Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер / 04.12.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
04.11. 2020 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
Стойка Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
В.т.д.
№ 1526 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна жалба на
„П.К.Б.“ ЕООД против решение № 80/30.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 1/2020г. по описа на Районен съд – Р., с което са
отхвърлени обективно съединени осъдителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл.
33 ЗПК и чл. 10а ЗПК за сумата от 6398,57 лв., включваща главница в размер на
3024,14 лв., договорно възнаграждение в размер на 1473,48 лв., възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1666,08 лв., мораторно
обезщетение в размер на 234,87 лв. за периода от 11.04.2017 г. до 20.06.2019
г., представляваща сбор от задължения по договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № ********** от 04.01.2017 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 479/22.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 781/2019 г. по описа на РС-Р.. Присъдени са и разноските по делото.
Във въззивната жалба “П.К.Б.” ЕООД навежда доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка.
Направено е искане да решението да бъде обезсилено като недопустимо и да бъде
върнато на районния съд за ново произнасяне. В условията на евентуалност, да се
постанови ново решение по същество на спора, с което да се уважат исковете.
В законния срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на страната, с което е
взето становище, че жалбата е неоснователна. Подробно са изложени съображения
във връзка с всички оплаквания направени от въззивника. Направено е искане да
се потвърди първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана в процеса страна.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
9, ал. 1 ЗПК и чл. 10а ЗПК.
Безспорно е установено, че между страните по делото е сключен договор за потребителски
кредит № ********** от 04.01.2017 г. с
въззиваемата Т.Д.А. за сумата от 4300 лв. със
срок за връщане 36 месеца при месечна вноска от 209,82 лв. с падеж 10-то число
на месеца, при годишен процент на разходите от 49,89 %, годишен лихвен процент
от 41,17% и лихвен процент на ден от 0,11%, при общо задължение по договора в
размер на 7553,52 лв. В договора е посочено още, че
по избран и закупен пакет от допълнителни услуги Т.Д.А. дължи и възнаграждение в размер на 2824,56 лв., като размерът на вноската възлиза на 78,46 лв. или
общо дължимата месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги е 288,28 лв. Представено е сключеното между
страните споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 04.01.2017г. с уговорени следните услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна
на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
В
чл.12.3 от общите условия е посочено, че в случай,че клиента просрочи една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване
на договора за кредит, обявяване на неговата предсрочна изискуемост без да е
необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие
или други.
От представеното преводно нареждане от 04.01.2017 г. се установява, че „П.К.Б.“
ЕООД е предоставило на Т.Д.А. заемна
сума в размер на 4300 лв. кредит, с част от който да се рефинансират предишни
кредити на ответницата към ищеца.
Като доказателства
по делото са представени въпросните два рефинансирани договора за кредит – 1. Договор
за потребителски кредит №********** от 17.05.2016 г. /л.96-97/ с размер на кредита
1700 лв., дължима сума с договорна лихва 2986,20 лв., възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги 1536,84 лв., ведно със споразумение за предоставяне
на пакет допълнителни услуги /л.98/ и 2.
Договор за потребителски кредит № ********** от 05.08.2016 г. /л.108-109/
с размер на кредита 2350 лв.,
дължима сума с договорна лихва 4128,12 лв., възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги 2124,36 лв., ведно със споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги /л.110/. Ответницата
е подписала декларация за запознаване с общите условия. Страните са сключили и
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 04.01.2017
г.
Видно от заявление от
27.04.2017 г., подадено от Т.Д.А. същата е направила
искане за отлагане на погасителния план с 2 вноски. За целта бил сключен
анекс № 1 от 10.05.2017 г. за отлагане падежа на вноски № 4 и 5 по погасителния
план и е променен ГПР на 43,79 %, като вноските станали 38.
Със заявление от
15.02.2018 г. въззиваемата Т.А. подала ново заявление за отлагане на вноска №
14, поради което бил сключен анекс № 2 от 15.02.2018 г. за отлагане на вноска №
14, като общо вноските ставали 39. Такъв не е
представен по делото.
На 03.07.2018 г. Т.Д.А.
подала ново заявление за отлагане падежа на вноски, като бил сключен анекс № 3
от 10.07.2018г. за отлагане на 3 вноски, като вноските станали 42, а ГПР бил
променен на 38,20 лв.
Т.Д.А. на 28.11.2018
г. подала заявление за отлагане падежа на вноски, като бил сключен анекс № 4 от
10.12.2018г. за намаляване размера на вноските на 72,28 лв., като остатъкът щял
да се заплати с последната вноска, а ГПР бил променен на 35,93 лв.
Видно от
представеното по делото извлечение от сметка по договор за потребителски кредит № **********/04.01.2017г., в което ищцовото дружество е посочило как е осчетоводило
всички платени към 17.12.2019г. по договора за кредит вноски, изплатената от въззиваемата сума възлиза общо
в размер на 4371,94 лв. като било налице остатъчно задължение към 17.12.2019 г.
в общ размер на 6163,70 лв.
От приложеното ч.гр.д.
№ 781/2019 г. по описа на РС-Р. се установява, че съдът е издал в полза на „П.К.Б.”
ЕООД срещу Т.Д.А. заповед № 479/22.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 3024,14лв. - главница по договор за потребителски кредит № ********** от 04.01.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 22.11.2019г. до окончателното погасяване на задължението; сумата
от 1473,48 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.01.2019г. до 03.09.2019г.;
сумата от 234,87лв. – обезщетение за забава върху главницата от 3024,14лв. за
периода от 11.04.2017г. до 20.06.2019г.; сумата от 1666,08лв. – възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги, както и за разноските по заповедното
производство: 127,97лв. – ДТ и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена лично на длъжника Т.Д.А. на 25.11.2019г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Страните не спорят,
че по силата на договор за
потребителски кредит № **********/04.01.2017г. “П.К.Б.” ЕООД е
предоставил на Т.Д.А. сумата от 4300 лв., от които 3936,54 лв. за рефинансиране
на предходни кредити и остатъкът от 363,46лв. по
банкова сметка ***, което се доказва от представеното преводно
нареждане.
Предмет на въззивно обжалване е нищожността на
клаузите в процесния договор относно допълнителния пакет услуги, както и фактът
на настъпване на предсрочна изискуемост на предоставения от дружеството кредит.
Въззивният съд
намира за недействителна клаузата за закупуване на пакет от допълнителни
услуги. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
– чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4
от ЗПК за допълнителните услуги е определено общо възнаграждение за няколко
различни услуги. В чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. " В случая в Договора
за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което
се събират съответните такси. Освен това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Поради това настоящата съдебна инстанция счита, че
уговарянето на подобно възнаграждение нарушава принципът на добросъвестност и
справедливост, тъй като потребителят следва да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава.
Следователно клаузата в договора за потребителски кредит, с която потребителят
се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет
от допълнителни услуги се явява нищожна, като противоречаща на императивни
правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. второ и чл. 10а, ал. 3 и
ал. 4 от ЗПК.
Обстоятелството, че
ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, не изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем.
Липсва основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с
небанкови финансови институции в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците
по договори за банкови кредити. В този смисъл въззивният съд намира, че разрешението,
дадено в т.18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС се прилага и по отношение на небанковите финансови институции,
какъвто е ищецът. Така, предвид гореизложеното, съдът приема, че на длъжника не
е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита на 21.11.2017 г.
Следва да се посочи, че в настоящия случай с
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги от 2824,56 лв, кредиторът се домогва да увеличи размера на вземанията си, начислявайки
такси за услуги, чието реално предоставяне не е доказано. Така, с уговарянето
на допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение
в размера на ГПР. Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 21, ал. ЗПК тези клаузи
правилно са обявени за нищожни.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция не
възприема доводите на въззивника за недопустимост на обжалваното решение,
поради разглеждане и произнасяне от първоинстанционния съд относно нищожността
на клаузи от Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги по
рефинансиране на горепосочените договори за кредит, който въпрос е извън
предмета на спора.
Поради това
настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение в обжалваната част
е правилно и следва да бъде потвърдено със съответното препращане на основание
чл. 272 от ГПК към мотивите на Районен съд – Р..На осн.чл.38 ал.2 ЗА въззивника
следва да заплати на пълномощника на въззиваемата сумата 650 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/30.07.2020г., постановено по гр.д. № 1/2020г. по описа на
Районен съд – Р..
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.**, да заплати на
адвокат Г. И., с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на
650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.