Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 520
,14.12.2016 год.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия,
на петнадесети ноември през двехиляди и шестнадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
секретар Н.В.,
като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №370
по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са частичен иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД – за обезщетение за
неимуществени вреди и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за законна лихва.
Подадена е искова молба от адв.П.К.,
АК София, като пълномощник на М.И.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.К., ул."С." №6,
офис 10 против Община В., с адрес: гр.В.,
бул."Х.А."
№35, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че в резултат на ПТП са му причинени телесни
увреждания. Твърди, че на 21.04.2010г., около 00:20ч., в гр.В., по ул.„Н. В.", е
управлявал лек автомобил „Ровър", с рег. №.. …..
.., при което предното дясно колело на
автомобила пропаднало в неравност на пътното платно - дупка, намираща се
на ул.„Н. В."
пред дом №... Вследствие на това ищецът загубил
управление над лекия автомобил и се ударил странично в електрически стълб. В
резултат на реализираното ПТП са му причинени телесни повреди.
Сочи, че
по случая е
образувано ДП №337/2010г., пр.пр. №518/2010г. на РП-В. и че производството е прекратено, тъй като е прието, че деянието не съставлява престъпление. Установено е, че причина за настъпване на
произшествието е навлизане на автомобила в участък от пътното
платно с несигнализирано /необозначено/ препятствие - дупка. ПТП
е настъпило в тъмната част от денонощието, при мокра пътна настилка, като дупката е била
запълнена с вода и за ищеца не е
съществувала възможност да забележи и реагира на препятствието,
намиращо се на пътното платно. Процесната улица, на която се е намирала неравността на пътното платно - дупка - е публична собственост на Община В., съгласно чл.8 ал.3 от Закона за
пътищата, като ул.„Н. В." в гр.В. е част от уличната мрежа на града, поради което с влизането
в сила на §7 ал.1, т.4 от ПЗРЗМСМА е преминала в собственост на Община В..
Твърди, че Община В. носи отговорност за всички вреди, произлезли от
собствените й пътища и улици /респ. дупки по тях/, включително и от тази, в
която е попаднал ищецът на 21.04.2010г. Освен това разпоредбата на чл.3
и чл.167 ал.1, изр.1 от Закона за движението по пътищата, вменява на лицата,
които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. С оглед изложеното се стига до извода, че за поддържането
и ремонта на пътя е отговорен собственика му, а именно Община В., която
не е изпълнила задълженията си да сигнализира за препятствието на
пътя, както и не е организирала движението по начин, осигуряващ
безопасността му. В случая е налице противоправно поведение -неподдържана
и несигнализирана дупка на пътното платно, собственост на ответника
по делото, настъпила вреда в резултат на неизправност на вещ, в резултат,
на което са причинени телесните повреди на ищеца М.М., както и причинна
връзка между тях.
Сочи, че в резултат на
процесното ПТП е пострадал, както и че е получил следните травматични
увреждания: 1/. травматичен шок; 2/.
политравма; 3/. контузия на главата; 4/. мозъчно сътресение със загуба на
съзнание; 5/. контузия на гърдите; 6/.
двустранна белодробна контузия -травматична пневмония; 7/. счупване на тялото на 5-ти лумбален прешлен;
8/. ретроперитонеален хематом; 9/.
счупване на лява бедрена кост.
След
инцидента на 21.04.2010г. ищецът постъпил по спешност в МБАЛ –В.. След
няколко часа е преведен в МБАЛ „П." - П., където лежал няколко дни и
от там пострадалият е приведен на 23.04.2010г. за лечение в Клиника по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „С.Г." ЕАД - П.. След
консултация с реаниматор постъпил за лечение в Клиника
по Анестезиология, Реанимация и Интензивни терапия към УМБАЛ „С.Г."
ЕАД - П.. Пострадалият е прегледан, като е снета следната анамнеза: мъж в
тежко общо състояние, кома. GCS -8-10 т., с разгъната картина на клиничен
шок. След което е стартирано интензивно лечения в пълен обем,
интубиран е и поставен на апаратна вентилация с агресивни режими и под седитация. Извършени
са лабораторни изследвания и е направена
рентгенография на бели дробове, КТ на лумбални
прешлени, КТ на ГМ и ЗЧЯ-нативен, както и ехография на коремни органи и
ЕКГ. След 12-дневен престой в лечебното заведение, пострадалият е изписан на 05.05.2010г. с окончателна диагноза: Травматичен шок; Политравма; Контузия на главата;
Мозъчно сътресение; Контузия на гърдите; Двустранна белодробна контузия ARDS.
Травматична пневмония; Счупване на тялото на 5-ти лумбален прешлен;
Ретроперитонеален хематом; Счупване на лява бедрена кост. След изписването ищецът е насочен за продължаване
на лечението в Клиника по ортопедия и
травматология и за провеждане на подходяща рехабилитация.
Ищецът твърди, че в резултат на уврежданията, получени от
процесното ПТП, за дълъг период от време търпял силни болки и
много страдания, не се чувствал добре физически и емоционално. Вследствие на
инцидента състоянието му било изключително тежко, изпаднал в кома,
с травма на мозъка. Счупването на лумбален
прешлен е причинило силни болки и затруднение на движенията в гърба.
Пострадалият не е можел да стои прав или седнал и е следвало да спазва постелен
режим. Счупването на лявата бедрена кост е довело до трайно затруднение
в движението на левия долен крайник, като за да възстанови функцията на
увредения крайник пострадалият е трябвало да извърши рехабилитация. Твърди, че вследствие на инцидента за дълго време е бил лишен от
обичайния си начин на живот и дълго време е следвало да спазва предписания
му режим, като за този период е бил принуден да разчита на близките
си за задоволяване на елементарните му жизнени
потребности в ежедневието. Към настоящия момент често получава главоболие,
като не е в състояние да се натоварва психически и физически. Преди
процесното ПТП ищецът бил здраво, младо и жизнено момче, само на 18 години, но
след инцидента за дълго време е лишен от обичайния си динамичен начин на
живот, не можел дълго време да чете, гледа телевизия и да ползва
компютър, ограничени били напълно контактите
му с приятели и това на тази възраст се отразило изключително негативно на
психиката му. Изживял един много труден и много продължителен период на
болки, неудобства и стрес както от самия инцидент, така и от проведеното
лечение и последвалата изолация. Ищецът изживял изключителен стрес при
инцидента, който ще остане за цял живот в неговото съзнание.
Предвид изложеното, счита, че
причинените му неудобства, болки и страдания следва
да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват
по-високо. Паричното обезщетение не
може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира
страданието и да постигне някакво, макар и минимално заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем физическите, психическите и емоционални болки,
страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от реализираното ПТП.
Сочи, че
вредите са му причинени от вещ, собственост на Община В., която не е
предприела необходимите действия по ремонт и поддържане на
процесната улица, както и не е изпълнила задълженията си да сигнализирала за
препятствието на пътя и не е организирала движението по начин,
осигуряващ безопасността му. По този начин Община В. е нарушила
разпоредби на Закона за пътищата и Закона за движение по пътищата, вменяващи й
определени задължения. В случая Община В. е едновременно и собственик на пътя и
лице, което упражнява надзор и отговаря за стопанисването на
пътищата, поради което отговорността и за произлезлите от вещите
вреди почива както на чл.50 от ЗЗД, така и на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД. Като
собственик на процесната улица в чл.31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време,
чрез разпоредбата на чл.167 ал.1 от ЗДвП е вменено задължение за лицата, стопанисващи пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него
и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок,
като в чл.167 ал.2 от ЗДвП се регламентират правомощията на кметовете на
общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за
състоянието и изправността на пътната настилка в населените места. В този
смисъл са указанията, дадени на съдилищата с ППВС №17/1963г., където се приема,
че за възникването на отговорността
от вещи, е необходимо наличието на вреда, вредоносно противоправно причиняване от вещ и причинна връзка между
вредата и вредоносното действие на
вещта. Вина в тази хипотеза не се изисква, отговорността
е обективна, независима от вината. Общинският път в участъка на ПТП не е
бил в изправно състояние, като наличното по него препятствие не е било
сигнализирано, съобразно изискването на закона, поради което общината носи отговорност
за причинените неимуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му
телесни увреждания при процесното ПТП.
Моли съда
да осъди ответника Община В. да му заплати обезщетение в размер на 130 000 лв., от
което предявява частичен иск от 70000лв., за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания,
вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП. Претендира законна лихва върху сумата от
датата на непозволеното увреждане - 21.04.2010г. до окончателното изплащане на
същата, направените по делото
разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА, заедно с ДДС, тъй като пълномощникът му е регистриран по
ЗДДС.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства. Направени са доказателствени искания.
С допълнителната уточняваща молба с
вх.№9644/20.11.2015г., ищецът, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител, е заявил, че предвид невъзможността му да заплати изцяло
определената държавна такса, предявява частичен иск от 25 500 лева –
частичен от цялата предявена сума в размер на 130 000 лева.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, по делото е
постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответника, чрез
пълномощника му. Взето е становище, че предявеният иск е процесуално недопустим. Фактите, изложени в исковата молба сочат, че
ищецът е претърпял ПТП на 21.04.2010г., от което според него са настъпили претендираните
неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, общата петгодишна давност за всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок е петгодишна. На това основание и във връзка с
датата на предявяването на настоящия
иск, същият за претендиране на неимуществени вреди е погасен по давност, с оглед на което моли да се счита настоящето становище и за възражение за давност. По
отношение на претенцията за законна лихва от деня на увреждането, а именно 21.04.2015г.,
счита, че същата е погасена по давност, както на основание на акцесорния характер на претенцията спрямо
главния иск, така и съобразно обстоятелството, че законодателят е предвидил
друг по-кратък срок за погасяване, а именно тригодишен, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. /Решение №67 от 24.06.2011г. по
т.д.№323/2010г., т.к., първо т.о. на
ВКС - практика по чл.290 от ГПК/. В
случай, че съдът не приема изложените основания за допустимост, то моли на същите основания да приеме иска като
неоснователен като погасен по давност, както за неимуществените вреди, така и за лихвата върху обезщетението.
Ответникът изцяло оспорва по основание и размер предявения иск.
Твърди, че ищецът
основава исковата си претенция на претърпяно ПТП на 21.04.2010г., около 00.20ч. в гр.В., на ул."Н. В.", пред дом №... Твърденията му са, че при управлението на МПС марка
„Ровър", с рег. №… …. …. предното дясно колело пропаднало в неравност на пътното
платно - дупка, в резултат на което ищецът М….. губи управлението
над лекия автомобил и се удря странично в електрическия стълб. В резултат на това му
били причинени телесни повреди и претърпял неимуществени вреди. Заявява, че Община В.
действително, съгласно чл.31 от Закона за пътищата отговаря за ремонта и
поддържането на общинските пътища. Твърди, че към момента на настъпване на
събитието, цялата
ул.„Н. В." е била в много добро състояние. Общината е спазила изискването да управлява имотите и вещите с
грижата на добър стопанин и в съответствие с разпоредбите на закона.
Твърди, че
представените от ищеца писмени доказателства са нечетливи копия, но от
това, което може да се прочете става ясно, че претърпяното от ищеца ПТП е в
резултат на неговото виновно поведение, карал е с несъобразена с
пътя и времето скорост. Произшествието е станало в тъмната
част от денонощието при мокра пътна настилка. Съгласно Констативен протокол
за ПТП №111032/21.04.2010г., съставен от Министерство на вътрешните работи, става
ясно, че ПТП е причинено вследствие шофиране с несъобразена скорост с пътните условия и
времето. В Постановление на Районна прокуратура за прекратяване на наказателно производство
от 21.07.2010г. става ясно, че ищецът М. се е
движел с несъобразена скорост от 60 км/ч, при разрешена от 50 км/ч
в населено място. Освен това времето е било влажно и произшествието е станало в
тъмната част от денонощието. Вредоносният резултат не би бил същият при
съобразяване поведението на ищеца с обстановката на местопроизшествието,
предвид механизма на пътнотранспортното произшествие и механизма на
причиняване на увреждането, които са в пряка и непосредствена връзка с настъпването
на вредоносния резултат.
Сочи, че
приложените към исковата молба писмени доказателства по никакъв начин не
доказват наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на Община В. и претърпените неимуществени вреди от ищеца М. За да
бъде ангажирана деликтната отговорност на деликвента, следва по безспорен начин да бъде
доказана причинно-следствената връзка между
поведението на общината и претърпените вреди, каквото в настоящия случай не е налице.
В случай,
че съдът приеме наличието на основания за ангажиране отговорността на общината,
то моли да се приеме, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП и съответно
на причинените вреди. Представените доказателства сочат, че действията на ищеца са
допринесли за настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика. Възразява, че твърдените от ищеца М. травматични увреждания, а именно: травматичен шок,
политравма, контузия на главата, мозъчно сътресение със загуба на съзнание,
контузия на гърдите, двустранна белодробна контузия - травматична пневмония, счупване
на тялото на 5-ти лумбален прешлен, ретроперитонеален хематом, счупване на лява
бедрена кост, са резултат от твърдяната неравност на пътното платно. Заявява,
че участъкът на ул."Н. В." около номер .. действително е бил
с неравности, тези неравности обаче не са от такъв характер, че да
причинят ПТП с врязване в ел. стълб с тежки травматични последици. Твърди, че така наречените неравности са вследствие от динамичното натоварване
от трафика на автомобилите и свързани с обичайното износване на пътната настилка.
Заявява, че Община В. не може
да отговоря за неправомерното поведение от страна на ищеца, още по-малко да го
възмездява за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от неговото поведение.
Моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен,
както по основание, така и по размер. Взема
становище по представените от ищеца писмени доказателства и по
доказателствените му искания. Ответникът заявява своите искания по
доказателствата. Към писмения отговор са приложени заверени копия от Пълномощно
и Договор за правна помощ и защита, както и препис от него за връчване на
ищеца.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 08.03.2016г. и във
връзка с доклада по делото, съдът е указал на страните, че въз
основа на изложените в ИМ обстоятелства и заявеното искане, приема, че в
конкретния случай правната квалификация на иска е такава по чл.49 от ЗЗД, във
връзка с чл.45 от ЗЗД. Посочил е, че предявеният иск може да бъде или такъв по
чл.49 от ЗЗД или по чл.50 от ЗЗД, като тези два иска не могат да бъдат във
връзка един с друг. За този си извод съдът се е позовал на Решение
№59/14.04.2015г. на ВКС по гр.д.№4190/2014г., IV-то
гражданско отделение, което е постановено
по реда на чл.290 от ГПК и в което изрично е посочено, че когато при
ползване на дадена вещ, са допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила, отговорността за поправяне на вреди е по чл.45 или по чл.49 от ЗЗД,
а когато такива нарушения не са
допуснати и са произлезли вреди от същностните свойства на вещта, то
отговорността е по чл.50 от ЗЗД. В конкретния случай изложените от ищеца в
исковата молба обстоятелства са свързани с първата от посочените хипотези, а
именно твърди, че при ползване на вещта от страна на ответника са допуснати
нарушения на предписани правила, а именно проявено бездействие и неотстраняване
на дупка на пътната настилка, поради което и отговорността следва да е по чл.49
от ЗЗД. В случая не се твърди, че вредите са произлезли от същностните свойства
на вещта.
Предвид
горното, съдът е приел за неоснователно направеното възражение от ищцовата
страна, че е налице пропуск за посочване на правна квалификация на иска и
разпоредбата на чл.50 от ЗЗД.
С Протоколно определение от 05.07.2016г., постановено в производството по
делото, съдът на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал изменение на
предявения иск, чрез увеличаване на размера му от 25 500 лева на сумата в
размер на 70 000 лева, като частичен иск от пълния размер от 130 000
лева.
Така предявеният иск се поддържа
от процесуалния представител на ищеца в проведените по делото съдебни
заседания. Моли съда да уважи иска, като доказан и основателен. Претендира
разноски по предствения Списък по чл.80 от ГПК. Доводи по същество са изложени
в приложената по делото писмена защита.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като неоснователен и да
им присъди разноските по делото. Представя Списък на разноските по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на правния спор са изложени в представените
и приети по делото писмени бележки.
Съдът приема, че предявеният иск
по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД е допустим, тъй като всеки може да предяви
иск, за да защити правата си,
които счита, че са нарушени.
Предявен е иск за репариране на
вреди от Община В., в качеството й на гражданско-правен субект – възложител на
работа.
В настоящия казус подлежащи на
доказване са елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, във връзка с
чл.45 от ЗЗД.
За да се уважи искът по чл.49 от ЗЗД, във връзка
с чл.45 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно елементите от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, дефиниран в цитираните две разпоредби,
а именно: следва да е причинена вреда; тази вреда да е резултат от виновно
противоправното поведение на ответника, респективно, за да се ангажира
отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно
противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на
възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е налице и причинна връзка
между противоправното поведение и
настъпилата вреда. Във връзка със специалния състав на института на
непозволеното увреждане от възложител на работа по чл.49 от ЗЗД и за да се
ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа, е
необходимо да се установи отговорността по чл.45 от ЗЗД на физическото лице
/или лица/, на което/които е възложена работата, при и по повод изпълнението,
на която е станало увреждането.
В конкретния случай, от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че на 21.04.2010г., около
00:10ч., в гр.В.,
по ул.„Н. В.", ищецът М.И. е управлявал лек автомобил марка „Ровър 200", с рег. №.. ….. .., като в един момент е загубил контрола над моторното превозно средство и се е блъснал в оградата на частен дом, находящ се
на №64 на същата улица и в електрически стълб. В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие
са причинени телесни повреди на водача-ищеца и
материални щети по лекия автомобил.
На ищеца е съставен Акт за установяване на административно нарушение от
21.04.2010г. и Наказателно постановление №000769 от 21.05.2010г. на Началника
на РУП В., влязло в законна сила в частта за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, видно от
Решение №70 от 31.03.2011г. по АНХД №51/2011г. по описа на В.ския районен съд.
По случая е образувано Досъдебно производство
ЗМ №337/2010г. по описа на РУП-В. и
пр.пр. №518/2010г.
по описа
на РП-В. срещу
ищеца за престъпление по чл.343 ал.1, б.“А“ от НК, във връзка с чл.342 ал.1 от НК, което е прекратено на основание чл.243 ал.1, т.1, във
връзка с чл.24 ал.1, т.1 от НПК, тъй като деянието не
съставлява престъпление.
От приетото по делото и
неоспорено заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото
лице д-р Д.Б.М., което съдът цени изцяло, като обективно, компетентно и
безпристрастно изготвено и базиращо се на целия събран по делото доказателствен
материал /на цялата налична и относима медицинска документация по случая/, се
установява, че след пътнотранспортното произшествие, ищецът е постъпил в МБАЛ В.
на 21.04.2010г. в 02ч. и 15мин.с единствена диагноза счупване на други части на
бедрената кост, с каквато диагноза е изписан без да се споменава за
придружаващи заболявания и усложенения, както и какво е било състоянието му.
Единствено в графа изход от хоспитализацията е зачертано – с подобрение.
Лечението на ищеца в МБАЛ В. е прекратено по искане на баща му. Никъде не е
отбелязано, че лицето е било в политравматичен шок. Било е предприето
траспортиране в частна болница в гр.П.. Ищецът е бил транспортиран до гр.П. с
линейка, собственост на МБАЛ „Здраве“, гр.В. с медицинска сестра и лекар-невролог.
Лечение на ищеца не е проведено в болница „П.“, гр.П., поради установяване на
усложнение на общото състояние и необходимост от достатъчна, задълбочена,
реанимационна и интензивна терапия. Според вещото лице траспортирането може да
причини усложнение в общото състояние в частност белодробното, но тъй като
липсват сведения за тежестта на това състояние в МБАЛ В. и по-високото ниво и
компетентност на университетските болници обяснява и оправдава поведението на
близките на пострадалия.
Вещото лице дава заключение, че
след ПТП на 21.04.2010г. ищецът е претърпял следните травматични увреждания:
политравматизация; контузия на главата и сътресение на мозъка; контузия на
гърдите, белодробна контузия; счупване на пети лумбален прешлен; счупване на
лявата бедрена кост; наличие на ретроперитонеален хематом. Поради усложнение от
белодборната контузия и развитие на респираторен дистрес синдром и травматичен
шок е съществувала опасност за живота му от момента на тяхната поява до тяхното
овладяване, т.е бил е в състояние временно опасно за живота. От началото ищецът
е хоспитализиран и му е проведено реанимационно и оперативно лечение. Операцията
на бедрената кост е извършена на 26.04.2010г. от 08.30ч. в операционната на
КОТ, като преди и след нея ищецът се е намирал на лечение в КАИЛ. Състоянието
му е било овладяно, компенсирано, но не напълно стабилизирано, затова и лицето
е продължило да бъде хоспитализирано до 05.05.2010г. Периодът на оздравителния
процес е траел до остраняване на металните тела. Това е период от година и
половина от процесното ПТП. След всяко травматично уврежане е задължително
провеждането на различни курсове и програми на рехабилитационно лечение в
специализирани цетрове в планов порядък и различен период от време.
При извършения клиничен преглед
на ищеца на 06.10.2016г., вещото лице е установило, че в момента ищецът е
напълно възстановен, освен наличните цикатрикси първично зараснали в областта
на ляво бедро и дясно коляно, последните от извършена артроскопия в по-късен
период. Ищецът се оплаква от болки при промяна на времето, продължително
натоварване и стоене прав.
От приетите по делото заключения
на вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза и по-конкретно от допълнителното
такова, се установява, че при извършения оглед и замервания на място е установено,
че и в момента същесвува хлътване в дясната част на пътното платно по посока на
движение на автомобила. От центъра на това хлътване в четирите посоки вещото
лице е измерило наклон на настилката в интервала 0,5 до 1,5 %, който се
простира до площ от 6х4 метра /6 метра по дължина и 4 метра по широчина на пътя/.
Измерената максимална стойност на хлътването спрямо хоризонталната част на пътя
е 5 см или 50 мм. На дистанция от 25 метра в посоките север-юг от това хлътване
на пътното покритие няма отводнителна шахта или канал. При обилен дъжд е
създадена предпоставка при тези условия да се задържа вода и наноси в
хлътването, която покрива площта 6х4 метра и с променлива и максимална
дълбочина от 4-5 см. В неблагоприятната пътна обстановка – силен валеж на дъжд
и нощно време - водачът на автомобила не е могъл да предвиди и своевременно да
възприеме образуването на голяма локва в лентата му за движение. Скоростта на
движение на лекия автомобил „Ровър“ от 72 км/ч е била технически несъобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на осветеност при
движение на къси светлини. Съгласно данните не е имало насрещно движение и при
движение на дълги светлини водачът е имал техническата възможност да възприеме
локвата и да намали скоростта на движение. При съобразена скорост от около
60-64 км/ч на автомобила, пълният спирачен път – опасна зона за спиране – е
около 64 метра, което е по-малко от осветената зона от фаровете на автомобила
/70м/ и водачът има техническата възможност да възприеме препятствието – локва
и да реагира своевременно, както и да го заобиколи или спре.
Според вещото лице причината за
произшествието е неочакваното попадане на автомобила в локвата, образувана от
хлътването – неравността на пътното платно. При движението на автомобила при
тези условия в голямо количество вода, под гумите е възникнало явлението
аквапланинг, при което автомобилът е станал неуправляем и не е можел да спира
ефективно. Аквапланингът се получава когато гумата не успява да отведе
количеството вода под нея и губи сцепление и в този момент става неуправляема.
Аквапланингът се влияе основно от скоростта, а също и от дълбочината на водата,
гладкостта и струкурата на пътната настилка, както и от протектора и налягането
на гумите. Аквапланингът е явление, което се получава при наличието на един
по-значителен слой вода между протектора на гумите и пътното платно. В този
случай необходимото сцепление между гумите и пътя може да се получи, ако
протекторът изтласква определено количество вода. В болшинството от случаите,
аквапланингът се получава при скорост от над 70 км/ч. В конкретния случай, водния
слой в участъка на хлътването от 40-50 мм и движещ се ненатоварен автомобил със
скорост около 70 км/ч са предпоставки за възникването на явлението, при което
водачът е загубил управление и не е могъл по никакъв начин да влияе на
автомобила. При аквапланинга автомобилът „Ровър“ вследствие загубата на
сцепление на предните задвижващи и управляеми колела е започнал въртене около
вертикалната ос, минаваща през масовия му център, изминал е около 20 метра в
режим на странично хлъзгане и с лява странична част е срещнал стълба и оградата
от дясно по посоката му на движение.
Вещото лице е установило, че към
датата на произшествието и до датата на огледа и снимките и след това – до
настоящия момент, в този участък по ул.“Н. В.“ няма поставени пътни знаци –
предупредителни от група А и въвеждащи забрана от група В - /26/ - забранно е
движението със скорост по-висока от означената. Следователно максимално
разрешената скорост на движение на МПС в този участък е скоростта за движение в
населено място от 50 км/ч.
Според заключението, за характера
и размерите на неравномерността на пътя може да се съди по техническото
състояние на елементите от автомобила след ПТП, които първи имат контакт с нея
– колелата от предния задвижващ мост. Вещото лице е установило, че предните
колела на автомобила – гуми и джанти /ляти алуминиеви/ са технически изправни и
с ненарушена цялост, което е гаранция, че по време на движението, те не са
понесли удар с голяма кинетична енергия, която да ги повреди, разруши или
повлияе на посоката на движение на автомобила, следователно не е имало дупка на
пътя с големи размери. При процесния механизъм на произшествието – възникналото
явление аквапланинг - не е било възможно да се получат повреди и разрушения по
ходовата част на автомобила. Голямото количество вода под гумата не се изхвърля
през каналите на протектора, а вече тече под самата гума. Гумата практически не
докосва пътя и автомобилът става напълно неуправляем.
В съдебно заседание вещото лице
заяви, че при скорост под 50км/ч., при конкретните пътни услови, не би
настъпило явлението аквапланинг и не би настъпило ПТП с тези размери.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели И. М., М. М. и А.А. се установява, че ищецът много трудно се е
възстановил след пътно-транспортното произшествие и получените травматични
увреждания. Бил в инвалидна количка в продължение на 8-9 месеца след операцията.
Не можел да се обслужва сам. Майка му се грижела постоянно за него. След това
около 2-3 месеца бил с патерици. Започнал да се обслужва сам, да ходи до
тоалетна и да се храни самостоятелно след около година време, а без патерици и
инвалидна количка - започнал да ходи след година и 3-4 месеца. Първите няколко
месеца след болницата ищецът не бил адекватен, не спял, събуждал се. Към
момента на ПТП ищецът бил ученик в последен клас и не успял да завърши навреме средното
си образование. След инцидента го било страх от коли, от движение, но с времето
го преодолял.
От показанията на разпитания по
делото свидетел П.И.К. се установява, че за последните 5-6 години общината не е
изпълнявала ремонтни работи в процесния участък от пътя.
В този смисъл е и изявлението на
процесуалния представител на ответника в съдебното заседание, проведено на
26.04.2016г., а именно, че Община В. за процесния период не е извършвала
никакви ремонтни работи в процесния участък.
При така установената и приета по
делото фактическа обстановка, съдът счита, че предявеният иск по чл.49 от ЗЗД,
във връзка с чл.45 от ЗЗД е доказан и основателен, по следните съображения:
Приема, че е налице фактическият състав на разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Текстът на
чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
За да възникне отговорността по
чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: вреди, причинени
на пострадалия – в случая на ищеца; вредите да са причинени от лице, респ.
лица, на които отговорният по чл.49 от ЗЗД – ответникът е възложил работа;
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника; работникът да има вина за причинените вреди. В случая, вината се
търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от
закона, за да обезпечи по-сигурното лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Субектът
на отговорността по чл.49 от ЗЗД не може да прави
възражение, че няма вина за подбора на изпълнителя на работата. Освен това
предприятията отговарят по чл.49 и когато не може да се установи кой конкретно
от работниците е причинил вредата. В този смисъл - Постановление №7/1958 год.
на Пленума на ВС.
Механизмът на процесното ПТП - описан в допълнителното заключение на вещото лице от съдебно-автотехническата
експертиза е
безспорно установен. Лекият автомобил, управляван от ищеца, е навлязъл с висока скорост в участък от пътя, изпълнен с вода, при което е възникнало явлението "аквапланинг", при което гумите не са имали сцепление с пътната настилка и водачът е загубил изцяло контрол над управлението на моторното
превозно средство.
Придвижването на процесния лек автомобил с висока скорост,
превишаваща максимално допустимата скорост за населеното място от 50 км/ч с 22
км/ч и равняваща се на 72 км/ч, както и несъобразяването на същата с
конкретните пътни условия – нощно време, при обилен валеж и мокра пътна
настилка, е безспорно доказано от обективна страна. Последвалото завъртане на автомобила и удара в оградата на
къщата и в електрическия стълб сочат на движение с висока скорост и невъзможност да се
предотврати произшествието.
Доказа се по делото,
че последиците от
ПТП се изразяват в причинени телесни увреждания на ищеца и водач
на лекия автомобил, установени от вещото лице от съдебно-медицинската
експертиза – д-р Д.М. и подробно описани в приетото и неоспорено заключение.
Определящо значение за
разглеждания правен спор е налице ли е
твърдяното противоправното
деяние /бездействие на ответника/, както и установяването му в причинно-следствена
връзка с настъпилата вреда.
Ответната община е пасивно легитимирана по предявения иск, тъй като е
нормативно задължена да поддържа общинската пътна мрежа, част от която е и процесната улица
„Н. В.“ в гр.В..
Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Закона за
пътищата /ЗП/, общинските пътища са публична общинска собственост.
Според ал.5 на същия, собствеността на пътищата се разпростира върху всички
основни елементи по условията на чл.5.
Чл.5 ал.1 от ЗП предвижда, че пътищата имат следните основни
елементи: 1.обхват на пътя; 2.пътни съоръжения; 3.пътни принадлежности.
Съгласно чл.31 от ЗП, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Предвид горното и съобразно разпределената
доказателствена тежест, ответникът следва да докаже, че в деня на процесното ПТП пътното платно и отводнителните съоръжения на
пътя са били в изправно състояние, годни да понесат водно натоварване в степен,
която е достатъчна да обезопаси пътното
платно.
В конкретния случай събраните по делото доказателства не са достатъчни да
обосноват изводи в този смисъл.
По делото се събраха
доказателства, че през последните пет-шест години ответната община не е
извършвала никакви ремонтни дейности в процеснния участък от пътя. Установи се,
че на мясото на инцидента е налице хлътване на пътното платно /в резултат на
ремонтни дейности преди години/, както и липсата на отводнителна шахта или
канал на разстояние от 25 метра в посоките север-юг от това хлътване. Посочените
са предпоставки, при обилен дъжд /какъвто е бил налице в конкретния случай/ да
се задържа вода и наноси в хлътването, която покрива немалка площ и е с
максимална дълбочина от 4-5 см.
Бездействието на ответника се
изразява в неизпълнение на задължението да поддържа пътната настилка и
отводнителните съоръжения в изправност, като по този начин създаде безопасни условия на движение.
В конкретния случай съдът приема, че това
неизпълнение е доказано. Хлътването на пътното платно и липсата на отводнителна система в конкретния участък е създало
условия за натрупване на вода над допустимите стойности на пътя. Лекият автомобил, управляван от ищеца
е попаднал върху водната повърхност и се е осъществило
явлението "аквапланинг", довело до процесното ПТП.
Съдът счита, че от значение за настъпилия
вредоносен резултат – причинените телесни увреждания на ищеца и претърпените
от него болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди, освен обективното състояние
на пътя, има и скоростта на движение на лекия автомобил. Според протокола за
ПТП,
АУАН, Наказателното постановление и констатациите на вещото лице от съдебно-автотехническата
експертиза, скоростта
на
движение не е била
съобразена нито с максимално допустимата за населеното място скорост, нито с конкретните атмосферни условия – нощно време и при
силен валеж. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице-автоексперт, при
движение на дълги светлини и при липсата на насрещно движение /установено от
данните/, водачът е имал техническата възможност да възприеме локвата и да
намали скоростта на движение. Като водач на МПС и
участник в движението ищецът е следвало да преценява скоростта на движение спрямо състоянието
на пътя и атмосферните условия, съобразно изискването на чл.20 от ЗДвП. С поведението си ищецът е допринесъл за увеличаване на риска от ПТП и тежките последици, настъпили от същото.
В конкретния случай скоростта на движение не е била в границите на
позволената за път в населено място,
тя не е била съобразена от ищеца и с атмосферните условия и пътната обстановка в процеса на
движение, съответно преди ПТП. Това е от значение при преценката за съпричиняване на
вредоносния резултат.
По изложените съображения,
съдът намира, че ответникът следва да отговоря за претендираните от ищеца неимуществени вреди и че искът му по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД
- за поправянето на такива, чрез заплащане на парично
обезщетение, е основателен и доказан и следва да се уважи.
Безспорно е, че в резултат на
травматичните увреждания, ищецът е изпитвал болки и
страдания, които съставляват неимуществени вреди и подлежат на репариране от страна
на ответника.
Що се касае до
размера на обезщетението за неимуществени вреди, то съдът намира, с оглед на
събраните по делото доказателства, че за причинените болки и страдания на
ищеца, обезщетение в размер на 80000 лева, би било справедливо, с оглед
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
В конкретния случай,
с оглед данните по делото, подробно изложени по-горе, съдът приема, че следва
да приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и определеното обезщетение следва
да се намали. Доказа се по делото, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
Ответникът е направил
своевременно – с отговора на исковата молба – възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Това възражение е и основателно. В конкретния случай,
съобразно
поведението на водача при управление на лекия автомобил и установената
обективната обстановка преди ПТП, съдът счита, че неговото участие в причиненото увреждане
следва да се определи на 50%. Така от общата сума на обезщетението
следва да се приспадне съответстващата на процента съпричиняване, в размер на 40 000 лв. и в полза на ищеца да се присъди
разликата в размер на 40 000 лв., на основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД. Предвид това и за
размера над 40 000 лева и до претендирания размер от 70 000 лева, като
частичен от 130 000 лева, искът се явява неоснователен.
В отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.
В настоящия случай и за иска по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД важи
общата петгодишна погасителна давност, считано от увреждането. Процесното ПТП и
причинените на ищеца телесни увреждания са настъпили на датата 21.04.2010г. От
този момент е започнала да тече и петгодишната погасителна давност и тя не е
изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда, а именно 06.04.2015г.
С исковата молба
ищецът е заявил първоначално частичен иск в размер на 70 000 лева,
частично от 130 000 лева. След оставяне на исковата молба за внасяне на
дължимата се по делото държавна такса, ищецът с писмена молба от 20.11.2015г.,
в срока за отстраняване на нередовностите, е посочил, че претендира сумата от
25 500 лева, като частичен иск от 130 000 лева, поради невъзможност
да внесе изцяло държавната такса.
В хода на
производството по делото ищецът, чрез пълномощника поиска увеличение на размера
на предявения частичен иск, което е допуснато от съда. С Протоколно определение от 05.07.2016г., постановено в производството
по делото, съдът на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал изменение на
предявения иск, чрез увеличаване на размера му от 25 500 лева на сумата в
размер на 70 000 лева, като частичен иск от пълния размер от 130 000
лева.
Съгласно Решение
№22 от 14.07.2010г. на ВКС по т. д. №428/2009г., I т. о., ТК, постановено по реда
на чл.290 от ГПК, със завеждането на частичен иск
не се прекъсва погасителната давност по
отношение на останалата част на вземането - до пълния му размер. С предявяване
на частичния иск се спира течението на давностния
срок по реда на чл.115, ал.1, б."ж"
от ЗЗД за цялото вземане,
което спиране следва да се зачете в хода на съдебното производство, след като
не е формирана сила на присъдено нещо по частичния иск. Тези последици
настъпват и в случай, че искът би могъл да се квалифицира като частично
предявен, т.е. в исковата молба ищецът е посочил основанието и пълния размер на
дължимата престация, а не само частично предявеното искане.
В горния смисъл е и Решение №48 от 28.05.2015г. на ВКС по д. №567/2014г.,
IІ т. о., ТК по чл.290 от ГПК.
Цитираната задължителна съдебна
практика на ВКС е изцяло относима към настоящия казус.
Претенцията на ищеца се явява доказана и основателна до размер от 40000
лева и до този размер следва да се уважи.
По акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът приема, че същият следва
да се уважи за период три години назад, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда, като законна лихва върху главницата следва да се
присъди, считано от 06.04.2012г. За този си извод, съдът приема за основателно възражението
на ответника за погасяване на иска за лихви по давност за периода от датата на
увреждането 21.04.2010г. до 06.04.2012г. В случая е приложима тригодишната
погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
С оглед изхода на
делото, ответникът дължи на ищеца част от направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1960 лева. Ищецът следва да
заплати на ответника част от направените разноски, по съразмерност с
отхвърлената част от иска, в размер на 1277,14 лева.
Налице са предпоставките на разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА за присъждане в полза на пълномощника на ищеца - адв.П.К. на адвокатско
възнаграждение по смисъла на горепосочената разпоредба. Възнаграждение следва
да се присъди в полза на пълномощника на ищеца, а не в полза на ищеца. Като съобрази това и като взе предвид уважения размер на исковата претенция, настоящият съдебен
състав изчислява, че в полза на адв.П.К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2076 лева с включен ДДС /с оглед искането/,
определено на основание чл.36 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплащането
на същото следва да се възложи в тежест на ответника по делото.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община В., с
адрес: гр.В., бул."Х.А." №.., представлявана от Кмета
на общината да заплати на М.И.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.К., ул."С." №.., офис .., на основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД /по предявен
частичен иск/ сумата в размер
на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП, настъпило
на 21.04.2010г. в гр.В., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 1960
лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над 40 000 лева до претендирания размер
от 70 000 лева, като частичен от 130 000 лева, както и претенцията за
присъждане на законна лихва за периода от 21.04.2010г. до 06.04.2012г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.И.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с адрес за
призоваване: гр.К., ул."С." №.., офис .. да заплати на Община В., с адрес: гр.В., бул."Х. А." №.., представлявана от Кмета на общината разноски по делото в размер на 1277,14
лева.
ОСЪЖДА Община В., с
адрес: гр.В., бул."Х. А." №.., представлявана от Кмета
на общината да заплати на
пълномощника на ищеца -
адв.П.К. от АК-София,
със съдебен адрес:***, офис 10 адвокатско възнаграждение
на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА, чл.36 ал.2
от ЗА и чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2076 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: