Р Е Ш Е Н И Е
№ ......... 19.03.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 25 февруари 2020 г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5776 по описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно основание чл. 439, ал.2 ГПК във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът
С.Г.С. твърди в исковата си молба, че на 30.10.2019 г. получил Съобщение за
доброволно изпълнение Изх. № 54121/29.10.2019 г. на ЧСИ Гергана Илчева с Рег. №
765 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Стара Загора, с което му бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите му сметки до размера
на дълга му по изпълнително дело № 20197650403642, образувано по изпълнителен
лист № 3706 от 13.07.2011 г., издаден по Ч.Гр.Д. № 3706/2011 г. по описа на
Районен съд Стара Загора.
След
запознаване с изпълнителното дело установил, че изпълнителния лист, по който
било образувано изпълнителното дело е издаден на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД с ЕИК: *********, за неизплатено задължение по Договор за
ПОТРЕБИТЕЛСКИ паричен заем № PLUS - 01215628, сключен на 14.06.2008 г.
Взискател
по посоченото изпълнително дело бил "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"
ЕАД гр. София, с ЕИК: *********, на което дружество предполага „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК: ********* прехвърлило вземането си, за което
не бил уведомен и не знаел.
През
всички тези години (повече от 8год.) не бил получавал покана за доброволно
изпълнение по посочения изпълнителен лист, нито бил уведомяван, че вземането по
изпълнителния лист било прехвърлено от кредитора на трето лице.
Заявява,
че НЕ ДЪЛЖИ посочените суми в Изпълнителен лист № 3706 от 13.07.2011 г., издаден
по Ч.Гр.Д. № 3706/2011 г. по описа на Районен съд Стара Загора, а имено:
- Сумата в размер на 2235,19 лв. за Главница
и законната лихва от 08.07.2011 г. до изплащане на вземането;
- Сумата в размер на 721,55 лв.
Възнаградителна лихва за периода от 30.04.2009 г. до 30.06.2010 г.;
- Сумата в размер на 513,56 лв. Мораторна
лихва за периода от 29.05.2009 г. до 26.04.2011 г.;
- Сумата в размер на 282,97 лв. - ДОПИСАНА С
МОЛИВ В ЛИСТА,
за
неизплатено задължение по Договор за ПОТРЕБИТЕЛСКИ паричен заем № PLUS -
01215628, сключен на 14.06.2008 г.
Заявява,
че НЯМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ нито към КРЕДИТОРА, посочен в процесния изпълнителен лист, нито към
ВЗИСКАТЕЛЯ по изпълнително дело № 20197650403642 по описа на ЧСИ Гергана
Илчева, с Рег. № 765 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд Стара Загора.
От
друга страна, от датата на издаване на изпълнителния лист до настоящия момент
били минали повече от 8 год., през които не били предприемани никакви действия
спрямо него. Към датата на подаване на настоящата искова молба била изтекла
петгодишната обща погасителна давност за посоченото вземане в изпълнителния
лист, НА КОЯТО ДАВНОСТ СЕ ПОЗОВАВА.
На
следващо място в изпълнителния лист липсвал ОСЪДИТЕЛЕН ДИСПОЗИТИВ. Никъде в
листа не било записано, че С.С. Е ОСЪДЕН да заплати сумите материализирани в
него, а е РАЗПОРЕДЕНО да плати сумите на кредитора, което водило до НИЩОЖНОСТ
на изпълнителния лист, НА КОЯТО СЪЩО СЕ ПОЗОВАВА.
Моли
съда да се произнесе със съдебен акт, с който да признае за установено по
отношение на "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД гр. София, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София
(столица), община Столична, град София, р-н Люлин, Пощенски код: 1336. бул.
"Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център „Люлин 6", ет. 2, че С.Г.С.
с ЕГН: **********,*** /със съдебен адрес:*** - чрез адв. М.Е.Т./ НЕ ДЪЛЖИ
сумите материализирани в изпълнителен лист № 3706 от 13.07.2011 г., издаден по
ч.гр.д. № 3706/2011 г. по описа на Районен съд Стара Загора, а именно:
- Сумата в размер на 2235,19лв. за Главница и
законната лихва от 08.07.2011г. до изплащане на вземането:Сумата в размер на
721,55лв. Възнаградителна лихва за периода от 30.04.2009г. до 30.06.2010г.: Сумата в размер на 513,56лв. Мораторна лихва за
периода от 29.05.2009г. до 26.04.2011г.: Сумата
в размер на 282,97лв. – дописано с молив в листа,за неизплатено задължение по
Договор за ПОТРЕБИТЕЛСКИ паричен заем № PLUS - 01215628, сключен на
14.06.2008г.
Претендира
направените съдебни и деловодни разноски по настоящото производство.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт
БГ” ЕАД, в който заявяват, че депозираният иск е процесуално допустим.
Твърдят,
че придобили вземането по Договор за кредит № PLUS-01215628 срещу длъжника С.Г.С.
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г.,
сключен с цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с универсален
правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България. Изпълнителният
титул, в който били обективирани вземанията на кредитора бил Изпълнителен лист
от 13.07.2011 г., издаден от PC - гр. Стара Загора, въз основа на Заповед за
изпълнение № 2543 по частно гражданско дело № 3706/2011 по описа на PC - гр.
Стара Загора, в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД.
Считат,
че изложените в исковата молба твърдения са неправилни и неоснователни, както
по отношение на твърденията за настъпилата погасителна давност, така и по
отношение на валидността на сключения договор за цесия.
Считат,
че предявеният иск е изцяло неоснователен по следните съображения:
На
14.06.2008 г. между С.Г.С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД бил сключен
Договор за потребителски кредит PLUS-01215628. В следствие на неизпълнение на
договорните задължения от страна на Кредитополучателя, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение и
се снабдява с Изпълнителен лист от 13.07.2011 г. издаден по ч. гр. дело
3706/2011г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, като въз основа на него
било образувано изпълнително дело № 96/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Димитров
Стръмски, peг. № 870 към КЧСИ.
На
15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с универсален
правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, и „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключил Договор за цесия, по силата на който
БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /като цедент/ цедирали вземането си по
гореописания Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01215628 от
14.06.2008 г. на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/.
Неоснователността
на претенцията на ищеца се обосновавала от това, че погасителна давност не е
текла докато траел изпълнителният процес, съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Това произтичало от задължителната тълкувателна практика на Върховния съд,
обективирана в Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС, която била в
сила към датата на образуването на изпълнително дело № 96/2013 г. по описа на
ЧСИ Иван Стръмски.
Изпълнително
дело № 96/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски било образувано на
27.02.2013г., когато не било в сила Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Последното всъщност отменяло действащата
уредба, а именно Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
Постановките,
възприети в цитираното Постановление на Върховния съд, били диаметрално
противоположни на становището на Върховния касационен съд, закрепено в
гореспоменатото Тълкувателно решение. Те обаче следвало да бъдат прилагани до
датата на постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно 26.06.2015 г., тъй като едва тогава те били
отменени и изгубили своята сила. В допълнение, в своята статия „Тълкувателните
актове на общите събрания на колегиите на ВКС и ВАС и въпросът за източниците
на правото", Научни трудове на Русенския университет - 2015, том 54, серия
7, проф. д-р Иван Русчев възприел, че: „Тълкуването, което се дава с
тълкувателния акт, има действие само занапред (докато съгласно изричната
разпоредба на чл. 50, ал.1 ЗНА нормативното тълкуване има действие от деня,
когато е влязъл в сила актът, който се тълкува и само по изключени органът,
издал акта за тълкуване, може да придаде на тълкуването действие само
занапред). И това тълкуване, дадено от ВКС касае не създаването на ново
правило, а само задава по задължителен начин модела на процедурата, която правоприлагащият
орган трябва да следва при прилагане на тълкуваната разпоредба и преодоляване
на празнината в правната уредба в рамките на конкретния случай, с който бъде
сезиран. Касае се до задължително тълкуване на съдържанието на закона, тоест на
начина, по който определеното правило следва да се прилага, което често е
съобразено и с промените в икономическия и стопанския живот, респ. - на
възприетото в доктрината, но не се създава ново правило, а се очертава как
съществуващото следва да се прилага в действителността."
Гореизложените
твърдения били потвърдени в решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се давало разрешение на въпроса, свързан с реда, по който следвало
да се прилагат Постановление № 3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС и Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. N9 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хода на висящо
изпълнително производство. „...Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в
настоящото производство, при който съгласно даденото Постановление №3 от
18.XI.1980 г., Пленум на ВС, образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС. Прилагането на даденото с
посоченото Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица
погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС. Поради
даденото с отмененото тълкувателно Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на
ВС тълкуване на правната норма, то следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще
се прилага от този момент за в бъдеще...". (Решение на ВКС №
170/17.09.2018 г„ IV ГО. издадено по реда на чл.290 ГПК. Решение № 51 от
21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 287 от
12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г.).
Из
мотивите на Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. №
2382/2017, IV ГО на ВКС, с председател Борислав Белазелков, съдът подробно и
мотивирано посочвал, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило
сила предшестващ тълкувателен акт, поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците"...
твърдят, че обратното би означавало да се предаде обратно действие на новото
ТР, което се предвиждало само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон за
нормативните актове.
Съгласно
Постановление № 3 от 18.XI.1980 r.. Пленум на ВС образуването на изпълнително
производство прекъсвало давността като по време на изпълнителното производство
давност не течала. Едва от 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС било дадено различно разрешение, като
било прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсвала с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започвала да
тече нова давност.
В
същите мотиви на посоченото решение, съдът категорично посочвал, че
„извършената с т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от
тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това."
Считат,
че следвало да се приеме, че от датата на образуване на изпълнително дело №
96/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски - 27.02.2013 г. до датата на
постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС - намирало приложение Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на
ВС и погасителна давност не течала, независимо дали имало или нямало извършени
изпълнителни действия. Началният момент, от който започвал да тече
погасителната давност била датата 26.06.2015 г. - от постановяване на
Тълкувателно решение по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, датата,
на която вземането се погасявало по давност би била 26.06.2020 г.
В
условията на евентуалност, ако съдът не приемел възприетите постановки в
горецитираните решения на Върховния касационен съд, излагат следните доводи, с
които считат, че погасителната давност за оспореното вземане не била изтекла:
На
27.02.2013г. по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД било образувано
изпълнително дело № 96/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски и бил приведен в
изпълнение процесният изпълнителен лист.
На
06.03.2013г. с Разпореждане на ЧСИ били направени справки за установяване на
имущественото състояние на длъжника и бил насрочен опис на движими вещи в дома
на длъжника за 18.04.2013г.
На
20.03.2013г. С.Г.С. получил лично Покана за доброволно изпълнение на
установения адрес, съгласно направена справка по делото, който адрес съвпадал и
с адреса посочен в депозирана искова молба, а именно: с. Еленино, община Стара
Загора, област Стара Загора.
На
18.09.2014г. с Разпореждане на ЧСИ бил насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника за дата 20.10.2014г.
На
15.05.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД - в качеството му на
Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, в качеството му на Цесионер,
се сключил договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД прехвърли вземането си по Договор за кредит № PLUS-01215628
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.
Ha
10.10.2016г. по молба c вх. № 27323/10.10.2016 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК ********* било образувано ново изпълнително дело № 3205/2016
г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева и бил приведен в изпълнение процесният
изпълнителен лист. В молбата си за образуване, взискателят възложил на ЧСИ
Гергана Илчева правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата била прекъсната
погасителната давност, тъй като възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18
от ЗЧСИ било действие, водещо до прекъсване на давността. В този смисъл освен
мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката стъпваща и доразвиваща
възприетите от същото разрешения: Решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело №
2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 28 от 02.02.2016 г., гр. д. №
4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
На
12.10.2016г. били изпратени запорни съобщения до множество банки: Банка ДСК
ЕАД, Обединена българска банка АД, УниКредит Булбанк АД, Юробанк България АД.
На
09.06.2017г. и 17.07.2019г., след извършвани справки НАП било установено, че С.Г.С.
нямал валидно сключен трудов договор.
На
21.10.2019г. по молба с вх. № 42555/21.10.2019г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК ********* било образувано ново изпълнително дело № 3642/2019
г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева и бил приведен в изпълнение процесният
изпълнителен лист. В молбата си за образуване, взискателят възложил на ЧСИ
Гергана Илчева правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата била прекъсната
погасителната давност, тъй като възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18
от ЗЧСИ било действие, водещо до прекъсване на давността. В този смисъл били освен
мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката стъпваща и
доразвиваща възприетите от същото разрешения - Решение № 451/29.03.2016 г., по
гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 28 от 02.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
На
29.10.2019г. били изпратени запорни съобщения до: Банка ДСК ЕАД и УниКредит
Булбанк АД. На същата дата - 29.10.2019г, било изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника за налагането на запор върху получаваното от С.Г.С.
трудово възнаграждение.
Неверни
били твърденията на ищцовата страна, наведени в исковата молба, че не били
извършвани изпълнителни действия. Напротив, видно от гореизложеното, по
изпълнителните дела били предприети множество изпълнителни действия за събиране
на вземането, с които погасителната давност била прекъсната.
Предприетите
изпълнителни действия били годни основания за прекъсване на погасителната
давност, което следвало от задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10
от Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД N9 2/2013 г на ОСГТК на ВКС се
изтъквало, че давността се прекъсвала с предприемането на действия за
принудително събиране на вземането. Съдът стигал до заключение, че давността по
време на висящото изпълнително дело, се прекъсвала многократно „При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи...".
Съдиите
от ВКС посочвали неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с
прекъсващ ефект за давността. Това били: „ ... насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ;
назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица." В същата точка от диспозитива на тълкувателното решение ВКС
обобщавали: „...нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително
действие."
Не
било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се считала давността за
прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в
която законодателят неслучайно си служил с думата „предприемане" на
изпълнителни действия, а не „извършени" или друга подобна формулировка.
Аргумент в подкрепа на това становище били мотивите на Решение № 1416 от
24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о.: „Давността се прекъсва с
исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и
предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били
безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси".
Застъпвало се становище, че при предприети действия от страна на съдебния
изпълнител по повод направено искане от страна на взискателя законодателят не
можел да освободи длъжника от изпълнение на задълженията му само за това, че
той успял по някаква причина да остане неоткрит и непринуден да престира.
Допълвало се, че ако се приеме обратното, то ще се достигне до поощряване на
всички недобросъвестни длъжници към създаване на всевъзможни пречки за
осъществяване на изпълнителните действия и към поощряването им за тази
недобросъвестност.
Прекъсването
на давността по чл.116, б."в" ЗЗД настъпвала с предприемане на
действия за принудително изпълнение и от прекъсването на давността започва да
тече нова давност. Ако се разгледали хронологично всички изпълнителни действия
щяло да се установи, че нямало основание за прекратяване на изпълнителното дело
№ 3642/2019 по описа на ЧСИ Гергана Илчева на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нито общата погасителна давност относно вземането била изтекла.
На
15.05.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с универсален
правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, предишният кредитор бил длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установявали вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Уведомяването бил неформален акт и като такъв можел да
бъде извършен и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл била
установената съдебна практика с Решение по гр. дело № 5759/2014г., трето г.о.,
ВКС и търг. дело № 2352/2013г., второ т.о., ВКС, постановени по реда на чл. 290
(отм.) ГПК. След като законът не изисквал специална форма за действителност на
уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде
съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице можело да
бъде и цесионера. Ето защо, въз основа на изрично нотариално заверено
пълномощно от нотариус Валентина Благоева, peг. № 302 при Нотариалната камара,
ответното дружество било упълномощено да уведоми посочените в приложение № 1
към Договора за цесия длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името
на цедента. По силата на това упълномощаване „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД изпратило на адрес на ищеца: с. Еленино, общ. Стара Загора, обл.
Стара Загора, уведомление за цесия чрез препоръчана поща. Същото обаче се
върнало с отметка „Непотърсен", което било удостоверено с обратна
разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ
Експрес" ООД.
В
случай, че съдът приеме, че длъжникът С.Г.С. не бил надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, молят съда да приеме с настоящия отговор
на искова молба и приложеното към него Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, с което го уведомявали за сключен на 15.05.2015 г. Договор за цесия
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с универсален правоприемник „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в
качеството си на цедент, продавало на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредити. Вземането по Договор за кредит № PLUS-01215628 било
описано в Приложение 1, което било неразделна част от договора за цесия и на
това основание, считано от 15.05.2015 г. кредитор по вземането бил цесионерът
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Молят съда да вземе под внимание, че
съгласно практиката на съдилищата с получаването на препис от отговора на
исковата молба, ведно с приложенията - включващи и уведомлението за цесия,
ищецът - С.Г.С. се считал за надлежно уведомен за извършената на 15.05.2015 г.
цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД. /Решение № 123/24.06.2009 г. на ВНС по т.д. №12/2009 г., Ill
г.о., ТК, и Решение № 3/16.04.2014 г. на ВНС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о.,
ТН/.
Моля
съда да приеме, че задължението на С.Г.С., обективирано в Изпълнителен лист от
13.07.2011 г., издаден от PC - гр. Стара Загора въз основа на Заповед за
изпълнение № 2543 по частно гражданско дело № 3706/2011 г. по описа на PC - гр.
Стара Загора било надлежно дължимо и същото не било погасено по давност.
Молят
съда да постанови решение, с което да отхвърлите депозираната искова молба в
цялост, като неоснователна и недоказана.
Претендират
направените по делото разноски.
Правят
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което
молят същото бъде намалено.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Безспорно
прието и неоспорено от страните е обстоятелството, че по ч. гр. д. № 3706/2011
г. по описа на PC Стара Загора, е издаден изпълнителен лист срещу ищеца С.Г.С.,
който не е депозирал Възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Издаденият ИЛ по ч. гр. д. № 3706/2011
г. по описа на PC Стара Загора е за сумата от 2235.19 лв. за главница и законна
лихва от 8.07.2011 г. до изплащане на вземането, със 721.55 лв. възнаградителна
лихва за периода 30.04.2009 г. до 30.06.2010 г., с 513.56 лв. мораторна лихва
за периода 29.05.2009 г. до 26.04.2011 г. за неизплатено задължение по договор
за потребителски кредит № PLUS-01215628 от
14.06.2008 г.
На
27.02.2013 г. по молба на БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД с вх. №
1310/27.02.2013 г. е образувано ИД № 96/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски,
рег.№ 870 с район на действие ОС Стара Загора срещу длъжника С.Г.С. на
основание ИЛ от 13.07.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 3706/2011 г., по описа на
PC Стара Загора. С Постановление от 29.08.2016 г., ИД № 96/2013 г. е прекратено
на осн. чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК.
На
10.10.2016 г. по молба на "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД в
качеството му на правоприемник на БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД съгласно
договор за прехвърляне на вземанията от 15.05.2015 г., за който договор е
изпратено по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление
до длъжника С.Г. Станачев, е образувано срещу ищеца изп. д. № 3205/2016 г. по
описа на ЧСИ Гергана Илчева, peг. № 765 при КЧСИ, р-н на действие ОС Стара
Загора, въз основа на ИЛ, издаден по ч. гр. д. № 3706/2011 г. по описа на PC Стара
Загора, за сумата от 2235.19 лв. за главница и законна лихва от 8.07.2011 г. до
изплащане на вземането, със 721.55 лв. възнаградителна лихва за периода
30.04.2009 г. до 30.06.2010 г., с 513.56 лв. мораторна лихва за периода
29.05.2009 г. до 26.04.2011 г. за неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит № PLUS-01215628 от
14.06.2008 г.
В
молбата за образуване на изпълнително дело е поискано от кредитора насрочване
на дата за извършване опис на движими вещи в дома на длъжника, а също така и при
наличие на сключен трудов договор, да бъде наложен запор върху трудовите
възнаграждения на длъжника.
На 12.10.2016 г. са изпратените запорни
съобщения до "Уникредит Булбанк" АД,
Банка ДСК" ЕАД и "Юробанк България“ АД, в следствие, на което
е установено, че на името на длъжника - ищец в настоящото производство има
разкрити банкови сметки. По делото са извършени множество справки с оглед
проучване на имущественото състояние на
длъжника. С постановление от 4.10.2019 г. на ЧСИ Г.Илчева е прекратено
изпълнително дело № 3205/2016 г. е прекратено на осн. чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК.
На
21.10.2019 г. по молба на "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД в
качеството му на правоприемник на БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, съгласно
договор за прехвърляне на вземанията от 15.05.2015 г., е образувано срещу ищеца
изп. д. № 3642/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, peг. № 765 при КЧСИ, р-н
на действие ОС Стара Загора, въз основа на ИЛ, издаден по ч. гр. д. № 3706/2011
г. по описа на PC Стара Загора, за сумата от 2235.19 лв. за главница и законна
лихва от 8.07.2011 г. до изплащане на вземането, със 721.55 лв. възнаградителна
лихва за периода 30.04.2009 г. до 30.06.2010 г., с 513.56 лв. мораторна лихва
за периода 29.05.2009 г. до 26.04.2011 г. за неизплатено задължение по договор
за потребителски кредит № PLUS-01215628 от
14.06.2008 г. В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано от
кредитора насрочване на дата за извършване опис на движими вещи в дома на
длъжника, а също така и на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители е възложено да се извършат всички необходимия
действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Наложени са запори
върху трудовото възнаграждение на ищеца и отново са извършени множество справки
с оглед проучване на имущественото състояние длъжника С., като съдът с определение
№ 3993/1.11.2019 г. по настоящото гражданско дело е спрял изпълнението по ИД № 3642/2019 г. по описа на ЧСИ Г. Илчева.
Съгласно
чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. 10/, "Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). При
изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ".
Съгласно
мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС погасителната
давност се прекъсва и "нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие".
Следва
да се отбележи, че с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение давността спира и не тече докато трае
заповедното производство. Докато трае процесът относно съществуване на
вземането, давност не тече според чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД.
С влизане в сила на заповедта за изпълнение, давността
се прекъсва. От прекъсването на давността
започва да тече нова давност - чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Неподаването
на възражение от длъжника по чл. 415 от ГПК води като правна последица до прекъсване
на давността, защото по правната си същност
представлява "признаване на вземането от длъжника" - чл. 116, б. "а" от ЗЗД.
Признаването на вземането от страна на длъжника води до влизане в сила на
заповедта за изпълнение, вследствие на което давността
се прекъсва и започва да тече нова давност,
която винаги е пет години - чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Целта на
законодателя, въвел заповедното производство по чл. 410 ГПК е да даде на разположение на кредиторите
алтернативен и напълно равнопоставен на исковия осъдителен процес път за
събиране на вземанията им, когато те не са оспорени. Ищецът твърди, че не бил
получавал покана за доброволно изпълнение, но видно от данните по изп.д. 96/2013
г. по описа на ЧСИ Стръмски, длъжникът С. е получил такава ЛИЧНО на 20.03.2013 г., след което с молба от 27.03.2013 г.
предлага на ЧСИ „погасителен план“ за изплащане на задължението – „на равни вноски по 50 лв.“ по сметка на
кредитора. Видно от данните по изп.дело № 3205/2016 г. по описа на ЧСИ
Г.Илчева, Кметството на с. Еленино е получило ПДИ на 17.10.2016 г. и на същата
дата е уведомил ЧСИ Илчева, че лицето С.Г.С. е в чужбина и поради тази причина
не могат да му връчат уведомлението.
С
оглед горепосоченото, следва да се направи извод, че твърденията ищеца, че няма
задължения към кредитора по процесния изпълнителен лист се явяват несъстоятелни
и голословни. Твърдението на ищеца, че в изпълнителния лист имало дописана с
молив сумата от 282.97 лв., не следва да бъде обсъждано, тъй като след извършена
служебна справка от съда в деловодната програма на РС Ст.Загора, в издадената
заповед за изпълнение такава сума не съществува. Обстоятелството, че е дописана
някаква сума в изпълнителния лист не е предмет на разглеждане в настоящия
процес. Не следва да бъде обсъждано и изявлението на ищеца, че в изп. лист не
се съдържал „осъдителен диспозитив“, тъй като било записано „разпорежда да
заплати“. В случая се касае за граматическо тълкуване на нормата на чл. 411 от ГПК. Съгласно ал.2 от тази норма , съдът разглежда заявлението в
„разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение“, но никъде
законодателят в глава 37 „Заповедно производство“ не е използвал думата „осъжда“.
Предявеният
от ищеца отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК "Искът
на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. " Ищецът навежда доводи за изтекла погасителна
давност. Изпълнителното основание в
конкретния случай е влязлата в сила заповед за изпълнение и издаденият въз
основа на нея изпълнителен лист. С оглед на изложеното, твърденията, че от
датата на издаване на изпълнителния лист до дата на подаване на исковата молба
са изтекли повече от 8 години, се явяват изцяло неоснователни. Освен това -
относно оспореното задължение, предвидената в чл. 110 ЗЗД обща петгодишна давност
не е изтекла, както към момента на образуване на изпълнително дело № 96/2013 г.
по описа на ЧСИ Иван Стръмски, с район на действие ОС Ст.Загора, нито към
момента на образуване на изп.дело
3205/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Илчева, с район на действие ОС Ст.Загора,
така и при образуване на новото изпълнително дело с № 3642/2019 г. по описа на
ЧСИ Г.Илчева, с район на действие ОС Ст.Загора.
С
оглед на гореизложеното следва извода, че по настоящия казус от образуване на
изпълнително дело № 96/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски на 27.02.2013 г.
до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност
не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия.
Началният момент, от който започва да тече погасителна
давност е датата 26.06.2015 г. -
постановяване на TP № 2/26.06.2015 по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Следователно датата, на която вземането се погасява
по давност, би била 26.06.2020 г.
Както
се посочи по- горе, от приетото писмено доказателство изп. д. № 3642/2019 г. по
описа на ЧСИ Г.Илчева е видно, че на 21.10.2019 г. в кантората на ЧСИ Г.Илчева е
постъпила молба от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството на
частен правоприемник на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за
образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2011
г., издаден по ЧГД 3706/2011 г. по описа на PC – Стара Загора - молбата за
образуване на изпълнително дело е с получен входящ номер 42555/21.10.2019 г. В
молбата за образуване на изпълнително дело е поискано от кредитора насрочване
на дата за извършване опис на движими вещи в дома на длъжника, а също така и на
основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители е възложено да се извършат всички необходимия
действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Отново петгодишният давностен срок е бил прекъснат на 11.11.2019
г. с изпратените запорни съобщения до "Банка ДСК" ЕАД и "Уникредит
Булбанк“ АД, където се е установило, че на името на длъжника - ищец в
настоящото производство има разкрити банкови сметки. Наложен е и запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника в „Градус-1“ ЕООД гр. Стара Загора.
Съгласно мотивите към т. 10 от TP № 2/2013 на ОСГТК на ВКС погасителната давност
се прекъсва и "нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие".
В
случая давностният срок е прекъснат с молбата за
образуване на изп. дело на 21.10.2019 г., в която е направено искане за
извършване на опис на движими вещи, като оттогава е започнала да тече нова погасителна давност.
Предвид
гореизложеното, съдът приема за неоснователни твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност.
От предприетите по инициатива на взискателя и съдебния изпълнител изпълнителни
действия е видно, че погасителната давност е прекъсвана многократно и следва
да се направи извод, че противно на твърдението на ищцовата страна, общият давностен срок за процесното вземане не е
изтекъл и претенцията му се явява изцяло неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
ще се присъдят направените деловодни разноски в размер на 300 лв. заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** – адв. М.Е.Т. против "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Люлин, бул. "Панчо Владигеров" № 21, бизнес център "Люлин
6", ет. 2, отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 2235,19лв.
за главница и законната лихва от 08.07.2011г. до изплащане на вземането; сумата
в размер на 721,55 лв. възнаградителна лихва за периода от 30.04.2009г. до
30.06.2010г.; сумата в размер на 513,56 лв. мораторна лихва за периода от
29.05.2009г. до 26.04.2011г. за неизплатено задължение по Договор за ПОТРЕБИТЕЛСКИ
паричен заем № PLUS - 01215628, сключен на 14.06.2008г., по изп.лист, издаден
по ч.гр.д. 3706/2011 г. по описа на РС Ст.Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** – адв. М.Е.Т. да заплати на "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Люлин, бул. "Панчо Владигеров" № 21, бизнес център "Люлин
6", ет. 2, сумата от 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: