МОТИВИ
към присъда № 76 /17.10.2018г. по НОХД
№ 1029 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2018 година
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив
е повдигнала обвинение спрямо С.А.Т. и същият е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.1, вр.
чл.29, ал.1 б.“А“ и „Б“ от НК - за това, че на
19.01.2018 г. в с.***, обл.Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил
е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл.66 от НК, също така извършил е престъплението, след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл.3 т.1 от ЗКНВП
- Списък I от „Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични“ - марихуана с нетно тегло от 43, 061гр. със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол- 5,2 тегловни процента, на стойност 258,36лв.
съгласно Приложение № 2 на член единствен от Постановление № 23 на Министерски
съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството.
Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение, като по отношение реализиране
на наказателната отговорност на подсъдимия счита, че съответно на целите по
чл.36 от НК е санкциониране на подс.Т. на основание чл.54 от НК с предвидените за
процесното престъпление наказания „лишаване от свобода” и „глоба“ в размери, близки
законовите минимуми, определени при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Пледира за постановяване на реално изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим, в случай, че съдът
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
Защитата в лицето на адв.М. поддържа тезата за
оправдаване на подсъдимия Т. в частта относно специалната съставомерна цел на
държане на процесното наркотично вещество поради недоказаност, в който смисъл
моли съда да преквалифицира обвинението на Т. в такова по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9 месеца при
условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият Т. поддържа изложеното от защитника си и
поиска от съда да му наложи минимално наказание.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, събрани
и проверени по реда и със средствата, предвидени в
НПК, по време на развилото се съдебно
следствие по общия ред и обсъди доводите и съображенията на страните,
прие за установено следното :
Подсъдимият С.А.Т. е роден на *** ***. Той е българин, български
гражданин е, не е женен, има основно образование, безработен е, осъждан, има:
ЕГН: **********.
Подсъдимият Т. е осъждан общо два пъти за извършени престъпления
от общ характер, за които не е реабилитиран, както следва:
С присъда № 106/21.10.2013г по НОХД № 945/2013г. на Окръжен
съд-Пловдив, влязла в законна сила на 09.04.2014г. Т. е осъден за престъпление
по чл.142 ал.2 т.2 и т.5 вр. с ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, като му е
наложено наказание от една година „лишаване от свобода“. Наказанието е
изтърпяно на 13.06.2014г.
С Определеше № 434/13.06.2016г. по НОХД № 3563/2016г. на Районен съд - Пловдив, влязло в законна
сила на 13.06.2016г., С.Т. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.343б, ал.1, вр. чл.55 ал.1 т. от НК, като му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 10 месеца, което наказание е изтърпяно на 01.03.2017г.
През месец януари
2018г. подсъдимият Т. живеел при родителите си в ***, обл.Пловдив, като същият
обитавал отделна сграда в имота на адрес ул.“*“ № * заедно със своя дядо, който бил на преклонна
възраст и здравословното му състояние не било добро. Родителите на Т. живеели в
друга сграда, находяща се в двора на същия недвижим имот.
На 19.01.2018г. подсъдимият Т. *** на посочения адрес, в
сградата, която обитавал, разделено на две части наркотично вещество-марихуана с общо нето
тегло 43,061гр., независимо от липсата на надлежно разрешение за това. Така в коридора пред вратата на северната стая
на първия етаж подс.Т. държал в пластмасова прозрачна туба с етикет „Safari пунш“, 42,748гр. от въпросната марихуана, а върху масата до прозореца на обитаваната
от него и дядо му стая държал останалата марихуана с нето тегло от 0,313гр.
Във връзка с оперативна информация, получена в 3 РУ на
МВР-Пловдив, съдържаща сведения, че Т. държи големи количества наркотични
вещества в дома си в *, бил сформиран екип за проверка на депозирания сигнал. В
състава на полицейския екип били и свидетелите: А., Д., М., К., Р. и Ц., които
на същата дата вечерта посетили дома на подсъдимия Т. на посочения по-горе
адрес. При пристигането си на адреса, полицейските служители се представили на
родителите на подсъдимия, но понеже последният в момента отсъствал от дома си, се
наложило да бъде повикан. Междувременно полицаите констатирали, че в общия двор
на този адрес имало изградени две самостоятелни жилищни постройки. В
едноетажната сграда на парцела, самостоятелно живеели двамата родители на
подсъдимия, а другата-където се съхранявала гореописаната марихуана, се
обитавала от подс. С.Т. и неговия дядо. След значителното забавяне на
подсъдимия, същият бил открит в близост до адреса и бил доведен на място от
участвали в екипа служители, сред които били свид.Р. и свид.Д.. На въпроса на
полицейските служители дали у него, или в жилището му има наркотични вещества, Т.
отговорил, че употребява наркотици и е възможно в къщата да е останало малко
количество марихуана. След пристигането на подсъдимия в дома му и осигуряването
на поемни лица-свидетелите П. и Е., се пристъпило към извършване на претърсване и изземване в жилищната
сграда, обитавана от подс.Т., находяща се на горния адрес при условията на
неотложност. При извършеното действие по разследването било намерено и иззето горевизираното
наркотично вещество, като от
коридора в първия етаж на къщата била намерена и иззета и електронна везна „Sapir“- сива на цвят.
За откритите наркотични вещества подс.Т. заявил пред
полицейските служители, че са негови, като първоначално обяснявал, че били
билки, лично набрани от него в гората, както и че същите го карали да се
чувства „в космоса“. Впоследствие пред свидетеля К., подсъдимият признал, че
това било „най-добрата марихуана, която можело да бъде намерена“.
Поради нуждата от
специални знания в хода на разследването била назначена и изготвена съдебнохимическа
експертиза, според чието заключение изследваните вещества представляват
високорисково наркотично вещество марихуана,
както следва: прозрачната пластмасова бутилка с надпис „Safari пунш“- ВД № 1 - съдържа зелена суха растителна маса /съцветия, главички с
листа/ от марихуана /коноп, канабис/ с общо нетно тегло 42,748гр., а изследвано
за съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ е с 5,2 тегловни
процента, а плик с надпис “ВД № 3“- съдържа един брой стрък /съцветие/ от
зелено растение, което представлява марихуана с нетно тегло от 0,313 гр. с наличието
на активен компонент ТХК също 5,2 тегловни процента. Общото нето тегло на
изследваната марихуана е 43,061гр., а съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ е 5,2 тегловни процента, като остатъкът от наркотичното вещество след експертното
му изследване, а именно 39,537гр. е
предаден впоследствие по надлежния ред на ЦМУ-София. Вещото лице посочва, че марихуаната
/коноп, канабис/ е включена в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични като растение с висока степен на риск
за общественото здраве, с други
думи попада в категорията - високорискови наркотични вещества.
Съгласно Приложение № 2
на член единствен от ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на
процесното наркотично вещество марихуана с нето тегло от 43,061гр. със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол - 5,2 тегловни процента, възлиза на
258,36лева.
Видно от назначената и изготвена в хода на съдебното
производство допълнителна съдебнохимическа експертиза, при изследване на електронната
везна ,,Sapiri‘, приложена като
веществено доказателство по делото, били открити по
повърхността й следи от марихуана, но поради следовия /микро/ характер на
същите, не е могло да се отдели количество за определяне на нетно тегло.
В разпита си пред съда, вещото лице потвърди изложените в
писмена форма експертни изводи, допълвайки, че предвид съдържанието на ТХК в
процесното наркотично вещество, в случая се касае за „средно добро“ качество на
марихуана, изключвайки възможността същата да е била диворастяща, понеже
последната е с много нисък процент на активен компонент.
Съдът възприе заключенията на вещото лице, като
компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област.
Описаната фактическа
обстановка се установява от приложените по делото протокол за претърсване и
изземване /л.2-3 от ДП/, разписка /л.68
от ДП/, писмо до ЦМУ Отдел „МРР-НОП“-София /л.69 от ДП/, справка съдимост
/л.77-79 от ДП/, приобщени от съда по надлежния ред, от веществените
доказателства, от заключенията на назначените по делото съдебнохимическа
експертиза и допълнителна такава /л.15 от ДП, л.74-75 от СП/, от събраните в
хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства в кредитираните от
съда части, а именно: от обясненията на подсъдимия С.Т. и показанията на свидетелите: Т.М., Л.Д., Д.Т., Х.А., И.Е., В.К., Й.Р., И.Ц., И.П. и А.Т.. В случаите, в които поради наличие на съответните
законови предпоставки, се наложи прочитане показанията на свидетели, дадени на
досъдебното производство, съдът кредитира изложеното в предходната процесуална
фаза, предвид темпоралната му близост до процесните събития.
Съдът кредитира изцяло изложеното от
свидетелите Е., Т. и П., както и онази част от показанията на полицейските
служители-М., Д., А., К., Р. и Ц., в
която същите представляват първично доказателствено средство, възпроизвеждащо
действително възприети от тях фактически положения. Относно
изброените свидетели съдът отчете, че техните показания относно действително
възприетите обстоятелства, принципно си кореспондират, без да е налице осезаемо
противоречие между тях относно основните въпроси от предмета на доказване, като
с изключение на свидетелката Д.Т. /майка на подс.С.Т./, по отношение на останалите
свидетели липсват и данни да са заинтересовани от изхода на делото. Съдът
не цени при обосноваване на фактическите си изводи само онази част от показанията
на полицейските служители-М., Д., А., К., Р. и Ц., в която същите говорят за разпространителска
дейност от страна на подсъдимия Т. с предмет наркотични вещества, както и че
процесната марихуана е държана от него именно с цел разпространение. В тази
част свидетелските им показания съставляват производни доказателства, които не
могат да бъдат ценени при непосочване на първичните такива, в каквато насока е
изобилната съдебна практика /така напр. в Решение № 133 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 47/2011 г., II н. о.,
НК, върховната съдебна инстанция е споделила изцяло доказателствения анализ,
направен от въззивния съд в Решение №
345/08.11.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 411/10
г., в което подробно е обсъден характера и стойността на такива доказателства/, вкл. и практиката на ЕСПЧ.
Не е налично според съда наведеното от
защитата противоречие между показанията на горните свидетели досежно факта дали
преди да се пристъпи към претърсване и изземване, е имало полицейски служители,
които със съгласието на свидетелите А.Т. и Д.Т. и в тяхно присъствие, са
влизали в обитаваната от сина им къща. Този факт се сочи изрично в показанията
на свидетелите М., Е., Т. и Т., а свидетелите Д., А., Р. и Ц. заявяват, че не
са видели дали някой от колегите им е влизал в къщата преди пристъпване към
процесуално-следственото действие. При
преценката си относно това обстоятелство, съдът отчете и различните функции и
дейности на полицейските служители на процесната дата, както и наличието на
няколко екипа, както посочва в показанията си свид.Р., което пък е създало
обективни затруднения да се следят от всеки полицейски служител, действията на останалите
му колеги. Видно от показанията на коментираните свидетели,
обаче, никой от тях не навежда твърдение, от което да е изводимо заключението,
че самото процесуално-следствено действие е започнало в отсъствието на
подсъдимия Т. и поемните лица. Същественото в случая е, че свидетелите М.,
Д., А., К., Р. и Ц. са категорични, че претърсването и изземването е извършено
в присъствието на подсъдимия и поемните лица П. и Е., а и този факт е изводим и
от изложеното в показанията на последните двама, както и на свидетелката Т., според
които номерирането и описването на веществените доказателства, открити в дома
на подсъдимия Т., е извършено в негово присъствие и това на двете поемни лица. В
този смисъл не може да се приеме ненадлежно осъществяване на изземването на
процесните наркотични вещества, макар и да е влизано в къщата от полицейски
служители /със съгласието на родителите на подс.Т. и в тяхно присъствие/ преди
пристъпване към процесуално-следственото действие. Последното обстоятелство не
е от такова естество, че да опорочи извършеното претърсване и изземване, респ.
изготвения в хода на същото протокол, до степен, че същите да бъдат приети за
абсолютно непригодни да породят нормативно признатата им процесуално правна
стойност. Аргументи в подкрепа на това становище се извеждат и от разпитите на поемните лица Е. и П., които заявяват, че са
възприели непосредствено мястото и начина, по който е извършено самото
процесуално следствено действие, респ. са били открити и отделени от имота
въпросните веществени доказателства /везна и наркотични вещества/. Междувпрочем
в подобна насока са и показанията на всички останали свидетели, а и тези
обстоятелства не се отричат от обясненията на подсъдимия, поради което съдът не
изключи от доказателствената съвкупност приложения по делото протокол за
претърсване и изземване, който освен, че формално е облечен в изискуемата
законова форма, но и документира процесуално-следствено действие, осъществено в
съответствие с разпоредбите на чл.137 ал.1 и чл.162, ал.1 от НПК.
От друга страна, по делото не се оспорва и от защитата
факта, че именно подсъдимият е осъществявал фактическа власт върху откритите в
дома му наркотични вещества, които са били установени и иззети от полицейските
служители, ведно с везаната, именно от посочените по-горе места в обитавания от
Т. жилищен имот и са били приобщени като веществени доказателства към
материалите по делото. Нещо повече,
изобилна е съдебната практика относно случаите, в които е налице
опорочено претърсване и изземване, какъвто безспорно не е настоящият случай,
според която няма пречка да бъдат положени процесуални усилия за изясняване на
релевантните обстоятелства с помощта на друг доказателствен източник, като
например свидетелски показания. Това е така, понеже съгласно разпоредбата чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се
установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за
разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети. Доказателствата
и доказателствените средства нямат предварително установена сила. Предвидените
в НПК способи за извличане на факти по делото са равностойни по
доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са
достоверни. Така че не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се
установява с гласно доказателствено средство, или посредством друг процесуален
способ. За съда не съществува пречка, посредством разпитите на присъствалите при
претърсването и изземването полицейски служители, вън от водещия разследването,
да провери и установи всички обстоятелства, свързани с изземването на вещите
във вида, в който са били открити и приобщени по делото. Ето защо, казаното от
полицейските служители, възприели същите следствени действия, но невзели
участие в тях, може да се ползва като годно доказателствено средство, тъй като
това е законово допустимо, съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, т.3 от НПК.
Липсва процесуално препятствие да бъдат изслушани в качеството на свидетели
тези полицейски служители, тъй като не са извършили действия с процесуален
характер, в какъвто случай би се явила приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК. Нещо повече, съобразно разпоредбата на 118, ал. 1, т. 3 от НПК,
"служители на МВР, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него
претърсване и изземване" могат да бъдат свидетели. По този начин се
разширява възможността те освен за съответните процесуални действия, на които
са присъствали, да могат да изложат възприятията си като свидетели и по други
обстоятелства, станали им известни във връзка с разследването на дадено деяние
/в този смисъл е напр. Решение № 944/14.11.2006г. по к.н.д. № 470/2006г. 1 н.о.
на ВКС/.
В конкретния случай, освен протокола за претърсване и
изземване, за който съдът не съзря основания за изключването му от
доказателствената съвкупност, е налице и изобилие от гласни доказателствени
средства, които са категорични и безспорни относно факта, че веществените
доказателства са били иззети именно от стаята на подсъдимия и коридорното
помещение на обитавания от него жилищен имот, с което е прекъсната,
упражняваната от подс.Т. фактическа власт върху инкриминираните наркотични вещества.
Нещо повече, тези обстоятелства не се отричат дори от подсъдимия Т. и неговия
защитник.
С други думи, възприетите от съда фактически
констатации относно веществените доказателства по делото, и в частност местата
на тяхното откриване и обстоятелствата по установяването и приобщаването им по
делото се градят въз основа на всички, събрани по надлежния ред доказателства.
Съдът кредитира само отчасти заявеното от
подс. Т., като не възприе онази част от обясненията му, в която заявява, че
въпросното наркотично вещество било диворастящо и го е набрал в близост до
реката, както и твърденията му, че никога не е използвал иззетата по делото
електронна везна за никакви цели и че при пристигането му в дома му полицаите
вече били извършили претърсването и изземването, като дори били номерирали
откритите там веществени доказателства. Твърдението на подсъдимия, относно
произхода на марихуаната се опровергава от немалкото съдържание на активния
компонент, което изключва диворастящия характер на растението, от което е
набавено процесното вещество. Съдът не възприе и заявеното от подсъдимия, че не
е използвал никога електронната везна, иззета по делото, за претегляне на
наркотични вещества, понеже същото се опровергава с категоричност от
обективните находки върху повърхността й, които според заключението на
допълнителната съдебнохимическа експертиза представляват следи от марихуана. Наистина обясненията на
подсъдимия в тази им част си кореспондират с показанията на неговия
баща-свидетеля А.Т., който едва в допълнителния си разпит пред съда заяви в
синхрон с вече изложеното от неговия син, че полицейските служители мерели на
въпросната везна откритото в дома им наркотично вещество. Съдът не възприе
изложеното от свидетеля А.Т. и подсъдимия С.Т. относно въпросното
обстоятелство, отчитайки двойствената правна природа на обясненията на
подсъдимото лице, както и безспорната пристрастност на свид.Т., в контекста и
на времевия момент на депозиране на въпросните допълнителни показания от страна
на последния. Нещо повече, изложеното от подсъдимия С.Т. и от свид.А.Т. досежно
коментираното обстоятелство, не кореспондира с останалата доказателствена
съвкупност, отрича се с категоричност и от изложеното от свид.К.. Изолирани и
несъответни на останалите доказателствени материали са и твърденията на
подсъдимия, че на практика след пристигането му в дома му претърсването и
изземването било приключило и вещите вече били номерирани, а поемните лица били
доведени едва след това. Наистина, както вече бе посочено, в показанията на
свидетелите Д.Т., А.Т., Т.М. и И.Е. се навеждат твърдения относно влизането на
някои полицейски служители в обитаваната от подсъдимия С.Т. къща, което е
предхождало извършеното претърсване и изземване, но всички свидетели са
категорични, че самото процесуално-следственото действие /свързано с номериране
и описване на веществените доказателства/ е извършено в присъствието на
поемните лица и подсъдимия Т..
В останалата им част съдът кредитира
изложеното в обясненията на подсъдимия С.Т. и в показанията на неговия
баща-свидетеля А.Т. като съответно на останалата доказателствена съвкупност.
Предвид изложеното, съдът прие, че изведените фактически констатации, касателни държането на
инкриминираното количество наркотично вещество-марихуана от страна на
подсъдимия без разрешение на инкриминираната дата се базират на необходимите и
достатъчни доказателствени източници, преценени в съответствие с действителното
им съдържание и правна стойност. Нещо повече, видно от горния доказателствен
анализ, информацията от гласните и писмените доказателствени средства е
проверявана за достоверност при взаимната им съпоставка, същата е съответна и
на веществените доказателства, както и на експертните изводи. Информацията,
съдържаща се в кредитираните гласни доказателствени източници, ведно с
писмените и веществени доказателства и доказателствени средства, съставляват
онова цяло, от което може да се направи категоричният извод за авторството от
страна на подсъдимия Т. в неправомерно държане на процесното количество високорисково
наркотично вещество-марихуана, осъществено на процесната дата и място. Междувпрочем,
по делото липсва спор относно фактическите обстоятелства, свързани с
упражняването на фактическа власт от страна на подсъдимия върху инкриминираното
високорисково наркотично вещество, открито в дома му на 19.01.2018г.
Основният спорен въпрос по
делото касае целта, с която подсъдимият е държал процесното наркотично
вещество, като относно този въпрос съдът намира, че остана недоказана тезата на
държавното обвинение. Така при преценката относно показанията на полицейските
служители-свидетелите М., Д., А., К., Р.
и Ц., бе направено изрично уточнение, касаещо онази част от показанията им, в
която възпроизвеждат получена оперативна информация относно деятелност на подсъдимия
Т. по разпространение на наркотични вещества. Изложеното от тези свидетели се цени от съда с оглед характеристиките
на съдържанието им и предвид правната природа на установеното чрез тях.
Класификацията на доказателствата на първични и производни се базира на
източника на факти. В правната доктрина, а и в съдебната практика, е
категорично изяснено, че във връзка с принципа на непосредствеността е
недопустима подмяната на първични с производни доказателства, освен когато те
се явяват средство за разкриване на първични доказателства или за проверка на
такива. В конкретния случай полицейските служители в показанията си сочат
информация относно получени сведения посредством оперативен път, без да
конкретизират източника на тези данни, според които подсъдимият Т. се е
занимавал с разпространителска дейност на наркотични вещества, респ., че държи
процесната марихуана именно с цел разпространение. В тази част свидетелските
показания на полицейските служители съставляват производни доказателства, които
не могат да бъдат ценени при непосочване на първичните такива. Противното
би означавало особено съществено нарушение правото на справедлив наказателен
процес, прокламирано в ЕКПЧ, което означава гарантиране правото на защита и
равнопоставеност на страните, което пък изисква да бъдат посочени, да са
известни първичните доказателства-в конкретния случай това е въпросният
източник на оперативна информация. В противен случай се заменят недопустимо
първичните доказателства с производни, без въобще да се даде възможност при
спазване принципа на непосредствеността да се съберат първични доказателства
относно факта дали подсъдимият Т. принципно се занимава с разпространение на
наркотични вещества, както и дали същият е държал иззетата от дома му марихуана
именно с цел разпространение. Непосочването на конкретни данни относно
източника на получената оперативна информация за евентуалната
разпространителска деятелност с предмет наркотични вещества от страна на Т.,
изначално изключва възможността тази информация да бъде проверена от съда по
надлежния ред посредством преки доказателствени източници. Нещо повече, обективни
данни относно предназначението на инкриминираната марихуана за разпространение не се съдържат в годните за
преценка доказателствени материали. За наличие на такава цел в конкретния случай не може да се съди от
вида, количеството и начина на опаковане на наркотичното вещество. Видно от
установените по делото факти, процесната марихуана нито е била в изключително
голямо количество, нито е била пакетирана в отделни разфасовки, а напротив
представлявала е разположено малко количество марихуана на едно место и
компактно количество, находящо се в пластмасова бутилка. Само по себе си процесното
количество марихуана-43,061 грама, както и откритата везна, макар и със следи
от марихуана, не водят непременно до извод, че целта,
с която подсъдимият Т. е държал инкриминираното
наркотично вещество е именно разпространението
му. Тези обстоятелства, според настоящия състав, не са достатъчни да обосноват
целта на държането за разпространение. Това е така, тъй като, за да бъде
установена такава цел на държането, е необходимо да бъдат установени положителни
обстоятелства, обективно сочещи на такава цел, каквито доказателствени факти на
практика не са установени. Не са доказателствено обосновани никакви факти,
свързани с предлагане на други лица на наркотично вещество или с осъществявани
други продажби на такова вещество от подс. Т.. Само от количеството марихуана /43,061
грама/, още повече, че същата принципно е представлявала компактна маса /липсва
пакетиране на отделни дози/ и наличието на електронна везна в дома на
подсъдимия /макар и със следи от марихуана/, не може да се обоснове категоричен
и безспорен извод относно предназначението на инкриминираното наркотично
вещество за разпространение, при липсата на други обективни данни за такава
насоченост, поради което и съдът прие за недоказан този факт.
При преценката относно правната страна на
настоящия казус съдът отчете съществуващата понастоящем принципна възможност за
преквалификация на едно инкриминирано деяние от престъпление по чл.354а, ал.1, (основният
състав на държане на наркотични вещества с цел разпространение), респ. от неговия квалифициран състав по чл.354а, ал.2, т.4, вр.
ал.1, пр.1 от НК в
престъпление по чл.354а,
ал.3, т. 1 от НК
(в този случай престъпление, за чиято съставомерност е достатъчно само
съзнателното държане на високорисково наркотично вещество без разрешение). При
сегашната редакция на наказателния закон е допустимо инкриминираното деяние да
бъде преквалифицирано, когато престъплението, за което е постановена осъдителна
присъда е еднакво или по-леко наказуемо от това, определено с обвинението,
стига привлеченото към наказателна отговорност лице да е имало възможност до
този момент да се брани по съставомерните факти на новото обвинение. Няма спор,
че обвинението представлява единство на факти и право, които са взаимносвързани
и очертават рамката на наказателния процес. Подсъдимият във всички случаи
трябва да е наясно със съставомерните факти, тъй като защитата в производството
е пряко свързана с тях. Наред с това той има възможност да се брани по
посочената от държавното обвинение правна квалификация, като в наказателното производство
е предвидена забрана да бъде признат за виновен за различно от повдигнатото му
обвинение, когато за него е предвидено по-тежко наказание.
Предвид гореизложеното и при така установената по
безспорен и категоричен начин фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т. 1 от НК, за това, че на 19.01.2018 год. в *, област
Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество –
марихуана с нетно тегло 43,061 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 5,2 тегловни процента на стойност 258,36 лв., поради което
го призна за виновен и осъди по посочената правна квалификация.
На основание чл.304 от НПК съдът призна
подсъдимият Т. за невинен и го оправда по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1 б.“А“ и „Б“ от НК, а
именно в това да е извършил престъплението при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66
от НК, както и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както и в това да е държал въпросното
наркотично вещество с цел разпространение.
Така извършената от съда преквалификация
инкриминираното деяние е допустима при актуалната редакция на процесуалния
наказателен закон, понеже престъплението, за което бе постановена осъдителна
присъда е по-леко наказуемо от това, определено с обвинението, а привлеченото
към наказателна отговорност лице-в случая подсъдимият Т. е имал възможност до
този момент да се брани по съставомерните факти на новото обвинение. В
конкретното дело подсъдимият Т. се е бранил по възприетите от съда съставомерни
факти, тъй като същите са били посочени в обстоятелствената част на внесения
обвинителен акт и изцяло са възпроизведени и в диспозитива му. Внесената от съда
промяна е основно по отношение отпадане на допълнителния елемент от
субективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение-а именно
разпространителската цел, като съда прецени, че установените по делото факти не
обосновават наказателна отговорност по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1
б.“А“ и „Б“ от НК, а такава
по чл.354а,
ал.3, т. 1 от НК.
Както вече бе отбелязано, подобен подход е принципно възможен, тъй като
възприетото от съда престъпление е по-леко наказуемо от предложеното от
държавното обвинение и почива на идентични с посочените в обвинителния акт
факти. В случая не е засегнато правото на защита на подсъдимия, защото той още
от началото на наказателното производство се е бранил по приетите за
съставомерни от съда факти. Погрешната правна квалификация, предложена от
държавното обвинение, не може да препятства носенето на наказателна
отговорност, ако тя следва от инкриминираните факти и не налага изменение на
обвинението по реда на чл.287 НПК.
Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият Т. е
осъществил от обективна и субективна страна именно съставът на престъплението
по чл.354а, ал.3, т. 1 от НК, по която правна квалификация го
призна за виновен.
От обективна страна, на 19.01.2018 год. подс. Т. *** държане на находящото се в обитаваната от него жилищна сграда
високорисково наркотично вещество марихуана
с нетно тегло 43,061 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 5.2 тегловни процента на стойност 258,36 лв. Наличието
на приобщеното по делото наркотично вещество на 19.01.2018 год. в жилището на подсъдимия, манифестира
осъществяваната от А.Т. непосредствена фактическа власт върху него, с което е
реализирал изпълнителното деяние по чл.354а,
ал.3, т. 1 от НК - а именно държане на високорисково наркотично вещество.
Фактическата власт върху инкриминираното наркотично вещество е упражнявана от
подсъдимия на инкриминираната дата, като същата е прекъсната с откриването й от
органите на досъдебното производство и нейното изземване.
Марихуаната спада към високорисковите наркотични
средства, които са под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите
средства от 1961 г., ратифицирана от Р. България в списък № 1, както и Закона
за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите. Тези наркотични вещества
са включени в Приложение № 1 към чл. 3 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
включващо "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве ".
Подс. Т. не е имал изискващото се от закона надлежно
разрешително от компетентните органи за държане на високорискови наркотични
вещества.
От субективна
страна подс. Т. е действал с пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността
на извършените от него деяния - съзнавал е, че държи марихуана във фактическата
си власт, съзнавал е, че няма разрешение за нейното държане, съзнавал е, че
посоченото наркотично вещество е опасно за живота и здравето на хората, т. е.
общественоопасния характер на деянията и пряко е желаел настъпването на
общественоопасните последици.
Съдът прие, че по
делото липсват доказателства за това подсъдимият Т. да е държал процесното
количество високорисково наркотично вещество-марихуана с цел разпространение, като
прие, че от субективна страна не е налице
тази специална съставомерна цел, изискуема от разпоредбата на чл.354а, ал.1 от НК. За да обоснове този извод, съдът отчете състоянието, в което е открито
наркотичното вещество и неговото разположение - на две места, като същото е
представлявало компактна маса, т.е. не е налице обособяване на отделни обекти /разфасовки/,
от което да е изводимо заключение, че наркотичното вещество е подготвено от
подсъдимия за последващо разпространение. Сами по
себе си количеството и стойността на марихуаната, както и наличието на везна не
обуславят извод, че държането е с цел разпространение. От друга страна, по
делото не бяха установени положителни обстоятелства, обективно сочещи на такава
цел, каквито доказателствени факти на практика не бяха събрани, независимо от
положените усилия. Както вече бе посочено, не бяха доказателствено обосновани и
никакви факти, свързани с предлагане на други лица на наркотично вещество или с
осъществявани други продажби на такова вещество от подс. Т.. Целта на това държане, като
елемент от субективната страна на деянието, според съдебната практика, следва
да бъде установена по делото не по аргумент от мястото, на което е разкрито
държането, а чрез други доказателства, от които да може да се направи отделен,
несъмнен извод в тази насока, доколкото законодателят е предвидил и отделен
състав на престъпление само с оглед на това с каква цел се държи наркотичното
вещество. Предвид всички тези обстоятелства съдът прие, че в конкретния
случай, необоснована е тезата на държавното обвинение, че целта на държането на
процесното наркотично вещество е била именно за разпространение, поради което съдът
оправда подсъдимия Т. за тази част от първоначално повдигнатото му обвинение.
Съдът оправда подсъдимия и за това да е извършил престъплението
при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1 б.“А“ и „Б“ от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл.66 от НК, както и след като е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Релевираните от държавното обвинение осъждания на подсъдимия Т. по НОХД № 945/2013г.
на ПОС и по НОХД № 3563/2016г. на PC – Пловдив, биха обосновали отговорност за
престъпление, извършено при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1 б.“А“ и „Б“ от НК, само ако в
особената част на наказателния кодекс беше предвиден по-тежко наказуем
престъпен състав за престъпление, представляващо опасен рецидив. Такъв
квалифициран състав е предвиден за неправомерното държане на наркотични
вещества с цел разпространение, каквото е било първоначално повдигнатото на Т.
обвинение, но няма такъв състав за престъплението по чл.354а, ал.3, т. 1 от НК, по което
съдът призна подсъдимия за виновен.
Макар да не бе възведена изрично от страна на защитата
тезата относно наличието на маловажен случай по смисъла чл. 354а, ал.5, вр.
ал.3, т.1 от НК, то за пълнота на изложението, уместно е да се посочи, че съдът
намери, че деянието на подсъдимия не представлява „маловажен случай“. Държането
на немалко количество високорисково наркотично вещество, чиято стойност в
никакъв случай не е пренебрежимо малка, и то от лице с обременено съдебно
минало /подсъдимият е осъждан двукратно за умишлени престъпления от общ
характер, като му е налагано наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение
не е отлагано/, не може да обоснове в конкретния случай квалификацията по чл. 354а, ал. 5 от НК за "маловажен случай" на деянието по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. От правната оценка на релевантните за делото факти,
не може да се направи извод, че извършеното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид. Както нееднократно е
отбелязвано в съдебната практика, преценката за това дали дадено деяние
представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен
случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В текста на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието
"маловажен случай", като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази правна
норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява "маловажен случай",
когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства се
отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява,
че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или незначителността
на вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е
извършено деянието, като по-ниската степен на обществената му опасност в
сравнение с обикновените случаи може да
даде основание да се приеме, че се касае за маловажен случай /ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС/. В същата насока е и ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя
от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца /личността на извършителя,
подбудите, начина на извършване на деянието/, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка. С оглед изложеното, съдът
не прие, че извършеното деяние представлява "маловажен случай" и не
преквалифицира процесното престъпление в такова по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
След като призна подсъдимия Т. за
виновен в извършване на престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК, съдът разгледа въпроса относно определяне
на наказанието му в пределите, предвидени от закона за съответното
престъпление, като отчете, очертаните от чл.54 от НК индивидуализиращи
обстоятелства.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимия за
процесното престъпление съдът изходи от общите
разпоредби на закона, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в съответната специална разпоредба на закона
конкретен вид и размер наказание.
За престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от 2 000 до 10 000 лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление
и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези
обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на
обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или
по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенции.
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимия Т. наказание за вмененото
му във вина престъпление, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства –изказаното съжаление за
стореното и направеното самопризнание, неголямото количество наркотично
вещество и неговата невисока стойност.
Утежняващо
отговорността обстоятелство е
обремененото съдебно минало на подсъдимия Т., характеризиращо го като лице с
недобра личностна характеристика. Видно от свидетелството му за съдимост,
подсъдимият Т. е нееднократно осъждан за престъпна деятелност с различен обект
на посегателство, като му е налагано включително и наказание лишаване от
свобода. Нещо повече, между последното пребиваване на подсъдимия в
пенитенциарно заведение и инкриминираното деяние е изтекъл период, по-кратък от
една година.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на
изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подс. Т.
обстоятелства, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се
явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК. В конкретния случай нито са налични многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито е налице изключително такова, но по-същественото в случая
е, че категорично не е налице втората кумулативна предпоставка на посочената
разпоредба, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание /от една
година лишаване от свобода/, да се явява несъразмерно тежко. Поради това и при
санкционирането на подс.Т. съдът приложи разпоредбата на чл.54 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете принципната
теза, застъпвана и в практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца” /Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
Предвид санкционните рамки, предвидени от
законодателя за престъплението
по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, средата (медианата) на наказанието „лишаване от свобода“ е
три години и шест месеца. Тази медиана принципно отразява типичната степен на
обществена опасност на деянието и типизираната степен на обществена опасност на
дееца – степен, проявявана без друго, т.е. при отсъствие на каквито и да било
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства или при баланс на наличните. В конкретния случай при съвкупната преценка на
противоположните по насоченост индивидуализиращи отговорността обстоятелства,
налични по делото, съдът намира, че смекчаващите са с по-голяма относителна
тежест, като разкриват невисока степен на обществена опасност на деянието, но
не може да се игнорира и влиянието на отегчаващото отговорността обстоятелство,
характеризиращо дееца като лице със завишена личността обществена опасност. В
този смисъл преобладаващото влияние на смекчаващите отговорността обстоятелства,
преценено заедно с обратното влияние на отегчаващото, обосновава определяне на
наказание „лишаване от свобода“ в
размер над минимума /една година/-съответно на средата между минимума и
медианата /три години и шест месеца/, а именно в размер от две години и три месеца. При определяне на кумулативното наказание „глоба“ съдът определи неговия размер малко над минимума, като
прецени, че справедливо се явява наказание глоба“
в размер на 3000 /три хиляди/ лева, отчитайки значението на неголемите количество и стойност на
процесното наркотично вещество.
Поради изложеното съдът санкционира подсъдимия Т. при условията на чл. 54 от НК, налагайки му наказание
две
години и три месеца „лишаване от свобода“ и 3000 лв. /три хиляди лева/ „глоба“.
Така определените на подсъдимия Т. кумулативни санкции са съобразени с
правилото, залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК, според което, когато в особената
част на НК е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени
едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на
предходните членове, определя размера на всяко едно от тях, така, че те в
своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.
При
преценката относно начина на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ по
отношение на подс.Т., съдът прие, че в конкретния случай не е възможно
приложението на чл.66 от НК, доколкото е налична само първата законова
предпоставка за допустимостта института на „условното осъждане“, а именно
наложеното на подсъдимия Т. наказание е по-малко от три години. Видно от
гореизложеното, с оглед обстоятелството, че подсъдимият Т. е осъждан на
наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, то не е налице
втората обективна предпоставка на чл.66, ал.1 от НК. При липсата на която и да
било от кумулативно предвидените предпоставки на посочената разпоредба, е
абсолютно недопустимо приложението института на „условното осъждане“, поради
което се явява безпредметно обсъждането на последната-третата предпоставка,
свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Съдът обаче
намира, че за изчерпателност е уместно да се посочи, че по отношение на Т. не е
налична и тази последна предпоставка, при която законодателят е поставил акцент
върху индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността
за отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране
на съответни индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които
в своята съвкупност да предпоставят възможност за неговото поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Независимо
обаче, че съгласно константната съдебна практика за приложението института на
условното осъждане е водеща преди всичко индивидуалната превенция, съдът е
длъжен да не игнорира и нуждите на генералната превенция. За това следва да се
преценят не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена
опасност на деянието. За да бъде същата завишена, трябва да са налице конкретни
данни, които да характеризират дееца и деянието с по-висока степен на
обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от този вид, тъй
като принципно за всяко по вид престъпление законодателно е заложена съответна
степен на обществена опасност на деянието, намерила израз в предвидената
санкция. В контекста на изложеното, предвид конкретната степен на обществена
опасност на процесното престъпление /с предмет високорисково наркотично
вещество, чието количество, съдържание на активен компонент и стойност в никакъв
случай не са пренебрежимо малки/, както и личностната опасност на дееца, то от гледна точка на наказателната превенция не би могло да
се приеме, че условното осъждане би било подходящо и достатъчно, за да се
постигне възпитателният и предупредителен ефект върху дееца /осъждан вече нееднократно
на наказание „лишаване от свобода“/, а и върху останалите членове на
обществото.
Предвид гореизложеното, съобразно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи така наложеното на подс. Т. наказание „лишаване от свобода” да се изтърпи
при първоначален „строг” режим. В този случай съдът не се възползва от предоставената в
разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС възможност да определи първоначален общ
режим, приемайки, че в случая не е изпълнена изискуемата от тази разпоредба
предпоставка, подсъдимият да не е с висока степен на обществена опасност.
Аргументация относно неприложение на този по-облекчен режим в конкретния случай
се извежда от нееднократното пребиваване на Т. в пенитенциарни заведения
/последния път при условията на първоначален „строг режим“/ с оглед изпълнение
на наказания, наложени му за умишлени престъпления от общ характер, едното от
които е и тежко по смисъла на закона.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2
от НК от така определеното на
подс. Т. наказание „лишаване от свобода” съдът приспадна времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 19.01.2018г. до 20.01.2018г. и по реда на чл.64, ал.2
от НПК, считано от 20.01.2018г. до 23.01.2018г., както и времето, през което
спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 23.01.2018г. до влизане на настоящата присъда в законна сила, като един ден
„задържане” се зачете за един ден
„лишаване от свобода”.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно остатъка от наркотичното вещество-марихуана с нето
тегло 39,537 грама, предадена на съхранение в ЦМУ – гр.София.
Съдът постанови веществените доказателства: 1 бр. празна пластмасова
бутилка - да се унищожи като вещ без
стойност след влизане на присъдата в законна сила, а
вещественото доказателство: 1 бр. електронна везна-да се върне на подс.Т. след влизане на присъдата в законна сила.
Относно електронната везна, съдът прие, че същата не представлява средство за
извършване на престъпното държане на наркотично вещество, поради което и не
отне същата в полза на държавата на основание
чл. 354а, ал. 6 от НК.
С оглед така постановената присъда, на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Т. да заплати по сметка на ОД на МВР
– Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски за експертиза в размер на на 64 лв. (шестдесет и четири лева), а по сметка на Окръжен съд – Пловдив - да заплати
сумата от 53,42 лв. /петдесет и три лева и 42 ст./, представляваща разноски,
направени в хода на съдебното производство.
Воден
от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: