Решение по дело №604/2018 на Районен съд - Сливен

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  407  

 

гр. Сливен,  03.10. 2018 г.

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

     СЛИВЕНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

       при секретаря  РОСИЦА  НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия  АНД № 604 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното :

       Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

       Постъпила е жалба от Т.Д. Т. в качеството му на управител на „РСД-2” ООД срещу  НП № 326953-F374183/16.03.2018 г.  на Началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС е наложено адм. наказание  -  имуществена санкция  в размер на 500  лв., за нарушение на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистрация и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС, с която иска НП да бъде отменено изцяло.

       В с.з. жалбоподателя, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище, с което се иска  НП да бъде отменено изцяло.

       В с.з. въззиваемата страна, чрез своя представител иска НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.  

       Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

        На 18.02.2018 г.  инспектори при ЦУ на НАП, извършили  проверка на търговски обект за закуски, находящ се в гр. С.н, бул. Цар Освободител № ., стопанисван от жалбоподателя. Бил разпечатана КЛЕН за дати 16.02.2018 г., 17.02.2018 г. и до 15:03 ч. на 18.02.2018 г. от действащото фискално устройство модел  TREMOL ZM-KL с ИН на ФУ: Z К060372 и ФП  № 50115841, като се установило, че за дата 17.02.2018 г. лицето е регистрирало продажби през фискалното устройство, но не е изпълнило задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за същата дата.  

       За извършената проверка бил съставен ПИП сер. АА № 0267935/18.02.2018 г.

        За извършеното против жалбоподателя бил съставен АУАН № F374183/23.02.2018 г., с който било квалифицирано като нарушение на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистрация и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС.    

        Срещу АУАН е подадено  възражение с вх. № 3068/23.02.2018 г.

       На основание така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 326953-F374183/16.03.2018   г., с което било наложено посоченото по-горе наказание.       

       Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

          Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел, тъй като те се подкрепят със събраните по делото други доказателства-протокол за извършена проверка, АУАН и НП.

          Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

НП е правилно, обосновано и постановено в съответствие с относимите за казуса разпоредби на материалния закон, както и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Обжалваното НП е постановено на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като АНО е изпълнил задължението си, да установи с допустимите от закона средства дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложената имуществена санкция.

 

 Съгласно чл.185 ал.1 от ЗДДС:- На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. По делото липсва спор относно факта, че за дата 17.02.2018 г. лицето е регистрирало продажби през фискалното устройство, но не е изпълнило задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за същата дата. Въпреки, че е бил длъжен жалбоподателя не е извършил нещо правно дължимо, което е установено от АНО. Срокът за изпълнение на задължението за отпечатване на отчета се извежда от систематичното тълкуване на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 186, ал.1 б. "в" от ЗДДС, откъдето се установява, че задължените лица ежедневно, т.е., след приключване на работния ден следва да отпечатат пълен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Жалбоподателят попада сред лицата, по чл. 3 от Наредбата, поради което е годен субект на нарушението. В случая нарушението е формално,такова на простото извършване,като законодателят е предвидил административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира със самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв резултат. Наказващия съвсем законосъобразно е установил неизпълнение на задължения, описани в  чл. 39 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерство на финансите. При доказаното нарушение, АНО е наложил законосъобразно и правилно определено към минимума административно  наказание- имуществена санкция в размер на 500лв. 

Съдът прецени, че деянието не би могло да се квалифицира и като маловажен случай.За да е деянието маловажен случай, то следва от него  да не са настъпили никакви вредни последици или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В настоящия случай извършеното от жалбоподателя деяние не следва да се квалифицира като такова представляващо маловажен случай, т.к. не е налице нито едно обстоятелство, което да го прави такъв.   Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да потвърди атакуваното НП, ето защо:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

      ПОТВЪРЖДАВА НП № 326953-F374183/16.03.2018 г.  на Началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „РСД-2” ЕООД, БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, жк. Клуцохор бл.3, вх.Д, ет. 4, ап.8, представлявано от  управителя Т.  Д. Т. с ЕГН ********** е наложено  административно  наказание от ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500  лв. на осн. чл.185 ал.1 от ЗДДС.

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: