Решение по адм. дело №147/2025 на Административен съд - Смолян

 

Производството е образувано по жалба вх. № 1108/02.06.2025 г. на „С.“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. В. К., чрез адвокат С. К., АК-[област], против Ревизионен акт № 16001624003425-091-001/04.02.2025г., издаден от К. Н. - Началник сектор при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 124/22.04.2025г. на директора на дирекция ОДОП [населено място], ЦУ на НАП.

Развиват се съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на издадения РА. Счита се, че е издаден при неправилно тълкуване на материалния закон и в противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства. Изводите на органа по приходите относно продажната цена на процесния недвижим имот не отговаряли на обективната действителност. Не е изследвана причината, поради която страните променят продажната цена по сключения предварителен договор от 120 000 евро на 42 000 лева – цената по окончателния договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт. Посочва, че сключването на окончателния договор отменя постигнатите уговорки по предварителния договор, последният бил без дата и единствено инкорпорира намерението на страните да сключат окончателен договор. Липсвали доказателства за плащане на сума от 158 133.53 лв., действителната цена е тази посочена в нотариалният акт за покупко-продажба в размер на 42 000 лева и банково извлечение за заплащането й. Както е изписано в жалбата, административният орган "услужливо" не вземал под внимание факта, че продаваният имот е в груб строеж, нуждаел се от значителни допълнителни СМР, за да стане годен за обитаване. Не се вземала под внимание експертната оценка, извършена от обслужващият банката оценител- "Либра-БТ" ЕООД, където било посочено, че оценяваният имот е в лошо физическо състояние на конструкцията.

Оспорват се констатациите в РД и РА за наличие на укрити приходи, т.е. за наличието на основание за прилагане на разпоредбите на чл. 121-122 ДОПК. В оспорения РА липсвал обективен анализ на събраните доказателства в нарушение на основни принципи на ДОПК.

Оспорват твърдяната като установена фактическа обстановка. Излагат и съображения оборващи констатациите на приходния орган по отношение приетото разходване на паричните суми по отпуснат ипотечен кредит на Я. К. - купувач на имота. Предвид изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения РА № 6001624003425-091-001/04.02.2025г. Претендира се присъждане на съдебни разноски по списък на л. 794 от делото

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител адв. К.. Допълнителни доводи за нейната основателност развива в писмените бележки, депозирани в предоставения от съда в срок.

Ответника - директора на Дирекция „ОДОП“ [област] чрез юриск. Г. оспорва жалбата по съображения изложени в писмена защита. Сочи, че констатациите на приходния орган се подкрепят от ангажираната по делото съдебно-оценъчна експертиза и доклад за оценка от независим оценител на процесния имот. На следващо място сочи, че приетата съдебно-счетоводна експертиза не притежава необходимата доказателствена стойност за оборване констатациите на приходния орган. Моли съда да потвъри РА като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане н юрисконсултско възнаграждение в размер определен по Наредба №1/2004 г., алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение над минимума определен по тази наредба.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид събраните по делото доказателства и мотивите на оспорения РА, Административен съд-[област] в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Тя е подадена срещу Ревизионен акт № 16001624003425-091-001/04.02.2025г., издаден от К. Г. Н. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията с който на „С.“ООД допълнително е начислен ДДС в общ размер 32 126,71 лв. за данъчни периоди м.05.2020 г. и м.07.2020г., ведно с прилежащи лихви в общ размер 16 645,20 лв. РА е потвърден изцяло с Решение № 124/22.04.2025г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП. Оспореният РА засяга неблагоприятно патримониума на жалбоподателя, налице е правен интерес от търсената защита. Дружеството-жалбоподател притежава активна процесуална легитимация. Налице е и условието по чл. 156, ал.2 ДОПК, ревизионният акт е обжалван по реда на чл. 152 ДОПК и е потвърден изцяло като законосъобразен.

Спазен е срока по чл. 156, ал.1 ДОПК за обжалване – решението е връчено на ревизираното лице по електронен път и е получено на 07.05.2025г.,жалбата е подадена чрез органа на 22.05.2025 г. /л.34, 35/. АССм е местно и функционално компетентен да се произнесе по подадената жалба.

Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

За да прецени нейната основателност и да изгради решаващите си изводи, съдът приема за установена по делото следната фактическа обстановка:

1. Ревизията на „С.“ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Г. В. К., [ЕИК], е възложена със заповед № Р-16001624003425-020-001 от 12.07.2024 г., изменена със заповед № Р-16001624003425-020-002 от 21.10.2024г.

2. Обхват на ревизията е установяване задължения по ЗДДС за периоди от 01.05.2020 – 31.05.2020 г. и от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. Проведена е във връзка с Решение № 235/31.05.2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП - [област], с което на основание чл.155, ал.4 от ДОПК са отменени задължения на дружеството по ДДС за данъчни периоди м.05/2020 г. и м.07/2020 г. по предходен РА № Р-16002123005817-091-001/14.03.2024 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия.

3. Тази ревизия е приключила с издаден РД № Р-16001624003425-092-001/06.01.2025 г., предмет на съдебното оспорване.

4. В хода на ревизията е установено, че дружеството е реализирало продажба на: поземлен имот с идентификатор 03304.17.91 по КККР на [населено място], [област] с адрес [населено място], местност Острова, целият с площ 650 кв. м., ведно с построената в поземления имот жилищна сграда и гараж, със степен на завършеност „груб строеж" със ЗП 181,32 кв. м. и РЗП 405,71 кв. м. и 15,73 % идеални части от поземлен имот, с площ 280 кв. м. на Я. Н. К. на стойност 41 900,00 лв. с вкл. ДДС.

5. За продажбата е сключен предварителен договор от 19.05.2020 г. в [населено място] (л.236/499 и сл., номерацията в делото е двойна) Цената е договорена /вж. чл.3/ между продавача „С.“ООД и Я. Н. К., и Р. Б. К. на 120 000 евро, платими на два транша – 3000 лева при подписване на договора като задатък и останалата договорена цена от 118 466 евро в деня на подписване на окончателния договор. Цената е договорена като окончателна без промяна и предоговаряне /чл. т.4 от договора/, определен краен срок за сключване на окончателен договор – 19.07.2020 г.

6. В сключения нотариален акт за покупко-продажба № 99, том II, дело № 298/2020 г. от 29.07.2020 г. (л.423/312 и сл.), между „С.“ООД и купувачите Я. Н. К. и Р. Б. К. продажната цена на процесния имот е 42 000 лева, с отбелязване „чрез отпуснат кредит от „А. Б. [държава]“ ЕАД и учредяване на договорна ипотека върху имота“.

7. В хода на ревизията е установено, че във връзка с договора за кредит и с цел ипотекиране на имота е изготвен оценителен доклад от независим експерт по оценки на недвижими имоти, който определя крайна пазарна стойност от 185 900 евро /левова стойност 363 600 лева/ Оценката е послужила за обезпечение размера на кредита пред банковата институция (л.542/193 на обратна страна).

8. Договора за кредит обезпечен с договорна ипотека № 93546 от 29.07.2020 г., сключен между „А. Б. [държава]“ АД и кредитополучателите - Я. К., Р. К. и Н. К. е с предмет банков кредит за недвижимия имот в размер 310 000 лева. В хода на ревизията е установено, че кредитът е усвоен по сметката на лицето на два транша: на 13.08.2020 г. платени 174 600,00 лв. и на 26.10.2021 г. / след акт 16/ в размер на 135 400,00 лв.

9. За продажбата „С.“ ООД издава фактура № **********/03.08.2020 г. с данъчна основа в размер на 34 916,67 лв. и ДДС 6 983,33 лв. С преводно нареждане на 13.08.2020 г. е извършено плащане на 42 000 лева от Я. К. на дружеството за „покупка имот [населено място], м-ст „О.“ (л. 672/63)

10. Насрещните проверки в хода на ревизията показали, че към кредитното досие на Я. К. е приложен договор за строителство от 01.07.2020 г., сключен с „ВЛАДИМЕР“ ЕООД за: „изграждане до степен напълно завършване: „Еднофамилна жилищна сграда с гараж" УПИ [населено място], [община]" (л.240/495). Този договор е прекратен 6 дни след сключването му - с анекс от 06.07.2020 г. „по взаимно съгласие“ (л.173/562)

11. От страна на „С.“ООД е подадена декларация по чл.124, ал.3 ДОПК (л.112/623), в която за въпросната продажба от ревизираното дружество са отчетени кредитни обороти - приход в размер на 34 916,67 лв., начислен ДДС 6 983,33 лв., декларирана себестойност за обекта в размер на 34 916,67 лв. и печалба за 2020 г. от продажба на къщи и земя в размер на 70 133,34 лв. Установено е от ревизорите, че за ревизираните периоди месец 05.2020 г. и месец 07.2020 г. дружеството не е декларирало извършени доставки.

12. В хода на ревизията е констатирано различие между продажната цена на недвижимия имот, отразена в счетоводството на „С.“ ООД и договорената в предварителния договор представен пред банката за отпускане на кредит на Я. Н. К.. Ревизиращият екип приема, че стойността на сделката по предварителния договор е действителната такава като е отчетен по-малък размер от реално получения приход от продажбата. Неотчетените приходи са осъществени в рамките на основната дейност на дружеството и представляват облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС - основание за провеждане на ревизия по реда на чл.122, ал.2, т.2 от ДОПК. Отбелязва се, че предходната ревизия /14.03.2024 г./ приема като основа за облагане с корпоративен данък за 2020 г., реализирани приходи от продажбата на недвижимия [имот номер] 000 евро. Констатацията на приходния орган по отношение на ЗКПО не е обжалвана от „С.“ ООД и ревизионният акт в тази си част е влязъл в законна сила.

13.Предмет на настоящия правен спор е допълнително начислен ДДС за данъчни периоди: за м.05/2020 г. - 500 лв. (при данъчна основа 2500 лв.) и за м.07/2020 г. в размер на 31 626,71 лв. (върху данъчна основа 158 133,53 лв.) или общо ДДС в размер на 32 126,71 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 16 645,20 лв. Сумата е формирана като разлика от неотчетени приходи през 2020 г. от 195 583,00 лв. (останалата част от договорената продажна цена в размер на 118 446,00 евро или 231 660,24 лева минус 34 916,67 лв. - отчетения приход по фактура № **********/03.08.2020 г.) Приема се, че дружеството не е фактурирало и отчело цялата/реалната стойност на облагаемата доставка.

14. В съдебната фаза на производството са събрани доказателства, които в основната си част са неотносими към предмета на делото. По искане на оспорващия са назначени съдебно-оценъчна експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице Д. С. посочва, че пазарната стойност на продадените недвижими имоти от „С.“ООД на Я. К. - изградените в ПИ с идентификатор 03304.17.91.1 самостоятелен обект жилищна сграда и гараж, към момента на сключване на предварителния договор, изградени на етап Акт 14, е размер на 80 108 лева. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза на ВЛ С. Н. сочи постъпление по сметка на дружеството в „У. Б.“ на сумата от 42 000,00 лева, платени от Я. К. за покупка на имот в [населено място].

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Подадената жалба е неоснователна. Това е така по следните съображения:

Правният спор по делото не се свежда до установените от ревизията факти, те най–общо казано са различно интерпретирани от страните. Основният спорен въпрос се фокусира върху действителната цена на продажбата на недвижимия имот с цел правилно определяне на данъчната основа за начисляване ДДС. /респ. Укрити ли са приходи от реализираната икономическа дейност от „С.“ ООД като основание за необлагането им с ДДС?/

Не е спорно по делото, че стопанската дейност на „С.“ ООД е реализиране на инвестиционни проекти за сгради. Не се спори също, че в рамките на ревизирания период /м. май 2020 г. и м.юли 2020 г./дружеството е извършило продажба на свой недвижим поземлен имот с площ 650 кв. м. и построените в него жилищна сграда с гараж на етап „груб строеж" със ЗП 181,32 кв. м., РЗП 405,71 кв. м. и 15,73 % идеални части поземления имот.

Разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС поставя задължения към регистрираните по този закон икономически оператори да начисляват данък добавена стойност, когато същия е станал изискуем, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред /т./; като включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период /т.2/ и посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период /т.3/. По силата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

„С.“ ООД е регистрирана по ЗДДС, считано от 30.09.2010 г. и в конкретният случай дружеството е издало данъчна фактура №**********/03.08.2020г. с отчетен приход 34 916,67 лв. и начислен ДДС в размер на 6 983,33 лв., но в случая доказателствата по делото разкриват, че дружеството не е фактурирало и отчело цялата стойност на облагаемата доставка, по която е изпълнител /прието от приходния орган като „укриване н доходи“/. Последното обосновава приложение разпоредбата на чл. 122, ал.1 и ал.2 ДОПК и е в съответствие със задълженията на финансовата институция и принципите на ефективност в борбата с нарушенията на хармонизираните правила в областта на ДДС и на пропорционалност в съответствие с практиката на СЕС. Разпоредбата дава право на приходния орган да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи.

Изводът за укриване на приходи от реализираната от „С.“ ООД продажба на недвижим имот е синхронизиран със събраните доказателства, които разкриват действително заплатеното и договореното между дружеството и купувача К. по предварителния договор. Вярно е твърдяното в жалбата, че продажба с предмет недвижим имот не може да бъде осъществена въз основа на предварителен договор, а само чрез нотариален акт, но в случая спорът не касае прехвърлителната сделка като елемент от възникване на данъчно събитие. Сделката по нотариалният акт е реализирана съобразно волята на страните заявена пред нотариуса и формулирана в акта.

По отношение възраженията за естеството на предварителния договор следва да се подчертае, че документите са универсален доказателствен източник, в смисъла на чл. 49 ДОПК и чл. 40, ал. 1 АПК и частните документи, какъвто безспорно е предварителният договор от 19.05.2020 г. не обвързват съда да приеме за установено закрепеното в тях, но не може и да откаже да ги цени без да го съпостави с другите доказателствени средства /Решение № 12630/1.10.2013 г. по адм. д. № 1915/2013 г. на ВАС/. В хода на ревизията е изследвана в пълнота стопанската логика при сключването на предварителния договор и тази, приложена при сключването на окончателния договор. Анализът на документите приобщени от ревизията /в частност кредитното досие изготвено от „А. Б. [държава] АД/ свидетелстват, че действителната сума на продажбата е в размерите вписани в предварителния договор 120 000 евро, платими на два пъти – 3000 лева при подписването му на 19.05.2020 г. и 118 446 евро (равняващи се на 231 60,24 лева) при подписване на окончателния договор 29.07.2020 г. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че прогнозната пазарна стойност на имота дадена от независимия оценител, ангажиран при отпускане на кредита, е в размер на 443 600 лева, т.е. стойност далеч надвишаващи сумата от оповестената 42 000 лева. Заключението на вещото лице по съдебно-оценъчната експертиза по делото за продадените недвижими имоти, изградени на етап груб строеж също е с по-висока пазарна стойност - 80 108 лв.

Твърденията на жалбоподателя, че част от средствата по кредита /отпуснат на купувача Я. К./ били необходим за подобрения и вложения поради компрометиран строеж и за изграждането на сградите до степен въвеждане в експлоатация, останаха недоказани. Оспорващият нито представи нито ангажира доказателства в подкрепа на тази своя теза. Обратното е установено в хода на ревизията, договора за строителство между Я. К. с фирма „ВЛАДИМЕР“ ООД е бил прекратен с анекс от 06.07.2020 г. - няколко дни след сключването му по взаимно съгласие на страните. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза /на която се позовава жалбоподателя в писмените бележки/ доказва получаването по банка и каса на сума от 42 000 лева, но не илюстрира нищо друго или различно от вече установеното при ревизията. Жалбоподателят не ангажира и не са представя допълнителни доказателства, данни и/или обосновка в своя подкрепа, което прави оспорването в тази част изцяло бланкетно.

За правилното прилагане на националната правна уредба и събираемостта на ДДС органите по приходите са се съобразили със задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда на ЕС от 5 октомври 2016 година по дело С–576/15, по т.40 и т.41, съгласно които на държавите членки е предоставена свобода на преценка за постигане целите и гарантиране събирането на дължимия на нейна територия ДДС и предотвратяване измамите. Според настоящия съдебен състав правилно ревизията приема, че действителната цена на която е продаден процесния недвижими имот в [населено място] е тази уговорена по предварителния договор от 120 000 евро, а не осчетоводената от „С.“ООД по фактура № **********/03.08.2020 г. с данъчна основа в размер на 34 916,67 лв. и ДДС 6 983,33 лв. (и отчетен приход 34 916,67 лв.)

В случая в решението на директора на дирекция „ОДОП“ са посочени и някои косвени доказателства за укриване на доходи и водено счетоводство от дружеството, което не отразява действителните приходи и не дава възможност за правилно и точно определяне на данъчната основа. Тъй като при ревизията се установява липса на достатъчно информация от представените счетоводни документи относно действително реализираните приходи по сделката, ревизиращите органи правилно и законосъобразно са определили данъчната основа за облагане с ДДС, изхождайки разпоредбите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. За определяне размера на данъка служи данъчната основа, определена по реда на чл. 67, ал.2 ЗДДС, според която когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно се приема, че той е включен в договорената цена. По този начин върху действително получената насрещна престация от 120 000 евро с оспорения РА е определена данъчната основа за м.05/2020 г. – периода на договорено авансово плащане по предварителния договор и за и м.07/2020 г. - периода на издаване на данъчната фактура № **********/03.08.2020 г.с приспадане на данъчната основа по нея.

При така установената фактическа обстановка, правилно и законосъобразно в съответствие с изискванията на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС от ревизиращият орган е начислен дължимия ДДС за двата данъчни периода и на основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ за допуснатото просрочие е определил и съответните лихви за закъснение.

По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, като на ответника бъдат присъдени направените по делото разноски за юриск. възнаграждение, платими от жалбоподателя. Определен по реда на чл. 161, ал.1, предл. второ ДОПК, вр. чл. 8, ал.1, вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г., неговият размер при материален интерес от 48 771,91 лв. (32 126,71 лв.+16 645,20лв.) е 4 552 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „С.“ ООД, с [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано Г. В. К., чрез адв. С. К., АК-[област] срещу Ревизионен акт № 16001624003425-091-001/04.02.2025г., потвърден с Решение № 124/22.04.2025г. на директора на дирекция ОДОП [населено място], ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „С.“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано Г. В. К. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ [населено място], ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 552 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.