№ 6424
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507510 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 3371 от 26.02.2024 г. по гр. д. № 51643/2023 г. по описа на СРС, 125
състав "Дойче Луфтханза" АД с булстад: ********* е осъдено да заплати на „2М-КО“ ООД
с ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Милин Камък“ 33, вх. Б на основание чл. 8 от
Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
сумата от 1 500,00 лева , представляваща обезщетение за цена на самолетен билет за
заместващ полет за датата 3.9.2022г., дължима на основание чл. 8 Регламент 261-2004г.,
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 21.10.2022г., заедно със законна лихва от ведно
със законна лихва за период от 26.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 35319-
2023г. Отхвърлени са предявените искове за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 35319-2023г – за главница, над
уважената сума от 1500лева до пълния предявен размер от 1521 лева, за 134,87лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1521 лева, за период от 03.07.2023 г.
до 25.06.2023 г., за 119,33лева представляваща цена на наземен транспорт от Франкфурт до
Белград на датата 02.09.2022 г. , ведно със законна лихва за период от 26.06.2023 г. до
изплащане на вземането. Осъден е "Дойче Луфтханза" АД с БУЛСТАТ: ********* и адрес:
гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ 5, Софарма бизнес тауърс, сграда Б, ет. 5 да заплати на
„2М-КО“ ООД с ЕИК: *********, сумата 596,82 лева – разноски в исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение, в ЧАСТТА, в която е признато за
установено, че „Дойче Луфтханза" АД дължи на „2М-КО“ ООД сумата от 1500 лв,
представляваща обезщетение за цена на самолетен билет за заместващ полет останал
ответника, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания, че решението е
неправилно в обжалваната му част. По-конкретно поддържа, че „Дойче Луфтханза" АД са
предложили безплатно алтернативните полети AY4536/03.09.2022 и AY029/03.09.2022 на
1
„Астра Холидей“ ООД като съответно за това са издали безплатни билети на името на
пътника, от които той се е възползвал и съответно е пътувал с полетите. Моли да бъде
допусната и назначена съдебно -счетоводна експертиза. Претендира разноски и по двете
съдебни инстанции.
В срок въззиваемата страна „2М-КО“ ООД чрез процесуалния си представител
депозира отговор на въззивната жалба, с който моли тя да бъде оставена без уважение като
неоснователна, за което излага подробни мотиви, не сочи нови доказателства и
доказателствени искания, излага съображения по същество. Смята искането за допускане на
експертиза, че е преклудирано и като такова да бъде оставено без уважение и като
поставящи въпроси, които са неоносими. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 2 ГПК остъпила е и насрещна въззивна
жалба от „2М-КО“ ООД чрез процесуалния си предствител, в която моли Решение №
3371/26.02.2024г. по гр.д. № 51643/2023 г. по описа на СРС да бъде отменено в отхвърлената
му част. Излага подробни мотиви. Смята, че безспорно е извършен назенмен транспорт и е
платена дължимата сума за него, поради което, според него, решението е неправилно в тази
му част и моли да бъде отменено.
Отговор е постъпил по насрещната въззивна жалба от „Дойче Луфтханза“ АД, чрез
процесуалния си представител, в която се посочва, че горепосоченото решение в
обжалваната му част е законосъобразно и правилно. Смята подадената насрещна въззивна
жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Моли Решение № 3371 от
26.02.2024 г. по гр. д. № 51643/2023 г. по описа на СРС, 125 състав да бъде потвърдено в
обжалваната му част от страна на „2М-КО“ ООД.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се
е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е с правна квалификация чл. 7, т. 1,
б."а" от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
г.; с правно основание чл. 8, т. 1, б."а" ЗЗД от Регламент № 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. и с правно основание чл. 79, ал. 2, предл. 2 от
ЗЗД, вр. чл. 12 от Регламента.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на
предявените от „2М-КО“ ООД срещу „Дойче Луфтханза“ АД иск с правно основание чл. 7,
т. 1, б."а" от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г.; с правно основание чл. 8, т. 1, б."а" ЗЗД от Регламент № 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. и с правно основание чл. 79, ал. 2, предл. 2 от
ЗЗД, вр. чл. 12 от Регламента, представляващи обезщетение за вреди от отмяна на полет. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК,
2
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове
като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл. 272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В конкретния случай въззивният съд приема, че от анализа на събраните по делото
доказателства се установява, че е бил сключен валиден договор за въздушен превоз между
Л.Т. и ищеца за групова екскурзия до САЩ с полет София –Ню Йорк пред Франкфурт, с
авиокомпания Луфтханза, за което бил закупен билет 2205879293485-86 за 2.9.2022г..
Полетът е следвало да се изпълни по разписание с два полета:LH429/2.9.2022г. София –
Франкфурт и LH400 /2.9.2022г.- Франкфурт – Ню Йорк, които е следвало да се изпълнят от
ответното дружество, като на 1.9.2022г, ответното дружество публикувало прессъобщение,
че полетите са отменени, поради стачка на пилотите; че по претенция на ответника за
заплащане на обезщетение за отменения полет, на Л.Т. е заплатена сумата 600 евро от
ответното дружество.
Съгласно приложимото право, а именно член 5, параграф 1, буква в) от Регламент №
261/2004, при отмяна на полет пътниците имат право на обезщетение от опериращия
въздушен превозвач по член 7 от този регламент, освен ако не са информирани за отмяната
минимум две седмици преди началото на полета по разписание. Единствено опериращият
въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълни полет, дължи на
пътниците обезщетение за неизпълнението на задълженията по този регламент, едно от
които е задължението за информиране, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) от същия.
Това тълкуване съответства и на разрешението, дадено в член 13 от Регламент № 261/2004,
съгласно което изпълнението на задълженията на опериращия въздушен превозвач по този
регламент не засяга правото му да търси в съответствие с приложимото национално право
обезщетение от всяко, в това число и трето лице, чието поведение е станало причина той да
не изпълни задълженията си. Правилото е пряко проявление на принципа, че когато
дължимият резултат е възложен за изпълнение на трето лице, какъвто е бил процесния
случай, задълженото лице отговаря за лошия избор. Следователно, ако превозвачът не
докаже, че съответният пътник е бил информиран за отмяната на полета му повече от две
седмици преди началото на този полет по разписание, се прилагат правилата за
доказателствената тежест и опериращият въздушен превозвач дължи предвиденото в
посочените разпоредби обезщетение. Това тълкуване е относимо в еднаква степен както за
случаите, при които договорът за превоз е сключен при пряко договаряне между съответния
пътник и въздушния превозвач, така и чрез посредничеството на трето лице като онлайн
туристическа агенция.
В процесния случай първоинстанционният съд правилно е приел, че въз основа
договора за организирано туристическо пътуване, сключено между ищеца в
първоинстанционното производство и пътника, с планирано пътуване на 2.9.2022г., след
узнаване, че полетът до Франкфурт е бил отменен от ответното дружество, още на 1.9.2022г.
е резервирал чрез „Астра Холидей” ООД полет на Л.Т. за 3.9.2022г., до Белград. „Дойче
Луфтханза“ АД, от своя страна, е представил доказателства, че в системата му този полет е
регистриран, но не е представил никакви доказателства за твърдението си, че именно той е
предложил на пътника алтернативния полет. Следователно, „2М-КО“ ООД е доказал
твърдението си, че е заплатил, вместо пътника, сумата от 1521 лева за самолетен билет за
алтернативен полет.
Разпоредбата на чл. 8 от Регламента предвижда задължения на въздушния превозвач
за помощ (възстановяване стойността на билета или премаршрутиране към крайния пункт на
3
пристигане). Неизпълнението на тези задължения поражда право на пътниците във
въздушния транспорт на обезщетяване, позовавайки се на посочените в тези членове
обстоятелства.
По насрещната въззивна жалба въззивният съд намира следното:
Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС задължение на съда е
винаги когато счита, че определена договореност между страните, от която произтича
задължение, чието неизпълнение се твърди, е неясна, да извърши тълкуване на спорната
клауза, тъй като дори и когато не е напълно определена, престацията може да бъде
определима, чрез прилагане на този метод. Тълкуването, съставлява способ за установяване
точния смисъл на поетите с договор задължения и се дефинира като подчинено, зависимо,
производно мислене, което трябва да се съобразява със своя предмет и да съдейства за
разкриване на съдържанието му, т. е. то винаги е дейност по установяване точния смисъл на
предмета на тълкуване. Този способ е приложим във всички случаи, когато съдът констатира
неясни, двусмислени уговорки, но също така е задължен да приложи тълкуване и когато,
макар и разбираеми от външна страна, уговорките са предмет на спор между страните.
Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД изрично определя критериите, по които се осъществява
тълкуването на договор. От тези критерии се извежда, че меродавна е изявената, а не
предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в съответствие с
общоприетото им значение. При осъществяване на такава дейност по тълкуване винаги
следва да се търси общата воля на страните – изявеното и обективирано в писмения текст
общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите
договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, със закона, обичаите, практиката и
добросъвестността. При всяко тълкуване на договорно установени права и задължения,
съдът е задължен да изясни изявената воля, като не я подменя, тъй като чрез тълкуване не
може да бъде изменено договорно поето задължение или да бъдат създадени права, които
страните не са уговаряли, нито да бъдат освобождавани от задължения, които доброволно са
поели. Критериите, регламентирани от чл. 20 ЗЗД, са обективни, поради което разбирането
на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и
отнася именно към обективираната им воля, вкл. изведена и от тяхното поведение при
изпълнението му, тъй като неизявената воля е правно ирелевантна.
Съблюдавайки гореизложените принципни положения, при граматическо, логическо
и систематично тълкуване на клаузите на процесния договор по реда, указан в нормата на
чл. 20 ЗЗД, настоящият съдебен състав достига до извода, че действителната воля на
страните е била сключване на договор за цесия, с който пътникът е прехвърлил на ищеца
правото си да получи от ответното дружество обезщетение за отменения полет, както и
обезщетение за направени разходи за допълнително закупени билети в размер 1500 лева.
Видно от представеното пълномощно пред първоинстанционния съд, с което пътникът е
упълномощил агенцията да уведоми длъжника като цедентът по договора за туристическо
пътуване е можел да придобие вземането, което е имал неговия цесионер – пътникът.
Задължението за плащане на стойността е била на пътника, като не е съществувала пречка,
неговият туристически агент да заплати сумата от негово име и за негова сметка.
Обстоятелството, че ищецът, вместо пътника, е заплатил по – висока сума, е неотносимо,
тъй като вземането, посочено в договора за цесия, е посочено изрично, поради което
ответното дружество следва да възстанови на ищеца сумата 1500 лева. Съдът счита за
несъмнено, че ищецът не е доказал твърдението си, че основанието за плащане на сумата е е
извършеният от това дружество автобусен превоз до Белград.
Предвид гореизложеното и при липса на други конкретни оплаквания въззивният съд
намира първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че „Дойче
Луфтханза“ с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ 5 Софарма
Бизнес Тауърс, сграда Б, ет. 5 дължи на „2М-КО“ ООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
ул. „Милин камък“ 33, вх. Б, сумата 1 500,00 лева , представляваща обезщетение за цена на
самолетен билет за заместващ полет за датата 3.9.2022г., дължима на основание чл.8
Регламент 261-2004г., прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 21.10.2022г., заедно със
4
законна лихва от ведно със законна лихва за период от 26.06.2023 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по гр.д.№ 35319-2023г., за правилно и законосъобразно, поради което и в тази част
решението следва да се потвърди.
Поради изложеното и предвид съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна
да потвърди решението в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна. Съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК претендираните разноски от въззиваемия-ищец възлизат
в размер на 75 лв., държавна такса за насрещна въззивна жалба.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3371 от 26.02.2024 г. по гр. д. № 51643/2023 г. по описа
на СРС, 125 състав в обжалваните части, вкл. частта за разноските.
ОСЪЖДА „Дойче Луфтханза“ с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. София, ул.
„Лъчезар Станчев“ 5 Софарма Бизнес Тауърс, сграда Б, ет. 5, сумата от 75 лв., държавна
такса за насрещна въззивна жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5