Р Е Ш
Е Н И Е
№ 59 от 22.02.2021 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 525 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и чл. 166 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Делото
е образувано по жалба от Н.В.А., в качеството му на едноличен търговец (ЕТ) с
фирма „Н.-Н.А.”, с ЕИК *********, чрез процесуалния му представител по
пълномощие адвокат Г.Т., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 10/311/00761/3/01/04/01, заведен с изх. № 01-6500/8551#2/19.10.2020
г., издаден от и.д.н.Д. фонд „З.” (ДФЗ), с
който на основание чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба №30
от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
г.
(Наредба № 30/11.08.2008 г.) във връзка с
неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 10/311/00761
от 09.10.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и чл. 16, ал. 2 от
Наредба № 30/11.08.2008 г., и във връзка с т. 30 и
т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г., в
сила от 30.08.2019 г.) (Правилата) и чл. 3, ал. 1 от Правилата на едноличния
търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 170 948,06 лева. Изложени
са доводи за нищожност и незаконосъобразност на основанията по чл. 146, т. 3, 4
и 5 от АПК на процесния АУПДВ. Иска се прогласяване на акта за нищожен или
отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се
направените разноски по производството на делото.
В съдебното заседание по делото жалбата се
поддържа от едноличния търговец и адвокат Г.Т.. Претендират се направените
разноски по производството на делото. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът – изпълнителният
директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат А.П., оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира направените разноски по производството на
делото.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Между Държавен фонд „Земеделие” и ЕТ „Н.- Н.А.” е сключен Договор № 10/311/00761 от 09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР 2007 – 2013 г.), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В чл. 1.1. от договора е посочено, че ДФЗ предоставя на ползвателя, регистриран под УРН 202843, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от него разходи, свързани с осъществяването на проект № 10/311/00761/13.05.2013 г., а именно – изграждане на къща за гости „К.” в УПИ Х-1386, кв. 94 по плана на гр. Кочериново, община Кочериново, област Кюстендил и закупуване на лек автомобил. В чл. 2.1 от договора е посочено, че първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 177 322,20 лева съгласно Таблицата за одобрените инвестиционни разходи (Приложение № 1 към договора). Във връзка с подадена заявка за окончателно плащане № 10/311/00761/3/01/14.10.2015 г. на едноличния търговец на 23.12.2015 г. е изплатена субсидия в размер на 170 948,06 лева.
Въз основа на извършена извънредна проверка на място след плащане в периода 27.06.2019 г. – 28.06.2019 г. и допълнителни административни проверки е установено неспазване на договорни и нормативни задължения на едноличния търговец, обективирани в Доклад за нередност № 10/311/00761/3/01/17/01/22.10.2020 г. Установено е, че за финансовите 2016, 2017 и 2018 години изпълнението на приходите от подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично, е в размер на 1,86% от заложените в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план за съответните години. За финансовата 2016 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 132 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 50,00 лева) и приходи от посещения на бар на стойност 48 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 20,00 лева), или общо 180 000,00 лева, а за този период не са реализирани приходи, което представлява 0% изпълнение на бизнес плана за тази година. За финансовата 2017 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 132 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 50,00 лева) и приходи от посещения на бар на стойност 48 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 20,00 лева), или общо 180 000,00 лева, а за този период не са реализирани приходи, което представлява 0% изпълнение на бизнес плана за тази година. За финансовата 2018 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 132 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 50,00 лева) и приходи от посещения на бар на стойност 48 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 20,00 лева), или общо 180 000,00 лева, като за този период са реализирани приходи в размер на 10 051,00 лева, което представлява 5,58% изпълнение на бизнес плана за тази година. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало поддържане на четири работни места през следващите години от изпълнението на бизнес плана – един служител управленски персонал и трима служители административен персонал. За финансовата 2016 г. едноличният търговец има средносписъчен брой на персонала 1,08 бр. за финансовата 2017 г. – 1,17 бр., и за финансовата 2018 г. – 1,83 бр., или съответно 27,08%, 29,17% и 45,83% изпълнение по отношение на параметъра устойчива заетост, като средноаритметичното изпълнение е в размер на 34,03%.
На основание чл. 26, ал.
1 от АПК ответникът
е изпратил до едноличния търговец Уведомително писмо с изх. № 01-6500-8551/28.10.2019
г., с което го е уведомил, че открива производство по издаване на АУПДВ, като му е предоставил възможност в
14-дневен срок от получаването му да представи писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане, подкрепено с доказателства.
Писмото е връчено на търговеца с препоръчана пощенска пратка на 01.11.2019 г. и
в указания срок той е представил възражение по фактическите установявания от
органа. Във възражението същият твърди, че макар къщата за гости да е построена
в края на 2015 г., всички довършителни работи (които не са финансирани от ДФЗ),
необходими за завършване на цялостния туристически комплекс, са напълно
завършени през 2017 г., и че малко след
стартирането на туристическата услуга през 2017 г. – на 10.05.2017 г., е имало
наводнение в обекта (вследствие скъсване на мека връзка, захранваща моноблок в
банята на втория етаж) и същият не е функционирал по обективни причини до
отстраняването на повредите, като ремонтните дейности са продължили над 6
месеца. Тврърди и че в случая са неприложими Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г., тъй
като са издадени от некомпетентен орган и са в сила от 30.08.2019 г., т.е. след
извършване на проверката. Ответникът е приел за неоснователно възражението и е
издал оспорения АУПДВ, постановявайки връщане на сумата от 170 948,06 лева.
Процесният АУПДВ е връчен жалбоподателя с препоръчана пощенска пратка на 28.10.2020
г.
По делото са разпитани като свидетели Й.Я.Н.и В.М.К..
СвидетелятН.заявява, че в резултат на наводнението в къщата за гости през месец
май 2017 г. в същата са извършвани ремонтни дейности до края на годината,
поради което предлагането
ѝ за
посещения през този период е било спряно. Свидетелят К. заявява, че след
изсъхването на влагата от наводнението е шпакловал и боядисвал в къщата за
гости за около 2–3 седмици и е приключил в края на месец август 2017 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Оспореният
акт е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция (РА).
Правомощието на изпълнителния директор на ДФЗ да издава актове за установяване
на публични държавни вземания по реда на ДОПК е предвидено
в чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП (ред. ДВ,
бр. 51/2019 г.,
в сила от 28.06.2019 г.). Актът е
издаден в предвидената в чл.
59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа
реквизитите, посочени в алинея втора на същия, в това число фактическите и правните
основания за издаването му. Доколкото
актът е издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона писмена форма, не е налице основание за прогласяване на неговата
нищожност. С оглед наведените в жалбата доводи за
нищожност на акта съдът намира за необходимо да отбележи,
че за да бъде един административен акт нищожен, следва да е засегнат от съществен порок, който го лишава от същността му на
властническо волеизявление, поради което не може да произведе и целените правни
последици. Допуснатите от
органа в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби биха могли да доведат до неговата унищожаемост,
но не и до неговата нищожност, тъй като не засягат същността на акта като
властническо волеизявление (вж. в т. см. Решение №8991/23.07.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 14484/2014 г., VII о.).
При
издаването на процесния АУПДВ не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Разпоредбата на чл.
166, ал. 2 от ДОПК сочи, че ако в съответния закон не е
предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по
основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК. Съгласно чл.
165 от ДОПК събирането на държавните публични
вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на
съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е
установено друго. Според чл.
27, ал. 7 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в
сила от 28.06.2019 г.) дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на ДОПК. Съгласно чл.
27, ал. 7 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в
сила от 28.06.2019 г.) дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1,
т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от същия
закон. Настоящият случай попада извън приложното поле
на чл.
27, ал. 6 от ЗПЗП с оглед нормата на §
12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г.), съгласно
която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на
този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл.
9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг. Процесното производство е започнало по смисъла на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП (обн.
ДВ, бр. 2 от 2018 г.) при действието на издадената на основание § 35, ал. 3 от ЗИД
на ЗПЗП (обн., ДВ, бр. 18 от 2006
г., изм.; бр. 96 от 2006
г. и бр.
16 от 2008 г.) от министъра на земеделието и
храните от Наредба № 30 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007– 2013 г. Според
чл. 43, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. ползвателят подлежи на мониторинг в
продължение на пет години, считано от сключване на договора за отпускане на
финансова помощ. В т. 4.18 от Договор № 10/311/00761/09.10.2014 г. също е
предвиден такъв петгодишен мониторингов период. В случая този период е от
09.10.2014 г. до 09.10.2019 г. Започването на производството по налагане на
финансова корекция е съобщено на жалбоподателя на 01.11.2019 г., т.е. след
изтичане на периода, през който могат да се извършват проверки за изпълнението
на задълженията по договора. От съществено значение е обаче обстоятелството, че
проверката, въз основа на която са формирани изводите на административния орган,
е извършена в периода 27.06.2019 г. – 28.06.2019 г., който е в рамките на
петгодишния мониторингов период, и фактическите констатации касаят времето,
през което едноличният търговец е подлежал на проверяване и е следвало да
отговаря на всички изисквания на приложимите разпоредби от Наредба № 30/11.08.2008 г. и
на задълженията, поети по сключения договор на 09.10.2014 г., поради което за установяването
на публични държавни вземания е приложим досегашният ред (вж. в т. см. Решение
№15570/15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2020
г., VIII о., Решение №7397/15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №11604/2019 г.,
IV о. и Решение №5684/18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14034/2019 г., VIII о.). Освен това посочените
фактически и правни основания за издаване на оспорения АУПДВ касаят
неизпълнение на критериите за подбор по чл. 16, ал. 2 във
вр. с чл. 2 от Наредба
№ 30/11.08.2008 г., а не основания за извършване на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1,
т. 7 ЗУСЕСИФ. От разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7
от ЗПЗП става ясно, че законодателят е въвел разграничение между нарушенията,
които водят до издаване на решения за налагане на финансова корекция и
нарушенията, които са основание за издаване на АУПДВ. АУПДВ се издава само в
случаите, когато не се касае за нарушения, представляващи нередности, водещи до
налагане на финансови корекции, посочени в чл. 70, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, а е налице нарушение на задължения на
бенефициерите, произтичащи от секторното законодателство. В настоящия случай
като основание за вземането се твърди неизпълнение от страна на ЕТ „Н.- Н.А.” на
одобрения бизнес план по Договор № 10/311/00761 от 09.10.2014 г., а именно – неизпълнение
на финансовите показатели на бизнес плана и на заложените в него параметри за
устойчива заетост. Това неизпълнение, както бе посочено по-горе, касае
неизпълнение на критериите за подбор по чл. 16, ал. 2 във
вр. с чл. 2 от Наредба
№ 30/11.08.2008 г. (вж. в т. см. Решение № 15570/15.12.2020
г. на ВАС по адм. д. № 8311/2020 г., VIII о.). Не е необходимо издаването на
изричен административен акт за неизпълнение на договора за безвъзмездна
финансова помощ или за прекратяването му, въз основа на който в последствие да
бъде издаден АУПДВ (вж. в т. см. Решение № 403/13.01.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 8314/ 2019 г., VIII о.).
Съдът
намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя относно неприложимостта
на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г.). Правила
са издадени от изрично овластен от закона орган в съответствие с разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК.
Съгласно чл. 27, ал. 9 от
ЗПЗП изпълнителният директор на
Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ по ал. 6 и 7,
като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското
законодателство и сключения административен договор, като заповедта
и правилата се обнародват в „Държавен вестник”.
В случая Правилата са одобрени от изпълнителния директор на ДФЗ – РА със
заповед № 03-РД/3218/08.08.2019 г. в
изпълнение на законовата делегация по чл. 27, ал. 9 от
ЗПЗП и са обнародвани в „Държавен
вестник” – бр. 69 от 30.08.2019 г. С Правилата не се констатират нарушения на задълженията на
ползвателите по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и
не се променят техните правни последици, а се определя единствено размерът на
подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ поради
установени нормативни и договорни нарушения, при отчитане на степента,
тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Правилата
определят само размера на санкциите, но видовете неспазвания на нормативни и
договорни отношения са уредени преди това в съответните наредби
по прилагане на мерките от ПРСР 2007 – 2013 г.,
както и в сключените с всеки бенефициер договори за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ. В този смисъл не може да се приеме, че правилата
са материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване
сума. По отношение на задължението за връщането на облага, недължимо получена
чрез неправомерна практика, Съдът на ЕС е постановил, че това задължение не
представлява санкция, а последица от установяването, че условията, необходими
за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза, не са
спазени, като по този начин са направили получената облага недължима (вж. в т. см. решения
Pometon С-158/08 EU: C: 2009: 349, т. 28
Cruz&Companhia, EU: C: 2014: 2230, т. 45). Преди приемането на Правилата
законодателят е определил видовете нарушения на договорни и нормативни задължения
на бенефициери по мерките от ПРСР 2007-2013 г. и ясно е посочил правните
последици при установяване на тези факти – правото на ДФЗ – РА
да иска пълно или частично възстановяване на вече изплатената финансова помощ.
Правилата имат за цел да създадат ясни и прозрачни условия
при определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, в
случаите, при които ДФЗ – РА упражни правото си да иска
възстановяване на неправомерно изплатена помощ, респективно задължението на ДФЗ – РА
е да гарантира правилно и законосъобразно разходване на средствата от бюджета
на ЕС. С т. 18 и т.
30 от приложението към раздел I „Общи положения” към Правилата не
са въведени нови условия, които не са били известни на съответния кандидат към момента на изготвяне на бизнес плана и
сключване на договора за финансово подпомагане и издателят на
правилата не е излязъл извън рамките на своята
компетентност. Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка
311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР 2007 – 2013
г. са регламентирани в Наредба №
30/11.08.2008 г., а по мярка 312 „Подкрепа за създаване
и развитие на микропредприятия” от ПРСР 2007 – 2013
г. – в Наредба № 29 от
11.08.2008 г. Във всички наредби по прилагане на
мерки от ПРСР 2007 – 2013 г. се съдържат изисквания по
отношение на бизнес плана, който трябва да доказва „икономическа
жизнеспособност”. Текстът на нарушението по т. 18 от
приложението към Правилата е: „Ползвателят
по мярка 311 или мярка 312 не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес
план по отношение на устойчива заетост – не е разкрил нови и/или не е запазил
броя на съществуващите работни места”, а този на т. 30 е: „Ползвателят
не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на финансовите
показатели, предвидени в бизнес плана)”. Съгласно §
1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008
г.
(а и на Наредба № 29/11.08.2008 г.) „проект” по смисъла на наредбата е
заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР 2007 – 2013 г.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от
всяка от горепосочените наредби
кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда
заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и
прилагат документите, указани в същото приложение. Нормата на чл. 16 от всяка от наредбите
поставя изискване всеки кандидат да представи бизнес план за разнообразяване на
дейността по образец (приложение № 3) за
период не по-малък от 5 години, който трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи – за 10 години,
водещи до реализиране на целите по чл. 2 от
наредбите. Съгласно легалните дефиниции, дадени в § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на
всяка от наредбите „икономическа
жизнеспособност” е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана, а „устойчива
заетост” е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в
предприятието за периода на бизнес плана. Във финансовата част на бизнес плана
се залагат приходи и разходи по години за целия период на бизнес плана. Видно
от приложение № 3,
IV. Финансово-икономически
статус – приходи и разходи, към чл. 16 от всяка от наредбите, в част IV от
образеца на бизнес плана кандидатът е задължен да опише приходната и разходна
част от дейността. От съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни,
информация и предвиждания органите на Разплащателната агенция извършват
преценка на изпълнението на нормативните условия за икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост по проектите за финансово подпомагане. От
съпоставката на легалните определения в наредбите на понятията „икономическа
жизнеспособност” и „устойчива заетост” с визираните т. 18 и
т. 30 от приложението се налага изводът, че
в описанието на нарушенията по т. 18 и т. 30 не са въведени допълнителни
критерии за допустимост на проектите или нови ангажименти, които да не са били
известни на кандидатите към момента на изготвяне на бизнес плана (вж. в т. см. Решение №15545/15.12.2020
г. на ВАС по адм. д. № 8071/2020 г. и Решение № 3618/10.03.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 14154/2019 г., I о.). Правилата са действаща
нормативна уредба към датата на издаване на оспорения АУПДВ, доколкото са в
сила от 30.08.2019
г.
Процесният
АУПДВ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта
на закона. Както бе посочено по-горе, условията и редът за финансово
подпомагане на проекти по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”
от ПРСР 2007 – 2013 г. са регламентирани в Наредба
№30/11.08.2008 г. Съгласно т. 4.4, б. „б” от Договор №
10/311/00761/09.10.2014 г. фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ,
както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от
изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от
задълженията си по договора или по Наредба № 30/11.08.2008 г. В т. 8.1 от
договора е предвидено, че когато ползвателят
не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на
каквато и да е част от договорената финансова
помощ, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и 47 от Наредба №
30/11.08.2008 г. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба №
30/11.08.2008 г. в случай че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата
помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на
помощта. Ал. 2 на чл. 46 от наредбата предвижда, че в случаите по ал. 1 РА
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.
От
събраните по делото доказателства се установява неизпълнение от страна жалбоподателя
на т. 4.12 и т. 4.18 от процесния договор. Съгласно т. 4.12 от договора
ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата
за одобрение на инвестиционните разходи, а съгласно т. 4.18 от договора ползвателят
е длъжен да спазва одобрения проект за срок от пет години от сключване на
договора. В т. 9.1, б. „г” от договора е предвидено, че „одобрен проект” е
подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и одобрено от
Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба №
30/11.08.2008 г. документи (включително и
представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността
от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР 2007 – 2013 г.
(същото е предвидено и в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г.).
В случая е налице неизпълнение на бизнес плана по отношение на финансовите показатели и по отношение на устойчивата заетост за период от три пълни финансови години – 2016, 2017 и 2018. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план за финансовата 2016 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 132 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 50,00 лева) и приходи от посещения на бар на стойност 48 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 20,00 лева), или общо 180 000,00 лева, за финансовата 2017 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 132 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 50,00 лева) и приходи от посещения на бар на стойност 48 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 20,00 лева), или общо 180 000,00 лева, и за финансовата 2018 г. са заложени приходи от нощувки в размер на 132 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 50,00 лева) и приходи от посещения на бар на стойност 48 000,00 лева (2400 броя посещения на средна цена от 20,00 лева), или общо 180 000,00 лева. В бизнес плана е залегнало и поддържане на четири работни места през следващите години от изпълнението му – един служител управленски персонал и трима служители административен персонал.
Страните не спорят и съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по процесния договор ЕТ „Н.- Н.А.” не е реализирал приходи за 2016 г. и за 2017 г., а за 2018 г. е реализирал приходи в размер на 10 051,00 лева, което представлява 5,58% от изпълнение на бизнес плана, и изпълнението на приходите от подпомаганата дейност за тези три години, изчислено средноаритметично, е в размер на 1,86% от заложените по бизнес плана приходи за съответните години. Не се спори и че за финансовата 2016 г. едноличният търговец има средносписъчен брой на персонала 1,08 бр. за финансовата 2017 г. – 1,17 бр., и за финансовата 2018 г. – 1,83 бр., или съответно 27,08%, 29,17% и 45,83% изпълнение по отношение на параметъра устойчива заетост, като средноаритметичното изпълнение е в размер на 34,03%.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е имал задължение да започне да осъществява реална дейност след изпълнение на инвестицията. Същият е имал това задължение както във връзка с договорните клаузи, така и с оглед изготвения от него бизнес план. Едноличният търговец е подал заявка за окончателно плащане на 14.10.2015 г. и компетентните органи са преценили, че инвестицията е изпълнена, в резултат на което и изплатена и субсидията по договора. След като обектът е бил готов за експлоатация, и следвало да се започне реализирането на доходи съгласно заложените показатели в бизнес плана.
Изготвянето
на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за
получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на
инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране.
Съществена част от образеца към бизнес план – Приложение
№ 3 към чл.
16 от Наредба № 30/11.08.2008 г.,
е финансово-икономическият статут на проекта, съставен от приходна и разходна
част. Кандидатът е задължен да опише производствената си и търговска програма
за целия период на бизнес плана, средногодишната натовареност, производствения
капацитет. Отделно от това се описват всички предвидени разходи. Съдържанието
на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания позволява
на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране да преценят
изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл.
16, ал. 2 от чл. 16 от
Наредба №30/11.08.2008 г., преценката
доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава
през анализ на тези два фактора – основание за вземане на решение за одобряване
на решението за подпомагане по смисъла на чл.
27, ал. 3, т. 1 от подзаконовия нормативен акт.
Проверката за съответствие с критериите за оценка по Приложение
№ 6 от него също подлежат на преценка (чл.
27, ал. 3, т. 2 от наредбата). Касае се за преценка на
две самостоятелни, значими, но независими едно от друго обстоятелства. Приходите
са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със
задължителните условия по чл.
16, ал. 2 от §
1, т. 6 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г. и са
съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и
планирани и очаквани приходи. Още повече, че съгласно §
1, т. 6 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г. „икономическа
жизнеспособност” е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана. Докато разходите са относими към
реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните приходи доказва
осъществяване на целите по чл.
2 от посочената наредба. Те също са от особена важност,
тъй като идеята на мярката е да се построи такъв обект, който да се използва,
като възможност за заетост (създаване на нови работни места), насърчаване на
предприемачеството и развитие на интегриран селски туризъм (вж. в т. см.
Решение № 282/09.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2018 г., IV о.).
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за наличието на форсмажорно обстоятелство, настъпило през месец май 2017 г., довело до неизпълнение на бизнес плана за финансовата 2017 г. Съгласно чл. 48, ал. 1 от Наредба №30/11.08.2008 г. страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27 (смърт на ползвателя на помощта; продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител) и при спазване на условията на този член. В ал. 2 на чл. 48 от посочената наредба е предвидено, че ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице е в състояние да го направи. Съдът намира, че наводнението, настъпилото в къщата за гости през месец май 2017 г., не представлява форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г. Дори и да се приеме, че същото е форсмажорно обстоятелство по смисъла на горепосочената разпоредба, едноличният търговец не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си по чл. 48, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., поради което не е налице основание за отпадане на отговорността му за неизпълнение на договора (вж. в т. см. Решение № 15570/15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2020 г., VIII о.). Изпратеното от търговеца до ДФЗ писмо с вх. № 02-013-6500/184/19.05.2017 г. с искане за предоставяне на съгласие за изплащане по банковата сметка на ползвателя на изплатената от застрахователя сума по настъпилата щета във връзка с наводнението няма характера на уведомление по чл. 48, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и в случая да бяха налице предпоставките по чл. 48 от Наредба №30/11.08.2008 г. и финансовата 2017 г. да не се включва в проверката по неизпълнение на нивата на финансовите показатели в бизнес плана, процентното съотношение на неизпълнение за финансовите 2016 г. и 2018 г. е под 20%. Съгласно т. 30 от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило две или повече финансови години (липсва изискване двете финансови години да са последователни), се налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора.
По изложените съображения съдът намира, че ЕТ „Н.- Н.А.” не е изпълнил поетите задължения по т. 4.12 и т. 4.18 от договора и е нарушил чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., поради което е налице основанието по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. Правилно за процесното нарушение във връзка с неизпълнението на бизнес плана по отношение на финансовите показатели е наложена санкция в размера по т. 30 от Правилата – 100% от предоставнета финансова помощ по договора (доколкото реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период), а за процесното нарушение във връзка с неизпълнението на бизнес плана по отношение на устойчива заетост е наложена санкция в размера по т. 18 от Правилата – 100% от предоставената финансова помощ по договора (доколкото е налице неизпълнение по-голямо от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост). Окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ – 170 948,06 лева, е определен в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правилата. Правилно органът е приел, че законна лихва върху сумата се дължи от датата, следваща датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение (сумата подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта).
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспореният АУПДВ е законосъобразен, поради
което жалбата против същия е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата в
размер на 5087,38 лева, представляваща
заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно
представения списък по чл. 80 от
Гражданския процесуален
кодекс и
документите, удостоверяващи извършеното плащане. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в размер на 5087,38 лева (с
ДДС) е неоснователно,
доколкото е уговорено и заплатено минимално по размер възнаграждение съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004 г.). На
основание §
2а от ДР н.Наредба № 1/09.07.2004 г. и по арг. от Решение
на Съда на ЕС от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и
С-428/16 към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и начисленият
ДДС.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от ЕТ „Н.-
Н.А.”, с ЕИК *********, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 10/311/00761/3/01/04/01, заведен с изх. № 01-6500/8551#2/19.10.2020 г.,
издаден от и.д.на Д. фонд „З.”.
ОСЪЖДА ЕТ „Н.-
Н.А.”, с ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие” сумата в размер на 5087,38 лв. (пет хиляди осемдесет и
седем лева и тридесет и осем стотинки) – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: