РЕШЕНИЕ
№ 713
гр. Варна, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203541 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и е образувано по жалба на АТ. Ж. Ж. с ЕГН:
**********, депозирана чрез адв. И.Г. против Наказателно постановление № 23-
0000861/23.06.2021г. на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация", с което за нарушаване нормата на чл.43, ал. 1, т. 1, б.“б“ от Наредба
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС му е било наложено адм. наказание глоба в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като се
сочи, че то е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата
обстановка, неправилно е приложен материалният закон и при съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице. Твърди се, че липсва описание наа нарушението. Налице било
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, изразяващо се в това, че
последният не е в състояние да разбере, за кое точно от всички изброени деяния му е
наложено само едно наказание, което от своя страна съставлява нарушение на чл. 18 от
ЗАНН. Не бил налице субективният елемент от състава на нарушението, тьй като
системата по чл. 11, ал. 3 от Наредбата при идентификацията на превозното средство
към 26.09.2020г. не е имала възможност да извърши проверка за това, че автомобила е
спрян от движение.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от своя процесуален
1
представител- адв.Ив.Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на
посочените в жалбата основание, като навежда и нови основания. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В
придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“-
Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение
за осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят АТ. Ж. Ж. упражнявал дейност като „председател“ на комисия за
извършване на периодични прегледи за техническа изправност на пътни превозни
средства в пункт за контролно технически прегледи, находящ се в гр.Варна и
стопанисван от „Преглед Консулт“ ООД. Пунктът притежавал разрешение за
упражняване на дейността № 1670 с валидност до 20.03.2023г.
На 26.09.2020 г. в пункта бил извършен преглед на МПС марка "Мерцедес", кат. N3,
с per. № В9290ВН, собственост на "Миген" ЕООД с ЕИК : *********, за който бил
издаден знак за техническа изправност №22008826 OD-20, а в изготвения от комисията
протокол №23543228/26.09.2020г., било отразено, че са представени данни за
идентификация на ППС.
На 24.11.20г. в пункта за регистрации на ППС към Сектор „ПП“-Варна било
представено МПС марка "Мерцедес", кат. N3, с per. № В9290ВН с искане за пускане в
движение на влекача. Бил представени и протокола от извършен технически преглед
№23543228/26.09.2020г. При обработка на данните в Сектор ПП –Варна било
констатирано, че въпросното МПС е спряно от движение със ЗППАМ от 15.09.2018г.,
като част 2 на СРМПС се намирало на съхранение в сектор ПП-Варна от 08.10.2018г.
Горните констатации мотивирали началника на Сектор ПП-Варна да сигнализира
органите на ИА„АА“ чрез изпращане на сигнално писмо. Същото било препратено от
изпълнителния директор на ИА“АА“ в компетентната РД-Варна и било получено в РД
„АА“-Варна на 10.01.21г.
По така постъпилата информация на 10.03.2021 г. била извършена проверка на
протокола от извършения преглед за МПС, като контролната администрация
достигнала до извод, че прегледа на посоченото по-горе превозно средство е извършен,
без за същото да е представено СРМПС част 2 оригинал, като последното било отнето
поради спиране от движение на МПС и се намирало на съхранение в Сектор „ПП“-
Варна.
В тази връзка на 11.03.2020 година бил съставен акт за установяване на
2
административно нарушение серия А-2020, бланков номер 289487 от страна на
свидетеля Б.И., с който, било повдигнато административнонаказателно обвинение
срещу въззивника за това, че на 26.09.2020 г. в качеството си на председател на
комисия за извършване на периодични технически прегледи на ППС, е допуснал
извършването на периодичен преглед на техническата изправност на МПС марка
"Мерцедес", кат. N3, с per. № В9290ВН, собственост на "Миген" ЕООД с ЕИК :
*********, видно от протокол с № 23543228/26.09.2020г., с начало 14:56ч. и
заключение на комисията "Допуска се за движение ППС по пътищата отворени за
обществено ползване", в нарушение на изискванията на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, а именно прегледа е извършен без да бъде представено
свидетелство за регистрация на МПС с № ********* - част II оригинал, тъй като е
отнето поради спиране от движение на МПС с per. № В9290ВН на дата 15.09.2018г. и е
било на съхранение в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР от дата 08.10.2018г.,
видно от писмо с УРИ № 819000-57440. Горното било квалифицирано като нарушение
на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ вр. чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредбата/.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без
отбелязване на възражения, като такива не постъпили и в сока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка директора на РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни обстоятелства, поради което издал
процесното наказателно постановление, като възприел изцяло фактическите и
правните констатации на актосъставителя.
Наказателното постановление било връчено лично на възз.Ж. на 70.07.2021г.. В
законоустановения 7-дневен срок, на 12.07.2020г. /видно от входящия номер на
жалбата/, чрез директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, Ж.
депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Съдът, намери че фактическата обстановка е непротиворечива и изводима от
писмените материали съдържащи се в АНП, поради което и не отложи делото за разпит
на неявилия се актосъставител.
Съдът кредитира писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- АУАН ,
протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност, списък към
разрешение за извършване на периодични прегледи за техническа изправност на ППС,
писмо от сектор ПП-Варна, справка за нарушител, и от останалите приети по делото
3
писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е
съставен от компетентен орган- длъжностно лице от службите за контрол на
техническите прегледи на ППС- инспектор при РД "АА", оправомощен да съставя
актове за установяване на административни нарушения по силата на чл. 189, ал. 1, вр.
чл.166, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на обсъдения акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от
териториално и материално компетентен орган- директора на РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна.Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото
законът не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава
от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с
подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на
РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП и ЗДвП без да обвързва тези
правомощия с територията на която са извършени нарушенията. В случая НП е
издадено от П.Ц. в качеството му на директор на РД „АА“-Варна, поради което е
издадено от компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
4
и 3 от ЗАНН. Съобразно приложените по делото писмени доказателства едва на
10.03.2021г. по преписката е била изготвена разпечатка на съдържащия се в
информационната система на „АА“ протокол от извършения преглед, от който е видно
и кой е председателят на комисията. Нещо повече, даже и да приемем, че по-рано е бил
установим председателя на комисията, извършила процесния преглед, то сигналното
писмо е постъпила в РД „АА“-Варна на 10.01.2021г., а АУАН е съставен на
10.03.2021г. т.е. в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.М.
присъствал при съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен
в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на
съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира
пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно
нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при
провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН
и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е
и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано
в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.
Както актосъставителят, така и АНО са приели, че възз., в качеството си на
председател на комисията е допуснал извършването на технически преглед в
нарушение на чл.30, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, а именно
без за същия да е представено свидетелство за регистрация на МПС с № ********* -
5
част II оригинал. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1, т.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, в приложимата редакция ДВ, бр.99 от 2012г., при
периодичния преглед на ППС се представят следните документи - свидетелство за
регистрация - части I и II в оригинал; може да бъде представено ясно и четливо
копие на част І на свидетелството за регистрация. Сходно е и положението с
Приложение 5, Част ІІ, Раздел 1, т.2, б."б" към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС,
озаглавена „Идентификация на МПС“, според която, в приложимата редакция към
момента на извършване на посоченото в НП деяние - ДВ, бр. 73 от 2014 г.,
"Периодичен преглед на ППС се извършва, ако са представени съответните документи
по чл. 30. Преди началото на прегледа председателят на комисията проверява
представените документи. След започване на прегледа проверява резултатите от
автоматичната проверка в информационната система по чл. 11, ал.3.
От така формираното административно обвинение в АУАН и НП става пределно
ясно какво точно е приел наказващия орган, а именно, че за превозното средство не е
представен задължителен и изискуем съобразно чл. 30, ал.1, т.1 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС документ- СРМПС част 2 и че прегледът е извършен
въпреки непредставянето на този документ. Формулираното обвинение дава
възможност обвиненият субект да разбере какво точно административно обвинение му
е повдигнато. Същият не е лишен от възможността да разбере в извършването на
какво точно нарушение е обвинен, а напротив посочени са приети за установени факти,
които дават възможност за организиране на адекватна защитата срещу повдигнатото
обвинение. То определя и предметните рамки на съдебния контрол -факти и
обстоятелства подлежащи на доказване в процеса.
Жабоподателят е санкциониран на основание административнонаказателната
разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, съгласно който текст се наказва с
глоба в размер на 1 500 лева, председател на комисия, извършваща прегледи, или
технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на
изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, или със съоръжения или
средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени с наредбата по
чл. 147, ал. 1. Разпоредбата регламентира санкция за допустителство от страна на
председател на комисия, извършваща прегледи. В случая формата на изпълнителното
деяние е "допустителство", което се явява наказуемо по силата на чл. 10 от ЗАНН. То е
от категорията на продължените нарушения като се осъществява чрез бездействие
посредством допускането от санкционираното лице да бъде извършен технически
преглед в нарушение на изискванията на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредбата, т.е. без за МПС
да е представен един от задължително изискуемите документи СРМПС- част 2.
Константна е практиката, според която административните нарушения, осъществени
6
чрез бездействие, се считат извършени когато председателят е дължал правомерното
активно поведение – в случая да не допуска извършване на технически преглед без
представяне на изискуемите документи.
В издадената на основание чл. 147, ал. 1 от ЗДвП Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, в чл.30, ал.1 , т.1 (в редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 40 от 2016 г.) е
посочено, че при периодичния преглед на ППС се представят следните документи:
свидетелство за регистрация - части I и II в оригинал; може да бъде представено
ясно и четливо копие на част І на свидетелството за регистрация. Цитираната
норма е визирала фактическия състав на конкретното нарушение, а чл. 43, ал. 1, т. 1, б.
"б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е обща и препращаща норма към
специалната (чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредбата цитирана както в АУАН, така и в НП). Чл.
43, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредбата гласи, че при извършването на периодичните
прегледи на ППС председателят на комисията следи за качественото и пълнообемно
провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти,
като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на
изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в тази
наредба / в случая в АУАН и НП е цитирано нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 1 от
Наредбата/.
В случая безспорно от доказателствата по делото е видно, че прегледът е бил
допуснат и извършен без при него да е бил представен задължителен изискуем според
чл.30, ал.1, т.1 от наредбата документ, тъй същият бил на съхранение в сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР от дата 08.10.2018г., поради спиране от движение на МПС на
дата 15.09.2018г. Следователно безспорно по делото са налични доказателства, че този
документ не е бил представен при прегледа, тъй като не е бил наличен у лицето
представило МПС за преглед. От друга страна, съобразно събрания по делото
доказателствен материал, и по конкретно в протокола от извършен периодичен преглед
за техническа изправност на процесния автомобил, в т.0.4. от него, е налице
отбелязване от страна на председателя на комисията при идентификацията на ППС, че
са били представени данни от свидетелство за регистрация за ППС, което предполага,
че той е извършил проверка на изискуемите по чл. 30, ал.1, т.1 от Наредбата
документи.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът счете, че възз. е извършило нарушението, за което е привлечен към
адм. наказателна отговорност с акта и съответно наказано с НП по следните
съображения:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят А.Ж. е председател на комисия,
7
извършила на 26.09.2020г. периодичен технически преглед на МПС, което е било
спряно от движение и в този смисъл е допуснал извършване на преглед на МПС в
отклонение от изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС.
Поради което и съдът намира , че възз. правилно е санкционирано именно по чл.
178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП т.к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен
размер от 1500лв. за председател на комисия, извършваща прегледи, който допусне
извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно
превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147,
ал. 1, или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на
изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1;. Както бе споменато по-горе
волята на АНО за ангажиране на отговорността на възз. е безспорно ясна, а именно за
нарушение на задължение на председател на комисия извършваща проверка на
техническата изправност на ППС да не допуска извършването на периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на
изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно чл. 43, ал. 1, т. 1, б.
"б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Тук следва да се посочи, че съдът
не споделя доводите на възз. досежно това, че когато административнонаказателната
отговорност на лицето е ангажирана за допустителство, то изрично следва да се посочи
и лицето (работник, служител), което е извършило нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл.10 от ЗАНН допустителството е наказуемо само в предвидените в
закона случаи, като видно от текста на приложената от административнонаказващия
орган разпоредба - законодателят е предвидил в чл.178а ал.7 т.1 ЗДвП ангажирането на
отговорност на председателя на комисия, извършващ прегледи, който допусне
извършването на периодичен преглед за проверка на техническа изправност на ППС в
нарушение на изискванията на наредбата по чл.147 ал.1, т.е. изискването на закона е
изпълнено. Не е предвидено въпросното нарушение да се обвързва с друго нарушение,
поради което и доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Поради
това съдът прие, че правилно АНО е приложил санкционната разпоредба. Като
съобрази, че санкционната норма предвижда административно наказание в твърд
размер, съдът счете че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същото, тъй като е лишен от възможност да коригира размера на санкцията, поради
наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като извършеното от възз. административно нарушение по нищо не се
различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира
случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални"
8
нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от
самото осъществяване на изпълнителното деяние. Нещо повече, в случая е издадено
удостоверение за техническа изправност а МПС, което реално е било спряно от
движение. Възражението на процесуалния представител, че базата данни на Сектор ПП
не била свързана с пункта за технически прегледи е ирелевантно в случая, тъй като
самото непредставяне на СРМПС част 2 е означавало най-малко, че същото не е
налично за представеното за преглед ППС.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител-юрисконсулт.Разноски са поискани със съпроводителното
писмо, с което жалбата е изпратена в съда. Същото съдържа и становище на АНО по
повдигнатото с НП обвинение, но юрисконсулт не се е явил в съдебното производство.
Ето защо искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски, като са представен договор за правна защита и съдействие, където е
посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 385 лева /с ДДС/,
9
както и е същото е платено в брой. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото
обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000861/23.06.2021г. на
Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", с което на АТ. Ж.
Ж. с ЕГН: ********** за нарушаване нормата на чл.43, ал. 1, т. 1, б.“б“ от Наредба Н-
32 от 16.12.2011г. на МТИТС му е било наложено адм. наказание глоба в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10