№ 207
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20221100500228 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 31757/07.12.2021 г. по описа на СРС - СИС, подадена от
длъжника А.Б.Х., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20211110402580 на ДСИ Н.Г.
срещу Разпореждане , инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение от 18.11.2021 г. с
което са приети за събиране разноски в полза на взискателя в размер на 250,88 лв., от които
200.00 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата от 24 лв. – разноски за образуване на изп.
дело и 26,88 лв. такса по чл. 53 ТДТГПК в полза на РС София.
Изложени са доводи за неправилност на постановеното разпореждане, като е
отправено искане за неговата отмяна. Жалбоподателят заявява, че не следва да заплати
посочените от съдебния изпълнител такси и разноски, тъй като не е дал повод за образуване
на изпълнителното производство. Сочи, че не отказва да предаде доброволно детето,
изразява готовност за това, ако детето е съгласно за това. Поддържа, че изпълнява
родителския си дълг към детето и му осигурява всичко необходимо за отглеждането му.
Взискателят И.Й.Д. изразява становище за неоснователността на жалбата.
Държавният съдебен изпълнител е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в
които поддържа становище за неоснователност на жалбата, която е постъпила в срока по
чл.436, ал.1 ГПК. Твърдението на длъжника, че таксите по изпълнителното дело са му
неправомерно възложени в тежест е неоснователно, тъй като съгласно чл. 79, ал.1 ГПК
длъжникът следва да заплати всички разноски по делото, тъй като не са налице специалните
хипотези посочени в т.1, т.2 и т.3 от посочената разпоредба. В случая, чрез действията и
бездействията си длъжника е дал повод за образуване на изпълнителното дело. ДСИ е
пристъпил към изпълнение спазвайки процедурата на чл.528 ГПК.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в
обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 11.11.2021 г. СИС София при СРС по молба на взискателя И.Й.Д., ЕГН
********** е образувано изпълнително дело с №20211110402580 въз основа на
Изпълнителен лист издаден на 02.11.2021 г. от СРС на основание Съдебно решение от
1
25.02.2015 г. по гр.д. № 52158 от 2014 г. на СРС, с който упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака дете Й.А. Х.а, ЕГН ********** се предоставя за
упражняване на майката И.Й.Д., с ЕГН **********, която ще поеме грижите по
отглеждането и възпитанието.
На 18.11.2021г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника А.Б.Х.,
която е получена на 25.11.2021 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общия
размер на дълга, а именно 250,88 лева, от които 200,00 лева адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело и 24 лева – разноски за образуване на изпълнително дело и 26,88 лева
– такси по чл. 53 ТДТГПК.
На 07.12.2021 г. е депозирана Жалба с вх. №31575/07.12.2021 г, от длъжника А.Б.Х.
срещу размера на разноските. В същото се настоява , че същият не е дал повод за образуване
на изпълнителното дело, поради което не следва да поема отговорността за разноските по
изпълнителното дело.
На 16.12.2021 г. е изготвен протокол за предаване на дете, като от него става ясно, че
детето не е доведено от бащата, понеже детето не желаело да се върне да живее при майка
си.
На 17.12.2021 г. е изпратено искане за съдействие от Дирекция „Социално
подпомагане“. Така за 01.02.2022 г. е насрочена следваща дата за предаване на детето.
Разпоредбата на чл.528 от ГПК е установила различен ред и способ за осъществяване
на принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и настоящият
случай. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по
чл. 528, ал. 5 от ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни действия за ефективното
изпълнение по чл.528, ал.1 от ГПК – да връчи по възможност в срок от две седмици и не по
– малко от една седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място
на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл.528, ал.2 от ГПК възниква
задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде
детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на
задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето и при
необходимост съгласно чл.528, ал. 4 от ГПК да поиска от Дирекция „Социално
подпомагане“ съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от Закона
за закрила на детето и по чл. 65 от ЗМВР – от полицейските органи. Налагането на глоба на
длъжника в рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на дете е
предвидено в разпоредбата на чл. 528, ал. 3 от ГПК, като санкция за неизпълнението на
задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК.
В настоящият случай ДСИ е изпълнил процедурата по чл. 528, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК, а
именно: да покани доброволно длъжника да предаде детето на определените от него дата,
час и място, и длъжникът да не е изпълнил своето задължение по тази покана за доброволно
изпълнение.
В чл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, като с разпоредбата са предвидени изключения, като разноските остават за
взискателя, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или т.2. изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; т.3. разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Чрез изпратената на длъжника покана за доброволно изпълнение и съставения от
ДСИ протокол от 16.12.2021 г. се установява изпълнение на изпълнителния способ за
изпълнение на задължение за предаване на дете по реда на чл.528 ГПК. С оглед това, съдът
приема за неоснователни изложените оплаквания за недължимост на разноски по
образуваното изпълнително дело. Фактическите и правни доводи на жалбоподателя за липса
на необходимост от принудително изпълнение, съдът намира за неоснователни с оглед
липсата на доброволно изпълнение на задълженията за предаване на дете.
От своя страна приетото в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение в тежест на
длъжника е в минимален размер според указанията на чл.10, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. по дела с процесния предмет.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 31757/07.12.2021 г. по описа на СРС -
СИС, подадена от А.Б.Х., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20211110402580 на
ДСИ Н.Г. срещу Разпореждане, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение от
18.11.2021 г., с което са приети за събиране разноски в полза на взискателя в размер на
250,88 лв., от които 200.00 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата от 24 лв. – разноски за
образуване на изпълнително дело и 26,88 лв. такса по чл. 53 ТДТГПК в полза на РС София.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3