№ 2618
гр. Варна, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Р.Х.
при участието на секретаря Г.Ж. Д.
като разгледа докладваното от Р.Х. Гражданско дело № 20223110100954 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Ищецът Д. КР. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г. В." № *, чрез
адв. Д.С. С. - Варненска адвокатска колегия; съдебен адрес: гр.В., ул.„И. Д."
№*, ет.*, ап.*, тел. за контакти: ***,претендира от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника „В.К." ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „Л." *, бул. „Д. н." **, бл. АТЦ „С. ц." ет.*, офис
***, представлявано от управителя Д.С. Д. да му заплати, сумата от 1998,62
лева, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем
„***" № *** от 18.02.2020 г., представляваща сбора от неустойка за
непредоставено обезпечение в 3-дневен срок в размер на 799,50 лева и такса
за експресно разглеждане на документи в размер на 1199,12 лева, заплатени
при липса на правно основание, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане на основание чл.
55, ал,1, предл.1 от ЗЗД.
Моли да му бъдат присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски,
1
в т.ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 127, ал.4 от ГПК посочва следния начин на плащане:
чрез пощенски запис на адрес: гр. В., ул. „Г. В." № *.
Ищецът аргументира правен интерес от заявения иск, навеждайки
следните фактически твърдения:
На 18.02.2020 г. ищецът е сключил договор за паричен заем „***" № ***
със заемодателя „В.К." ООД, по силата на който ответното дружество е
предоставило заем в размер на 2000 лева за срок от 52 седмици на 26 броя
вноски, с размер на погасителната вноска от 140,18 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент 40,32 %. В договора за паричен заем, съгласно чл. 1,
ал.З е предвидена и такса в размер на 1199,12 лева за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем. Таксата за експресно
разглеждане е включена към размера на погасителната вноска. Общата сума,
която следвало да заплати заемателят е в размер на 3644,68 лева, при ГПР-
49.37 %. Съгласно договора за паричен заем, падежа на вноските е както
следва: първа вноска до 03.03.2020 г, втора вноска до 17.03.2020 г., трета
вноска до 31.03.2020 г, четвърта вноска до 14.04.2020 г., пета вноска до
28.04.2020 г., шеста вноска до 12.05.2020 г., седма вноска до 26.05.2020 г.,
осма вноска до 09.06.2020 г.; девета вноска до 23.06.2020 г.; десета вноска до
07.07.2020 г.; единадесета вноска до 21.07.2020 г.; дванадесета вноска до
04.08.2020 г.; тринадесета вноска до 18.08.2020 г; четиринадесета вноска до
01.09.2020 г.; петнадесета вноска до 15.09.2020 г; шестнадесета вноска до
29.09.2020 г.; седемнадесета вноска до 13.10.2020 г.; осемнадесета вноска до
27.10.2020 г.; деветнадесета вноска до 10.11.2020 г.; двадесета вноска до
24.11.2020 г.; двадесет и първа вноска до 08.12.2020 г.; двадесет и втора
вноска до 22.12.2020 г.; двадесет и трета вноска до 05.01.2021 г; двадесет и
четвърта вноска до 19.01.2020 г; двадесет и пета вноска до 02.02.2020 г.
и двадесет и шеста вноска до 16.02.2021 г.
Освен горепосочената главница и такса за експресно разглеждане е
предвидено и заплащането на неустойка в размер на 799,50 лева, в случай, че
не бъде предоставено обезпечение в 3-дневен срок. Съгласно чл. 5, ал.2 от
договора за паричен заем неустойката е разсрочена на равни части към всяка
погасителна вноска и по този начин крайният размер на дължимата месечна
вноска е 170,93 лева, като общото задължение става в размер на 4444,18 лева.
2
На 18.02.2020 г. кредита е усвоен и впоследствие ищецът е заплатил
всички дължими суми в общ размер на 4444,18 лева съгласно чл.5, ал.2 от
договора за паричен заем. На 18.02.2020 г. е погасена сумата от 170,93 лева,
представляваща първа вноска, видно от приходен касов ордер (ПКО) № 506,
на 14.03.2020 г. е заплатена сумата от 109 лева, видно от ПКО № 92, на
02.04.2020 г. е заплатена сумата от 342 лева, видно от ПКО № 269, на
28.04.2020 г. е заплатена сумата от 171 лева, видно от ПКО № 324, на
11.05.2020 г. е заплатена сумата от 171 лева, видно от ПКО № 455, на
01.06.2020г. е заплатена сумата от 341 лева, видно от ПКО № 392, на
01.07.2020 г. е заплатена сумата от 342 лева, видно от ПКО № 296, на
31.07.2020 г. е заплатена сумата от 513 лева, видно от ПКО № 408, на
30.09.2020 г. е заплатена сумата от 342 лева, видно от ПКО № 626, на
07.12.2020 г.е заплатена сумата от 342 лева, видно от ПКО № 730. Останалите
дължими вноски също са заплатени от ищеца и задължението му по договор
за паричен заем с №***/18.02.2020 г. е погасено изцяло.
Счита, че предвидената в чл.5, ал.2 от договора за паричен заем
неустойка в размер на 799,50 лева е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-
големите вреди. В мотивите на т.3 TP № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е
възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции
и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
В настоящия случай, според чл.5, ал.2 от процесния договор
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение в тридневен срок на заемателя
съгласно посочените в чл.5, ал.1 от договора варианти, а именно: поръчител
или банкова гаранция. По този начин уговорената неустойка излиза извън
присъщата й обезпечителна функция.
Съгласно дадените в Тълкувателно решение №1/15.06.2009 г. по тълк.д.
№1/2009 г. на ВКС, ОСТК разяснения „добрите нрави" са неписани и
несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от
3
принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на
правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът
им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона -
чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Договорът за паричен заем № ***/20.02.2020 г. представлява
предоставяне на „финансова услуга" по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП,
поради което Д. КР. М. има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от
ДР на ЗЗП и разполага със защита срещу неравноправни клаузи. Счита, че
клаузите на чл.5 от договора са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.1 вр.
с чл.143 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.143 от ЗЗП е дадено определение на
понятието „неравноправна клауза" в договор с потребител, и това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на
неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в двадесет точки от
посочената разпоредба. Според чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,
като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. В
настоящия случай процесният договор за паричен заем е сключен при Общи
условия, т.е. при предварително определени от ответника договорни клаузи.
Доколкото самият договор е бланков, същият не е бил предмет на
предварително договаряне между страните т.е. по предложение и на клиента,
от което следва извод, че ищецът не е имал възможността да влияе върху
съдържанието му. Подписаният стандартизиран бланков формуляр на
договора е предварително изготвен от ответника и в него са посочени
единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема, ГПР и
общата сума за плащане. Липсва ясно посочена методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита, от която да е видно кои точно
компоненти са включени в ГПР и как се формира стойността от 49.37 %.
Освен това, клаузите за неустойка при липса на обезпечение заобикалят
закона, тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите
4
разходи по кредита, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С тези клаузи
реално кредитът се оскъпява чрез въвеждането на допълнителна сума в
размер на 799,50 лева, чиято цена не е включена в определения в процесния
договор годишен процент разходи, възлизащ на 49.37 %. Това води до
значително увеличение на тежестта на задължението на заемополучателя.
Налице е значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, поради което процесният договор е сключен във
вреда за потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Клаузите не са уговорени
индивидуално, доколкото договорът е изготвен предварително и Д. КР. М. не
е имал възможност да влияе върху съдържанието му и едновременно с това е
нищожно и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се
третира икономически по-слабата страна в оборота, като се използва недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Отделно от горното счита, че клаузата по договора за паричен заем в
чл.1, ал.3, в който е уговорено, че заемателят дължи плащане на такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на
1199,12 лева е нищожна, поради нейната неравноправност. Таксата е във
фиксиран размер - 1199.12 лв. или в случая приблизително 60% от размера на
полученият заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т.9 от ЗЗП
неравноправни са клаузите, които налагат на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора. В чл. 146, ал.1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните
в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В
случая клаузата на чл. 1, ал.3 от договора не е уговорена индивидуално,
доколкото размерът на таксата за експресно разглеждане е предвиден в
Тарифа на „В.К." ООД. Предвидената клауза има неравноправен характер по
смисъла на чл. 144, т.9 от ЗЗП, като и с нея се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга. Таксата за експресно разглеждане, представлява и скрит
разход по договора паричен заем, който привидно е уговорен като такса
5
преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това по договора за
паричен заем е платена сумата от 20 лева, представляваща такса
кандидатстване.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне. В Постановление № 1/28.05.1979 г.по гр.д. № 1/1979 г. на
Пленума на ВКС се сочи, че първият фактически състав на чл. 55, ал.1 от ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Сумата от 1998,62 лева, представляваща сбора от неустойка при липса на
обезпечение в размер на 799,50 лева и такса за експресно разглеждане в
размер на 1199,12 лева е платена от Д. КР. М. и получена от ответника при
начална липса на основание, поради което следва да бъде върната. В този
смисъл е Решение № 528/29.07.2019 г. по описа на PC - К., потвърдено с
Решение№528/29.07.2019г. по описа на РС - К., потвърдено с Решение по
в.т.д.№1377/2019г. по описа на ОС - С.З. и Решение № 37325/12.02.2019 г. по
гр.д. №2689/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение №
2914/11.05.2020 г. по в.гр.д. № 5612/2019 г. на СГС, Решение №
260344/08.02.2021 г. по гр.д. № 8255/2020 г. описа на Районен съд - гр. Варна.
За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иск за
неоснователно обогатяване за сумата от 1998,62 лева, представляваща сбора
от неустойка при липса на обезпечение в размер на 799,50 лева и такса за
експресно разглеждане в размер на 1199,12 лева.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира
отговор на исковата молба.
Не оспорва, че на 18.02.2020 г. Ищецът е сключил с Дружеството (в
качеството му на заемодател) Договор за предоставяне на паричен заем № ***
(„Договора") и по силата на който договор е усвоил заемна сума в размер на
2000 лв. С подписване на договора ищецът се е задължил да върне заемната
сума на 26 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 140.18 лв., в която са
включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да
6
ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на
заявката. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди
сключването му на ищеца е представен Стандартен европейски формуляр
(***), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона
за потребителския кредит (ЗПК). Заемополучателят е изплатил изцяло
задълженията си по договора.
Възразява срещу предявените искове за обявяване на клаузите на чл. 4
ал. 1 и ал. 2 и по чл. 1, ал. 3 от договора за нищожни и срещу искането на
ищеца да му бъдат върнати платените по тези клаузи суми.
Счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да
бъдат изцяло отхвърлени. Съображенията за неоснователността на исковете
са следните:
По отношение на искането за прогласяване на нищожност на
договорената неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл.5 от Договора, ищецът се е съгласил и
задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете
обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не съществува забрана
да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния
случай дори е дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да
предостави в зависимост от възможностите му. В този смисъл не може да се
съгласи с наведените твърдения, че за него били поставени условия,
невъзможни за изпълнение, при все че дори е предоставен избор измежду
няколко възможности. С изискването за предоставяне на едно от двете
посочени в Договора обезпечения по никакъв начин не се изключват или
ограничават правата на потребителя, произтичащи по закон. Ищецът навежда
голословно твърдение, че неустойката била уговорена в нарушение на
добрите нрави, без да навежда аргументи какъв конкретен морален принцип е
бил накърнен. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Понятието
„добри нрави", по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански и търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
7
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави
ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в
процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на
определен морален принцип. Каквато и да било обосновка в тази насока
липсва в исковата молба, която прави претенциите за нищожност голословни
и недоказани. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и
относително, то подлежи на изследване и доказване от страната, която желае
да се позове на него. В конкретния случай това е ищецът. Такива
доказателства не са ангажирани. Няма универсален критерий кога дадена
уговорка влиза в противоречие с добрите нрави, поради което това трябва да
бъде изследвано за всеки конкретен случай. Исковата молба не предоставя
никаква детайлност и доказателства в тази насока.
Законът не поставя изискване при уговаряне на неустойка да се посочва
кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката. Именно в това се изразява
нейният смисъл -отпадането на необходимостта вредите да бъдат доказвани
от изправната страна по договора (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). В настоящия случай
неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставя
Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на
длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Не следва да се
подценява значението на обезпечението за заемодателя. Ищецът удобно
забравя, че е получил и усвоил сума в размер на 2000 лв. без предварително
да е дал каквато и да е гаранция за връщането й. За разлика от много други
финансови услуги, които се предлагат на пазара, тази, която ищецът е избрал,
не изисква от него предварителното осигуряване на обезпечение, което му
създава удобството бързо да получи и ползва парична сума в немалък размер,
като рискът е изцяло за сметка на заемодателя. Функцията на неустойката е
преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да стимулира длъжника да бъде
изряден в съблюдаването на своите договорни задължения. Дружеството
действително е поело значителен риск, че при евентуално неизпълнение от
страна на заемателя, то няма да може да събере дължимото си вземане. С цел
8
опазване на законния си интерес, „В.К." ООД трябва да направи всичко
необходимо, за да осигури връщане на сумите по отпуснатите от него
кредити, като естествено това се постига чрез включването на съответните
договорни клаузи, с които потребителите са предварително запознати
съобразно законовите изисквания.
Направените в исковата молба твърдения, че размерът на неустойката
бил твърде висок остро противоречат с всякаква житейска и бизнес логика и
най-вече с принципа на свободата на договаряне. Заемодателят, бидейки
специалист в съответната материя, би могъл по-добре да прецени и без
съмнение внимателно е изчислил размера на риска и неблагоприятните
последици, които би претърпял, в случай че предоставеният от него заем, при
това за немалка сума, остане необезпечен. Неустойката е предвидена, за да
дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни
задължения. Всяка една от договорните клаузи е еднакво задължителна за
него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция, каквато страните
намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и не би
предоставило заем при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и
неустойка за изпълнение.
Поемайки по-голям риск, кредиторът има правото да поставя
изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят
не ги намира за резонни, то той на свой ред има пълното право да не полага
подписа си под тях. Не може да се съгласи, че потребителят е бил поставен в
по-неблагоприятно положение. Знаейки, че обезпечението трябва да се
предостави в 3-дневен срок от сключването на Договора, той е можел да
забави сключването му до момента, в който е в състояние да го осигури или
изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника. Дружеството
не е принудило ищеца да сключи договор за заем, съответно условията по
него не са му наложени. Той самостоятелно, по собствени подбуди и воля е
пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените
условия. На пазара на бързи кредити работят над 100 финансови институции,
в никакъв случай дружеството не е наложило на ищеца да се възползва от
неговите услуги. Кредиторът не е монополист, за да налага задължително на
потребителите да се ползват от неговите услуги. Договорът се сключва при
индивидуални условия, а не при общи такива.
9
Следва да се отбележи, че всеки заемател по договор за потребителски
кредит разполага с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже
от договора в 14-дневен срок, за която ищецът също е бил информиран чрез
*** и от текста на самия Договор. В случай че упражни правото си, той би
дължал връщане единствено на получената в заем главница и не би дължал
начислената му поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този
смисъл, след като е разбрал, че е в невъзможност да изпълни задължението си
по чл. 5, ал. 1 от Договора и при положение, че не е желаел да понесе
тежестта на неустойката по чл. 5, ал. 2 от договора, то той е разполагал с 14
дни да се откаже от договора и по този начин да избегне неблагоприятните за
себе си последици. Ищецът обаче не е сторил това, от което следва, че той е
решил да ползва кредита и да изплати начислената му неустойка.
Непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред
кредитора дали ще успее да събере сумата по предоставения от него кредит,
още повече, че това е основният му предмет на търговска дейност,
следователно и източник на приходи. Решението при какви условия то ще
отпуска кредити в рамките на закона е автономна, независимо от
съображенията, които трети лица могат да имат, като те биха могли да изразят
несъгласието си като не ползват услугите му. Но оспорването на резонността
им, след като веднъж е изразено съгласие с тях, показва меко казано
недобросъвестност и цели злоупотреба с право.
На следващо място, твърденията, че с поставянето на изискване за
предоставяне на обезпечение се целяло заобикалянето на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и било заблуждаваща търговска практика представлява
единствено субективно мнение на ищцовата страна. Счита за несериозно да се
твърди за нелегитимно искане на кредитор отпуснатият от него кредит да
бъде адекватно обезпечен, а кое обезпечение е достатъчно и адекватно може
да прецени единствено самият той. Ако според индивидуалната преценка на
заемателя изискванията се явяват неизпълними, тъй като действително всеки
човек разполага с различни възможности, то той е свободен да сключва
договор за кредит с конкретното дружество. Следва да се прави
разграничение между печалба, каквато неустойката категорично не е, и
обезщетяване на понесения риск и допълнителни разходи, възникнали от
договорно неизпълнение и по-голямото внимание за проследяване живота на
един необезпечен кредит в сравнение с един обезпечен такъв. Нещо повече,
10
въпреки че задължението за заплащане на неустойка е дължимо изцяло с
изтичането на третия ден, който е крайният срок за предоставяне на
обезпечението, в израз на добросъвестност към клиента това задължение е
разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо за него.
Неприемливо е и твърдението, че уговорената с чл.5, ал.2 от Договора
неустойка представлявала скрита лихва и следвало да се включи при
калкулацията на ГПР. На първо място, както ясно е посочено в чл.5, ал.1 от
процесния договор, задължението за заплащане на неустойка е условно и
възникването му зависи изцяло от действията на потребителя. В този смисъл,
в случай че той не би искал да понесе тежестта да заплаща така уговорената
неустойка, то той би могъл изобщо да не сключва договора или да изпълни
поставените от чл.5 от него условия. В предходната част на настоящия
отговор подробно са изложени нашите съображения свързани с тази насока.
Важно е да се подчертае, че в настоящия случай разпоредбата на чл.33,
ал.1 ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните
изисквания. Претендираната неустойка за неизпълнение касае едно
допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради
непредоставянето му е начислена същата. Периодът, за който е начислена
неустойка е от изтичането на тридневния срок за предоставяне на
обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е
за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на
задължението, тоест за периода, за който се начислява неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, не се претендира обезщетение за
забава.
По отношение на искането за прогласяване на нищожност на клаузата за
предоставена услуга за експресно разглеждане на документи
Потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали
да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да
изчака 10 дни. От друга страна искането за ползване на посочената услуга
създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и
съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно
разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - а
именно по експресно разглеждане на документите - и поради това той е
свободен да определи какъв да е нейният размер. И в този случай приложение
11
намира свободата на договаряне между страните, прогласена в чл. 9 от ЗЗД.
Неоснователни са твърденията на ищеца, за липса на еквивалентност
между размера на таксата и извършената услуга. Както и за противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.„Добрите нрави" като понятие за морални норми на справедливост
следва да защитават всеки признат от закона интерес. „Добрите нрави" не
регулират цени на стоки и услуги. Нарушение на добрите нрави би имало при
заблуждение относно цената на определена стока и други съществени условия
на договора, но когато една цена е ясно посочена, когато една услуга не е
задължителна за ползване и потребителят сам при свободно формирана воля
решава дали иска да я ползва, или не при посочената цена, тогава
противоречие с „добрите нрави" няма.
Безспорно, заплащането на таксата е свързано с осъществяването на
насрещна престация от страна на кредитора, затова и твърденията за наличие
на неоснователно обогатяване са неоснователни.
Видно от чл.1 (2) от Договора за паричен заем, услугата по експресно
разглеждане на документи е за допълнителна услуга, клиентът доброволно е
избрал дали да се възползва от нея, следователно на основание чл.19 във
връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не
следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.
Не споделя становището на ищеца, че таксата за експресно разглеждане
на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или
управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Действително
експресното разглеждане на документи представлява една услуга,
предхождаща одобряването на отпускане на кредит и усвояването му, която
услуга няма задължителен характер. Лицето, което кандидатства за кредит, по
своя преценка избира дали да ползва тази услуга. Обстоятелството, че ищецът
е бил запознат с тези условия, избрал е доброволно да ползва услугата по
експресно разглеждане на документи срещу такса в конкретно посочен
размер, се потвърждава от чл. 1, ал. 3 от Договора.
Предвид доброволния характер на услугата по експресно разглеждане,
ищецът не може да се позовава на неравноправност именно защото
оспорваната клауза фигурира в Договора по изрична негова заявка, а не е
12
едностранно наложена от Дружеството, без той да има възможност да избегне
ползването на услугата, съответно начисляването на таксата за нея.
Предоставянето на финансови услуги от Дружеството не е обусловено от
експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е предоставена
единствено и само в интерес на заемополучателите.
Обръща внимание, че въпреки осъществяването на услугата по
експресно разглеждане на документите, договор за паричен заем може да не
бъде подписан и съответно заемното правоотношение по предоставяне на
потребителски кредит да не възникне по желание на която и да е от страните.
Липсата на законова регламентация на цената на тази услуга не е
случайна, тъй като единствено финансовата институция може да остойности
цената на всички ресурси, необходими за предоставяне на тази услуга. Следва
да се вземе предвид, че експресното разглеждане в толкова кратък срок от
подаване на заявката изисква бърза реакция от страна на заемодателя,
ангажиране на по-голям административен и човешки ресурс, което логично
оскъпява услугата.
Не е без значение фактът, че Дружеството не изисква от ищеца
еднократно заплащане на таксата за експресно разглеждане. Плащането на
таксата е разсрочено с погасителните вноски по кредита, което е в интерес на
ищеца.
По отношение на Договорната лихва и ГПР
Видно от чл.3 т.5 от договора е посочени фиксирания годишен лихвен
процент, а в т. 8 на същия член е посочено ГПР в размер на 49,37 %, а в т.7 -
общия размер на всички плащания по договора /главница, възнаградителна
лихва и такса експресно разглеждане/. Тъй като таксата експресно е
допълнително избрана услуга преди сключване на договора за заем, ясно от
договора, че единствения компонент, който определя ГПР е
възнаградителната лихва, посочени са в т. 8 и допусканията при които това
ГПР се изчислява. Недвусмислено и ясно е, че ГПР се формира от
възнаградителната лихва, уговорена като фиксиран лихвен процент в
договора. Обстоятелството дали неустойката и таксата експресно разглеждане
следва да се включи в ГПР е въпрос относим към действителността на тези
клаузи, а не на целия договор.
Процесният договор за кредит е съобразен и с императивната норма на
13
чл. 11, т. 10 ЗПК. На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в
договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е
така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има
нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР
/т. 1 и т. 2 от Приложение №1 към ЗПК/, които единствено може да се
прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга
математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да
възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски
кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени
в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване
на ГПР. Думата допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за
бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или
предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48
на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити, така и в издадения в нейното изпълнение ЗПК и по точно в точка 3
от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези допускания се делят на две
групи. Първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива
2008/48 и т. 3 букви „а" и „б" Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни
допускания /чл. 19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в", „г", „д", „е",
„ж", „з", „и", „к", „л", „м" към ЗПК/. Първата група допускания биха имали
значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните
допускания касаят определени видове креди, като револвиращ кредит,
овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална
дефиниция е дадена в буква „ж" на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи
един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят
допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с
точност поне един знак след десетичната запетая /т. 2 б. „г" от Приложение №
1 към ЗПК/, което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/2019г. В
настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3,
буква „а" на Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е
валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще
изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по
договора, което е посочено в чл. 3, ал. 1, т. 8 от договора. Второто базово
14
допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния
договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са
неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото
касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто
настоящия не е. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата
на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед на изложеното счита,
че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По отношение на твърденията на ищеца че неустойката следвало да се
включи при калкулацията на ГПР и че поради невключването й посоченият в
Договора ГПР не бил действителен, трябва да се подчертае, че при
изчисляване на ГПР чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключва плащания,
възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски
кредит. Тази разпоредба идва да покаже, че освен да защити потребителя,
законодателят е пожелал да насърчи добросъвестното спазване на неговите
задължения и стриктното им изпълнение. Засилената защита на потребителя
като по-слаба страна се простира дотам, докъдето от негова страна също е
налице добросъвестност и своевременно и точно изпълнение. Когато такова
липсва, както е в настоящия случай, то той не следва да се ползва от
допълнителна закрила. Счита, че уговорената неустойка не влиза в
противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив,
цели минимизирането на риска от неизпълнение и осигурява добросъвестно
поведение от страна на длъжника, като го стимулира да спазва стриктно
договора, без да поставя в риск.
Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за
кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи
ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В
член 1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в
член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в
който кредитният договор е сключен". Така това информиране на
потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент,
изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение
( в този смисъл е определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost', C-76V10,
EU:C:2010:685, т. 69 и 70). В случая към момента, в който договорът е
сключен не се установява да се дължи, предвидената в договора неустойка,
15
доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените
задължения в тридневен срок от сключването на договора. Неоснователни се
явяват възраженията, че в ГПР следва да бъде включена и уговорената
неустойка. Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
В допълнение към изложеното по-горе моля да вземете предвид, че
включването на задължението за заплащане на неустойка - в калкулацията на
ГПР не само не би дало на потребителя реална информация за кредита, но би
го объркало, тъй като в случай, че за него не се породи задължение за
неустойка, то изчисления въз основа на нея размер на ГПР би бил нереален и
не отговарящ на действителните условия по кредита. Следва да се има
предвид, че законът, както и кредиторът, изхождат от презумпцията за
добросъвестност и своевременно изпълнение на задълженията, а не
обратното. Обстоятелството, че ищецът е бил некоректен към кредитора си и
не е предоставил обезпечение, е такова, което е извън волята на дружеството
и зависи единствено от насрещната страна. Нещо повече, чл. 11, ал. 1, т. 10
предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за
кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят
ще изпълни всички поети с договора задължения или не. Ето защо
неустойката за неизпълнение няма как да бъде включена в ГПР. Ако
неустойката изначално бива включвана в ГПР, то този показател не би бил
верен по отношение на заематели, които са изпълнили задължението си за
предоставяне на обезпечение. Договорът в чл.3, т.8 изрично посочва какви
допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР, с оглед на което е
налице пълна прозрачност по отношение на въпросния коефициент. Не
споделя и твърденията на ищеца, че договорената неустойка е следвало да
бъде включена в ГПР по кредита, като невключването й представлявало
нарушение на чл.5, чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ал.3 на чл. 19
ЗПК изрично предвижда, че в ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Неустойката за неизпълнение на задължение за
16
предоставяне на обезпечение има точно такъв характер и категорично не
следва да участва при формирането на ГПР. Нещо повече, включването на
неустойката в ГПР би представлявало недопустимо нарушение на
императивна разпоредба на ЗПК от страна на финансовата институция и би
довело до заблуждаване на потребителя, относно размера на действителните
разходи по кредита и размера на неговите задължения. Лишено от правна
логика е становището, че неустойката следва да участва при формирането на
ГПР не само заради изричната забрана за това съгласно чл.19, ал.3 ЗПК, но и
поради характера на неустойката, представляваща задължение, което
възниква условно само и единствено в случай, че кредитополучателят не
осигури обезпечение по вид и в срок, посочен в Договора. Към датата на
сключване на Договора задължението за неустойка не е било възникнало и не
е имало сигурност, че ще възникне.При сключване на Договора Дружеството
няма как да включи в общия размер на плащанията едно условно задължение,
което не е известно дали ще възникне, тъй като зависи от бъдещо несигурно
събитие, а именно изпълнението на задължението за обезпечаване на кредита
от ищеца. Ако Дружеството беше сторило това, категорично би било налице
действие във вреда на ищеца, изразяващо се в недобросъвестно допускане, че
той няма да изпълни задължението си и калкулиране на некоректна стойност
на разходите по кредита, основана на това допускане. Следователно,
невключването на неустойката в ГПР, съответно в общия размер на
плащанията по кредита, представлява законосъобразно действие на
Дружеството в съответствие със ЗПК и в интерес на потребителя на
финансовата услуга.ГПР, от друга страна, представлява коефициент с
процентно изражение. Той е дефиниран в чл.19, ал.1 от ЗПК като израз на
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи,"комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Дори само от дефинициите на ГЛП и ГПР става ясно, че те са различни по
своята природа и не подлежат на сравнение.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска и му
присъди разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв.Д.С.
от ВАК поддържа иска. В хода по същество на делото процесуалния
17
представител на ищеца моли съда да постанови решение с което да уважи
иска.Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. В писмена форма заявява, че поддържа отговора на
исковата молба и изразява становище по съществото на спора.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по делото са приети следните документи:
договор за паричен заем №*** от 18.02.2020г.; декларация по чл.42, ал.2, т.2
от ЗМИП; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити; разходен касов ордер №0203 от 18.02.2020г.;
приходен касов ордер №0506 от 18.02.2020г.; приходен касов ордер №0092 от
14.03.2020г.; приходен касов ордер №0269 от 02.04.2020г.; приходен касов
ордер №0324 от 28.04.2020г.; приходен касов ордер №0455 от 11.05.2020г.;
приходен касов ордер №0392 от 01.06.2020г.; приходен касов ордер №0626 от
30.09.2020г.; приходен касов ордер №0730 от 07.12.2020г.; приходен касов
ордер №0296 от 01.07.2020г.; приходен касов ордер №0408 от 31.07.2020г.
Не спорен между страните размера на претендираните за
възстановяване суми. Не е спорен и факта, че тези сума са заплатени от
ищеца на ответника.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне. В разпоредбата на чл.55 от ЗЗД са уредени три кондикции, които
се разграничават в зависимост от това дали основанието е налице в момента
на получаване на престацията или отпада впоследствие. Съгласно
разпоредбата на чл.55,ал.1,предложение 1 от ЗЗД , който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне. Характерно за първата кондикция, уредена
от разпоредбата на чл.55,ал.1 от ЗЗД, е че основанието, което е в състояние да
оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия, липсва
изначално. Релевантен е моментът на получаването – към този момент между
даващия и получаващия не е налице валидно задължение, част от
18
съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез
даването . За този състав на нормата е определено в ППВС №1/1979 г. че : „
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго“. Тук намират място
широк кръг от случаи, при които едно лице получава нещо, без да има
основание за това, като не се очаква то да възникне впоследствие, поради
което липсва и основание за задържане на полученото.На първо място,
основание липсва, когато получаването е въз основа на нищожен акт.
Получаване без основание е налице и в случаите на частична нищожност,
когато полученото е въз основа на отделна нищожна клауза, тъй като тя е
основанието, с оглед на което е получена сумата и нищожността й означава
липса на основание . Първоначална липса на основание ще е налице и при
незавършен фактически състав. Тук се обхващат и случаите, когато е
съществувало основание, но към момента на даването то е вече отпаднало:
договорът е развален, унищожен; задължението е било изпълнено изцяло от
един от солидарните длъжници, след което друг солидарен съдлъжник
изпълнява на кредитора същото задължение; дългът е платен от поръчител, а
след това кредиторът получава плащане и от длъжника; кредиторът е
прехвърлил вземането си на друг кредитор и въпреки че е бил уведомен,
длъжникът изпълнява на стария кредитор. В тези случаи липсва валидно
съществуващо задължение, което даването цели да погаси. Когато длъжникът
изпълнява повече от дължимото, съществува валидно задължение, което да
бъде погасено, но сумата, която надхвърля размера на дълга, е получена от
кредитора без основание и подлежи на кондициране.
В настоящия случай претенцията се обосновава с нищожни клаузи на
договора за паричен заем №*** от 18.02.2020г. , относно уговорената
неустойка за непредоставено обезпечение в 3-дневен срок от подписване на
договора и таксата за експресно разглеждане на документи.
За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно
чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и
поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него,
клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146,
ал.2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе.
19
Фактическите предпоставки за основателност на вземане с правна
квалификация чл. 92 ЗЗД са следните: 1. валидно поето задължение от страна
на ответника. 2. неизпълнение на това задължение или наличие на неточно
или забавено изпълнение; 3. наличие на уговорка между страните, че за
съответното неизпълнение или неточно или забавено изпълнение ще се
дължи неустойка в определен размер; 4. отсъствие на някоя от причините,
водещи до отпадане на договорната отговорност на ответника на длъжника -
случайно събитие, непреодолима сила и др.
Наред с това, общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), като
съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната
клауза – В тази насока са е трайната съдебна практика на ВКС: решение №
23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС ; решение № 93 от
19.03.2012 г. по гр. д. № 1057/2011 г., II г. о., ВКС, решение № 110/11.04.2014
г., гр.дело № 1237 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о., решение № 384 от
02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение № 23 от 07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от 15.12.2017 г. по т.
д. № 2613/2016 г. на II т.о., ВКС.
В случая от съдържанието на чл. 5 от процесния договор е видно, че
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по
процесния договор да предостави обезпечение - поръчител физическо лице,
което да удостовери с документ от работодателя си, издаден не по-рано от 3
дни от деня на представяне, че е лице, навършило 21 годишна възраст; работи
на безсрочен трудов договор; има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00
лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има
кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция,
която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след падежа
за плащане по договора.
20
Настоящият съдебен състав намира, че така въведените изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. От друга страна непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. В глава четвърта от ЗПК
е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл.5 от договора за паричен
заем, според която се дължи неустойка в размер на 799.50лева при
неизпълнение на задължението по този член за осигуряване в тридневен срок
от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство
на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова
гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата
цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено
в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката
21
и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по
същество е добавка към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя. По посочения начин се
заобикаля законът – чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава
на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК.
Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо
и в този смисъл съдебната практика е константна.
Освен това неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение
№1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Поради гореизложеното съдът намира, че клаузата за неустойка изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, респ.
не е налице валидно неустоечно съглашение и в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие. С оглед на това и платената сума в
размер от 799.50лв. се явява дадена без основание и като такава подлежаща
на връщане.
По отношение на другата част от претенцията в размер от 1199.12лв. за
експресно разглеждане на документи съдът намира следното: Въпросната
22
договорка по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата
тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16
от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит. Наред с това съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според
ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
случая предвидената такса за експресно разглеждане на документи, е
свързана с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която
предвижда дължимостта , влиза в колизия с повелителната разпоредба на
чл.10а, ал.2 от ЗПК. В този смисъл претенцията за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем,
противоречи на закона и като такава е нищожна.Ето защо и платената на това
основание сума също подлежи на връщане.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира исковата
претенция за доказана по основание и размер и постановява решение с което
я уважава.
Предвид изхода от делото пред настоящата инстанция , следва да се
присъдят на ищеца , сторените по делото разноски , възлизащи в общ размер
от 550лв., изразяващи се в заплатена държавна такса в размер от 100лв. и
платено адв.възнаграждение в размер от 450лв., на основание чл.78,ал.1 от
ГПК.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.К." ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „Л." *, бул. „Д. н." **, бл. АТЦ „С. ц." ет.*, офис ***, представлявано
от управителя Д.С. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Д. КР. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „Г. В." № *, чрез адв. Д.С. С. - Варненска адвокатска колегия;
23
съдебен адрес: гр.В., ул.„И. Д." №*, ет.*, ап.*, тел. за контакти: ***, сумата от
1998,62 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за
паричен заем „***" № *** от 18.02.2020 г., представляваща сбора от
неустойка за непредоставено обезпечение в 3-дневен срок в размер на 799,50
лева и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1199,12
лева, заплатени при липса на правно основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.01.2022год. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 55, ал,1, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.К." ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „Л." *, бул. „Д. н." **, бл. АТЦ „С. ц." ет.*, офис ***, представлявано
от управителя Д.С. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Д. КР. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „Г. В." № *, чрез адв. Д.С. С. - Варненска адвокатска колегия;
съдебен адрес: гр.В., ул.„И. Д." №*, ет.*, ап.*, тел. за контакти: ***, , сумата
от 550лв.,за сторени по делото разноски, изразяващи се в заплатена
държавна такса в размер от 100лв. и платено адв.възнаграждение в размер от
450лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от получаване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
24