№ 31
гр. К., 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510101855
по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на ***. в гр.К. е сключен Договор за потребителски
кредит №***/***. между “С.“ ЕАД в качеството на кредитор и Г. С. Д., с ЕГН-
********** като кредитополучател, по силата на който кредиторът
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 35000 лв., преведен по
банковата сметка на кредитополучателя, а последният се задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, на 120 месечни анюитетни
вноски, всяка от които следвало да се заплащат ежемесечно, на 27-мо число
на месеца. След усвояване на кредита, кредитополучателят правил вноски,
след което е преустановил погасяването на дължимите вноски. На ***., бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с Анекс №3
от ***. към него, между „О.“ АД, с ЕИК:*** /правоприемник на „С.“ ЕАД/ и
„Е.“ ЕООД, с ЕИК:***, по силата на който задължението на Г. С. Д.,
произтичащо от договора за потребителски кредит №***/***. било изкупено
от „Е.“ ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД
длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е „Е.“ ЕООД. С изрично пълномощно
дружеството било упълномощен от цедента да извършва уведомяване от
негово име и за негова сметка. Разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД била
осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочавало
изпълнението. Уведомлението за цесия било изпратено на ***г. на
постоянния адрес на ответника, който съвпадал с този, посочен в договора за
кредит. Писмото се върнало с отбелязване „непотърсено“. Въпреки това, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК следвало да се приеме, че длъжникът е
надлежно уведомен с връчването на уведомлението, изходящо от цедента
1
като приложение към исковата молба и с връчване на преписа от исковата
молба и приложенията към нея. На 19.05.2022г. било подадено заявление по
чл.410 от ГПК, въз основа на което образувано ч.гр.дело №1157/2022г. и
издадена срещу длъника заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите:
2857.43 лв. главница, частично претендирана за вноски с настъпил падеж от
27.01.2018г. до 27.11.2018г. вкл. /падежирали вноски/; 957.29 лв. договорна
лихва, частично претендирана за вноски с настъпил падеж от 27.05.2019г. до
27.03.2020г. вкл. /падежирали вноски/; 764.36 лв. лихва за забава за
претендираната главница и законна лихва от дата на подаване на заявлението
до изплащане на задължението. Срещу издадената заповед, длъжникът подал
възражение, за което били уведомени на ***. със съобщение. Във
възражението се твърдяло, че ответникът не дължи изпълнение по издадената
заповед за изпълнение. Към момента погасяване на задължението по договора
за кредит не било осъществено, което пораждало правния интерес на
дружеството, да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането
си по договор за потребителски кредит №*** от ***., за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1157/2022г. по описа на РС-К.. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че Г. С. Д., с ЕГН-
**********, с адрес гр.К., ***, дължи на “Е.“ ЕООД, сумата от 4579.08 лв. от
която: 2857.43 лв. главница, частично претендирана за вноските с настъпил
падеж от 27.01.2018г. до 27.11.2018г. вкл., 957.29 лв. договорна лихва,
частично претендирана за вноските с настъпил падеж от 27.05.2019г. до
27.03.2020г. вкл. , 764.36 лв. лихва за забава от 27.05.2019г. до 19.05.2022г.,
по договор за потребителски кредит №***/***. и законната лихва върху
главницата от 19.05.2022г. -датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор въпреки, че с
получаването на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е
указано, както какво трябва да е съдържа на отговора съгласно чл.131, ал.2 и
ал.3 от ГПК, така и последиците от не подаването му в едномесечния срок.
Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание, не е взел
становище по иска и не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
В откритото заседание ищецът чрез процесуалния си представител е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1157/2022 г. по описа на РС-К. се установява, че
по подадено от ищеца „Е.“ ЕООД, с ЕИК:*** заявление е издадена заповед
№672/19.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника Г. С. Д., с ЕГН-**********, с настоящ адрес гр.К., ***, за
сумите: 2857.43лв. дължими по договор за потребителски кредит №*** от
***.- частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж от
27.01.2018г. до 27.11.2018г.; 957.29лв. договорна лихва от 27.05.2019г. до
27.03.2020г.; 764.36лв. лихва за забава от 27.05.2019г. до 19.05.2022г. и
законна лихва върху главницата от 19.05.2022г. до окончателното изплащане
на вземането, както и съдебни разноски в размер на 98.58 лв. за държавна
такса. Заповедта е връчена на длъжника на 31.05.2022 г. и на 28.06.2022 г. той
е подал възражение по чл.414 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1,
2
т.1 от ГПК и указанията на съда заявителят- ищец е предявил иска за
установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за
изпълнение. Препис от исковата молба, ведно с приложенията и
разпореждане по чл.131 от ГПК и определението по чл.140 от ГПК с
указанията на съда по чл.238 от ГПК са връчени на ответника на основание
чл.46 от ГПК.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Установителният иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК във чл.79, ал.1 вр. с чл.99 от ЗЗД е предявен в законоустановения
едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес
от установяване съществуването на вземането му, тъй като срещу издадената
заповед №672/19.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява
неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на
чл.238 ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените
доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените заверени
копия на договор за потребителски кредит №*** от ***., приложение към
договор за потребителски кредит – методика за изчисляване на референтен
лихвен процент на С. ЕАД за кредити на физически лица, искане за
потребителски кредит от ***г., погасителен план за кредитен договор №***,
договор за прехвърляне на парични вземания от ***., приложение №3 към
договор за прехвърляне на парични вземания между „О.“ АД и „Е.“ ЕООД от
***г., Анекс №3 към договор за прехвърляне на парични вземания от ***.,
приложение №1Б към Анекс №3, писмо-уведомление изх.№***/***г., писмо
изх.№***/***г. с обратна разписка и известие за доставяне, пълномощно от
***., пълномощно от 01.02.2019г., пълномощно изх.№***г., неоспорени от
ответника, може да се направи обосновано предположение за вероятната
основателност на исковата претенция. С получаване на книжата към исковата
молба ответникът е надлежно уведомен за настъпилата цесия. Твърденията на
ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати вноските
с настъпил падеж за периода от 27.01.2018 г. до 27.11.2018г. по процесния
договор за потребителски кредит №*** от ***. са за отрицателни факти,
поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил
претендираните парични задължения. По делото такива доказателства не са
3
представени, а и не са наведени правоизключващи и правопогасяващи
възражения. С представените доказателства ищецът доказа всички елементи
на фактическия състав на предявеният иск, поради което съдът намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска без да се
мотивира по същество решението – арг. чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото,
така и в заповедното производство. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 91.58 лв. за държавна такса и 91.58 лв. разноски в заповедното
производство съгласно списъка по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. С. Д., с ЕГН-
**********, с настоящ и постоянен адрес гр.К., ***, че съществува вземане
на “Е.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., район В.,
ж.к.М., ул.***, на основание чл.422 вр. с чл.415 вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.99
от ЗЗД, сумите: 2857.43лв. частично претендирана главница за вноски с
настъпил падеж от 27.01.2018г. до 27.11.2018г., 957.29лв. договорна лихва от
27.05.2019г. до 27.03.2020г., 764.36лв. лихва за забава от 27.05.2019г. до
19.05.2022г., по договор за потребителски кредит №*** от ***. и законната
лихва върху главницата от 19.05.2022г. до изплащане на вземането, които
вземания са цедирани на “Е.“ ЕООД от “О.“ АД, с ЕИК:*** с договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***., за които суми е издадена
Заповед №672/19.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№1157/2022 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Г. С. Д., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес
гр.К., ***, да заплати на “Е.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район В., ж.к.М., ул.***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 91.58 лв. държавна такса и 91.58
лв. разноски за държавна такса по ч.гр.д.№1157/2022 по описа на Районен
съд-К..
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д.№1157/2022 по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4