№ 383
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000346 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Лайтхаус голф ризорт“ АД
(н), с която обжалва решение № 260 197 от 02.02.2021 г., постановено по т.д. № 2 676/19 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, с което е обявен за
недействителен на основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Лайтхаус голф ризорт” АД (н), по иск предявен от синдика на
„Лайтхаус голф ризорт” АД (н) срещу„Лайтхаус голф ризорт” АД (н) и „ЛГР форест” ЕАД
на учредителния апорт извършен на 07.06.2011 г., вписан в ТР под № 20110607155818 на
следните недвижими имоти: 13 двуетажни еднофамилни къщи в квартал Форест, заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен
имот с идентификатор 02508.541.152, находящ се в гр.***, общ.***, обл.***, местност „***”,
с площ 6 540 кв.м., а именно: къща F1, идентификатор 02508.541.152.15, тип G, застроена
площ 76, РЗП160,78; къща F2, идентификатор 02508.541.152.14, тип G, застроена площ 77,
РЗП 160,78; къща F3, идентификатор 02508.541.152.13, тип G, застроена площ 76, РЗП
160,78; къща, F4, идентификатор 02508.541.152.12, тип G, застроена площ 77, РЗП 160,78;
къща F5, идентификатор 02508.541.152.11, тип G, застроена площ 77, РЗП 160,78; къща F6,
идентификатор 02508.541.152.10, тип G, застроена площ 77, РЗП 160,78; къща F7,
идентификатор 02508.541.152.9, тип G, застроена площ 76, РЗП 160,78; къща F8,
идентификатор 02508.541.152.8, тип G, застроена площ 76, РЗП 160,78; къща F9,
идентификатор 02508.541.152.7, тип G, застроена площ 76, ЗРП 160,78; къща F10,
идентификатор 02508.541.152.6, тип G, застроена площ 77, ЗРП 160,78; къща F13,
идентификатор 02508.541.152.3, тип G, застроена площ 76, ЗРП 160,78; къща F14,
идентификатор 02508.541.152.2, тип G, застроена площ 77, ЗРП 160,78; къща F15,
идентификатор 02508.541.152.1, тип G, застроена площ 75, РЗП 160,78 и 18 двуетажни
еднофамилни къщи в квартал Форест, заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.541.162,
находящ се в гр.***, общ.***, обл.***, местност „***”, с площ 4 521 кв.м., а именно: Къща
1
F68, идентификатор 02508.541.162.1, тип С1, застроена площ 52, РЗП 117.84; къща F69,
идентификатор 02508.541.162.2, тип С, застроена площ 39, ЗРП 84.31; къща F70,
идентификаторп 02508.541.162.3, тип С1, застроена площ 52, РЗП 117,99; къща F72,
идентификатор 02508.541.162.5, тип С, застроена площ 39, РЗП 85,96; къща F75,
идентификатор 02508.541.162.8, тип С, застроена площ 38, РЗП 84,95; къща F76,
идентификатор 02508.541.162.9, тип С, застроена площ 39, РЗП 86,91; къща F78,
идентификатор 02508.541.162.11, тип С, застроена площ 39, РЗП 85,43; къща F79,
идентификатор 02508.541.162.12, тип С, застроена площ 39, РЗП 85.76; къща F80,
идентификатор 02508.541.162.13, тип С, застроена площ 39, РЗП 86.12; къща F81,
идентификатор 02508.541.162.14, тип С1, застроена площ 53, РЗП 118,90; къща F82,
идентификатор 02508.541.162.15, тип С1, застроена площ 53, РЗП 119,06; къща F84,
идентификатор 02508.541.162.17, застроена площ 38, РЗП 85,43; къща F89, идентификатор
02508.541.162.22, застроена площ 38, РЗП 84,60; къща F90, идентификатор 02508.541.162.23,
застроена площ 38, РЗП 84,74; къща F91, идентификатор 02508.541.162.24, тип С1, застроена
площ 53, РЗП 118,18; къща F92, идентификатор 02508.541.162.25, тип С1, застроена площ
53, РЗП 117,84; къща F93, идентификатор 02508.541.162.26, тип С1, застроена площ 52, РЗП
117,84; къща F95, идентификатор 02508.541.162.28, тип С1, застроена площ 52, РЗП 117,84;
къща F97, идентификатор 02508.541.162.30, тип С1, застроена площ 52, РЗП 117,84 и е
осъдил „Лайтхаус голф ризорт” АД и „ЛГР форест” ЕАД да заплатят на Софийски градски
съд сумата - 6 024.73 лв. държавна такса — всеки по 14 от сумата.
В жалбата се твърди, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен
интерес. В тази връзка инвокира твърдения, че предвид сходството на исковете по чл.647,
ал.1 от ТЗ и чл.135 от ЗЗД за да се отговори на въпроса, коя сделка е увреждаща следва да се
съобразянт разрешенията по приложението на Павловия иск. Твърди, че с оглед
установената практика и по аргумент за противното, предвид фактическата обстановка, че
недвижимите имоти са били предмет на обезпечение в полза на кредиторита „ОББ“ АД, като
пред вписването на исковата молба са придобити от трето добросъвестно лице. Твърди, че
следва да се приеме, че уважаването на предявеният иск не засяга правата на това трето
лице. Твърди, че предявяването на този иск губи своя правен смисъл, с оглед на
извършеното принудително изпълнение от обезпечения кредитор и придобиването на
имотите от третото добросъвестно лице. Твърди, че атакуваното решение е
незаконосъобразно, а предявеният иск неоснователен. В тази връзка твърди, че липсва
извършено увреждане на кредиторите на несъстоятелността, тъй като към датата на
извършване на апортите, имотите са представлявали обезпечение към кредитора. Същият е
насочил изпълнение към тях и по проведеното индивидуално такова, имотите са придобити
от трето лице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо
него постанови ново, с с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна „ЛГР форест” ЕАД редовно уведомен не взима становище
по жалбата.
Синдика на „Лайтхаус голф ризорт” АД оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди, че предявените искове са допустими, поради което е налице правен интерес. По
отношение на твърдението, че е бил получил акции по пазарна цена, поради което не е
налице увреждане твърди, че съдебната пректика приема, че е налице увреждане не само
когато длъжника е намалил имуществото си, но и когато е затруднил кредиторите да се
удовлетворят. Твърди, че учредяването на договорни ипотеки преди апорта е без правно
значение. Твърди, че предявените искове са основателни, предвид увреждащите действия на
длъжника. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното.
Третите лица помагачи на страната на ищеца - М. И., П. К. М. Х. и С. Х., К. Р.
2
М. и Б.М. Я.- М., Д. К. и П. Л. К., М. М. оспорват подадената въззивна жалба. Твърдят, че
атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Твърдят, че довода за наличието на
договорни ипотеки преди извършването на апорта е без правно значение, тъй като въпроса
за конкуренцията межзду привилигировани и хирографарни кредитори не се решава в
исковия, а в изпълнителния процес. Твърди, че ответникът и настоящ въззивник тулкува
неправилно разпоредбата на чл.647, ал.8 ТЗ, както и че съдът правилно е преценил, че е
налице увреждаща сделка. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260
197 от 02.02.2021 г., постановено по т.д. № 2 676/19 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 12 състав, че съдът е обявил за недействителен на основание чл. 647,
ал.1, т.6 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Лайтхаус голф
ризорт” АД (н), по иск предявен от синдика на „Лайтхаус голф ризорт” АД (н)
срещу„Лайтхаус голф ризорт” АД (н) и „ЛГР форест” ЕАД на учредителния апорт извършен
на 07.06.2011 г., вписан в ТР под № 20110607155818 на следните недвижими имоти: 13
двуетажни еднофамилни къщи в квартал Форест, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор
02508.541.152, находящ се в гр.***, общ.***, обл.***, местност „***”, с площ 6 540 кв.м., а
именно: къща F1, идентификатор 02508.541.152.15, тип G, застроена площ 76, РЗП160,78;
къща F2, идентификатор 02508.541.152.14, тип G, застроена площ 77, РЗП 160,78; къща F3,
идентификатор 02508.541.152.13, тип G, застроена площ 76, РЗП 160,78; къща, F4,
идентификатор 02508.541.152.12, тип G, застроена площ 77, РЗП 160,78; къща F5,
идентификатор 02508.541.152.11, тип G, застроена площ 77, РЗП 160,78; къща F6,
идентификатор 02508.541.152.10, тип G, застроена площ 77, РЗП 160,78; къща F7,
идентификатор 02508.541.152.9, тип G, застроена площ 76, РЗП 160,78; къща F8,
идентификатор 02508.541.152.8, тип G, застроена площ 76, РЗП 160,78; къща F9,
идентификатор 02508.541.152.7, тип G, застроена площ 76, ЗРП 160,78; къща F10,
идентификатор 02508.541.152.6, тип G, застроена площ 77, ЗРП 160,78; къща F13,
идентификатор 02508.541.152.3, тип G, застроена площ 76, ЗРП 160,78; къща F14,
идентификатор 02508.541.152.2, тип G, застроена площ 77, ЗРП 160,78; къща F15,
идентификатор 02508.541.152.1, тип G, застроена площ 75, РЗП 160,78 и 18 двуетажни
еднофамилни къщи в квартал Форест, заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.541.162,
находящ се в гр.***, общ.***, обл.***, местност „***”, с площ 4 521 кв.м., а именно: Къща
F68, идентификатор 02508.541.162.1, тип С1, застроена площ 52, РЗП 117.84; къща F69,
идентификатор 02508.541.162.2, тип С, застроена площ 39, ЗРП 84.31; къща F70,
идентификаторп 02508.541.162.3, тип С1, застроена площ 52, РЗП 117,99; къща F72,
идентификатор 02508.541.162.5, тип С, застроена площ 39, РЗП 85,96; къща F75,
идентификатор 02508.541.162.8, тип С, застроена площ 38, РЗП 84,95; къща F76,
идентификатор 02508.541.162.9, тип С, застроена площ 39, РЗП 86,91; къща F78,
идентификатор 02508.541.162.11, тип С, застроена площ 39, РЗП 85,43; къща F79,
идентификатор 02508.541.162.12, тип С, застроена площ 39, РЗП 85.76; къща F80,
идентификатор 02508.541.162.13, тип С, застроена площ 39, РЗП 86.12; къща F81,
идентификатор 02508.541.162.14, тип С1, застроена площ 53, РЗП 118,90; къща F82,
идентификатор 02508.541.162.15, тип С1, застроена площ 53, РЗП 119,06; къща F84,
3
идентификатор 02508.541.162.17, застроена площ 38, РЗП 85,43; къща F89, идентификатор
02508.541.162.22, застроена площ 38, РЗП 84,60; къща F90, идентификатор 02508.541.162.23,
застроена площ 38, РЗП 84,74; къща F91, идентификатор 02508.541.162.24, тип С1, застроена
площ 53, РЗП 118,18; къща F92, идентификатор 02508.541.162.25, тип С1, застроена площ
53, РЗП 117,84; къща F93, идентификатор 02508.541.162.26, тип С1, застроена площ 52, РЗП
117,84; къща F95, идентификатор 02508.541.162.28, тип С1, застроена площ 52, РЗП 117,84;
къща F97, идентификатор 02508.541.162.30, тип С1, застроена площ 52, РЗП 117,84 и е
осъдил „Лайтхаус голф ризорт” АД и „ЛГР форест” ЕАД да заплатят на Софийски градски
съд сумата - 6 024.73 лв. държавна такса — всеки по 14 от сумата.
Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото
писмени доказателства, че между ответниците е извършен учредителен апорт на 07.06.2011
г., вписан в ТР, по силата на който първият ответник „Лайтхаус голф ризорт” АД е
апортирал в капитала на втория ответник „ЛГР Форест” АД, при учредяването на второто
дружество, 57 бр. недвижими имоти срещу записани 4 876 100 акции с номинална стойност
от 1 лев., както и относно управленията на дружествата, което е отразено и в ТР.
Не се спори между страните, а се установява и от представените доказателства,
както и е служебно известно от извършена проверка в деловодната система на съда, че с
решение от 06.01.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по т.д. № 1 708/11 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, е била отхвърлена молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на първия ответник. Не се спори, а се
установява и от доказателствата по делото, че с решение от 07.06.2017 г., постановено по
т.д. № 3 501/16 г. по описа на Софийски апелативен съд е отменено първоинстанционното
решение. Така постановеното въззивно решение е отменено с решение № 131/02.05.2018 г.,
постановено по т.д.№ 2 297/17 г. по описа на ВКС, II ТО и делото е върнато за ново
разглеждане с дадени указания. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 2 969/17.12.2018 г., постановено по т. д. №2 360/18 г. по описа на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав първоинстанционният акт е бил отменен,
като по отношение на „Лайтхаус голф ризорт” АД е открито производство по
несъстоятелност.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
т.д. № 1 708/11 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав е
образувано по молба с правно основание чл.625 ТЗ, подадена от „Скандинав истейт
сървисиз“ ЕООД от 05.05.2011 г. По делото са се присъединили с молби от 22.11.2011 г.
като кредиторите К.М., Б.Я., Д.К., П.К., М.М. и „Ел.Се Се Се“АД(Дания). Същите са
конституирани с определение от 08.11.2011 г., като с протоколно определение от 31.01.2012
г. делото е прекратено по отношение на първоначалния молител „Скандинав истейт
сървисиз“ЕООД.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
предмет на апорта са собствените на „Лайтхаус голф ризорт” АД недвижими имоти, а
именно: 13 двуетажни еднофамилни къщи в квартал Форест, заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор
02508.541.152, находящ се в гр.***, общ.***, обл.***, местност „***”, с площ 6 540 кв.м., 26
двуетажни еднофамилни къщи в квартал Форест, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор
02508.541.160, находящ се в гр.***, общ.***, обл.***, местност „***”, с площ 7 070 кв.м.,
подробно описани в ИМ и 18 двуетажни еднофамилни къщи в квартал Форест, заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен
имот с идентификатор 02508.541.162, находящ се в гр.***, общ.***, обл.***, местност „***”,
4
с площ 4 521 кв.м., подробно описани в ИМ. Твърди, че къщите предмет на непаричната
вноска се намирали на 3 км от гр. ***, в близост нямало индустриални обекти и опасни
материали, замърсяващи околната среда.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че предвид
разпоредбите на §1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ, към 07.06.2011 г. ответниците притежавали
качеството на свързани лица. Към датата на сделката (учредителния апорт) ответниците се
контролирали от едни и същи физически лица - членове на Съвета на директорите на всяко
едно от дружествата, както следва: Г. А. Ч., М. Д. М. и Т. И. Т., което по същество е контрол
по смисъла на § 1 в, ал.1, т.З ТЗ, тъй като по силата на уставите на всяко едно от
дружествата, контролиращите физически лица имали правото да упражняват решаващо
влияние върху контролираните юридически лица - „Лайтхаус голф ризорт“ АД и „ЛГР
форест“ АД.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че по силата на договор за инвестиционен банков кредит от 01.11.2007 г., "ОББ" АД е
предоставила на кредитополучателя „Сойърс голфинг" ЕООД банков кредит в общ размер 3
000 000 евро, като съдлъжник по договора за кредит е „Клиф голф холидей клуб“ АД
("Лайтхаус голф ризорт" АД, към настоящия момент). Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че кредитът е предоставен за плащане на част от продажната
цена по предварителен договор за покупко-продажба от 08.02.2006 г. и Анекси към него,
сключен между „Сойърс голфинг" ЕООД и „Клиф голф холидей клуб" АД за покупка на 97
бр. еднофамилни къщи, находящи се в гр. ***, общ. ***, обл. ***, м. „***". Не се спори, а се
установява и от договора, че усвояването на суми от кредита следва да се извършва до
01.02.2008 г. вкл., като еднократно по сметка на „Клиф голф холидей клуб“ АД след
изпълнение на конкретно посочени в договора за кредит условия. Не се спори, а се
установява и от доказателствата, че крайният срок за погасяване на дълга по договора за
кредит е 01.05.2009 г. Не се спори, че по силата на допълнително споразумение (Анекс) № 2
от 15.05.2010 г. сключено между "ОББ" АД, "Сойърс голфинг" ЕООД, "Бараж комплект"
ООД, "Лайтхаус голф ризорт" АД и „Сойърс дивелопмънт" ЕООД, страните се споразумели
съдлъжникът "Бараж комплект" ООД да придобие качеството "кредитополучател" по
договора за кредит, като занапред "Бараж комплект" ООД имал всички права и задължения,
които има кредитополучателя по договора за кредит, като първоначалният
кредитополучател "Сойърс голфинг" ЕООД придобивал качеството съдлъжник и отговарял
солидарно за задълженията на новия кредитополучател "Бараж комплект" ООД към банката
по договора за кредит, а съдлъжниците "Сойърс голфинг" ЕООД и "Лайтхаус голф ризорт"
АД се съгласили да продължат да носят солидарна отговорност с новия кредитополучател за
всички задължения към „ОББ“ АД.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че за
обезпечаване вземанията на банката по договора за кредит са учредени обезпечения от
„Лайтхаус голф ризорт" АД, а именно: договорна ипотека по нотариален ред върху ПИ с
идентификатор 02508.541.152, ведно с изградените в имота жилищни сгради - тип G, 15
броя, договорна ипотека по нотариален ред върху 15 броя къщи, находящи се в гр. ***, обл.
***, м. "*** и договорна ипотека по нотариален ред върху 20 броя къщи, находящи се в гр.
***.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че поради
неизпълнение на задълженията на солидарните длъжници по договора за кредит, банката се
снабдила с изпълнителен лист от 20.06.2013 г. от Софийски районен съд по ч.гр.д. № 24
784/13 г. срещу солидарните длъжници „Бараж комплект" ООД, „Сойърс голфинг" ЕООД и
"Лайтхаус голф ризорт" АД и изпълнителен лист от 24.06.2013 г. от Софийски районен съд
5
по ч. гр. д. № 24 785/13 г. срещу солидарните длъжници „Бараж комплект" ООД, „Сойърс
голфинг" ЕООД и "Лайтхаус голф ризорт" АД, издаден въз основа на вземане по Договор за
инвестиционен банков кредит от 01.11.2007 г. и допълнителните споразумения към него. Не
се спори, че въз основа на издадените изпълнител листове банката е образувала срещу
длъжниците изп. д. № 20137390400469 по описа на ЧСИ С. С. с per. № 739 на КЧСИ, с район
на действие Окръжен съд Добрич.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в хода на
изпълнителното производство е извършена публична продан на имотите, предмет на
обезпечението в полза на „ОББ“ АД, като по силата на постановление за възлагане на
недвижими имоти от 04.12.2013 г. същите били възложени на „Ей Ар Си Мениджмънт Ту“
ЕАД. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към датата на
извършване на апорта, недвижимите имоти, предмет на сделката били обременени с тежести
- договорни ипотеки, учредени в полза на „ОББ“ АД, както и че към датата на предявяване
на иска и преди вписване на исковата молба, недвижимите имоти, предмет на сделката били
придобити възмездно от третото лице.
От заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание ССЕ се
установява, че общия размер на задълженията на несъстоятелния ответник към 07.06.2011 г.
е сумата от 59 910 000 лв., общата балансова стойност на активите на същия, изчислена по
данни от счетоводните сметки към същата дата е сумата от 69 748 000 лв., както и че към
същата дата имуществото на същия ответник е било достатъчно да удовлетвори кредиторите
на дружеството. В съдебно заседание вещото лице твърди, че привлечения капитал на
дружеството, както и задълженията на същото са 16 пъти по-високи от стойността на
собствения му капитал.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
уточнение са предявени субективно и обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване искове, с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, с
които се иска прогласяването на недействителността по отношение на кредиторите на
„Лайтхаус голф ризорт” АД (н) на сделки, извършена между ответниците, чрез апортирането
в капитала на новоучреденото дружество на 57 недвижими имоти срещу които са записани 4
876 100 акции с номинална стойност от 1 лев.
С атакуваното решение № 260 197 от 02.02.2021 г., постановено по т.д. № 2
676/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, че съдът е
обявил за недействителен на основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „Лайтхаус голф ризорт” АД (н), по иск предявен от синдика на
„Лайтхаус голф ризорт” АД (н) срещу„Лайтхаус голф ризорт” АД (н) и „ЛГР форест” ЕАД
на учредителния апорт извършен на 07.06.2011 г., вписан в ТР под № 20110607155818 на
следните недвижими имоти: 13 двуетажни еднофамилни къщи в квартал Форест, заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен
имот с идентификатор 02508.541.152, находящ се в гр.***, общ.***, обл.***, местност „***”,
с площ 6 540 кв.м., а именно: къща F1, идентификатор 02508.541.152.15, тип G, застроена
площ 76, РЗП160,78; къща F2, идентификатор 02508.541.152.14, тип G, застроена площ 77,
РЗП 160,78; къща F3, идентификатор 02508.541.152.13, тип G, застроена площ 76, РЗП
160,78; къща, F4, идентификатор 02508.541.152.12, тип G, застроена площ 77, РЗП 160,78;
6
къща F5, идентификатор 02508.541.152.11, тип G, застроена площ 77, РЗП 160,78; къща F6,
идентификатор 02508.541.152.10, тип G, застроена площ 77, РЗП 160,78; къща F7,
идентификатор 02508.541.152.9, тип G, застроена площ 76, РЗП 160,78; къща F8,
идентификатор 02508.541.152.8, тип G, застроена площ 76, РЗП 160,78; къща F9,
идентификатор 02508.541.152.7, тип G, застроена площ 76, ЗРП 160,78; къща F10,
идентификатор 02508.541.152.6, тип G, застроена площ 77, ЗРП 160,78; къща F13,
идентификатор 02508.541.152.3, тип G, застроена площ 76, ЗРП 160,78; къща F14,
идентификатор 02508.541.152.2, тип G, застроена площ 77, ЗРП 160,78; къща F15,
идентификатор 02508.541.152.1, тип G, застроена площ 75, РЗП 160,78 и 18 двуетажни
еднофамилни къщи в квартал Форест, заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.541.162,
находящ се в гр.***, общ.***, обл.***, местност „***”, с площ 4 521 кв.м., а именно: Къща
F68, идентификатор 02508.541.162.1, тип С1, застроена площ 52, РЗП 117.84; къща F69,
идентификатор 02508.541.162.2, тип С, застроена площ 39, ЗРП 84.31; къща F70,
идентификаторп 02508.541.162.3, тип С1, застроена площ 52, РЗП 117,99; къща F72,
идентификатор 02508.541.162.5, тип С, застроена площ 39, РЗП 85,96; къща F75,
идентификатор 02508.541.162.8, тип С, застроена площ 38, РЗП 84,95; къща F76,
идентификатор 02508.541.162.9, тип С, застроена площ 39, РЗП 86,91; къща F78,
идентификатор 02508.541.162.11, тип С, застроена площ 39, РЗП 85,43; къща F79,
идентификатор 02508.541.162.12, тип С, застроена площ 39, РЗП 85.76; къща F80,
идентификатор 02508.541.162.13, тип С, застроена площ 39, РЗП 86.12; къща F81,
идентификатор 02508.541.162.14, тип С1, застроена площ 53, РЗП 118,90; къща F82,
идентификатор 02508.541.162.15, тип С1, застроена площ 53, РЗП 119,06; къща F84,
идентификатор 02508.541.162.17, застроена площ 38, РЗП 85,43; къща F89, идентификатор
02508.541.162.22, застроена площ 38, РЗП 84,60; къща F90, идентификатор 02508.541.162.23,
застроена площ 38, РЗП 84,74; къща F91, идентификатор 02508.541.162.24, тип С1, застроена
площ 53, РЗП 118,18; къща F92, идентификатор 02508.541.162.25, тип С1, застроена площ
53, РЗП 117,84; къща F93, идентификатор 02508.541.162.26, тип С1, застроена площ 52, РЗП
117,84; къща F95, идентификатор 02508.541.162.28, тип С1, застроена площ 52, РЗП 117,84;
къща F97, идентификатор 02508.541.162.30, тип С1, застроена площ 52, РЗП 117,84 и е
осъдил „Лайтхаус голф ризорт” АД и „ЛГР форест” ЕАД да заплатят на Софийски градски
съд сумата - 6 024.73 лв. държавна такса — всеки по 14 от сумата.
По отношение на допустимостта и основателността на подадената въззивна
жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира, че
същата е процесуално допустима, като подадена в установените от закона срокове и от
оправомощено лице. В същата са релевирани от въззивника основания за
незаконосъобразност и необоснованост, както и недопустимост на атакуваното решение. По
отношение на допустимостта на предявеният иск са наведени твърдения, че същият е
недопустим поради липса на правен интерес. В тази връзка се твърди, че по аргумент на
противното на практиката на Върховен касационен съд, имотите предмет на настоящите
искове са били предмет на обезпечение към момента на извършване на сделката, като пред
предявяването на отменителните искове и вписване на исковата молба същите са придобити
от трето лице, поради което се твърди, че кредиторът няма да може да насочи изпълнение .
Твърди се, че обявяването на сделката за недействителна не нарушава правата на
настоящият собственик, които е трето добросъвестно лице. Така наведените доводи за
недопустимост на предявените искове, съдът в настоящия си състав намира за
неоснователни по следните съображения:
Отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително
7
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжници на определени
правни действия и сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които
увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически
състави елементи. Като обща своя характеристика разгледаните хипотези включват
имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в
намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и
действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова
увреждане. Към увреждането чрез създаване на опасност следва да се отнесат случаите на
учредяване на обезпечения за чужди задължения - чл. 647, ал. 1, т. 4 (в полза на трето за
несъстоятелността лице) и т. 5 (в полза на кредитор на несъстоятелността) ТЗ, а така също и
всички други необхванати от разпоредбите на чл. 647, ал. 1, т. 1-т. 5 ТЗ случаи, когато
увреждането е в резултат от сделка, страна по която е свързано с длъжника лице, на осн. чл.
647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
С изменението на чл. 649, ал. 1 (ред. ДВ бр. 20/2013 г.) законодателят отчитайки
сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД, е уеднаквил процесуалният
режим на същите, по отношение на действия и сделки, извършени от длъжник с открито
производство по несъстоятелност. С оглед на това уеднаквяване при определянето на сделка
като “увреждаща“ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, следва да се съобразят разрешенията
по приложението на чл. 135 ЗЗД съдебна практика. В същата, обективирана в решение №
639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, IV г.о., решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д.
№ 2 301/14 г. на ВКС, IV г.о., решение № 18/04.02.2015 г. по гр. д. № 3 396/14 г. на ВКС, IV
г.о., решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5 981/14 г. на ВКС, IV г.о, решение №
50/12.05.2017 г. по т.д. № 731/16 г. на ВКС, т.о., решение № 93/28.07.2017 г. по т.д. № 638/16
г. на ВКС, II т.о. последователно се приема, че в хипотезата на отменителен иск по чл. 135
ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч.
извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр.
Абсолютната процесуалноправна предпоставка за съществуването на право на
иск за синдика на несъстоятелния длъжник в хипотеза на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е наличието
на правен интерес. Той е свързан с наличието на елемент от фактическия състав на
приложимата правна норма, а именно увреждащ характер на сделката, чиято отмяна се иска.
Проверката за наличие на въведен в производството релевантен юридически факт, който е
включен в хипотезиса на правна норма, касае преценката на съда по неговото същество, а не
по допустимостта му. Правен интерес за предявяване на конститутивен иск, какъвто е
отменителният по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, е налице всякога, когато едно лице твърди, че в
негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване и не
съществува друг ред за постигане на дължимата правна промяна. В този см. решение № 11
8
от 27.02.2020 г., постановено по т.д. № 2 529/18 г. по описа на Т.К., І Т.О. на ВКС. В
настоящшия случай се твърди от синдика, който е процесуален субституент на кредиторите
на несъстоятелността на ответното дружество, че определена сделка (апорт) е извършена в
двугодишен срок до подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, с участието на несъстоятелния
длъжник и трето, свързано с длъжника и този апорт уврежда кредиторите. Предвиден е само
съдебен ред за осъществяване на правна промяна в правната сфера на страните, а именно
признаване на същата сделка за относително недействителна при осъществяване на
предпоставките по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Учредителния апорт, който се атакува е годен
предмет на отменителен иск. В този см. решение № 57/19.07.2010 г., постановено по т.д. №
695/09 г. по описа на ВКС, Т.К., І т.о. Следователно е налице правен интерес за синдика от
предявяване на иска.
Като неоснователно следва да се възприеме и второто наведено основание за
недопустимост на предявените искове – придобиването на процесните имоти от трето
добросъвестно лице. Константната практика на Върховен касационен съд безпротиворечиво
приема, че отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжник на определени
правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези
кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави
хипотези. С тези, конститутивни по своя характер искове, правното положение настъпило
като последица от атакуваните сделки се възстановява по отношение на кредиторите на
масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното извършване и
следователно всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание-
аргумент от чл.55 ал.1,предложение трето от ЗЗД. При положение,че подлежащата на
връщане вещ, респ. вещното право върху нея не съществува, поради това, че получилият
това право по отменената сделка междувременно я е отчуждил или изразходвал той дължи
онова, от което се е възползвал (чл.57 ал.2, предложение последно от ЗЗД). С оглед на това
законово разрешение когато недвижимия имот не е притежание в патримониума на
ответниците, то приобретателят по относително недействителната сделка ще дължи онова,
от което се е възползвал-т.е. стойността на имота. Това притезателно право ще се осъществи
посредством осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, който е
обусловен от изхода по спора по отменителния иск по чл.647 ТЗ. Извършеното прехвърляне
не изключва наличие на правен интерес от обявяването на сделката между длъжниците
(ответници в настоящето производство) и не е основание за недопустимост на предявените
конститутивни искове. Въпросът дали имотът, предмет на тази сделка, може да бъде върнат
в патримониума на длъжниците не е предмет на исковото производство, а на
изпълнителното такова.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Видно от обстоятелствената част на въззивната жалба са наведени доводи за
9
незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения, че липсва увреждане,
недвижимите имоти са обременени с тежести към момента на апортирането. Така
наведените доводи за незаконосъобразност настоящия състав намира за неоснователни по
следните съображения:
Извършеният учредителен апорт на недвижимите имоти е сделка на
разпореждане с имуществото на несъстоятелния длъжник. В следствие на него длъжникът
се е лишил от правото на собственост върху недвижимите имоти, с което е намалил
ликвиден актив от своето имущество. Обстоятелството (факта), че срещу това е получил
финансов актив (придобил е акции) не може да гарантира в същата степен възможността за
удовлетворяване на кредиторите, тъй като стойността на финансовия актив е корелативна
величина от реалната стойност на имуществото на новото дружество.
Неоснователен е и втория довод, че недвижимите имоти са били обременени с
вещни тежести. Вещните тежести създават привилегия за ипотекарния кредитор, но не
препятства правата на хирографарните кредитори, които при определени условия биха
могли да се удовлетворят от получените суми от осребряването на имотите, предмет на
договорна ипотека.
По изложените съображения съдът, в настоящия си състав намира, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно, в атакуваната му част и като такова
следва да се потвърди.
На основание чл. 649, ал.2, изр.2-ро, предложение 1-во от ТЗ, вр. с чл. 78, ал.6,
от ГПК, ответникът дружеството в несъстоятелност следва да бъде осъдено да заплатят по
сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 3 012.37 лв.,
представляваща размера на дължимата ДТ.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 197 от 02.02.2021 г., постановено по т.д. № 2 676/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Лайтхаус голф ризорт” АД (н), ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.София, бул.“М.Луиза“ № 9-11, ет.2, ап. оф. ЗБ да заплатят по сметка на
Софийски апелативен съд сумата от 3 012.37 (три хиляди и дванадесет лв. и тридесет и
седем ст.) лв., представляваща размера на дължимата държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11