№ 14729
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110139053 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ищецът Т. С. М. с молба от *** г. по чл. 248 ГПК моли за изменение на решение №
1351 от 27.01.2025 г. по делото в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски
над 254,31 лв. до 470 лв. Счита, че съдът неправилно не е признал разноски за адвокат
изцяло, въпреки че е уважил част от главния иск и част от евентуалния, като сборът на тези
уважени части обхващал цялата търсена защита от ищеца. Освен това при изчисленията на
пропорциите в решението съдът бил допуснал грешка.
Ответникът по молбата, ответник в производството, „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва
молбата като неоснователна.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или
допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Представен е и списък на
разноски по чл. 80 ГПК, поради което молбата на ответника е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решението по делото, което по исковете вече е влязло в сила, съдът е разгледал
главен иск в размер на 1217 г. и евентуален, предявен също в размер 1217 г. Съдът е
отхвърлил главния иск до сумата от 1099 лв. и го е уважил за разликата над 1099 лв. до 1217
г., като е приел, че е налице висящност на евентуалния до 1099 лв., който е уважил до сумата
от 1099 лв.
Освен цитираното от ищеца в молбата му по чл. 248 ГПК определение на ВКС -
определение № 284 от 06.04.2012 г. по ч.гр.д. № 238/2012 г., ВКС, IV г.о., и в определение
№ 3413 от 08.11.2023 г. по ч.гр.д. № 4456/2023 г., ВКС, IV г. о., както и в други актове се
приема, че съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по главния иск, и ако го
1
уважи, той изобщо не се произнася по евентуалния иск, като в тези случаи право на
разноски има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът дължи на ищеца
разноските, направени за защита на главния и евентуалния иск. В тези случаи ответникът
няма право на разноски, тъй като евентуалният иск нито е отхвърлен, нито производството
по него се прекратява. По евентуалния иск съдът дължи разглеждане и произнасяне с
решението си, само ако се сбъдне процесуалното условие, при което той е предявен –
отхвърляне на главния иск, както и когато производството по главния иск бъде прекратено.
В тези случаи произнасянето по претенциите за разноските зависи от изхода на спора по
евентуалния иск – ако бъде уважен, право на разноски отново има само ищецът, а ако
евентуалният иск бъде отхвърлен, право на разноски има само ответникът.
Вярно е, както поддържа ищецът, че според вложеното тълкуване от тази съдебна
практика, ищецът има право на пълния размер на сторените от него разноски, тогава когато
в крайна сметка ако не главният му иск, то евентуалният е уважен.
Тая практика стимулира ищците да предявяват неоснователни искове под условието
на евентуалност или алтернативност, като игнорира факта, че ответниците се защитават по
всички искове.
Така или иначе, настоящият казус не е обхванат от сочената практика, защото в
случая евентуалният иск на ищеца е уважен частично, но при признание на ответника на
основателността му, т.е. в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Напротив, по-голямата част от
главния иск е отхвърлен като неоснователен, тъй като ищецът неоснователно е твърдял, че в
негова тежест никакво вземане в полза на ответника не е възникнало, което е невярно. По
тази причина съдът е присъдил частично разноски на ищеца, като, ако има неправилни
изчисления с решението, то те са във вреда не на ищеца, а на ответника – но насрещна
молба по чл. 248 ГПК от страна на ответника по делото няма.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № *** г., подадена по електронен път на ***
г., на Т. С. М. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 1351 от 27.01.2025 г. по делото в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2