РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Анг. Стефанова
Членове:Светлана Анг. Станева
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502533 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК, във вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22, вр. чл.5, чл.11 и чл.19 ЗПК, и по
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, чрез юрисконсулт Л.. Т., с
която се обжалва изцяло решение №262101 от 26.07.2021 г., постановено по
гражданско дело №13522 от 2020 г. на РС - Пловдив, ХХІ гр. състав, с което е
признато за установено в отношенията между страните СТ. Ж. П., ЕГН
**********, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК
*********, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS №*** от 13.10.2018 г. е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Младост, ***, сгр. 14, ж.к. „***“, е осъдено да плати на СТ. Ж.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, бул.***, следните суми: 100.20
лева - получена без основание за погасяване на „такса ангажимент“ по
договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS № *** от 13.10.2018 г., ведно със законната лихва от постъпване на
исковата молба в съда – 19.10.2020 г. до окончателното погасяване, както и
общо 999.19 лева разноски за производството. Посочена е и банкова сметка,
по която могат да бъдат преведени сумите.
1
Във въззивната жалба са излагат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, както и за нарушения
на материалния и процесуалния закон. Считат, че не е допуснато нарушение
по чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като първообразът на процесния договор за кредит
е съставен в електронен вариант на шрифт с размер 12, след което е
материализиран на хартиен носител. Софтуерът на компанията не позволява
ръчна намеса и промяната на изискванията е невъзможна. Отклонението е
несъществено, като са спазени изискванията на посочения текст.
Същевременно въззиваемата страна е изпълнявала задълженията си по
договора – разбрал е и е приел условията му, започнал е и реално изпълнение
на договора. Не е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК – лихвеният
процент е фиксиран и е посочен период на олихвяване; посочен е размерът на
всяка погасителна вноска, както и периодът, за който се дължи. Не е
направено разграничение между задължението за посочване на лихвен
процент и условията за прилагането му, условията за издължаване на кредита
от потребителя и информация за правото му да получи при поискване
извлечение. Не е допуснато и нарушение по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – допуснато
е смесване на задължението на кредитора за включване в договора на ГПР,
обща дължима сума и допускания за изчисленията им, и по чл.19 за
изчисляване на ГПР. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с
което да се отхвърлят исковите претенции, като на страната се присъдят
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна С.П. чрез адв. С.Н., с който се излагат
подробни съображения, че същата е неоснователна и следва да се остави без
уважение, а решението е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди. Иска се и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Акцентира се, че договорът е материализиран на шрифт с размер 11.5
пиксела, като не отговаря на предвидените в закона изисквания, а нормата е
императивна. Лихвеният процент е фиксиран, но не е ясно как се изчислява и
за какъв период се отнася. Посочен е и ГПР, но не са визирани взетите
допускания, използвани при изчисляването му. Следвало е да се включат и
такса ангажимент, както и застрахователна премия от 846.72 лв., като
отбелязаният ГПР е нереален.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
2
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
искове – установителен – с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22,
вр. чл.5, чл.11 и чл.19 ЗПК, и осъдителен – по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В искова молба ищецът твърди, че между страните бил сключен
договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS №*** от 13.10.2018 г., с уговорена сума 4200 лева, с включена такса
ангажимент от 147 лева, застрахователна премия от 846.72 лева, при обща
стойност на плащанията 6229.80 лева, платими на 24 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на по 173.05 лева, при лихвен процент от 17.17% и
ГПР – 21.69%, който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага
съображения за нарушаване на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл. 10а, ал. 2 и ал.
4, чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10, т.11 и ал.2, чл. 33 ЗПК, чл. 143, т.19 ЗЗП. Иска се
прогласяване недействителността на договора, както и присъждане на сумата
от 100.20 лева – платена без основание за погасяване на „такса ангажимент“,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на ИМ в съда –19.10.2020 г.
до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва исковете. Твърди спазване на всички изисквания на ЗПК при
съставяне и подписване на договора – ищецът се запознал със съдържанието
му, получил отпуснатия кредит, започнал да погасява, като платил общо
4153.20 лева. Ясно и точно били посочени фиксираният лихвен процент, ГПР,
общата дължима сума, начинът на погасяване и размерът на вноските.
Таксата ангажимент не била уговорена за действие по усвояване или
управление на кредита, а срещу нея кредиторът фиксирал лихвения процент
при съдържащите се в договора условия, срокове и размери. Сумата за
застраховка не била задължително условие за сключване на договора, а
въпрос на преценка и желание на кредитополучателя. Предвид изложеното се
моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
3
От първостепенния съд на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата,
че между страните е сключен договор за потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS №** от 13.10.2018 г., по който
предоставеният кредит е усвоен, ищецът е платил 24 вноски по 173.05 лева
или общо 4153.20 лева.
Съдът е изложил съображения в кои случаи следва да се
произнесе по отношение действителността на договора, дори и да не са
наведени доводи от страните, като съображенията са правилни и съответстват
на трайната съдебна практика. В настоящия случай обаче предмет на делото е
именно установяване действителен ли е договора, с оглед въведените от
ищеца твърдения в обратната насока.
Правилно първостепенният съд е приел, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.1 ЗКИ, доколкото в предмета на дейност са включени банкови
операции и операции по финансиране на продажби на кредит, респективно -
може да отпуска заеми. Ответникът е физическо лице, което при сключване
на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е.
страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и
ал.4 ЗПК. Съдът, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той е длъжен да
провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на
договора. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
императивните изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23
ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихвата и други
разходи.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК /действаща към момента на
сключване на договора/, регламентира задължение за изготвяне на текстовата
част на съглашението с шрифт, не по – малък от 12. От заключението на
приетата СТЕ, която съдът изцяло е кредитирал, се установява, че размерът на
шрифта е 11.5 pt. Неоснователни са доводите в жалбата, че файлът е създаден
с шрифт 12 pt. Клиентите нямат достъп до електронния вариант на процесния
договор, а само до хартиения. Именно за него са въведени и изискванията.
Касае се за императивна норма, която е нарушена. Без значение са причините,
поради които това се е случило. Ето защо се споделя извода на
първоинстанционния съд, че дори и само това нарушение е достатъчно, за да
се приеме, че договора е недействителен. Без значение е дали потребителят е
разбрал съдържанието на договора, дали го е изпълнявал и колко дълго –
4
както вече се посочи, касае се за императивна норма на закона, като
неизпълнението води до недействителност на договора. Не се посочват
изключения или възможност за санирането му.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит задължително следва да съдържа информация относно
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. Лихвеният
процент по сключения между страните договор за паричен заем е фиксиран –
17.17%, но това не дава основание да се счита, че в случая изискването за
посочване на условията за прилагането му не важи. И при фиксиран лихвен
процент следва да е налице яснота относно начина на изчисление на
възнаградителната лихва - на база на целия размер на кредита към датата на
неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при нейното
последователно плащане или друг. Основателно е и отбелязаното от
първоинстанционния съд, че никъде в договора не е отбелязан и какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението с главницата по кредита, за да може да се направи проверка
при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали отговаря на
посочения от кредитодателя фиксиран размер. Ето защо правилно е прието,
че е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, която е
императивна.
Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер
на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на
посочения текст. Договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според
§1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
5
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора
по смисъла на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.
Същевременно посочването на по - нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна
означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Правилно е констатирано наличие на нарушение, тъй като в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е посочена
методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти са
включени в него и как се формира в посочения размер от 21.68%/. По същия
начин не е ясно фиксираната лихва от 17.17% какво включва и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. Потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.
По изложените съображения доводите във въззивната жалба, че
договорът не противоречи на императивните правила на ЗПК не се
възприемат от настоящия състав. Жалбата в тази част е неоснователна и се
оставя без уважение.
Законосъобразен е извода на съда, че в този случай следва в
съответствие с чл.23 ЗПК да се върне само чистата стойност на кредита.
Сумата от 100.20 лв., представляваща такса ангажимент, се явява получена
без основание, като правилно е уважен иска с правно основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД за връщането . Решението и в тази част е правилно и законосъобразно,
както и в частта относно разноските.
Разноски са поискани от страните. С оглед изхода на делото обаче
не следва да се присъдят на жалбоподателя, а само на въззиваемата страна.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен
съд,V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №262101 от 26.07.2021 г.,
6
постановено по гражданско дело №13522 от 2020 г. на Районен съд -
Пловдив, ХХІ граждански състав.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н Младост, Бизнес парк София, сгр. 14, ж.к. „Младост 4“, да заплати на СТ.
Ж. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, бул. ****, направените
разноски за въззивното производство в размер на 600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7