№ 63
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000473 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по предявена въззивна жалба от „ЛЕНО“ АД – София
против Решение № 197/21.05.2022 год., постановено по т.д.№ 827/21 год. по
описа на ОС – Варна в частта, в която съдът е отхвърил предявеният от
„Лено“ АД, ЕИК *********, гр. София против И. П., ЕГН **********,
действащ като ЕТ „П. Груп – И. П.“, ЕИК *********, гр. Варна иск за
установяване дължимост на суми по Договор за банков кредит № 6417 от
16.08.2019 г., както следва: 1. сумата от 7 311.87 /седем хиляди триста и
единадесет и 0.87/ евро , представляваща неустойка за забава за периода от
17.09.2019 г. до 12.03.2020 г. по чл . 2.3., б. (c) от Договор за банков кредит №
6417 от 16.08.2019 г., 2. сумата от 8 923 /осем хиляди деветстотин двадесет и
три/ евро, представляваща неустойка за забава за периода от 14.07.2020 г. до
15.02.2021 г. от същия Договор; 3. сумата от 3 773 /три хиляди седемстотин
седемдесет и три/ евро, представляваща такса за предсрочно погасяване на
кредита, на осн. чл. 5.2. б. (а) вр. чл. 2.4, б. (е), т. (ii).
Решението в останалата част не е предмет на обжалване и е влязло в
законна сила.
Въззивникът излага доводи за недопустимост на съдебния акт в частта,
в която е отхвърлен предявеният иск за установяване на дължимостта на
такса за предсрочно погасяване на кредита, тъй като съдът се е произнесъл по
нерелевирано възражение на ответника и е нарушил диспозитивното начало в
1
процеса. Поддържат се и доводи за неправилност на съдебното решение по
отношение изводите за недействителност на клаузите, регламентиращи
дължимост на такса за предсрочно прекратяване на кредита и мораторна
неустойка.
Ответникът – въззиваем И. П., ЕГН **********, действащ като ЕТ „П. Груп
– И. П.“, ЕИК ********* не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Съдът по реда на чл. 267 ГПК е констатирал редовност и надлежно
администриране на сезиращата въззивна жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред АС – Варна не се оспорва следната фактическа
установеност от ВОС:
В производството по ч.гр.д. № 4378/2021 г. ВРС е удовлетворил
заявление на „Лено“ АД и е издал заповед № 988/13.04.2021 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК в
полза на кредитора, с която длъжниците И. П. лично и действащ като ЕТ „П.
Груп – И. П.“ са осъдени солидарно да заплатят на заявителя суми по договор
за кредит № 6417 от 16.08.2019 г., както следва: главница в размер на 15 300
евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 25.03.2021 г. до окончателно погасяване на
вземането; 6 074.32 евро, представляваща падежирала договорна лихва за
периода от 17.08.2019 г. до 06.02.2021 г.; 7 311.87 евро, представляваща
неустойка за забава за периода от 17.09.2019 г. до 12.03.2020 г.; 8 923 евро,
представляваща неустойка за забава за периода от 14.07.2020 г. до 15.02.2021
г.; 120.00 лева – разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост;
55.04 лева – разноски за заплатена застрахователна премия; 3 773.00 евро,
представляваща такса за предсрочно погасяване на кредита. В срока по чл.
414 от ГПК длъжникът е подал бланкетно възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което и „Лено“ АД е упражнил в срок правото си на иск
за установяване съществуване на вземането.
Между „Лено“ АД, в качеството му на кредитор и И. П., действащ като
ЕТ „П. Груп – И. П.“, в качеството му на кредитополучател, е сключен
договор за бизнес кредит № 6417 от 16.08.2019 г., по силата на който
кредиторът е предоставил сума в общ размер на 15 300 евро. Кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на осн. чл. 5.2., б. (а) от Договора, като
поканите за обявяване на предсрочна изискуемост са връчени лично на И. П.
на 06.02.2021 г., чрез ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719.
С влязлата в сила част от постановеното решение съдът е осъдил ЕТ –
кредитополучател да заплати главница в размер на 15 300 евро, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК – 25.03.2021 г. до окончателно погасяване на вземането ; сумата
от 5 985.97 /пет хиляди деветстотин осемдесет и пет и 0.97/ евро ,
2
представляваща падежирала договорна лихва за периода от 17.08.2019 г. до
06.02.2021 г.; сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева – разноски за връчване на
покани за предсрочна изискуемост; сумата от 55.04 /петдесет и пет и 0.04/
лева – разноски за заплатена застрахователна премия, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 988/13.04.2021 г. в
производството по ч.гр.д.№ 4378/2021 г. на ВРС.
1.Спорният въпрос пред настоящата инстанция касае на първо място
действителността на договорната разпоредба на чл. 2.3., б. (c) от Договора,
предвиждаща, че в случай, че заемодателят не изпълни което и да е
задължение по договора, вкл. и при предсрочна изискуемост, същият дължи
неустойка за забава в размер на 0,27 % върху непогасената част от заема за
всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на
окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми.
Страните изрично и повторно са уточнили, че неустойката се дължи и
след обявяване на заема за предсрочно изискуем – чл. 2.3., б. (е), като се
начислява върху цялата непогасена сума на заема, независимо дали заемът е
усвоен изцяло -чл. 2.3., б. (с).
По въпроса кога уговорената в търговски договор неустойка е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави е налице задължителна
практика – ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Същата
е в смисъл, че сама по себе си прекомерността на договорената неустойка не я
прави а priori нищожна, поради накърняване на добрите нрави, ако не излиза
извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна,
като конкретната преценка се извършва във всеки отделен случай и то към
момента на сключване на договора, а не към момента на неизпълнението.
Могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава
с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
Икономическата цел на отпуснатия заем е придобИ.е на парични
средства и за двете страни. В случая за кредитополучателя, тя е покрИ.е на
текущи и инвестиционни бизнес нужди, респ. за кредитора - да получи
3
реализиране на целта на кредита, плюс печалба чрез получаване на
възнаградителна лихва. При това положение, уговарянето на неустойка за
забава досежно дължимия остатък от кредита в размер на 0, 27 % на ден или
98,55 % годишно излиза извън присъщите й функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Същата надхвърля близо десет пъти размера на
законната лихва по чл. 86, ал. 2 ЗЗД. При този размер на неустойката главният
дълг би се удвоил за приблизително година забава. Предвидената неустойка е
много над размера на предвидимите вреди от неизпълнение на парично
задължение. Чрез нея се формира размер на вземане, която води до
неоснователно разместване на парични средства извън целите на кредитната
дейност на дружеството. Обезщетението за неизпълнение, следва да е в
рамките на уговорените цели и да не създава нови задължения, които да
правят невъзможно погасяване на кредита. С така уговореното задължение се
създава обременяване на задълженията на длъжника, произтичащи от
договора за кредит, още повече, че съобразно уговорките между страните
вземането за неустойка се погасява преди главницата /чл. 2. 4 (d)/.
Предвидена неустойката води до онова многократно нарастване на дълга, при
което целеното със същата стимулиране на кредитополучателя за реално
изпълнение на задължението му се обезсмисля.
Наличието на предоставени обезпечения и възможността кредиторът
да получи удовлетворение на вземанията си, също води до извод, че
предвидената неустойка е извън обезпечителната функция, следваща от чл. 92
от ЗЗД. Вземанията на заемодателя по конкретния договор са обезпечени с
договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 45, том 3, рег. № 6651, дело №
398/12.12.2019 г. на нотариус П С, вписана в Нотариалната камара с рег. №
335, с район на действие РС – Варна, вписан в Имотния регистър към
Агенцията на вписванията с вх. рег. № 21352, акт № 79, том 9, дело №
1289/2019 г.
Доводът, че по-високият размер неустойка е логично следствие на
обстоятелството, че заемодателят е небанкова финансова институция, която
не осъществява влогонабиране, няма правен характер и не дерогира извода за
накърняване на добрите нрави в търговските отношения.
Съвкупната преценка на гореизложеното обуславя извода, че
4
процесната неустойка е в несъответствие с основните принципи, на които е
изградена правната система в страната: добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения, недопускане на необосновано
облагодетелстване на кредитора и пр. Тази неустойка излиза извън присъщите
й функции и като нарушаваща добрите нрави е нищожна, на основание чл. 26,
ал. 1, изр. 3 ЗЗД. Наличието на основание за прогласяване на нищожност води
до пречка за присъждане на исканата сума и в двата претендирани периода.
2. По претендираната такса в рамер на 3 773 евро, на осн. чл. 5.2. б. (а)
вр. чл. 2.4, б. (е), т. (ii):
За да отхвърли предявения иск ВОС е приел, че не е настъпил
договорно предвидения фактически състав за присъждане на претендираната
такса. Търсенето на тази сума в хипотезата на неизпълнение на договора
конвертира таксата в компенсаторна неустойка за кредитора, която при
наличие на клаузи, обезпечаващи вредите при неизпълнение, излиза извън
присъщите й обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции и е
нищожна поради нарушаване на добрите нрави.
Решението в разглежданата част е правилно като краен резултат.
В предявената до съда искова молба се претендира „такса за предсрочно
погасяване на заема“. Такава е предвидена в чл. 5.2. б. (а) вр. чл. 2.4, б. (е), т.
(ii) с уговорката, че се дължи и в случаите на обявена предсрочна
изискуемост.
Искът е предявен при твърдения, че претендираното вземане съставлява
такса, поради което е с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД. На идентично
правно основание се претендира вземането и в заповедното производство.
Договорните такси са предвидени като част от общите разходи при
договор за банков кредит /чл. 58, ал.1, т.1 ЗКИ/ и са свързани с
предоставянето на съпътстващи банкови услуги или съпътстващи и
евентуални разходи на банката във връзка с управлението на договора.
Например, при предсрочно погасяване на кредита кредиторът има право на
справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуални разходи,
свързани пряко с предсрочното погасяване на кредита. В този случай загубата
се състои от разликата между първоначално договорената лихва и лихвения
процент, при който кредиторът може да отпусне в кредит сумата, която е
предсрочно погасена, на пазара по време на предсрочното погасяване и да
вземе под внимание въздействието на предсрочното погасяване върху
административните разходи. Накрая, следва да се отбележи, че в случай на
предсрочно погасяване на кредита кредиторът авансово си възстановява
заетата сума, която при това положение е на разположение за сключването на
евентуално на нов договор за кредит.
Във всички случаи такси при договаряне на финансови продукти се
дължат при принципно правомерно поведение на кредитополучателя, каквото
5
е предсрочното погасяване на кредитния дълг. Такси не се дължат при
виновно неизпълнение на договора, защото таксата поначало няма
санкционен характер като неустойката, задатъка и др.
В настоящия случай страните са приели, че такса, идентична по размер с
тази при предсрочно погасяване, се дължи и в случаите на предсрочна
изискуемост. Предсрочната изискуемост е изменение на договорната връзка,
обусловено от виновното неизпълнение на кредитополучателя. Уговореното
вземане има санкционен характер и на практика съставлява неустойка с
компенсаторен характер, а не такса, дължима на кредитора според изяснения
по-горе смисъл. Фактическият състав на уговорената неустойка изцяло се
припокрива с този по чл. 2.3., б. (c) от Договора.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че
предявеният иск за заплащане на такса е неоснователен. Уговореното в чл.
5.2. б. (а) вр. чл. 2.4, б. (е), т. (ii) вземане няма характера на такса и следва да
се претендира като компенсаторна неустойка по чл. 92 ЗЗД с какъвто иск
настоящият съд не е сезиран. Присъждането му на основание, различно от
предявеното, би противоречало на диспозитивното начало в процеса /чл.6
ГПК/.
С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваният съдебен акт
следва да бъде отменен като правилен и законосъобразен.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за сторени разноски
във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 197/21.05.2022 год., постановено по т.д.№
827/21 год. по описа на ОС – Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6