ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
гр. ХАСКОВО, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20235600500100 по описа за 2023 година
Производството е по чл.396 от ГПК, вр. чл.274 –
чл.279 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „БУРДЕНИС 379“ ООД –
гр.*** е останал недоволен от определение № 458 от 25.10.2022 год.,
постановено по гр.д. № 671 / 2022 год. по описа на Районен съд – Свиленград,
с което е допуснато обезпечение на искове, предявени от „Хортекс
България“ ЕООД – гр.*** против „Бурденис 379“ ООД – гр.***, чрез налагане
на запор върху банкови сметки на ответника, до сума в размер на 19 004.22
лева, поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено и въззивният
съд постанови друго, с което отхвърли искането за допускане обезпечение на
предявените искове. При условията на евентуалност прави искане
обезпечението да се допусне след представяне на гаранция.
Постъпил е отговор от „Хортекс България“ ЕООД
– гр.***, със съображения за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от „Хортекс България“ ЕООД – гр.*** против „Бурденис
379“ ООД – гр.***, с искане за присъждане на сума в размер на 19 004.22
лева, от която 17 119.64 лева – главница, формирана като сбор от размера на
вземанията по фактури № 314 от 21.04.2021 год.; № 336 от 05.05.2021 год.; №
531 от 11.08.2021 год.; № 556 от 1808.2021 год.; № 669 от 24.09.2021 год. и №
1012 от 31.01.2022 год., и 1 884.58 лева – мораторна лихва.
1
С исковата молба е направено искане за
допускане на обезпечение на предявените искове, по което
първоинстанционният съд се е произнесъл с определението – предмет на
обжалване в настоящото производство, като е допуснал обезпечението чрез
налагане на запор върху банкови сметки на ответното дружество до размера
на заявените претенции.
За наложения запор ответникът е уведомен на
15.11.2022 год., видно от клеймо, постановено върху пощенски плик,
съдържащ съобщението за налагане на обезпечителната мярка и
обезпечителната заповед, изпратени от ЧСИ Самуил Пеев, а подадената
частна жалба е приета в съда на 18.11.2022 год., от което следва извода, че е
постъпила в едноседмичния срок за обжалване, съгласно чл.396, ал.1 от ГПК,
от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Приложените към исковата молба доказателства –
фактури и стокови разписки обуславят извода за вероятна основателност на
исковете, предявени на основание чл.327 от ТЗ, вр. чл.318 от ТЗ и по чл.86 от
ЗЗД, предвид установените с тях данни за възникнали между страните
търговски взаимоотношения във връзка със сключени помежду им договори
за продажба, обективирани в представените с исковата молба фактури, сборът
от вземанията по които формират размера на иска за присъждане на цената на
доставената от ищеца на ответника стока. Представените от жалбоподателя –
ответник по иска при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд,
доказателства не опровергават извода за вероятна основателност на иска,
явяващ се предпоставка за допускане на исканото обезпечение. Твърденията
на ответника – жалбоподател в настоящото производство за извършено
плащане на цената на доставената му от ищеца стока, не се доказват по
несъмнен начин от представените от него доказателства, доколкото от
същите се установява, че плащането по фактури № 314 от 21.04.2021 год., №
531 от 11.08.2021 год. и № 669 от 24.09.2021 год. е извършено в брой, но на
лице, за което не е установено по безспорен начин, че е било надлежно
овластено от ищеца да получи сумите. От друга страна е установено и това,
че за платените в брой суми по посочените фактури не са били издадени и
фискални бонове. Относно останалите плащанията, извършени по банков път
е установено, че в платежните документи номерата на фактурите са дописани
на ръка. Не на последно място следва да се посочи и това, че представените
при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, заключения по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, отразяват констатациите на
експерта въз основа на извършена от него документална проверка единствено
в счетоводството на ответника, но не и в това на ищеца.
Достигайки до извод за основателност на
искането за допускане на обезпечение на предявения иск,
първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено, а подадената
срещу него частна жалба – оставена без уважение.
2
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 485 от
25.10.2022 год., постановено по гр.д. № 671/2022 год. по описа на Районен съд
– Свиленград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3