РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. София, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501783 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 04.02.2021 г., постановено по гр.д. № 17172/2018 г. по описа на
Софийски градски съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Я.
М. по иск с правно основание чл. 2 б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 5 000 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска - 21.12.2018 г., до окончателното
погасяване на задължението, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело
№ 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-П/1998 г. по описа на ВОП - София и ДП №11-
048/1999 г. по описа на ВОП - София, като искът за горницата над 5 000 лв. до пълния
предявен размер от 100 000 лв. е отхвърлен. Със същото решение са отхвърлени
предявените от А. Я. М. срещу Прокуратурата на Република.България, искове по чл. 2,
ал. 1, т. 1, от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 90 000 лв.,
предявен като част от 938 798,40 лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконното
негово задържане и лишаването от свобода за 48 месеца, в периода 02.01.1985 г. –
31.12.1988 г. Отхвърлена е и претенцията за сумата от 26 550 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
от невъзможността да реализира трудови доходи и съпътстващите ги трудови и социално-
осигурителни права за периодите 02.01.1985 г. – 10.04.1987 г. и 12.10.1988 г. - 31.12.1988 г.
поради незаконното му задържане и лишаване от свобода.
Ищецът А.М. обжалва решението в отхвърлителните му части с оплаквания за
неправилност и необоснованост, с нарушение на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Навеждат се оплаквания, че изводите на
първоинстанционният съд за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени
вреди от прекомерното забавяне на разследването са необосновани. Твърди се, че
1
първоинстанционният съд не е изложил конкретни мотиви, с които да отхвърли исковата
претенция по чл. 2б ЗОДОВ за разликата над 5000 до 100 000лв. Иска се решението в
обжалваните части да бъде отменено. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от ответника по жалбата – Прокуратура на Република България, в
която е направено възражение за настъпила погасителна давност за вредите, причинени от
задържането на ищеца в лагер „***“ и лишаването му от възможност да упражнява
професията си, от която да реализира доходи.
Ответникът - Прокуратура на Република България, обжалва решението в частта, в
която искът по чл. 2 б, ал.1 ЗОДОВ е уважен за сумата от 5000лв. Моли решението в
уважената част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което искът да бъде
отхвърлен, алтернативно да се намали размерът на уважената претенция за неимуществени
вреди.
Депозирана е въззивна частна жалба от А.М. срещу определение №
268007/29.04.2021 г., постановено по гр.д. № 17171/2018 г. по описа на СГС, с което е
оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК с вх. № 287544/05.03.2021 г.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
атакуващи валидни и допустими съдебни актове. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението с оглед доводите на въззивника за неправилност.
Въз основа твърденията на страните според очертания предмет на
проверка и на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното
производство, САС прави следните изводи:
Пред първоинстанционият съд са предявени обективно кумулативно съединени
искове от А. Я. М. срещу Прокуратура на Република България, както следва:
- иск с правно основание чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване
на иска – 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени
вреди от нарушаване правото на ищеца кат пострадал от престъпление за разглеждане и
приключване в разумен срок на сл. дело №1/1991 г., преобразувано в сл. дело №780-П/1998
г. по описа на ВОП - София и ДП №11-048/1999 г. по описа на ВОП – София.
- иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на
Република България да заплати сумата от 90 000 лв., частичен иск от пълен такъв в размер
на 938 798,40 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска (21.12.2018 г.) до
окончателното изплащане на сумата, заявена като обезщетение за неимуществени вреди от
незаконното му задържане и лишаване от свобода за 48 месеца, в периода 02.01.1985 г. –
30.12.1988 г.
- иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на
Република България да заплати на ищеца сумата от 26 550 лева, ведно със законната лихва
от предявяване на иска (21.12.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи от невъзможността да реализира трудови доходи и съпътстващите ги
трудови и социално-осигурителни права за периодите 02.01.1985 г. – 10.04.1987 г. и
12.10.1988 г. - 31.12.1988 г. поради незаконното му задържане и лишаването му от свобода
(съгласно уточнителна молба1 приложена на л. 80 от делото).
В исковата молба и уточнителна молба от 21.02.2020 г. ищецът твърди, че има
качество пострадал от действията на българската държава, предприети в края на 1984 г. и
началото на 1985 г. по време на т. нар. „възродителен процес“, като на 02.01.1985 г. е бил
задържан и отведен на остров ***, затворен в килия, впоследствие преместен в с. ***,
Михайловградско, където не е имал възможност да напуска селото. Твърди, че на
07.06.1989г. е бил принуден да напусне България и да се засели в Турция. Излага, че за
извършваните през този период репресии от страна на държавата е образувано сл. д. №
1/1991 г., преобразувано в ДП № II - 048/1999 по описа на ВОП - София, което не е
2
приключено и до настоящия момент. Поддържа, че в резултат на необоснованото забавяне
на делото е претърпял вреди, изразяващи се в разочарование от това, че дълги години делото
не може да бъде приключено, страх от възможността обвиняемите да останат ненаказани,
липсата на възмездие за виновните извършители, загуба на доверие в институциите. Поради
емоционални терзания ищецът страдал от безсъние, станал е нервен и депресиран.
Поддържа, че е търпял неимуществени вреди и от задържането му в периода
02.01.1985 г. – 31.12.1988 г. – първоначално на остров ***, а впоследствие и в с. ***, без
затова да е имало правно основание, като е бил лишен от възможността да контактува със
своите близки, живеейки в крайно унизителни условия, при полагане на тежък физически
труд. В резултат от задържането му твърди, че е пропуснал възможността да реализира
доходи от трудова дейност в продължение на 30 месеца (периодите 02.01.1985 г. –
10.04.1987 г. и 12.10.1988 г. - 31.12.1988 г.), като сочи, че преди това е работил като учител
в ***. Развива доводи, че дължимото месечно възнаграждение е в размер на 885 лв. или
общо 26 550 лв., което претендира.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Няма спор между страните, а и видно от представените по делото писмени и гласни
доказателства, включително копие на Държавен вестник, бр. 44/01.06.1990 г., ищецът А. Я.
М. (с променено име А. Я. Б.) е сред 517-те български граждани, върху които е била
упражнена принуда за насилствена промяна на имената им. За постигане на целта е имало
лишаване от свобода и въдворяване в лагер „***“. По повод на тези действия е образувано
на 30.01.1991 г., сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили
(впоследствие преобразувано в сл. дело №781-Н/98 на СВОП, а понастоящем с №II-048-99
по описа на ВОП), придобило обществена известност като делото за „възродителния
процес“.
Към датата на предявяване на настоящата искова молба (21.12.2018 г.)
производството за наказване виновниците за възродителния процес е било все още в
досъдебна фаза.
От събраните по делото писмени доказателства – протокол за разпит на свидетел от
12.02.2002 г. (л. 89-90), молби от ищеца до Военноокръжна прокуратура от 09.10.2017 г.,
06.11.2017 г. и от 27.08.2018 г. (л. 92-95 и л. 100-102) се установява, че ищецът е разпитван
по процесното следствено дело като свидетел, изявил е желание да предяви граждански иск
в съдебната му фаза, както и да му бъдат предявени, за да се запознае с материалите по
делото. От А.М. е подена молба за ускоряване на наказателното производство.
С оглед горното и настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за
това, че ищецът притежава качеството пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК като
лице, претърпяло вреди от престъпление. Нещо повече, той е пожелал да облече това
качество в процесуалната форма на граждански ищец.
С оглед изключително дългия период от време от над 27 години, в който
наказателното производство не е приключило и е все още висящо в своята досъдебна фаза,
съдът намира за основателни твърденията на ищеца, че е налице нарушение на правото му
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Срокът на висящност значително
надвишава срока, предвиден в НПК като абсолютна давност, водеща до погасяване на
наказателното преследване за престъплението.
За установяване на конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди са
събрани гласни доказателства. Разпитан е свидетелят А. М. - брат на ищеца, според чиито
показания се установява, че на 02.01.1985 г. А.Я. е бил арестуван и отведен в ***, където е
бил лишен от свобода до края на м. ноември 1985 г., а след това - до края на 1988 г. е бил
принудително изселен в с. ***, общ. Лом. През м. юни 1989 г. е бил екстрадиран в
Република Турция. След като е бил принудително изселен в с. ***, ищецът е бил физически
и психически отпаднал, станал е необщителен, като това състояние се е запазило и след
напускането му на страната. Твърди, че ищецът е очаквал справедлив процес срещу лицата,
3
отговорни за задържането и изтезаването му. Пред Софийски градски съд е разпитан и
свидетелят Х. И. Д., който заявява, че е бил заедно с ищеца в една килия в *** от м. май
1985 г., при изключително лоши условия за живеене. Сочи, че след излизането си от ***
ищецът е бил с влошено здравословно състояние, като е очаквал, че виновните за
осъществяваната репресия ще понесат своята отговорност в образуваното срещу тях
следствено дело. Впоследствие той загубил надежда това да се случи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи. Отговорността има деликтен характер, ангажирането на която
се осъществява чрез отделен иск, с който ищецът може да установи пред националния съд
наличие на нарушение по чл. 6, §1 от Конвенцията и да претендира обезщетение.
Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по
чл. 6, §1 от Конвенцията са посочени примерно в чл. 2 б, ал. 2 ЗОДОВ. Допустимостта на
иска по чл. 2б ЗОДОВ по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал.
2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на
глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение (в този смисъл решение № 153 от
13.06.2018г. по гр. д. № 4658/2017 г., ІV Г.О. на ВКС и решение № 210 от 15.06.2015 г. по
гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС).
Ищецът претендира обезщетение въз основа на твърдения както за вреди,
настъпили от самото престъпление (страх и тревожност, засягане на честта и
достойнството му и др., които е изпитвал след преживяното), така и от бавното
производство довело до ненаказване на извършителите. По реда на чл. 2б ЗОДОВ
държавата е длъжна да обезщети вредите, които са пряка последица от неразумно
бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението.
Доколкото и в двете въззивни жалби се съдържа твърдение за неправилност на
присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди,
САС следва да прецени доколко правилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В случая
житейски логично е ищецът да е понесъл тежки страдания от лишаването му от свобода в
лагера в ***, принудителното му изселване в с. ***, а след това и принудителното му
напускане на страната. Това обосноваваповишена чувствителност към развитието на
процеса за съдене на виновниците за понесените неимуществени вреди. Без съмнение
липсата на възмездие за виновните лица води до негативни психически изживявания за
пострадалия, изразяващи се в чувство за несправедливост и ненаказаност. Същевременно
акцент в доказателствения процес представляват вредите на ищеца от незаконосъобразните
действия през време на т.н. „възродителен процес“. Няма доказателства емоционалният
дискомфорт на ищеца, който е в пряка връзка с неосъщественото наказателно преследване
на виновниците за изселническата политика да е бил с твърдяната висока интензивност и да
е продължил през цялото време на протичане на следственото дело. Ищецът не е бил дейно
ангажиран като участник по делото. Въпреки показанията на свидетеля А. М. за влошено
здравословно състояние на ищеца, медицински данни за това не са събрани. Предвид
изложеното и като съобрази доказаната по делото степен на засягане на неимуществената
сфера ищеца, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение се равнява на
сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва, от датата на депозиране на исковата молба
- 21.12. 2018 г. За разликата над този размер до претендираните 100 000 лв. претенцията
правилно е отхвърлена.
По отношение на исковете с правно основание чл. 2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, предявени от
А.М. срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 90 000 лв., предявена като част от иск на стойност 938 798,40 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от незаконното задържане и лишаване от свобода за
48 месеца, както и за сумата от 26550 лв.- обезщетение за имуществени вреди - пропуснати
4
ползи от възможността ищеца да реализира трудови доходи за периода 02.01.1985 г.-
10.04.1987 г. и 12.10.1988 г.-31.12.1988 г. има настъпила погасителна давност.
САС счита, че частната жалба срещу определение № 268007/29.04.2021 г.,
постановено по гр.д. № 17171/2018 г. по описа на СГС е основателна. Определението следва
да се отмени и вместо това съдът следва да измени първоначалното решение в осъдителната
част, като посочи банковата сметка, по която следва да се осъществи доброволно плащане на
присъденото обезщетение.
При този извод в полза на въззивника не се дължат допълнителни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 04.02.2021г. постановено по гр.д.№
17172/2018г. по описа на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 268007/29.04.2021 г., постановено по гр.д. № 17171/2018 г.
по описа на СГС и вместо това допълва решение от 04.02.2021г. постановено по гр.д.№
17172/2018г. по описа на Софийски градски съд, като след присъденото обезщетение добавя
думите „като доброволното изпълнение се осъществи чрез банков превод по сметката
на адвокатско дружество Ес. Ф.у IBAN ***, BIC PRCBBGSF“.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5