018 год. бил съставен АУАН с № F386896 от същата дата на жалбоподателя за това, че на дата 21.05.2018 год. в 13,50 часа била извършена проверка на търговски обект – сергия плод-зеленчук, находящ се в *****, стопанисван от ЕТ „А. - Д.И.”, като по време на проверката при сравнение на данните от касовия апарат и реалната касова наличност в обекта била установена следната разлика – сумата от 33,17 лева била повече от данните по направените записи в касовия апарат и представлявала въвеждане на пари в касата, която не била отразена във ФУ в момента на извършването на покупката и с точност до минута чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. В акта било отразено, че сумата в касата била изброена от Д.И. на длъжност управител в обекта, като описът бил отразен в ПИП с № 0265046 от дата 21.05.2018 год. Отразено било още, че наличността в касата била установена с отпечатване на дневен финансов X отчет с № 9854/21.05.2018 год., както и че от гореописаното било видно, че лицето не е изпълнило задължението извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. В акта било отразено, че наличното в обекта, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП, работещо към момента на проверката фискално устройство модел „Елка 2000 HLP-KL” с № ОТ255410 и фискална памет с № 03488300 притежавало функциите „служебно въведени”, „служебно изведени суми”. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Актът бил връчен на управителя на 29.05.2018 год. (л. 9 – 10 от делото).

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 376632-F386896/19.10.2018 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. НП било връчено на 08.02.2019 год. (л. 7 – 8 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

Съдът не приема доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата му и доводите на процесуалния му представител в с.з., тъй като намира че същите са неоснователни.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че при извършената проверка на 21.05.2018 год. в търговски обект – сергия плод-зеленчук, находящ се в *****, стопанисван от ЕТ „А. - Д.И.”, представлявано от Д.И., при проверка на касовата наличност в обекта била установена сума във фискалната памет 36,08 лева, фактическата наличност, изброена и описана лично от собственика Д.И. - 69,25 лева, като разликата в размер на 33,17 лева се явява въвеждане на пари в касата без действията да са отразени във ФУ чрез функциите „служебно въвеждане/извеждане на суми”, които устройството притежава След като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят е ангажирал своята административнонаказателна отговорност. Деянието правилно е квалифицирано, като такова по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че констатираната разлика се дължи най – вероятно на извършената кражба е неоснователно. По време на проверката именно управителя И. е посочил кои са паричните средства в касата на търговеца и той е извършил тяхното преброяване, като е констатирано, че парите в касата са в повече от тези, които са били отразени на ФУ, а не по – малко в резултат на извършена кражба. В тази връзка е неоснователно и твърдението в жалбата, че трябвало управителят И. да обясни какво да направи съпругата му с касовия апарат, тъй като видно от показанията на свид. Н.И., същата може да работи с фискалното устройство.

Възражението в жалбата, че следвало да се ангажира отговорността на друго лице на основание чл. 185, ал. 6 от ЗДДС, също е неоснователно, тъй като съгласно тази разпоредба се ангажира отговорността на лице, което не изпълни задължението си да съхрани документа по чл. 118, ал. 1 до напускането на обекта, т.е. тази разпоредба касае клиентите на търговския обект (купувачи), каквато хипотеза не е в настоящия случай.

Съдът намира за неоснователно и твърдението, че в настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС се изразява в констатирана на промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, която не е била регистрирана във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Действително извършеното нарушение е за първи път, но не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. ЗДДС урежда обществените отношения свързани с данъчното облагане на лицата, като законодателят е предвидил по – тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

По отношение на размера на наложеното на жалбоподателя наказание съдът констатира, че същото е наложено на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.; както и че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Следователно след като констатираното несъответствие между действителната наличност на паричните средства в касата и наличността по ФУ в размер на 33,17 лева, не се дължи на продажба, с оглед на квалификацията на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, то е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, касаещ именно случаите когато нарушението не води до неотразяване на приходи и да наложи санкцията по ал. 1, а не по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление, в частта относно основанието за налагане на административното наказание, като го преквалифицира на чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и да намали размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” от 3000,00 лева на 500,00 лева (в този смисъл Решение № 113/01.09.2017 год. по КАНД № 99/2017 год. по описа на СлАС, Решение № 160/31.10.2017 год. по КАНД № 136/2017 год., Решение № 164/31.10.2017 год. по КАНД № 156/2017 год. по описа на СлАС).

Предвид гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 376632 – F386896/19.10.2018 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „А. - Д.И.”***, представлявано от управителя Д.И., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказаниеИмуществена санкция” от 3000,00 лева (три хиляди лева) на 500,00 лева (петстотин лева).

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: