Решение по дело №903/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.268 ДОПК.

Образувано е по жалба „Еко фрут – 1“ ЕООД срещу решение № 91 от 07.04.2025 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№ 70-00-653 от 20.01.2025 г. срещу постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ [рег. номер]-091-0001148 от 19.12.2024 г., издадено от Д. Г., публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП.

Според дружеството-жалбоподател обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна по съображенията, изложени в самото решение и в писменото становище (л.10), придружаващо административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение, което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.268, ал.1 ДОПК (удостоверение за връчване – л.13), поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Дружеството-жалбоподател е длъжник по изпълнително дело № 16140002739/2014 г. по описа на ТД Пловдив на НАП, по което са били извършени действия по принудително изпълнение – публична продан и възлагане на продадения недвижим имот, собственост на дружеството, обективиран в постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ С240016-091-0001148 от 19.12.2024 г. С жалба вх.№ 70-00-653 от 20.01.2025 г. дружеството-жалбоподател е оспорило пред директора на ТД Пловдив на НАП законосъобразността на извършеното възлагане. С решение № 31 от 03.02.2025 г. директорът на ТД Пловдив на НАП е оставил без разглеждане жалбата като недопустима поради липса на правен интерес. Решението е обжалвано пред АС Пловдив и с решение № 2637 от 19.03.2025 г. по адм. дело № 301/2025 г. на АС Пловдив решението на директора на ТД Пловдив на НАП е отменено, а преписката е върната на директора за разглеждане на жалбата по същество.

В изпълнение на това съдебно решение директорът на ТД Пловдив на НАП се е произнесъл с оспореното решение № 91 от 07.04.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с което е оставил без уважение като неоснователна жалбата срещу постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ С240016-091-0001148 от 19.12.2024 г., защото то е издадено в съответствие с нормите на ДОПК, от компетентен орган и в предвидената от закона форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.246, ал.7 ДОПК, описание на недвижимия имот с индивидуализиращите го данни, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. Според директора постановлението за възлагане се издава с цел да бъде прехвърлено правото на собственост върху обявения купувач в проведената публична тръжна процедура и подлежи на отмяна, ако се установят пороци с определената цена и участието в търга на купувач, който няма право да участва (арг. чл.256, ал.1 ДОПК), каквито пороци в настоящата процедура не са били установени.

За неоснователно е прието възражението на дружеството по отношение собствеността върху имота – предмет на процесния търг предвид влязлото в сила съдебно решение № 21005 от 21.01.2021 г. по гр. дело № 25/2020 г. на ОС Смолян, с което е уважен иск с правно основание чл.216, ал.1, т.2 и 4 ДОПК и е призната за недействителна по отношение на държавата продажбата по нотариален акт от 17.03.2015 г. Съобразявайки това съдебно решение, директорът на ТД Пловдив на НАП е приел, че възбраненото имущество е част от имуществената маса на дружеството-жалбоподател и държавата като взискател по изпълнително дело № 16140002739/2014 г. може да иска принудително изпълнение срещу възбранения имот.

Като неоснователно е преценено възражението на дружеството за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на принудителното изпълнение, защото дружеството в качеството на длъжник е било надлежно уведомено за всяко действие на публичния изпълнител, съответно много от тези действия са били обжалвани пред съда и са потвърдени като законосъобразни. Като неоснователно е преценено също възражението за незаконосъобразно занижаване на оценката на продадения имот, защото разпореждането от 30.10.2024 г. за определяне на окончателна оценка е влязло в сила и е издадено след проведени две публични продажби с по три търга с тайно наддаване, всеки следващ търг на цена, по-ниска от предходната, но всички търгове без участващи кандидати, поради което публичният изпълнител е определил новата оценка за следващата продажба по реда на чл.254, ал.10 ДОПК. Като неоснователно са преценени също възражението за незаконосъобразност на отказа да се спре провеждането на последния търг, защото съгласно чл.266, ал.4 ДОПК жалбата не спира действията по принудително изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, срещу която е насочена изпълнението, какъвто настоящият случай не е, както и защото липсва плащане от длъжника, което да е основание за спиране на изпълнителното производство по чл.222а ДОПК.

Изхождайки от факта, че действията по провеждане на търга не са отменени, директорът на ТД Пловдив на НАП е приел, че действията на публичния изпълнител по издаване на постановлението за възлагане на недвижимия имот съответства на закона (чл.253 ДОПК), издадено е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при наличие на установените в ДОПК предпоставки, поради което следва да се потвърди.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, поради което съдът приема, че страните нямат спор по фактите, а спорът е правен, за правилното приложение на материалния закон.

При тези факти съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно.

Съгласно чл.256, ал.1 ДОПК извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия. Нормата е императивна и определя като активно легитимирано лице, което единствено притежава право на жалба срещу извършената продажба, само участник в търга. Няма спор, че дружеството-жалбоподател не е такъв участник, следователно той не притежава право на жалба срещу извършената продажба. Съответно, продажбата е произвела своето правно действие, защото не са отменени действията по нейното извършване.

Предхождащите продажбата действия на публичния изпълнител са междинни фактически действия, поради което сами по себе си тези действия не подлежат на самостоятелно обжалване по аргумент от чл.21, ал.5 АПК.

Извършените след продажбата действия обхващат издаването на постановлението за възлагане. Съгласно общото правило на чл.246, ал.6 ДОПК след получаване на сумата от продажбата по сметката, посочена от публичния изпълнител, той издава постановление за възлагане. Съгласно чл.248, ал.12 и чл.253 ДОПК публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача в тридневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка и представяне на документ, удостоверяващ плащането на данък за придобиване на имущество по възмезден начин, когато се дължи такъв. Т.е., както в търг с явно наддаване, така и в търг с тайно наддаване, какъвто е бил процесният, публичният изпълнител има задължение да издаде постановление за възлагане на продадената вещ в 3-дневен срок от постъпване на сумата. Съответно, публичният изпълнител е изпълнил това свое задължение и е издал постановление, съдържащо реквизитите по чл.246, ал.7 ДОПК.

Публичният изпълнител не издава постановление за възлагане само ако е подадена жалба срещу извършената продажба (чл.256, ал.3 ДОПК). В този случай той следва да изчака приключването на съдебното производство и в зависимост от решението на съда публичният изпълнител издава постановление за възлагане на обявения от него купувач, ако жалбата е оставена без уважение (чл.256, ал.7 ДОПК), или освобождава депозираната цена на обявения от него купувач, ако жалбата бъде уважена и жалбоподателят бъде обявен за купувач (чл.256, ал.8 ДОПК).

Както се каза, в настоящия случай дружеството не разполага с право да обжалва извършената продажба, следователно не разполага с право да обжалва и самото постановление за възлагане. Противното би означавало да се дерогира императивната норма на чл.256, ал.1 ДОПК, явяваща се специална норма по отношение на общата норма на чл.266, ал.1 ДОПК и определяща кому принадлежи субективното право на жалба. Доколкото, обаче, директорът на ТД Пловдив на НАП е изпълнявал указанията, дадени му с цитираното по-горе съдебно решение № 2637 от 19.03.2025 г. по адм. дело № 301/2025 г. на АС Пловдив, и е разгледал по същество подадената жалба против постановлението за възлагане на продадения недвижим имот, то решението му следва да се приеме за правилно и съответстващо на материалноправните норми.

Неотносими към предмета на настоящото дело са всички възражения на дружеството-жалбоподател срещу действията на публичния изпълнител преди продажбата от 13.12.2024 г., отнасящи се до начина на определяне на оценката и липса на предпоставките по чл.254, ал.10 ДОПК, до уведомяването на дружеството за съставените от публичния изпълнител актове и до собствеността върху продадените поземлени имоти, защото с тези възражения дружеството-жалбоподател недопустимо и необосновано прави опит за разширяване на предмета на проверката по отношение на действия и актове на публичния изпълнител, за които сроковете за обжалване по административен и съдебен ред са изтекли или които вече са били предмет на съдебна проверка, поради което тези възражения няма да бъдат обсъждани.

Така в АС Пловдив са били разгледани жалбите на дружеството срещу:

решение № 28 от 28.01.2025 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без разглеждане жалбата на „ЕКО ФРУТ-1“ ЕООД срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в протокол за провеждане на таен търг с изх.№ С240016-102-0003797 от 13.12.2024 г. и разпореждане за окончателна оценка с изх.№ С240016-104-0001624 от 30.10.2024 г., като със съдебно решение № 4250 от 09.05.2025 г. по АД № 300/2025 г. е отхвърлена жалбата на дружеството като неоснователна;

решение № 306 от 06.12.2024 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което са потвърдени действията на публичен изпълнител, обективирани в съобщение с изх.№ С240016-111-0003842 от 13.11.2024 г. за продажба чрез търг с тайно наддаване на недвижим имот и построените в него двадесет сгради, находящи се в [населено място], община Чепеларе, област Смолян, местност „Вологи“, като със съдебно решение № 4198 от 08.05.2025 г. по АД № 118/2025 г. е отхвърлена жалбата на дружеството като неоснователна;

решение № 135 от 31.05.2024 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение жалбата на „ЕКО ФРУТ – 1“ ЕООД срещу съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх.№ С240016-111-0001365 от 26.04.2024 г. и придружително писмо към него с изх.№ С240016-162-000316 от 29.04.2024 г., като със съдебно решение № 2878 от 26.03.2025 г. по АД № 1584/2024 г. е отхвърлена жалбата на дружеството като неоснователна;

решение № 44 от 11.03.2024 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С240016-022-0011467 от 16.02.2024 г., като със съдебно решение № 8191 от 27.09.2024 г. по АД № 1146/2024 г. е отхвърлена жалбата на дружеството като неоснователна.

Следователно, противно на застъпената от дружеството защитна теза, всички действия и актове на публичния изпълнител преди възлагането на продадените имоти са му били съобщени и са били потвърдени при обжалването по административен и съдебен ред. Съдът не дължи съдебна проверка за законосъобразност на вече влезли в сила административни актове.

Що се касае до възражението за извършена продан на имоти, собственост на трето лице, а не на дружеството-жалбоподател, следва да се отбележи, че дори това да е вярно, дружеството няма правно призната възможност да защитава чужди интереси, а само своите собствени.

Предпоставките за недействителност на сделки или действия на длъжника по чл.216 ДОПК не представляват също и предпоставки за извършване на действия по принудително изпълнение спрямо вещите – предмет на тези недействителните сделки, защото, както правилно е мотивирал решението си административният орган, след обявяване на недействителността на сделката от съда вещите се връщат в патримониума на длъжника и срещу тях на общо основание може да се насочи принудително изпълнение, защото съгласно чл.213, ал.1 ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника без изчерпателно изброените изключения, сред които не попадат продадените и възложени имоти.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на НАП сумата 100 лева на основание § 2 ДР ДОПК, вр. чл.143, ал.3 АПК и чл.24 от Наредбата за правната помощ, тъй като чл.161, ал.1 ДОПК не намира приложение в производствата по обжалване, уредени в другите дялове на този кодекс. Затова и на основание чл.268 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еко фрут – 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „****представлявано от управителя А. В. И., срещу решение № 91 от 07.04.2025 г. на директора на ТД Пловдив на НАП.

ОСЪЖДА „Еко фрут – 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „****представлявано от управителя А. В. И., да заплати на Националната агенция по приходите сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.