Решение по дело №50/2025 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 69
Дата: 17 април 2025 г. (в сила от 17 април 2025 г.)
Съдия: Елена Симеонова Геренска
Дело: 20253130200050
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Провадия, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20253130200050 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от „Петратранс- 2019“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от Б.Г.Й., чрез адв.Й. А. от ВАК срещу Електронен фиш №
********** издаден от АПИ, с който за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и
на основание чл.179, ал.3б вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП му е наложена
административна санкция „Глоба“ в размер на 2 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалвания пред настоящия съд
електронен фиш, въз основа на изложени в същата аргументи, свързани с
незаконосъобразност и необоснованост на същия.
В съдебни заседания, жалбоподателят не се явява, както и
процесуалният му представител, който с депозирана молба поддържа
подадената жалба и изразява становище по съществото на делото
доразвивайки изложените аргументи за отмяна на ЕФ . Отправя искане и за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител в проведените
съдебни заседания по делото и в писмени становища, оспорва въззивната
жалба и моли обжалвания Електронен фиш като правилен и законосъобразен
да бъде потвърден. Претендират се и разноски.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП-******, не изпращат
представител в съдебно заседание
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 03.09.2021 г. в 11:02 ч. на път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа – Община ******, път I-2 км. 157+018, с посока нарастващ километър,
било установено движение на ППС – влекач Рено Магнум с рег. № ******, с
технически допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, в състав с ремарке
1
с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава
44 000, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – тъй като за посоченото ППС нямало валидна
маршрутна карта или тол декларация за преминаването. Така извършеното
нарушение било установено с устройство № 10252, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път I-2 км. 157+018. Установено било, че собственикът, на
когото е регистрирано ППС е дружеството-жалбоподател от „Петратранс-
2019“ ЕООД, с ЕИК *********.
С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ, с който на
„Петратранс- 2019“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл.187а, ал.2, т.3
ЗДвП, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени такива събрани в хода на настоящото
производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие, които съдът
кредитира изцяло, считайки ги обективни и достоверни, а именно - статични
изображения във вид на снимков материал от автоматизираното техническо
средство на заснетото процесно ППС, доклад от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, справка за собственост на
ППС, протокол №28765/2021 от заседание на УС на АПИ, становище, писмо
от Интелигентни Трафик системи АД относно подадените към деня на
нарушението ТОЛ декларации за процесното ППС.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата срещу Електронния фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е подадена в установения в чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по
същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:
В случая по делото съдът намира за установено визираното в ЕФ
нарушение по несъмнен начин от обективна страна, като е доказано, че на
03.09.2021 г. в 11:02ч. на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа –
Община ******, път I-2 км. 157+018, с посока нарастващ километър, се е
движило ППС – влекач Рено Магнум с рег. № ******, с технически
допустима максимална маса 19 000, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой
оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, като
за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП .
Посоченият път е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за
движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, които зависят от
категорията на ППС и изминатото разС.ие.
Тол таксата е такса за изминато разС.ие, като заплащането й дава право
на едно ППС да измине разС.ие между две точки от съответния път или пътен
участък. Всеки път и пътен участък от платената пътна мрежа, към която
безспорно се числи и процесният участък на община ******, съгласно чл. 3,
ал. 2 от ЗП е разделен на тол сегменти, за навлизането и движението през
всеки от който, се дължи тол такса в определения размер. Тол таксите се
2
определят в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разС.ие, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и екологичните му характеристики и се определят за всеки
отделен път или пътен участък. Процесният случай касае липса на изцяло
платена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата за визираното
ППС посочена в размер на 133,00 лева.
Не се спори и че дружеството „Петратранс- 2019“ ЕООД, е ползвател на
процесното ПМС, в каквото качество е ангажирана отговорността му.
Предвид, че се касае за административнонаказателна отговорност на
юридическо лице, то въпросът за вината не се изследва, тъй като
отговорността е обективна.
Въпреки горното, съдът намира, че е налице съществено процесуално
нарушение при издаването на процесния електронен фиш, което представлява
основание за отмяна на същия, доколкото към датата на извършване на
нарушението, съответно установяването му посредством електронната
система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, въз основа, на която
разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение
на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва
да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, на която се
позовава в писменото си становище въззиваемата страна, в приложимата
редакция към датата на нарушението /03.09.2021 г./сочи, че при нарушение по
чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно
съдържание. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за която се отнася
предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш,
урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер 2500 лв.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция,
не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за
нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, още повече че тази разпоредба е
съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП (без да е посочена възможност за издаване на ЕФ). Липсва и
друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването
на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което и в
случая правилното и законосъобразно процедиране за ангажиране на
отговорността на дружеството е било да бъде съставен АУАН, а в последствие
да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш.
3
Предвид горното, към датата на извършване на нарушението, не е била
налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да
бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в
сила от 13.02.2024 г. законодателят вече е предвидил възможността за
издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция
при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова
разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове
за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на
нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал. 3б има
процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното
приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през
2021 година, е недопустимо. От посоченото съдът формира извод за
незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство без
право да се издава ЕФ, което е основание за отмяната му в случая.
На следващо място, съдът намира, че е налице противоречие на
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата с
разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид
задължителните постановки на постановеното решение по дело № С –
61/2023 г., както и на решението по обединени дела Euro – Team и Spiral –
Gep, С – 501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна
разпоредба на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата и на чл. 187а,
ал. 2, т. 1, т. 2 и т.3 от Закона за движение по пътищата не е спазен принципът
на пропорционалност, тъй като те предвиждат "глоба" и/ или "имуществена
санкция" в абсолютен размер от 2 500 лева, респективно - не предоставят
никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ
пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на
частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна
уредба – чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би
се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.
В Закона за движение по пътищата липсва друга правна норма,
предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. След като са налице пречки за прилагане на
предвиденото в случая административно наказание под формата на
имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на
административно – наказателната отговорност на въззивното дружество.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" е
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
4
По делото са претендирани разноски и от двете страни. С оглед изхода на
делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК, такива следва да се
присъдят на жалбоподателя, при прилагане на чл.144 от АПК. Процесуалният
представител на въззивника е представил Договор за правна защита и
съдействие за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
660,00 лева, явяващ се близък до минималния такъв, съгласно чл.8, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа към
момента на сключване на представения Договор за правна защита и
съдействие и в който размер следва да бъде присъдено, като се прецени като
неоснователно и в този смисъл направено възражение за прекомерност от
въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. ал.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура" с който на „Петратранс- 2019“ ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от Б.Г.Й. за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и
на основание чл.179, ал.3б вр. чл.187а,ал.2, т.3 ЗДвП е наложена имуществена
санкция „Глоба“ в размер на 2 500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Петратранс- 2019“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 660, 00
лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ****** по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5