Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.04.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8063 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258- чл.273 ГПК.
С решение № 329477 от 25.01.2018
г., постановено по гр.дело № 15669/2016 год. по описа на СРС, І Г.О.,
38 с-в, е признато за установено по исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр.с чл.117/ ал.2, изм.-ДВ, бр.12 от 1993 г./ и чл.111, ал.1, б.“ в“ ЗЗД, че ищцата Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, и ищецът Х.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължат на ответника „Т.С.“-ЕАД,
ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, следните суми: 2463, 63 лв., претендирана
от ответника„Т.С.“-ЕАД, като стойност на потребена топлинна енергия; 549,26
лв., претендирана от ответника „Т.С.“-ЕАД, като обезщетение за забава за
периода от 31.10.2011 г. до 20.03.2016 г. върху горепосочената главница; 18,80
лв., претендирана главница за дялово разпределение; 1,33 лв., претендирана
лихва върху главницата за дялово разпределение. С решението на съда е осъден на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника „Т.С.“-ЕАД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******,
да заплати на ищцата Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 552,80
лв., като разноски в производството, както и е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника „Т.С.“-ЕАД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, да заплати на
ищецът Х.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 552,80 лв., като
разноски в производството.
Срещу
постановеното от СРС, 38 с-в решение е подадена в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба
от ответника „Т.С.“-ЕАД, гр.София, чрез юрк.Л.Г., с която се обжалва решението
на съда, в частта, с която е признато за установено, че ищците не дължат на
ответника, сума в размер на 539,50 лв.- главница за потребена топлинна енергия
за периода м.01.2014 г. до м.03.2016 г., както и сумата от 85,04 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до
21.03.2016 г. Въззивникът- ответник, чрез процесуалния си представител юрк.Л.Г., моли съда обжалваното решение да бъде
отменено в обжалваната част, като неправилно и незаканосъобразно, и вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените отрицателни
установителни искове за установяване на недължимост на процесните суми. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите страни – ищци Е.Г.С. и Х.Д.С., оспорват жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендират присъждане на направени разноски по делото.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно в
обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявените от ищците Е.Г.С. и Х.Д.С. срещу ответника „Т.С.“-ЕАД,
гр.София отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на
вземания, представляващи стойност на потребена топлинна енергия /главница в
размер на сумата от 539,50 лв., дължима за периода от м.01.2014 г. до м.03.2016 г./ и мораторна лихва за забава в размер на сумата от 85,04 лв., за периода от 15.09.2015 г. до
21.03.2016 г., като на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на СРС. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради
което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното
правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Противно на
изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по
делото. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, установени в разпоредбата на чл.154,
ал.1 от ГПК, при отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да
докаже пораждащите спорното право факти- такава тежест е възложена на
ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ето защо и
ответникът по отрицателния установителен иск е длъжен да докаже фактите, които
пораждат отричаното с иска вземане, съществуването на вземането и неговия
размер, а ищецът - правоизключващите и правопогасяващи факти, релевирани като
основание на предявения иск.
В настоящия случай при правилно разпределена доказателствена тежест между
страните с изготвения по делото доклад и при дадени изрични указания на
ответника за подлежащите на установяване релевантни факти и обстоятелства – доставена в
имота на ищците топлинна енергия за исковия период, чиято стойност възлиза на оспорения с предявения иск размер на вземането, ответното
дружество не е ангажирало в тази насока никакви доказателства. С оглед на това
и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, настоящият съдебен състав
приема,
че по делото е останало недоказано за ответника да
е възникнало вземане за посочените суми, представляващи начислена и
доставена топлинна енергия за периода от м.01.2014 г. до м.03.2016 г., което води до основателност на предявените главни отрицателни установителни
искове. Поради акцесорния характер на вземанията за
заплащане на мораторна законна лихва и предвид невъзникването на главни парични
задължения основателни се явяват и предявените отрицателни установителни искове
за недължимост на мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 21.03.2016 г.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
С
оглед изхода на спора на въззивника- ответник не
се следват разноски за настоящата инстанция. Искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на въззиваемата страна- ищец Е.Г.С.,
съдът намира за основателно. В настоящия случай на
въззиваемата страна – ищец Е.Г.С., съдът намира, че следва да се присъди сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция /в общ размер на 500 лева, съгласно приложен договор за
правна защита и съдействие за въззивната инстанция/, при уважаване направеното от въззивника –ответник, чрез неговия процесуален представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което настоящият въззивен състав намира за
основателно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. Искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на въззиваемата страна- ищец Х.Д.С.,
съдът намира за основателно. В настоящия случай на
въззиваемата страна – ищец Х.Д.С., съдът намира, че следва да се присъди сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция /в общ размер на 500 лева, съгласно приложен договор за
правна защита и съдействие за въззивната инстанция/, при уважаване направеното от въззивника –ответник, чрез неговия процесуален представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което настоящият въззивен състав намира за
основателно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 329477 от 25.01.2018
г., постановено по гр.дело № 15669/2016 год. по описа на СРС, І
Г.О., 38 с-в, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.“-ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***-Б, да заплати на Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата
от 300 лв. /триста
лева/, представляваща разноски за въззивното производство/ заплатено адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА „Т.С.“-ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-Б, да заплати на Х.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща разноски за въззивното производство/ заплатено адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.