№ 33966
гр. София, 22.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110128583 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК .
Подадена е искова молба от В. С. Р. срещу Г.Д.И.Н.“ към М..
Ответникът – „Г.Д.И.Н.“ към М. е подал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
На ищеца следва да бъдат дадени указания да отстрани констатираното
несъответствие в искането си, доколкото същият претендира да бъде признато за
установено, че има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на по 12
дни за всяка година в периода 2003 г. – 2014 г., а посочва, че общият размер на
претендирания допълнителен платен отпуск е 75 дни.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни за установяване на кои
факти прави искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника Г.Д.И.Н.“ да
представи неговото кадровото досие и кои документи от същото иска да бъдат
представени по делото, както и искането за допускане събирането на гласни
доказателства, като следва да бъде отложено произнасянето по тези искания след
уточнението от ищеца.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
Воден от горното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 1 – седмичен срок от връчване на определението в
писмена молба с препис за ответната страна да отстрани констатираното
несъответствие в искането си, като посочи броя дни допълнителен платен годишен
отпуск по години, както и общият брой на дните платен годишен отпуск, които иска
съдът да признае за установено, че има.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-икономическа експертиза със задачи,
поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски за вещото лице в размер на
500 лева, платим от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице – И.Л.Д., тел. ************
Вещото лице да се пР.е.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото
определение да уточни за установяване на кои факти прави искане за задължаване на
ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи кадровото му досие и кои документи
от същото иска да бъдат приобщени, както и искането за допускане събирането на
гласни доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за задължаване по реда на чл.
190 ГПК на ответника да представи по делото кадровото досие на ищеца и по искането
на ищеца за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 212, ал. 5, т. 2, предл. второ ЗМВР (1997
г. отм.) във връзка с чл. 212, ал. 5, т. 2, предл. второ ЗМВР (2006 г. отм.), и осъдителен
иск с правно основание чл. 229, ал. 4 ЗМВР (1997 г. отм.) във връзка с чл. 212, ал. 4
ЗМВР (2006 г. отм.).
Ищецът твърди, че на 20.01.2003 г. постъпил на служба в поделението на
Г.Д.И.Н. в Затвор - гр. ***** на длъжност „надзирател”, като считано от месец
септември 2014 г. бил преназначен в поделението на ГД „ИН“ – ОС „ИН“ - гр. София.
На 02.10.2023 г. служебното му правоотношение било прекратено по негово собствено
желание. Поддържа, че правото на допълнителен отпуск като компенсация за положен
извънреден труд над 50 часа на отчетно тримесечие е било регламентирано в ЗМВР от
1997 г. (отм.) и ЗМВР от 2006 г. (отм.), като последният закон е отменен със ЗМВР от
2
2014 г. (обн. на 27.06.2014 г. в сила от 01.07.2014 г.). Излага твърдения, че през
времетраене на служебното му правоотношение изпълнявал служебните си
задължения на 8, 12 и 24-часови смени, които се изпълнявали по предварително
утвърден от началника на Затвора - гр. ***** месечен график, като работното време се
изчислявало сумарно за отчетен период, който в исковия период бил тримесечен.
Поддържа, че съгласно разпоредбите на ЗМВР в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014
г. положеният извънреден е трябвало бъде компенсиран с допълнително
възнаграждение за извършения труд за часовете до 50 часа на отчетен период и
допълнителен платен отпуск за извънреден труд над 50 часа на тримесечие. Ищецът
твърди, че през този период работодателят не изчислявал правилно изработените от
него часове и по този начин извънредният му труд не е бил отчитан и компенсиран.
Също така ответникът не отчитал времето за инструктаж, приемане, сдаване,
освобождаване и развод от дежурство, които безспорно съставлявали действия при
изпълнение на служебните му задължения по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗМВР. През
процесния период не били отчетени към работното му време и извършените от него
претърсвания и обиски. Ищецът поддържа, че нормативното признаването на времето
за хранене и отдих като част от работното време, в случаите, когато поради
непрекъсваемостта на самия процес не могат да бъдат ползвани почивки, се
осъществява за служители на ГД "ИН" едва в края на исковия период - през месец
март 2014 г., с измененията на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. в сила от 20.03.2014 г.
Поддържа, че следва да се прилагат общите правила в КТ и ЗДСл, както и Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои
аспекти на организация на работното време. Излага доводи, че съгласно чл. 155, ал. 3
КТ времето за хранене се включва в работното време при непрекъсваем работен
процес. Поддържа, че неактивната част от дежурствата /време за спане, почивка,
храна, физиологични нужди/ също представлява работно време, ако работникът или
служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Твърди, че
задълженията по приемането и предаването на поста били осъществявани от него
извън нормативно определената продължителност на работната смяна, но не били
отчитани като работно време. Ето защо счита, че за всяко отчетно тримесечие в
периода от 20.01.2003 г. - 31.06.2014 г. е полагал по минимум 74 часа извънреден труд
над нормата за тримесечие, като за 24-те часа над 50-те часа на тримесечие, съответно
за 48-те часа за отчетните първо и второ тримесечие за 2014 г. следва да му бъде
предоставен за ползване допълнителен платен отпуск в размер на по 3 дни, съответно
на 6 дни допълнителен отпуск като компенсация за положения извънреден труд над 50
часа на тримесечие, които не са му били предоставени за ползване от работодателя.
Предвид изложеното, моли съда да признае за установено по отношение на ГД „ИН“,
че ищецът има право на допълнителен отпуск в размер на 12 дни за положен
извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие на 2003 г.; в
размер на 12 дни за всяко отчетно тримесечие на 2004 г.; в размер на 12 дни за всяко
тримесечие на 2005 г.; в размер на 12 дни всяко отчетно тримесечие на 2006 г.; в
размер на 12 дни за всяко отчетно тримесечие на 2007 г.; в размер на 12 дни, за всяко
отчетно тримесечие на 2008 г.; в размер на 12 дни за всяко отчетно тримесечие на 2009
г.; в размер на 12 дни за всяко отчетно тримесечие на 2010 г.; в размер на 12 дни за
всяко отчетно тримесечие на 2011 г.; в размер на 12 дни, за положен извънреден труд
за всяко отчетно тримесечие на 2012 г.; в размер на 12 дни, за всяко отчетно
тримесечие на 2013 г. и допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за всяко отчетно
тримесечие на 2014 г., общо 75 дни за исковия период, както и да осъди ответника да
му заплати сумата от 7777 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
3
годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в
съда – 17.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът Г.Д.И.Н.“ е подал писмен отговор в рамките на законоустановения
срок за това. Излага доводи, че предявените искове са недопустими поради изтекла
погасителна давност.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 212, ал. 5, т. 2
ЗМВР (1997 г. отм.) във вр. с чл. 212, ал. 5, т. 2 ЗМВР (2006 г. отм.) в тежест на
ищеца е да докаже: наличие на служебно правоотношение между него и ответника за
исковия период; че през исковия период е полагал труд на 8,12 или 24-часови смени;
обстоятелството, че за всяко тримесечие на исковия период е положил извънреден
труд над 50 часа.
По иска с правно основание чл. 229, ал. 4 ЗМВР (1997 г. отм.) във връзка с чл.
212, ал. 4 ЗМВР (2006 г. отм.) в тежест на ищеца е да докаже, че служебното му
правоотношение с ответника е прекратено и наличието на неизползван допълнителен
платен годишен отпуск.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил дължимото обезщетение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2024
г. от 14.30 ч., за когато се пР.ават страните – с препис от определението, като на ищеца
се връчи и препис от отговора на исковата молба.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
4
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните както следва:
на ищеца – на посочения по делото адрес за кореспонденция: гр. София, ул.
„КИМ“ № 68
на ответника – на посочения по делото адрес: гр. София, бул. „ГС“ № 21.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5