Определение по дело №1128/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 175
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Анета Илинска
Дело: 20201200501128
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 175
гр. Благоевград , 11.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501128 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане № 503404 от 17.08.2020 г., постановено по ч.гр. д. № 691 по
описа на РС Разлог за 2020 г. е ОТХВЪРЛЕНО заявлението, подадено от "Б" със
седалище и адрес на управление – гр.С.,р.О ул. М. ЕИК, депозирано чрез юр.Г.К.Ш.,
със съдебен адрес в гр. Б. ул. Т.А. 3, надлежно упълномощен от Главния изпълнителен
директор В.М.С ЕГН и Изпълнителния директор Д.Н.Н., ЕГН, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение против К. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Р.,
ул."Г." и с настоящ адрес в гр.Р. ул. св.св.К.М. за сумата от 31 269,25 лв. (тридесет и
една хиляди двеста шестдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), дължима по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 23.04.2015 г., договор кредит овърдрафт от 04.05.2015 г. и споразумение за
обединяване на кредити от 08.05.2019 г., от която а) 29 020,63 лв. (двадесет и девет
хиляди и двадесет лева и шестдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 06.08.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, б) 2 086,42 лв. (две хиляди и осемдесет и шест лева и
четиридесет и две стотинки) – договорна лихва за периода от 15.10.2019 г. до
04.08.2020 г. , в) 42,20 лв. (четиридесет и два лева и двадесет стотинки) – лихвена
надбавка за забава за периода от 15.10.2019 г. до 04.08.2020 г. и г) 120 лв. (сто и
двадесет лева) разходи при изискуем кредит, както и за сумата от 775,39 лв.
(седемстотин седемдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждането, съдът е указал на "Б" , че в едномесечен срок, считано от
датата на влизане в сила на настоящето разпореждане, може да предяви иск за
осъждане на К. И. В., да заплати на заявителя сумите, претендирани със заявлението.
Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от "Б". Иска се да бъде
отменено като незаконосъобразно и да се уважи подаденото заявление. Твърди се, че
1
констатацията на съда, че липсват представени надлежни доказателства за
предсрочната изискуемост на кредита да е обявена на кредитополучателя е
необоснована, тъй като по делото са представени такива доказателства.
Съдът, като прецени редовността на жалбата, съгласно изискванията на чл. 274 и
чл. 275 от ГПК, намира производството за допустимо. Жалбата е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване по арг. от
чл.418, ал.4 от ГПК съдебен акт.
Благоевградският окръжен съд, след преценка и на становището на частния
жалбоподател, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред първата инстанция е по реда на чл. 417 от ГПК и е
образувано по заявление от "Б" със седалище и адрес на управление – град София за
издаване на заповед за изпълнение в полза на Банката против К. И. В., за допускане на
незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, както и издаване на изпълнителен
лист. Писменият акт, въз основа на който заявителят твърди, че се основава вземането
му е извлечение от счетоводните книги на Б. чл. 417 т. 2 от ГПК. Договорите, които
Банката – заявител представя за вземането си са договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 23.04.2015 и договор кредит
овърдрафт от 04.05.2015 г. Задълженията по тези два договора са обединени със
споразумение за обединяване на кредити от 08.05.2019 г. Съгласно клаузите на чл. 2 и
чл. 3 от споразумението общият размер на дълга възлиза на сумата от 30 145 лв., а
срокът за погасяване е 120 месеца т.е. до 08.05.2029 г.
Районният съд, приел искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за допустимо, а по същество – за неоснователно, като приел, че не
са представени надлежни доказателства предсрочната изискуемост да е обявена на
кредитополучателя, каквото е изискването на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Въззивният съд намира направеният извод за неправилен, като необоснован,
частната жалба е частично основателна и следва да бъде уважена.
Съображения:
Заявлението е подадено от активно процесуално легитимирано лице –
кредиторът по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 23.04.2015 и по договор кредит овърдрафт от 04.05.2015 г.
пред родово и местно компетентния съд. Разпоредбата на чл. 411 ал. 1 от ГПК
постановява, че заявлението за издаване на заповед се подава до районния съд по
постоянния адрес или седалището на длъжника, а според твърденията в заявлението и
данните, съдържащи се в справките за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14
от 18.11.2009 г. от НБД "Н" кредитополучателят е с постоянен адрес в гр.Р. т.е. на
територията на съдебния район на РС-Р
Към датата на депозиране на заявлението крайният падеж на цялото задължение
не е настъпил. Според съдържанието на извлечението от счетоводните книги
кредитополучателят не е заплатил девет погасителни вноски, което е обусловило
настъпването на предсрочна изискуемост на цялото задължение по споразумението за
обединяване на кредити. Със заявлението е представено Уведомление с изходящ номер
на Банка ДСК АД № 0070-20-00708/10.03.2020г. , което е приобщено към кориците на
заповедното дело на стр. 8. Поканата е връчена чрез куриерска фирма „С АД, видно от
приложен служебен бон от 11.03.2020 г., приобщен към кориците на заповедното дело
2
на стр. 10 и стр. 11. Отразено е, че уведомлението е връчено лично на длъжника
Костадин Велев по смисъла на чл. 45 от ГПК, обективирано с неговия саморъчен
подпис на потвърждение за получаване, приобщено към кориците на заповедното дело
на стр. 9.
Съдът приема, че съобщението съдържа необходимата информация за длъжника,
че поради забава в погасяванията на задълженията му по конкретно посочения договор
за банков кредит от 08.05.2019г., с размер на кредита от 30 145 лв., отчитан по
съответната с., банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата -
уведомление съдържа информация, че с получаването й настъпва падежа на цялата
непогасена главница по договора, както и че върху нея ще се начислява законна лихва.
В случая банката не е дала срок за доброволно плащане на задълженията, а е
уведомила длъжника, че ще пристъпи към събиране на вземанията си по съдебен ред.
Предвид това въззивният състав счита, че в тази покана не е необходима по - голяма
конкретизация на вида и размера на задълженията на длъжника. Цитираното
съдържание на същата е достатъчно за постигане на целта на чл. 60, ал.2 от ЗКИ, да се
обяви предсрочната изискуемост на всички задължения по договора за кредит.
В Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК е посочено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Въз основа на изложеното съдът счита, че както законът, така и тълкувателната
практика на ВКС не поставят изискване обявяването на предсрочната изискуемост на
длъжника да се прави с уведомление, което съдържа детайлна информация за вида и
размера на вземанията, обявени за предсрочно изискуеми.
В останалата част, с която се иска за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за заплащане на сумата от 2 086,42 лв. (две хиляди и осемдесет и
шест лева и четиридесет и две стотинки) – договорна лихва за периода от 15.10.2019 г.
до 04.08.2020 г., в) 42,20 лв. (четиридесет и два лева и двадесет стотинки) – лихвена
надбавка за забава за периода от 15.10.2019 г. до 04.08.2020 г. и г) 120 лв. (сто и
двадесет лева) – разходи при изискуем кредит, съдът правилно е отхвърлил искането.
Въззивният съд намира искането за заплащане на договорна и санкционна лихва
за периода след 12.03.2020г. (датата на настъпване на изискуемостта на кредита) до
04.08.2020г. вкл. , че противоречи на закона, тъй като тези лихви се дължат до
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, след което върху изискуемата главница
е дължима само лихва за забава. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
12.03.2020г.- датата на получаване от длъжника на уведомлението за предсрочна
изискуемост. Отнасянето на кредита в просрочие (за предсрочно изискуем) в
счетоводните записвания на кредитора на 05.08.2020г. ( близо пет месеца след
настъпване на предсрочната изискуемост) е незаконосъобразно. В заповедното
производство, поради липса на специални знания, съдът не е в състояние на база на
представените документи да определи размера на дължимата договорна и санкционна
3
лихва за периода от изпадане на длъжника в забава до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
В извлечението от счетоводните книги представено от заявителя Б. ЕАД, е в
забава от 15.10.2019г., поради което кредиторът е обявил кредита за предсрочно
изискуем с уведомление от 10.03.2020г., връчено на длъжника на 12.03.2020г. От този
момент е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, поради което длъжникът
дължи непогасената главница, ведно със законната лихва върху нея.
Заплащане на договорна и санкционна лихва за периода след 12.03.2020г. (датата
на настъпване на изискуемостта на кредита) до 05.08.2020г. противоречи на закона,
тъй като тези лихви се дължат до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, след
което върху изискуемата главница е дължима само лихва за забава. Кредитът е обявен
за предсрочно изискуем на 12.03.2020г.-датата на получаване от длъжника на
уведомлението за предсрочна изискуемост. Отнасянето на кредита в просрочие (за
предсрочно изискуем) в счетоводните записвания на кредитора почти пет месеца по-
късно е незаконосъобразно. Размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се
дължи.
Ето защо, въззивният съд споделя крайният извод на първата инстанция, макар и
с други мотиви, досежно отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист за заплащане на договорна и санкционна лихви.
На следващо място, правилни са и крайните изводи на първата инстанция
досежно искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
заплащане на сумата от 120лв.-разходи при изискуем кредит.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е
претендирана наред с вземането за такса разходи. С уговарянето на таксата на
практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда
допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Противоречи и
на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, според която норма кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По тези съображения обжалваното разпореждане в частта, в която е отхвърлено
заявлението на "Б" за сумите, касаещи договорна, санкционна лихви и разносик е
правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Ккато се посочи жалбата е основателно досежно претендираните със
заявлението главница и законна лихва.
Следва да се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за
посочените в заявленито на банката суми за главница от 29 020.63 лв. и законната
4
лихва върху тази сума, считано от 05.08.2020 г. – датата на подаване на заявлението в
съда /видно от пощенско клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и
делото да се върне на районния съд за издаване на заповедта и на изпълнителен лист.
Дължимите разноски, които следва да се уважат в заповедното производство са в
размер на 730.41 лв./ 580.41 лв. – д.т. и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Над признатата сума разноски от 730.41 лв. до претендираната от 775.39 лв.,
разпореждането следва да се потвърди.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 503404 от 17.08.2020 г. , постановено по ч.гр. д. №
691 по описа на РС Разлог за 2020 г., в частта, в която е ОТХВЪРЛЕНО заявлението,
подадено от "Б" със седалище и адрес на управление – гр.С.,р.О ул. М. ЕИК,
депозирано чрез юрк. Г К. Ш. със съдебен адрес в гр. Б. ул. Т.А. 3, надлежно
упълномощен от Главния изпълнителен директор В.М.С ЕГН и Изпълнителния
директор Д.Н.Н., ЕГН, за издаване на заповед за незабавно изпълнение против К. И. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Р., ул."Г." и с настоящ адрес в гр.Р. ул.
св.св.К.М. за дължимата по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 23.04.2015 г., договор кредит овърдрафт от
04.05.2015 г. и споразумение за обединяване на кредити от 08.05.2019 г., сума в размер
на 29 020,63 лв. (двадесет и девет хиляди и двадесет лева и шестдесет и три стотинки) –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата до 730.41 лв.
представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, от общо претендирани разноски в размер на 775,39
лв., както и в частта, в която съдът е указал на "Б" , че в едномесечен срок, считано от
датата на влизане в сила на разпореждането, може да предяви иск за осъждане на К. И.
В., да заплати на заявителя тази главница и законни лихви, претендирани със
заявлението,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК в полза на "Б" със седалище и адрес на управление – гр.С.,р.О ул. М. ЕИК,
депозирано чрез юр.Г.К.Ш. със съдебен адрес в гр. Б. ул. Т.А. 3, надлежно
упълномощен от Главния изпълнителен директор В.М.С ЕГН и Изпълнителния
директор Д.Н.Н., ЕГН, против К. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Р.,
ул."Г." и с настоящ адрес в гр.Р. ул. св.св.К.М. за дължимата по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 23.04.2015 г.,
договор кредит овърдрафт от 04.05.2015 г. и споразумение за обединяване на кредити
от 08.05.2019 г., сума в размер на 29 020,63 лв. (двадесет и девет хиляди и двадесет
лева и шестдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението – 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 730.41 лв. представляваща направени от заявителя
разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителният лист, въз основа на нея, да се издадат от първоинстанционния съд.
5
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 503404 от 17.08.2020 г. , постановено по ч.гр.
д. № 691 по описа на РС Разлог за 2020 г. в останалата част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6