Решение по дело №82/2022 на Районен съд - Трън

Номер на акта: 30
Дата: 31 октомври 2022 г. (в сила от 31 октомври 2022 г.)
Съдия: Петър Симеонов Петров
Дело: 20221740100082
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Трън, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221740100082 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от М. А. У., чрез
адвокат В. Г., САК, със съдебен адрес: гр.С., ***, срещу Н. П. П., с ЕГН **********, с
адрес: ***, с искане да бъде установено спрямо ответника, че дължи сумата в общ
размер на 67,47 лв. /шестдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ лева,
представлаваща неустойка по договор за далекосъобщителни услуги. Дружеството –
ищец предявява исковата си претенция срещу Н. П. П., ЕГН: **********, въз основа на
Уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г., с което вземането е
прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД, на дата 24.02.2020 г., а "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК:
**********от своя страна го е прехвърлило на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД, с
предишно наименование „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК **********на дата 10.03.2020 г.,
посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., подробно описани в
Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагат. „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ"
ЕООД, ЕИК *********е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения,
с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора
с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „29. (изм. 26.09.2009 г., в
сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
1
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. Между кредитора „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД, ЕИК: *********и Н. П. П., ЕГН: ********** е сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 22.10.2018. г., с който
абонатът е добавил за ползване мобилен номер **********, по избран тарифен план 1-
Тгаffic XL+, с месечна абонаментна такса в размер на 26.99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер *** между ответника и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********са издадени фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно:
**********/02.02.2019 г. в които е отразен незаплатеният баланс от предходни
периоди до дата 31.01.2019 г. с падеж до 18.02.2019 г. Абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеци до
31.01.2019 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43
от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издадал по клиентски
номер №*** крайна фактура №**********/01.03.2019 г., с начислена обща сума за
плащане и с падеж на дата 18.03.2019 г., след което абонатът е изпаднал в забава. В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 67.47 лв. (Шестдесет и седем лв. и 47 ст.),
фактурирана е цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните
отчетни периоди, която не е предмет на настоящия иск. Датата на деактивация на
процесния абонамент е 20.02.2019 г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента 1-Тгаffic XL+ за мобилен номер **********
до 22.10.2020 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 22.10.2018г.
Претендираната сума в размер на 67.47 лв. (Шестдесет и седем лв. и 47 ст.) е
формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса, избрана
от потребителя към ползваната далекосъобщителна услуга. Цената на иска
представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и
цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен
2
периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е
кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410
ГПК/. Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в указания
срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на „БТК" ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно
изрична клауза във всеки един от договорите. По отношение на претендираната
неустойка: Между длъжникът и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
ЕИК: ***, валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от
него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило
правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:
*********, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 20.02.2019 г. /като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на
67.47 лв. (Шестдесет и седем лв. и 47 ст.) уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: „С
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения
към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД
и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)",
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна
услуга от сключените договори, както следва: 3 х 22.49 лв (Двадесет и два лева и 49
ст.) за тарифен план VIVAСОМ i-Тгаffic XL+ /без ДДС/, за което е издадена крайна
фактура. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с
чл.43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми
за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в
основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната
страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност
между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди.
Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и наказателна
функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира неустойката и когато
3
вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук
следва, че длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото
неизпълнение. Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в
уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е
дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира
неустойка за прекратяване ползването на услугите. Предвид гореизложеното, абонатът
следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да
заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените
договори. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „БТК" ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е
приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „45.1. Да получава
изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по
Договора и Общите условия.". Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;".
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или
да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Неустойката е начислена, съобразно изрично
договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато
е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът
заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2.
ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3.
ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в
Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди)." Съгласно
чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,
изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес
изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи
условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми
не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок."
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
4
Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само
лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от
телефонния номер, за който се иска съответната справка." В конкретният случай
ответникът Н. П. П., ЕГН: ********** е подписала договор за далекосъобщителна
услуга, ползвала е гореописания мобилен номер, не е изпълнила задължението си по
договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала в
забава. Издадена и е фактура и в срок не я е заплатила. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да
понесе отговорността си. И двата договора за цесия са облигационни, консесуални,
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от
тях. Отделно от това и двата договора за цесия са рамкови договори, с оглед на това, че
предвиждат клаузи относно бъдещи сделки. В българското законодателство рамковият
договор има за свое нормативно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, който допуска сключването на неуредени в закона видове договори
.Функцията на рамковия договор е да бъдат предвидени клаузи, които могат да бъдат
използвани за определен набор от бъдещи сделки - да ангажира страните с
договорените в него условия на тези сделки по начин, че никоя от страните да не може
сама да предотврати инкорпорирането на тези условия в съдържанието на последваща
сделка, щом такава бъде сключена. Рамковият договор задължава страните с
договорените в него условия всеки път, когато те решат да сключат последващ договор
от определен вид. С рамковия договор страните имат за цел да направят договорените в
него условия на бъдещите сделки неоттегляеми още преди сключването на тези сделки
и преди влизането в сила на тези условия. С рамковия договор страните постигат
съгласие относно съдържанието или част от съдържанието на бъдещите договори. Те
си оставят свобода на преценката относно това дали и кога точно да сключат
конкретни договори. Практиката показва, че най-често, в рамковия договор не се
уговарят всички условия на бъдещите сделки, а някои от тях се оставят за
доуточняване при всеки конкретен случай. Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД
относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или
не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя
изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на
цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е
длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае
на кого да плати. В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и
процесуално право от два договора за цесия, ведно с техните анекс и приложения.
Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу
много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата
съвкупност. Но това не означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно
страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони. В чл. 1.6 от първия
договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г. Груп" ООД, е дадена легална
дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия:
„списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците
по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
5
представляващо неразделна част от този договор. " В чл. 5.3 от договора за цесия е
уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за
извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от
договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1,
не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би
било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични
данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило
целите, за които се обработват. С оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова
молба представят и молят, да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се
установява, че по силата на Уведомление от 24.02.2020 г. по т. 1.1.1 към договор за
цесия от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп" ООД е собственик на
вземането спрямо Н. П. П. ЕГН: **********, което в последствие е било включено и
във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп" ООД и „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК *********, с предишно наименование „ЮБЦ" ЕООД
посредством Анекс от 10.03.2020 г. Приложение № 1 представлява списък/таблица в
електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага
ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по характер,
длъжник, период, падеж и стойност. С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3
на Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от
страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че
вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът представлява
извадка на хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо
индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за
осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания. С оглед
гореизложеното, с настоящата искова молба представят и молят, съда да приеме
извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за
цесия от 01.10.2019 г., с Анекс от 10.03.2020 г. „С. Г. Груп" ООД е прехвърлител, а
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК *********е собственик на вземането спрямо Н. П.
П., ЕГН: **********. Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г.,с Анекс от 10.03.2020 г.,
считано от подписването му, „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК *********има
качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Няма никаква
законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника
чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица решения на
въззивни съдилища, но и от правната доктрина- професор А.К.-Облигационно право
изд. Сиби 2007, както и професор К., които приемат,че упълномощаването на
цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от
закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече,
когато длъжникът е неизправен. Към исковата молба е приложено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията по
Уведомление от 24.02.2020 г. по т. 1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 г. и от свое
име, в качеството си на цедент от 10.03.2020 г., съгласно Анекс към договор за цесия
от 01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е
6
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II
т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение № 78
от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС, е приета за правилна съдебната
практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към
исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на
цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът -
„С.Г. Груп" ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за
уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка. В настоящия случай, към исковата молба са приложени
договорите за цесия, уведомление към първата цесия и анекс от 10.03.2020 г. към цесия
от 01.10.2019 г. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено
прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен
длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Н. П. П., ЕГН: ********** не е изпълнил
нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп" ООД към датата на връчването на
препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването.
Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да
плати добре - на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването,
то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може
да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване. Практиката е установена. Длъжникът би могъл да противопоставя
възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това
твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор. В конкретния случай, длъжникът-
ответник Н. П. П., ЕГН: ********** не е изпълнила задълженията си до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия
момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо
вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. В случай, че ответникът не е подал
отговор на Исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, молят съда да
постановите неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което
да признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да присъди на ответника направените
по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
Искането към съда е след като се убеди в основателността на претенцията им, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н. П.
П., ЕГН: **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК *********, в размер на 67.47 лв. (Шестдесет и
седем лв. и 47 ст.) лева - представляваща неустойка по договор, сключени между
ответника и „БТК" ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира се и осъждането на ответника да
заплати направените от ищеца разноски, както и присъждането в полза на
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК *********, 180 лева (Сто и осемдесет лева) -
7
адвокатско възнаграждение. Иска се произнасяне на съда по отговорността за
разноските в заповедното производство и да се присъдят в полза на ищцовото
дружество - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет
лева) - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 25/2022 г., по описа на РС Трън, съобр.
т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 15.08.2022г. В срока
по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Н. П. П..
В съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на процесуалния си
представител - адв.В. Г. поддържат исковата молба. Моли предявеният иск да бъде
уважен. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски. Моли
съда да произнесе с неприсъствено решение.
Ответникът е била редовно призована за съдебно заседание. Със съобщение от
15.08.2022г. са и разяснени последиците от неподаване на писмен отговор, невземане
на становище, възражения, оспорвания истинността на представен документ,
непредставянето на доказателства, непредявяването на насрещен или инцидентен иск
или непривличането за участие трето лице помагач в процеса, респективно
предявяване на обратен иск срещу него, както и възможността за представителство от
служебен адвокат. С разпореждането по чл.131 от ГПК съдът е разяснил на ответника
възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу нея и
предпоставките за това. Ответникът не се е явила в съдебно заседание и не е поискала
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Следователно, налице са предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че е налице и предпоставката на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. По
делото са представени писмени доказателства, видно от които предявеният иск е
вероятно основателен.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
делото и в заповедното производство, а именно 410.00 (четиристотин и десет) лева,
представляващи разноски по настоящото и заповедното производства, от които: 360.00
лева възнаграждение за адвокатски хонорар, 50.00 лева държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК по отношение на Н. П.
П., ЕГН **********, че дължи на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от М. А. У., сумата в
размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лвева и четиридесет и седем стотинки) лева –
представляващи дължима суми за неустойка по договор за съобщителни услуги,
сключен между ответника с клиентски номер *** и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. П. П., ЕГН ********** и адрес: ***
да заплати на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК ***, сумата от 410.00
(четиристотин и десет) лева, представляващи разноски по настоящото и заповедното
производства, от които: 360.00 лева възнаграждение за адвокатски хонорар, 50.00 лева
държавна такса.
8
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на отмяна при условията на 240, ал. 1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на ответника.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
9