Решение по дело №2439/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260272
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20203630102439
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е Ш Е Н И Е

 

                  260272/11.6.2021г.                      

 

гр. Шумен

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми състав,

на осми юни , през две хиляди  двадесет и първа  година,

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                                 Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 2439  по описа на ШРС за 2020 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 239 от ГПК.

 

Предявени е положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК***, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв.В. Г. от САК съдебен адрес:***, срещу Ж.Г.П., с ЕГН**********, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че между „Б.Т.К.“ ЕАД и ответницата бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер №***от ***год. С този договор абонатът е добавил за ползване интернет услуга по тарифен план Vivacom net 20 с месечна абонаментна такса  15,80лв. с ДДС  и Vivacom Ultra Fix за 13, 98 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

Били издадени фактури за периода от 01.04.***г. до 31.07.***г. – фактура №***/01.05.***г.; №***/01.06.***г.; № ***/ 01.07.***г. и № ***/01.08.***г. Твърди, че абонатът не е заплатил  мобилни услуги фактурирани за четири последователни отчетни месеца – 05; 06; 07; и 08.***г. Неплащането обусловило правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Датата на деактивацията била 28.04.***г., като  същата се генерирал автоматично от вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след изтичане на предвидените във фактурите срокове.Твърди се, че абоната е подписал ОУ на оператора. Задълженията на ответника не били платени. Заявява се, че на 16.10.2018 год. между „Б.Т.К.“ ЕАД и „СГ Г.“ ООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията по посочените фактури.

 Впоследствие на 01.10.***год. „СГ Г.“ прехвърлило всички свои вземания, придобити по горепосочения договор на „ЮБЦ“ ЕООД. В исковата молба твърдят, че длъжникът е бил уведомен и за двете цесии от името на „СГ Г.“ ООД в качеството си на цесионер по първия договор и цедент по втория. Правят изявление, че исковата молба следва да се счита за уведомление отправено до ответника във връзка с двете цесии.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС по гр.д. № ***/2020г. на ШРС , по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение №*** от ***.***. за сумата 94,20 лева– главница за незаплатена далекосъобщителна услуга по договор/и с клиентски № ***от 24.04.***г. и 28.04.***г., сключен между ответницата и мобилния оператор „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ***, за което са издаден фактури №*** от 01.05.*** г., №*** от 01.06.***г., №*** от 01.07.***г., №*** от 01.08.***г. за периода от 01.04.*** г. до 31.07.*** г., прехвърлен с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.10.*** г., сключен със „С. Г. Г.“ ЕАД , ЕИК ***, а последното от своя страна е придобило вземането от „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК *** по договор за цесия от 16.10.2018г.; сумата 24,94 лева- мораторна лихва за забава за периода от 20.08.***г. до 01.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***.2020г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, както и сумите от 25,00 лв.– държавна такса и 180,00 лева - адвокатско възнаграждение. Било депозирано възражение от длъжника  в законовия срок и на ищеца било указано в определен срок  за  да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба молят съда да признае за установено, че  ответницата  дължи на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК*** сумата от 94,20лева- главница за незаплатена далекосъобщителна услуга по договори с клиентски № ***от ***г. и 28.04.*** г., сключен между ответницата и мобилния оператор „Б.Т.К.“ ЕАД, вземане което е било прехвърлено чрез цесии първоначално от „Б.Т.К.“ ЕАД на „СГ Г.“ ООД, а впоследствие от „СГ Г.“ ООД на „ЮБЦ” ЕООД ,което е част от вземане  по заповед за изпълнение № *** от ***.***. издадено по гр.д. № ***/ ***. на ШРС Претендират и направените по настоящото и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От представител на дружеството  е депозирана писмена молба, в която поддържат исковете и правят искане за произнасяне с неприсъствено решение поради неявяване на ответника.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

            В съдебно заседание ответникът не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора. 

Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда от *** год. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства: Пълномощно на адв. В. Г.;  Договор за правна защита и съдействие от ***г.; заверени копия от: Месечна сметка № ***/01.05.***г.; Месечна сметка № ***/01.06.***г.; Месечна сметка № ***/01.07.***г.; Месечна сметка № ***/ 01.08.***г.; Общи условия на договора; Пълномощно на „С.Г.Г.“ ООД; Уведомление за цесия; Извлечение от приложение 1 към Договор за цесия от 01.10.***г.; Договор за прехвърляне на вземания / цесия № **********/16.10.2018г.; Договор за прехвърляне на вземания / цесия от 01.10.***г.; Платежно нареждане от ***г. материалите по Ч. Гр. д. № ***/*** год. по описа на РС - Шумен, счита така предявения иск е вероятно основателен по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъде уважен в условията на постановеното неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в хода на заповедното и настоящото производство в общ размер на 410 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение по заповедно производство 205лв.  и  държавна такса и адвокатско възнаграждение по исково производство- 205 лв .

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.Г.П., с ЕГН**********, с адрес: ***  ДЪЛЖИ НА „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.”Б.” ***, представлявано от Ю. Б. Ц., съдебен адрес:***, чрез адв.В. Г. от САК сумата от 94,20лева- главница за незаплатена далекосъобщителна услуга по договори с клиентски № ***от ***г. и 28.04.*** г., сключен между ответницата и мобилния оператор „Б.Т.К.“ ЕАД, вземане което е било прехвърлено чрез цесии първоначално от „Б.Т.К.“ ЕАД на „СГ Г.“ ООД, а впоследствие от „СГ Г.“ ООД на „ЮБЦ” ЕООД ,което е част от вземане  по заповед за изпълнение № *** от ***.***. издадено по гр.д. № ***/ ***

. на ШРС.

ОСЪЖДА ответника Ж.Г.П., с ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.”Б.” ***, сумата от 410,00 лева /четиристотин и десет лева/, представляваща направени от тяхна страна разноски в заповедното и настоящото производство за  държавна такса и адвокатско възнаграждение. 

            Решението не подлежи на обжалване. 

На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника.  

                                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: