Р Е Ш Е Н И Е
20.10.2010 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори
граждански състав в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Т.Ц. и в
присъствието на прокурора…. ……………. ……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА
гр. д. № 124 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът И.П.И. xxx поддържа в
исковата си молба, че на 13.07.2007 година дал в заем на М.С.С. сумата 7 000
лева с уговорката парите да му бъдат върнати на 14.08.2008 година. Твърди, че
за целта съставили разписка за заем с нотариална заверка на подписите. Ищецът
заявява също така, че при предаване на парите присъствал и свидетелят Д. Ц. Б.
от село Г.. Поддържа, че от датата на изтичане на срока за връщане на парите се
срещал няколко пъти с ответницата, която не отричала, че е получила парите, но
не разполагала с възможност да ги върне. Твърди, че поведението на ответницата
сочило на нежелание да му върне парите. Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 7 000
лева – дадени в заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
направените в производството разноски.
Ответницата М.С. xxx, чрез
назначения си процесуален представител адвокат С.Г. е представила в
едномесечния срок писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност
на иска, като заявява, че оспорва същия.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. Прието е и заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и
при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено, че между
страните е налице надлежно договорно правоотношение, по силата на което ищецът
е дал в заем на ответницата сумата от 7 000 лева. Ответницата по делото М.С.С.
– заемател по договора се е задължила да върне заетата сума най-късно до 14.08.2008
година. Сумата е предадена на ответницата от ищеца в присъствието на Д. Ц. Б..
Гореизложената фактическа
обстановка е безспорно установена и се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства и от заключението на вещото лице инж.
Л.В.С., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.
Съгласно чл. 240 ал. 1 ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Установено е
от приетите по делото писмени доказателства, че между страните са установени
договорни отношения, като съществуването на такава договорна обвързаност е
установена от представената на лист 3 от делото разписка, която представлява
договор за заем. По своята правна същност договорът за заем е реален, т. е. счита
се сключен с предаване в случая на парите.
Страните по делото са и страни по
правоотношението, възникнало от договора за заем – чл. 240 ал. 1 ЗЗД, по който
ищецът има качеството на заемодател, а ответницата – на заемател. Последната, чрез
назначения си процесуален представител адвокат С.Г. оспорва разписката, оспорва
подписа и затова по делото бе изслушано и прието заключение по допусната и
назначена съдебно – почеркова експертиза. От заключението на вещото лице инж. Л.В.С.,
което не е оспорено от страните, се установява по категоричен и безспорен начин,
че подписът, положен на второ място на “Разписка за заем”, с дата на съставяне
13.07.2007 година, е изпълнен с почерка на лицето М.С.С.. Следователно, за
заемателката е възникнало задължението да върне заетата сума. При неизпълнение
на това задължение, заемодателят разполага с иск за реално изпълнение.
Неизпълнението на задължението на
ответницата да заплати дължимите суми е отрицателен факт, който се твърди от ищеца
и ответницата е тази, която следва да ангажира доказателства за плащане. Такива
доказателства не бяха представени по делото. Ето защо ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 7 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от завеждане на иска – 09.03.2010 година до
окончателното й изплащане.
Съобразно този изход на делото
ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд –
Монтана сумата от 60 лева – възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5
лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на
ищеца сумата от 566, 50 лева - реализирани в производството разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
да заплати на И.П.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2010 година до
окончателното й изплащане, както и сумата от 566, 50 /петстотин шестдесет и
шест лева и петдесет стотинки/ лева – реализирани в производството разноски.
ОСЪЖДА М.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
да заплати по сметка на Районен съд – Монтана сумата от 60 /шестдесет/ лева –
възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5 /пет/ лева – държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: