№ 1005
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110212812 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/, с ЕИК ХХХХХХХХ, срещу
наказателно постановление № Р-10-666/20.08.2021 г., издадено от М.А.Ф, в
качеството си на член на Комисията за финансов надзор (КФН), изпълняващ
правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и
чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН, и чл. 222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК,
на /фирма/, с ЕИК ХХХХХХХХ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено
нарушение на чл. 115, ал. 5, предложение второ във връзка с ал. 4 от ЗППЦК.
Подадена е жалба от санкционираното търговско дружество. В нея се
сочи, че НП било неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че
дружеството е обявило данните по чл. 224 ТЗ за свикване на общо събрание.
Твърди се, че в наказателното постановление се твърди, че жалбоподателят
не е изпълнил задължените си да представи на регулирания пазар определени
документи, като законът не съдържал задължение за представяне на
посочените декларации. Иска се съдът да приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, ако евентуално намери, че е налице извършено формално
административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна - КФН, представлявана от юрисконсулт Сл, оспорва
жалбата. В дадения ход по същество въззиваемата страна пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно,
1
обосновано и правилно.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление
/20.08.2021 г./, датата на връчване на същото /25.08.2021 г./ и датата на
депозиране на жалбата срещу него /31.08.2021 г./, съдът приема, че жалбата е
постъпила в законовия 7-дневен срок от връчването му, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана.
Търговското дружество /фирма/ притежава статут на публично
дружество (вписано е като такова в регистъра за публичните дружества) и
като такова е адресат на нормите на ЗППЦК и подзаконовите актове, свързани
с неговото приложение.
При осъществена проверка е констатирано, че от страна на на /фирма/ са
постъпили с вх. № 73/07.01.2021 г. уведомление, в което се съдържа покана за
свикването на ОСА, както и писмени материали към въпросите от дневния
ред. Установено е още, че публичното дружество не е приложило всички
необходими материали към въпросите от дневния ред – декларации по чл.
234, ал. 2 от ТЗ, декларации по чл. 237, ал. 3 от ТЗ, свидетелства за съдимост
по чл. 116а, ал. 4, предложение първо от ЗППЦК за предложените като
кандидати за нов петгодишен мандат членове на съвета на директорите на
публичното дружество, както и декларация по чл. 116а, ал. 4, предложение
второ във връзка с ал. 2 ор ЗППЦК за кандидата за независим член на СД.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че
разпоредбите на чл. 115 и чл. 224 от ЗППЦК не предвиждат задължение за
дружеството за публикуването на изброените документи. Изброяването в
цитираните разпоредби е неизчерпателно, като техните текстове препращат
към изискванията, които се съдържат в ЗППЦК и ТЗ, като извод за
задължението за представянето на посочените в наказателното постановление
декларации следва от разпоредбите на чл. 234, ал. 2 от ТЗ, чл. 237, ал. 3 от ТЗ
чл. 116а, ал. 4 от ЗППЦК. Представянето на тези декларации е необходима
предпоставка за избирането на лицата за членове на СД, а не условия за
вписването на вече избрани членове в ТРРЮЛНЦ, както твърди
жалбоподателят, тъй като цитираните разпоредби предвиждат определени
ограничения и изисквания за такива лица, както и определени обстоятелства,
за които същите са длъжни да уведомят членовете на дружеството преди
повеждането на общото събрание.
Ето защо, контролните органи на въззиваемата страна са приели, че като
не изпълнило в указания в закона срок своето задължение, дружеството
жалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл. 115, ал. 5,
предложение второ във връзка с ал. 4 от ЗППЦК, поради което е съставен
АУАН на дружеството.
Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи
2
фактическа обстановка и издал атакуваното № Р-10-666/20.08.2021 г., като
приел, че е нарушението е извършено в гр. София на 09.01.2021 г. НП е
връчено надлежно на 25.08.2021г. на дружеството нарушител.
Настоящият съдебен състав намира, че така изложената фактическа
обстановка е установена по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства, а именно: писмена кореспонденция между КФН и
жалбоподателя, извлечения от ТРРЮЛНЦ, както и останалите писмени
доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК.
Установената от съда фактическа обстановка, която изцяло кореспондира
с описаната такава в процесните АУАН и НП, се доказва по категоричен
начин от приетите по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, приложени
към административнонаказателната преписка. Съдът кредитира приложените
по делото писмени доказателства, доколкото същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени
източници.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В този смисъл от приложените по делото
писмени доказателства се установява, че актосъставителят по делото е
оправомощена да извършва проверки във връзка с упражняването на контрол
за спазване разпоредбите на ЗППЦК. В изпълнение на това свое правомощие,
свидетелят Кръстева, в качеството си на контролен орган, съставя АУАН за
извършени нарушения, попадащи в приложното поле на разпоредбата на чл.
221 ЗППЦК. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
по смисъла на чл. 222, ал. 1, изр. 2 от ЗППЦК - М.А.Ф, в качеството си на
член на Комисията за финансов надзор (КФН), изпълняващ правомощията на
заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност” .
Съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от
надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН,
надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.
Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен
начин изчерпателно описание на констатираното нарушението, включително
мястото и времето на извършването му. Налице е също съответствие между
фактическото описание на нарушението и неговата правна /цифрова/
3
квалификация. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при
провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 5, предложение второ във вр. с ал.
4 от ЗППЦК, публичното дружество е длъжно да изпрати на регулирания
пазар, на който са допуснати до търговия акциите на дружеството, поканата
по чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК с писмените материали на общото събрание по чл.
224 от ТЗ в срока по ал. 4 – 30 дни преди откриването на общото събрание на
акционерите. Разпоредбите на чл. 115, ал. 5 ЗППЦК и чл. 224 от ТЗ без да
посочват конкретни документи, препращат към изискванията, които се
съдържат в ЗППЦК и ТЗ, като извод за задължението за представянето на
посочените в наказателното постановление декларации следва от
разпоредбите на чл. 234, ал. 2 от ТЗ, чл. 237, ал. 3 от ТЗ чл. 116а, ал. 4 от
ЗППЦК.
Видно от представената по делото извадка от ТТРЮЛНЦ
жалбоподателят е обявил покана за свикване на общо събрание, но не и
посочените в наказателното постановление документи.
От доказателствата по делото се установява, че действително наказаното
дружество не е изпълнило законовото си задължение да подаде в срок
декларации по чл. 234, ал. 2 от ТЗ, декларации по чл. 237, ал. 3 от ТЗ,
свидетелства за съдимост по чл. 116а, ал. 4, предложение първо от ЗППЦК за
предложените като кандидати за нов петгодишен мандат членове на съвета на
директорите на публичното дружество, както и декларация по чл. 116а, ал. 4,
предложение второ във връзка с ал. 2 ор ЗППЦК за кандидата за независим
член на СД.
Осъщественото нарушение е формално и e обективно извършено с
неизпълнението в указания срок на задълженията на жалбоподателя.
Обстоятелството, че все пак е обявена покана за свикване на общо събрание е
ирелевантно към състава на нарушението, защото към нея не са били
приложени всички изискуеми по закон документи.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва
да бъде обсъждана изобщо.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя имуществена
санкция от 2000 (две хиляди) лева, съдът намира, че същото е наложено в
минимален по закон размер, поради което се явява съответно на извършеното
нарушение.
С оглед цитираните разпоредби, съдът намира, че правилно АНО е
наложил административно наказание „имуществена санкция“ в минималния
по закон размер – 2000 лева, доколкото нарушението и нарушителят се явяват
установени безспорно.
В заключение съдът следва да отбележи, че процесното нарушение не
4
може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като засяга важни обществени отношения и е с типичната обществена
опасност и вредни последици за нарушенията от този тип. Обстоятелството,
че все пак е била обявена покана за свикване на общо събрание, едно с
определени материали за общото събрание, не може да доведе само по себе си
до маловажност на извършеното нарушение. То има значение и е взето
предвид от АНО при определяне размера на наказанието, което следва да се
наложи за осъщественото административно нарушение и именно затова,
както и заради обстоятелството, че става въпрос за първо нарушение на
жалбоподателя, е наложено минималното предвидено в закона наказание.
При тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, Софийският
районен съд, 109 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-
666/20.08.2021 г., издадено от М.А.Ф, в качеството си на член на Комисията
за финансов надзор (КФН), изпълняващ правомощията на заместник-
председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т.
7 от ЗКФН, и чл. 222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК, на /фирма/, с ЕИК ХХХХХХХХ,
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 115, ал. 5,
предложение второ във връзка с ал. 4 от ЗППЦК, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА /фирма/, с ЕИК ХХХХХХХХ, да заплати на Комисията за
финансов надзор, сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5