РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Бургас, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20212000500332 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 34 от 11.06.2021 г., постановено по т.д. 307/ 2020 г.,
Окръжен съд Бургас е приел за установено по отношение на „У.“ АД , ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., пл. „С.“ № *,
представлявано от С.П., А.Т. и Ц.Г.М. – съвместно от двама от
изпълнителните директори, единият от които задължително е главният
изпълнителен директор Ц.Г.М., че ответниците АТ. П. К. , ЕГН **********,
от гр. Бургас и КР. Н. К. , ЕГН **********, от гр. В., като солидарно
задължени лица, дължат на „У.“ АД, по Договор за банков револвиращ кредит
№ ***/424/12052015 от 12.05.2015 г. и четири броя анекси към него, сума в
размер на 39 089,99 лв., от които 34 500 лв. – главница, 4589,99 лв. – лихви
(от които 1908,86 лв. – редовна лихва за периода 20.06.2018 г. – 23.01.2019 г.,
лихва за просрочена главница в размер на 1210,09 лв. за периода 20.06.2018 г.
– 22.04.2019 г., наказателна лихва в размер на 1471,04 лв. – за периода
20.06.2018 г. – 22.04.2019 г.), ведно със законната лихва от 23.04.2019 г. върху
главницата до окончателното изплащане на задължението.
1
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от АТ. П. К. и КР. Н. К., двамата с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „П. № 26, ет.1, ап.1 – адв. М.А., срещу
постановеното решение, в която същото се оспорва, като недопустимо,
неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Въвежда се искане за
обезсилването му, евентуално неговата отмяна, с отхвърляне на предявените
искове.
Претендира се недопустимост на решението, поради съществено
нарушение на процесуалните правила - неправилна правна квалификация на
възраженията на въззивниците.
Застъпва се позиция, че решението е постановено при непълно и
неправилно обсъждане и решаване на наведените от ответниците защитни
възражения, включително по отношение възражението за липса на
предизвикана надлежно предсрочна изискуемост на целия дълг по кредита,
както и по отношение на възражението за нищожност на клаузите на договора
и допълнителното споразумение, като неправилно е прието, че ответниците
не са поръчителствали за задълженията на главния длъжник по договора,
както и на възражението за нищожност на клаузите от договора, поради
противоречие с разпоредбите на Закона за защита на потребителите и
Директива 93/13 ЕИО.
Излагат се доводи за неправилност на извода на съда, че
ответниците физически лица не са поръчители по процесния договор за
кредит, като, в тази връзка, се сочи на отпадане на отговорността им, на
основание чл.147 ЗЗД.
Акцентира се на обстоятелството, че по делото не е доказано
ответниците да са получили уведомленията за настъпване на предсрочната
изискуемост, като приложените разписки за връчването им са били оспорени,
по отношение на тяхната истинност, на основание чл.193 ГПК пред съда от
първа инстанция. Изтъква се допуснато от първоинстанционния съд
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради пропуска
да открие производство по оспорване истинността на документите и недаване
2
възможност на въззивниците да докажат защитните си възражения. Искането
се поддържа пред настоящата инстанция.
Изтъква се, че претендираните вземания не са били изискуеми и
дължими към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
На следващо място се подчертава, че в уведомлението за обявяване
на предсрочната изискуемост не се съдържа информация и не е указано какъв
е остатъкът по кредита за заплащане; какъв е погасеният досега размер; какви
и колко са закъснелите вноски и периода, за който те са били дължими; откога
е настъпила забавата. Изразява се становище, че уведомлението за обявяване
на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено, в същата
степен както и извлечението от сметка.
Въззивниците поддържат, че искът е предявен осем месеца след
падежа на главното задължение, което изключва отговорността им, като
поръчители.
Въвеждат се доводи, че въззивниците попадат в обхвата на
понятието потребител, както и че процесният кредит не е бил предназначен за
извършване на професионална или търговска дейност от тези физически
лица, а кредитополучателят е самостоятелно юридическо лице, чиято
правосубектност не може да се отъждестви с тази на въззивниците.
Претендира се зачитане на последиците на материално-правно
изявление за прихващане, въведено с отговора, както и се въвежда
процесуално възражение за прихващане, с насрещни вземания на
ответниците, в размер на 20 000 лв., представляващи разликата, за целия
период на кредита до настоящия момент, между предварително уговорените и
реално заплатените (недължимо и без основание) месечни вноски за лихва по
процесния договор за банков револвиращ кредит.
Оспорва се твърдението на дружеството – въззиваем, че длъжниците
не са внесли никаква част от предоговорения размер на кредита по новите
погасителни планове, като се излагат съображения за внесени допълнително
16 379,92 лв., до който размер възражението за прихващане се сочи за
основателно.
3
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„У.“ АД, в който същата се оспорва, като неоснователна.
Дружеството - въззиваем релевира доводи, че постановеният
съдебен акт е мотивиран напълно в съответствие с проведеното доказване от
страна на ищеца, при липса на представени насрещни доказателства в
процеса.
Сочи се, че сключеният договор за банков кредит и анексите към
него не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност. На следващо място
се изтъква, че процесният договор не попада в приложното поле на Закона за
защита на потребителите, доколкото кредитополучателят по него няма
качеството на потребител. Въззивниците - физически лица, също не
притежават качеството на потребители, по смисъла на легалната дефиниция,
тъй като са ползвали финансова услуга, предназначена за извършване на
търговска дейност от търговско дружество, което те представляват.
Навеждат се аргументи, че качеството на въззивниците по процесния
договор е солидарни длъжници, а не поръчители; липсват сключени
обезпечителни договори за поръчителство, поради което, в случая, е налице
солидарно задължаване на няколко лица на страната на длъжника по главното
задължение по договора за кредит.
Развити са доводи за доказаност на факта на настъпване на
предсрочната изискуемост на процесния дълг, по съображения, че
уведомленията за предсрочната изискуемост са били надлежно връчени по
реда на ГПК от ЧСИ, при приложение на законовата фикция на чл.47 ГПК.
Заявява се, че не са налице платени суми без основание от
ответниците, предвид констатациите на вещото лице по изпълнената съдебно-
икономическа експертиза и в този смисъл възражението за прихващане е
неоснователно.
Не се въвеждат доказателствени искания.
Пред настоящата инстанция е открито производство по оспорване
истинността на документи, по искане на въззивната страна, указана е
4
доказателствена тежест, липсват направени доказателствени искания за
събиране на доказателства.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е
въведеното оплакване за недопустимост на решението, поради неправилна
квалификация на възраженията на ответниците, с правно основание чл.55 и
чл.59 ЗЗД, тъй като подобен порок не може да обоснове извод за
недопустимост на съдебния акт. Вън от горното, съдът от първа инстанция е
обсъдил възражението за надвнесени суми, при произнасянето си по
съществото на спора, и е приел същото, като неподкрепено от доказателствата
по делото, за неоснователно.
Предявен е положителен установителен иск, с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, за установяване съществуването на вземания в полза на
банката – въззиваем против въззивниците, произтичащи от Договор за банков
револвиращ кредит № 0***/424/12052015, сключен на 12.05.2015 г., за които
задължения е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1709/ 24.04.2019 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение № 2574/
8.07.2019 г. по ч.гр.д. № 3288/2019 г. на Районен съд Бургас, приложено към
настоящото.
Със заповедите за изпълнение е разпоредено „К.ООД, АТ. П. К. и
КР. Н. К. да заплатят солидарно на кредитора „У.“ АД сумата от 34 500 лв. –
главница, 4589,99 лв. – лихва за периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г. и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
на 23.04.2019 г. до окончателното изплащане, по горепосочения договор за
кредит, както и съдебно-деловодни разноски.
При прилагане разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, кредиторът е
предявил установителния иск в срок.
5
Уточнено е в исковата молба, че лихвата се претендира както следва:
редовна лихва - 1908,86 лв. за периода 20.06.2018 г. – 23.01.2019 г.; лихва за
просрочена главница - 1210,09 лв. за периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г.;
наказателна лихва - 1471,04 лв. за периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Представен е Договор за банков револвиращ кредит №
0***/424/12052015, датиращ към 12.05.2015 г., по силата на който банката –
въззиваем е предоставила на „К.“ ЕООД – кредитополучател, при
солидарната отговорност на въззивниците, револвиращ кредит, в размер на 17
000 лв., за текущи плащания, като е уговорено кредитополучателят да усвоява
и погасява многократно (револвира) изцяло или частично сумите по
предоставения му кредит, до горния лимит и за уговорения срок – до
8.05.2018 г., срещу насрещното задължение на кредитополучателя, при
солидарната отговорност на третите задължени лица, да върне сумата, заедно
с начислените лихви, такси и други разходи, в предвидените в договора
срокове и в съответствие с Общите условия, Тарифата за таксите и
комисионните на „У.“ АД за юридически лица и еднолични търговци и
лихвения бюлетин, чиято приложимост е приета от кредитополучатели и
третите задължени лица с подписване на договора.
Видно от уговорките в чл.7 от съглашението, страните са се
споразумели относно краен срок за издължаване на главницата 11.05.2018 г.,
като, до настъпването на този краен срок, задължените лица са дължали
заплащане единствено на месечната възнаградителна лихва, на падеж 20
число от месеца.
В чл.4 от договора е определен начинът на формиране на дължимия
годишен лихвен процент върху редовната главница, като сбор от две
компоненти – първата: приложимия към датата на олихвяването променлив
базов лихвен процент, формиран от променлив базов лихвен индекс и премия,
и втората: надбавка за редовен дълг към базовия лихвен процент в размер на
10,209 %. Прието е, че приложим базов лихвен индекс към конкретното
6
договаряне ще бъде едномесечния Софибор, а премията, приложима към
датата на договора, е в размер на 0 %. Към датата на сключване на кредитния
договор приложимият размер на годишния лихвен процент за редовен дълг е
възлизал на 10,5 %.
Уговорена е в чл.4.2 лихвена надбавка върху просрочената
главница, за срока на просрочието, от 2 % и фиксиран лихвен процент,
начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и
лихва, като надбавка от 5 % към лихвата за редовен дълг и лихвата за
просрочен дълг, в чл.4.3.
Уговорено е в чл.17.1 от съглашението, при неиздължаване на падеж
на която и да е погасителна вноска за главница и/ или лихва, възможност за
обявяване на кредита за напълно или частично предсрочно изискуем от
банката.
С последователни допълнителни съглашения страните са изменяли
договорните условия:
С Анекс № 1 от 7.03.2016 г. е увеличен размерът на предоставената
за ползване сума - до 40 000 лв. и е намалена договорната лихва.
С Анекс № 2 от 29.05.2017 г. е въведен погасителен план за
издължаване на главницата, като е прието между страните, че тя ще се
погасява, считано от 20.06.2017 г. на единадесет погасителни вноски, всяка от
по 500 лв., с падеж 20-то число на месеца, и една последна изравнителна
вноска, дължима на 11.05.2018 г. в размер на 34 500 лв.
С Анекс № 3 от 8.05.2018 г. е променен крайният срок на
издължаване на кредита на 11.06.2018 г.
С Анекс № 4 от 28.05.2018 г. е променен размерът на кредита до
34 500 лв. и крайният срок на издължаване – до 21.05.2019 г. Променен е и
погасителният план – считано от 20.06.2018 г. са дължими единадесет
погасителни вноски, всяка от по 1000 лв., с падеж 20-то число на месеца, и
една последна изравнителна вноска, дължима на 21.05.2019 г. в размер на
23 500 лв.
Видно от заключението на вещото лице по изпълнената пред първата
7
инстанция съдебно – счетоводна експертиза, размерът на усвоената от
кредитополучателя сума по кредитния договор възлиза на 40 000 лв., като
усвояванията са извършвани в периода 18.05.2015 г. – 22.03.2016 г. – таблица
към отговор на въпрос № 2 от заключението.
Видно от данните в табличен вид – Таблица 1 към отговор на въпрос
3 от заключението на експерта, към 20.06.2018 г. е налице непогасяване на
главница на падежната дата, както и на всяка следваща падежна дата до
20.01.2019 г. Ето защо, следва да се приеме, че към датата 20.06.2018 г. и
съответно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК – 23.04.2019 г., е била изпълнена предвидената в
договора материална предпоставка, а именно - налична забава в
издължаването на вноската за погасяване на главницата и лихвата.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя и
съдлъжниците за покриване на месечните анюитетни плащания е довело до
възникване в полза на кредитора на вторичното преобразуващо право да
превърне кредита в предсрочно изискуем. Дружеството - въззивник е
упражнило това право, с нарочни изявления, обективирани в покани,
адресирани до длъжниците, връчени чрез ЧСИ, по реда на чл.18, ал.5 от
Закона за частните съдебни изпълнители. Видно от представените разписки,
връчването е осъществено чрез залепяне, като съобщенията до
кредитополучателя и А.К. следва да се считат получени на 8.04.2019 г., с
изтичане на двуседмичния срок, предписан от чл.47, ал.5, вр.ал.2 ГПК от
залепянето на 25.03.2019 г. Съобщението до К.К. е получено, след залепяне,
на 28.03.2019 г.
В производството процесуалният представител на въззивниците
оспори истинността на удостоверителните изявления по връчванията до А.К.
и К.К., беше открито производство по чл.193 ГПК, но, въпреки указаната
доказателствена тежест, въззивната страна не ангажира доказателства за
установяване неистинността на изявленията, поради което настоящата
инстанция следва да зачете обвързващата доказателствена сила на
изявленията по удостоверяване изпълнението от съдебния изпълнител на
обстоятелствата по посещения на адреса на адресатите, залепяне на
уведомленията и изтичането на законния срок за получаване на книжата, без
те да бъдат потърсени от адресатите, като приеме, че същата не е оборена и
8
връчването се е състояло, както е удостоверено.
Лишено от състоятелност е повдигнатото в отговора на въззивната
жалба възражение относно невъзникване на предсрочната изискуемост на
кредитните задължения, по съображения, че уведомленията до длъжниците не
отговарят на изискванията за яснота и недвусмисленост, по подобие на
извлечението от сметка. Възразява се, че в уведомленията не се съдържа
информация относно неиздължения остатък от кредита.
Видно от текста на уведомленията, в същите се съдържат в
достатъчна степен данни, годни да индивидуализират съглашението, по повод
на което поканата се отправя – със страни, номер и дата на сключване на
договора за кредит, размер на неиздължените суми за главница и лихви, към
датата на уведомлението.
По мнение на настоящата инстанция, дори и при непосочване в
уведомлението на суми, установени като дължими стойности по дълга, това
не рефлектира върху годността на поканата да породи правен ефект в посока
активиране на предсрочната дължимост. Предназначението на
нотификацията, която следва да достигне до длъжника, е да го информира, че
банката упражнява правото си да събере вземането си преди срока, като е
достатъчно ясно да е посочено кредитното съглашение, по което това право
се упражнява. Изискване за посочване точен размер на просрочения дълг не
се поставя, на първо място, тъй като този размер е динамична величина и
дори и към момента на получаване на поканата не ще бъде актуален, и на
следващо място, тъй като поканата се отправя до контрагента – задължено
лице по договора, което е в известност относно договорните условия и
собственото си изпълнение.
Няма основание да се поставя изискване поканата да има
минималното съдържание, относимо, съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ, към
извлечението от счетоводните книги, въз основа на което се инициира
производството по издаване на заповед за изпълнение. Касае се за различни
по функция документи, като поканата предшества съдебната фаза на
процедурата, а данните по извлечението се поставят в основата на съдебен акт
- заповедта за изпълнение, обект на проверка са в бъдещ процес, поради което
е логично да се нуждаят от точност.
9
Ето защо, следва да се приеме, че доколкото няма съмнение относно
това към кой договор за кредит уведомленията се отнасят, в процесния случай
те успешно са доставили информация на задължените лица относно
решението на банката да счита кредита за предсрочно изискуем.
В аспект на всичко гореизложено, се налага изводът, че
кредитополучателят и солидарните длъжници са били уведомени за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е
настъпила на 8.04.2019 г., съобразно разбирането, изложено в мотивите към
Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС и в
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС - с получаване
на уведомлението от длъжниците.
По отношение на оплакването, че въззивниците не са съдлъжници, а
поръчители по кредитното съглашение:
Настоящата инстанция отбелязва, че в текста на договора фигурира
конкретно поето от въззивниците задължение да встъпят като солидарно
задължени лица в дълга, успоредно с кредитополучателя – чл.16.3 и чл.12.5,
като е недвусмислено изразена тяхната воля за учредяване на облигаторна
връзка със самостоятелен характер, за разлика от акцесорната обвързаност,
породена от ангажимента да се отговаря за чужд дълг, която се наблюдава
при поръчителството. Изведените, по обща воля, като приложими към
договореността разпоредби относно солидарната отговорност - чл.121-127
ЗЗД, и встъпването в дълг - чл.101 ЗЗД, както и ясната уговорка, че се създава
независимо задължение за погасяване на престациите, сочи, че не се
гарантира чуждо задължение, а се поражда пасивна солидарност.
Съобразявайки горното, съдът намира, че въззивниците не са
поръчители по задълженията към банката, поради което оплакването за
погасяване на отговорността им, на основание чл.147 ЗЗД, не следва да се
обсъжда.
Във връзка с повдигнатото възражение във въззивната жалба
относно нищожност на договорни клаузи и уговорки от допълнителните
споразумения, поради наличието на неравноправни клаузи, настоящият
състав отбелязва:
10
В конкретния случай въззивниците не представляват субекти,
ползващи се от потребителска защита, тъй като процесният договор за кредит
е сключен от търговско дружество, като кредитополучател, за задоволяване
нуждите на търговската му дейност – реализиране на текущи плащания, чрез
отпускане на финансови средства по револвиращ кредит; физическото лице –
съдлъжник А.К. е управител на дружеството кредитополучател, а
физическото лице – съдлъжник К.К. е било управител на същото дружество
към датата на поемане на задължението, заличен на 14.02.2018 г., видно от
вписванията в публичния Търговски регистър.
Съдебната практика на върховната ни съдебна инстанция и Съда на
Европейския съюз последователно провеждат становището, че под участие в
договарянето на лице, поради интереси, които са в рамките на неговата
търговска и професионална дейност, следва да се разбира и встъпването като
съдлъжник или поръчител на физическо лице, с тесни професионални/
функционални връзки с дружеството - кредитополучател, като например
участник в неговото управление – така в Решение № 84 от 20.07.2017 г. на
ВКС по т.д. № 1934/2015 г. Изводът за наличието на потребителско качество
следва да е индивидуален, за всеки конкретен случай. На базата на изрично
заявеното от страните относно целта на кредита, в настоящия случай,
апелативната инстанция приема, че поемането на задължения по договора от
страна на управителите на кредитополучателя, като съдлъжници, е било
продиктувано от цели, относими към упражняването на търговската дейност
на формированието кредитополучател, а именно осигуряването на ликвиден
паричен актив, под формата на кредитна линия. Ето защо, възраженията,
основаващи се на неравноправност на клаузите на договора, не са
състоятелни.
Относно определяне размера на дължимото, следва да се изтъкне:
Съгласно тълкувателната воля, изложена в цитираното
Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС,
задължително за прилагане от настоящата инстанция, при предсрочна
изискуемост, размерът на вземането на кредитора по договора за кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на
11
настъпване на предсрочната изискуемост, до датата на плащането. За периода
до настъпване на предсрочната изискуемост, размерът на вземането се
определя по действалия към този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му. Ето защо, основателна е
претенцията за признаване дължимост на остатъка от главницата и
дължимите до настъпване на предсрочната изискуемост възнаградителна
лихва и наказателни лихви.
С първоначалния договор е уговорено помесечното заплащане
единствено на възнаградителната лихва, а цялостната главница е била
дължима на крайната падежна дата. С Анекс № 2 между страните е прието
помесечно издължаване на главницата на определени погасителни вноски с
индивидуални падежи, променени по размер с Анекс № 4. Не е променено
задължението за помесечно плащане на възнаградителната лихва.
По делото пред първата инстанция е прието заключение на вещо
лице по съдебно – счетоводна експертиза – първоначална и допълнителна
задача, което този съд кредитира, като обосновано и компетентно дадено,
почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на
експерта.
Вещото лице е констатирало плащания срещу дълга в размер на
16 379,92 лв. – допълнителното заключение.
Като е съобразило актуалното състояние на дълга – главница и
лихви, както и извършените до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение погасителни плащания, при ползване на данните от
счетоводните регистри на банката, експертът е заключил, че неиздължената и
предсрочно изискуемата главница следва да се оразмери на 34 500 лв. –
Таблица 1 към отговор на въпрос № 3 от основното заключение.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва за исковия
период (20.06.2018 г. – 23.01.2019 г.) следва също да се кредитират изводите
на експерта, сочещи на дължимост на сумата от 1908,86 лв. – Таблица 2 към
отговор на въпрос № 3 от основното заключение.
Уговорената в чл. 4.2 от договора лихва върху просрочената
главница се претендира за периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г., но същата е
12
дължима до датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 8.04.2019 г.
и е в размер на 1033 лв., съгласно Таблица 3 към отговор на въпрос № 3 от
основното заключение, като от акумулираната крайна сума с натрупване се
извади последният ред на начислена лихва.
Наказателната лихва по чл.4.5 от договора също се претендира за
периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г., но е дължима до датата на настъпване на
предсрочната изискуемост – 8.04.2019 г. Пресметната с лихвен калкулатор
brainstorm.bg, върху дълг от 34 500 лв., 5 % лихвен процент, за периода
20.06.2018 г. – 8.04.2019 г. тя възлиза на 1348,79 лв.
Крайният извод е за основателност на предявената установителна
претенция в горепосочените размери.
Във въззивната жалба се възразява, че неправилно не е зачетено
въведено с отговора възражение за прихващане на дължимото с без основание
платени суми в размер на 20 000 лв. по договора за кредит, представляваща
разликата между дължимите и действително платените суми по задължението
за възнаградителна лихва, поради едностранно увеличение на лихвения
процент от банката, както и че по възражението за прихващане следва да се
зачете сумата от 16 379,92 лв., установена като платена в заключението на
вещото лице, в какъвто размер възражението е основателно, според
въззивниците.
Касае се за две отделни възражения.
По първото възражение, почиващо на твърдения за неоснователно
обогатяване, вещото лице е установило, че за срока за действие на договора
не е извършвана промяна на лихвения процент, в посока завишаване,
съответно не са извършвани плащания на увеличена договорна лихва, поради
което съдът приема, че не е основателно твърдението за надвнесени суми.
По второто възражение - за зачитане сумата от 16 379,92 лв., следва
да се изтъкне, че възражението за прихващане е способ за разширяване
предмета на първоначалния правен спор, чрез въвеждане в същия на друго,
различно от предявеното от ищеца, субективно материално право, с титуляр
ответника по иска, по което съдът да се произнесе с крайния си съдебен акт,
разпростирайки върху това спорно право силата на пресъдено нещо. В
13
настоящия случай ответната страна не е въвела чрез възражение за съдебна
компенсация свое насрещно право, различно от първоначалното, а е
направила позоваване на изпълнение по договора за кредит, на който
основава правата си ищеца, като е твърдяла, че е било налице изпълнение на
задълженията по договора в горепосочения размер. С горното възражение не
би се достигнало до разширяване на обективните предели на силата на
пресъдено нещо, тъй като съдът, по необходимост, разглеждайки предявения
иск за претендираните, като непогасени, престации по кредитния договор, се
произнася по въпроса за тяхната дължимост и размер. Следва да се заключи,
че не се касае за възражение за прихващане, а за възражение против
първоначалния иск.
При достигане на горните изводи по съществото на спора, съдът е
взел предвид констатираното от експерта доброволно плащане по дълга в
размер на 16 379,92 лв.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, дължима
след датата на настъпване предсрочната изискуемост, така както е поискана -
от 23.04.2019 г. – датата на подаване на заявлението, до окончателното
издължаване.
Частичното несъвпадане на изводите на настоящия апелативен
състав с тези на съда от първа инстанция налага частична отмяна на
атакувания съдебен акт. Решението следва да се отмени и в частта за
разноските.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства, на дружеството – въззиваем следва да се присъдят, от
разноските, сторени пред първата инстанция и в заповедното производство, в
общ размер на 7637,36 лв., пропорционално на уважената част от претенциите
- 7578,87 лв., платими от въззивниците.
На особения представител на въззивниците следва да се присъди
сумата от 1700 лв., от внесения депозит, за защита пред настоящата
инстанция, на основание чл.47, ал.6 ГПК, вр.чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
14
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 34 от 11.06.2021 г., постановено по т.д. № 307/ 2020
г. на Окръжен съд Бургас, в частта, с която са уважени предявените от „ У.“
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., пл. „С.“ №
*, представлявано от С.П., А.Т. и Ц.Г.М. – съвместно от двама от
изпълнителните директори, единият от които задължително е главният
изпълнителен директор Ц.Г.М., против АТ. П. К., ЕГН **********, от гр. Б. и
КР. Н. К. , ЕГН **********, от гр. В., двамата с адрес за връчване: гр. Б., ул.
„П. № *, ет.*, ап.* – адв. М.А., като солидарно задължени лица, искове за
установяване, че същите дължат на „У.“ АД, по Договор за банков
револвиращ кредит № ***/424/12052015 от 12.05.2015 г. и четири броя анекси
към него, лихва за просрочена главница в размер над 1033 лв. до 1210,09 лв.
за периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г. и наказателна лихва в размер над
1348,79 лв. до 1471,04 лв. – за периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г., предмет
на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1709/ 24.04.2019 г. и
Заповед за изпълнение на парично задължение № 2574/ 8.07.2019 г. по ч.гр.д.
№ 3288/2019 г. на Районен съд Бургас, както и в частта за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У.“ АД , ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район В., пл. „С.“ № 7, представлявано
от С.П., А.Т. и Ц.Г.М. – съвместно от двама от изпълнителните директори,
единият от които задължително е главният изпълнителен директор Ц.Г.М.,
против АТ. П. К., ЕГН **********, от гр. Б. и КР. Н. К., ЕГН **********, от
гр. Варна, двамата с адрес за връчване: гр. Б., ул. „П. № *, ет.*, ап.* – адв.
М.А., искове с правно основание чл.422 ГПК, за приемане за установено по
отношение на „У.“ АД, че АТ. П. К. и КР. Н. К. му дължат солидарно суми
по Договор за банков револвиращ кредит № ***/424/12052015 от 12.05.2015 г.
и четири броя анекси към него, лихва за просрочена главница в размер над
1033 лв. до 1210,09 лв. за периода 20.06.2018 г. – 8.04.2019 г. и наказателна
15
лихва в размер над 1348,79 лв. до 1471,04 лв. – за периода 20.06.2018 г. –
8.04.2019 г., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №
1709/ 24.04.2019 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение № 2574/
8.07.2019 г. по ч.гр.д. № 3288/2019 г. на Районен съд Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА АТ. П. К. , ЕГН **********, от гр. Бургас и КР. Н. К. ,
ЕГН **********, от гр. Варна, двамата с адрес за връчване: гр. Б., ул. „П. №
*, ет.*, ап.* – адв. М.А., да заплатят на „У.“ АД , ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С., район В., пл. „С.“ № *, представлявано от С.П.,
А.Т. и Ц.Г.М. – съвместно от двама от изпълнителните директори, единият от
които задължително е главният изпълнителен директор Ц.Г.М., сумата от
7578,87 лв. – съдебно-деловодни разноски пред всички инстанции.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител на АТ. П. К.
и КР. Н. К. - адв. М.А., с адрес: гр. Б. ул. „П. № *, ет.*, ап.*, 1700 лв., за
процесуално представителство пред настоящата инстанция, платимо от
внесения депозит.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16