Р Е Ш Е Н И Е №
588
гр.
Сливен, 25.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5347 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване
съществуването на вземанията на взискателя по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните бил
сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-15553807, по силата на който ищцовото
дружество предоставило на ответницата кредитна карта Mastercard с максимален кредитен
лимит 1000 лв. Ответницата активирала картата на 19.12.2017 г. Върху усвоената
сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период,
съгласно определения ГЛП. По силата на чл. 1 и чл. 14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възникнало
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Излагат се твърдения, че ответницата преустановила плащанията на
01.02.2018 г. като балансът на картата бил минус 1425,48 лв., от които 1388,96
лв. използвана главница и 36,52 лв. договорна лихва, дължима от 01.02.2018 г.
до датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение - 06.12.2018 г.
Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва - 72,44 лв.,
за периода от 06.12.2018 г. до 11.06.2019 г. Евентуално се предявяват
осъдителни искове за същите вземания на ищеца. Претендират се и направените по
делото разноски, включително тези в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от назначения особен представител на ответницата, с който се изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковете с твърдения, че не е
представен оригиналът на процесния договор, а и в договора за револвиращ кредит
е вписано лице с имена М. Василева П., а не името на ответницата М.М.П..
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
Ответницата, чрез назначения си особен представител - адвокат,
оспорва исковете като неоснователни и претендира отхвърлянето им.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното към делото ч. гр. д. № 3643/2019 г. по описа на СлРС се установява, че
на 02.07.2019 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
против ответницата за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта
е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в
указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил настоящата искова молба
за установяване на вземанията си за главница, възнаградителна и мораторна лихва.
По делото е представен Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15553807
от 07.12.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.М.П.. Съобразно
чл. 1 от договора кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в
размер на 1000 лв., като в чл. 2 е уговорено, че кредиторът издава на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, чрез която се извършва
идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до
отпуснатия кредит чрез теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални
устройства и други услуги. В чл. 6 от договора е уговорено, че преди началото
на ползването на кредитна карта тя следва да се активира от кредитополучателя. В
чл. 14 от договора е установено задължение на кредитополучателя за заплащане на
възнаградителна лихва върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му, а в чл. 17 е уговорена дължимостта на лихва за забава.
Представен е касов бон от 07.12.2017 г., издаден от Хипермаркет
„Технополис - Сливен“, за закупуване на мобилен телефон на стойност 499,00 лв.,
в който като клиент е посочена М.П., както и Уведомително писмо, видно от което
на ответницата е отпуснат кредит по договор с ищеца за финансиране № CREX - 15553775 за фактурната стойност от 499,00 лв. на
стоката.
Видно от Приложение към Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15553807
от 07.12.2017 г., кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер
на 1000 лева и му издава кредитна карта Мастъркард, при годишен лихвен процент 35
% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни
вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко
в минимален размер съгласно тарифата. В графа „Лимити“ е посочено че при усвоен
кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е 60 лева.
По делото е приложено известие за доставяне, видно от което
ответницата е получила пратка от ищеца на 19.12.2017 г. Върху известието е отбелязано,
че съдържанието на пратката са „Документи“.
Представена е покана, адресирана до ответницата,
за уведомяването й, че е активирала и използвала кредитна карта MasterCard CARD-15553807,
че е преустановила плащанията по вноските на 01.02.2018 г. и че дължи главница в
размер на 1388,96 лева, договорна лихва в размер на 36,52 лева и обезщетение за
забава по договора в размер на 1,94.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявените
установителни искове с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК са
процесуално допустими, но разгледани
по същество съдът ги намира за неоснователни и недоказани.
С определението за
насрочване на делото съдът е указал, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличие на договорни
отношения между него и ответницата за предоставяне на револвиращ паричен кредит
в претендирания размер, че е предал издадената кредитната карта на ответницата,
че картата е била активирана от ответницата, че претендирата като главница сума
по кредита е усвоена от ответницата чрез теглене от банкомат или чрез
разплащания, както и размерите на претендираната главница, договорна лихва и
претендираното обезщетение за забава, като изрично му е указал за кои
обстоятелства не сочи доказателства.
Въпреки изричните
указания на съда недоказани останаха обстоятелствата, че ищецът е предал
издадената кредитната карта на ответницата, че картата е била активирана от
нея, че претендирата като главница сума по кредита е усвоена от ответницата
чрез теглене от банкомат или чрез разплащания, както и размерите на
претендираната главница, договорна лихва и претендираното обезщетение за
забава.
По смисъла на чл. 240,
ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът
е реален и се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не
от постигане на съгласието на страните за това, независимо дали е налице писмен
акт между тях или само устна уговорка. По делото не се установява предаване на заемната
сума. Не се представиха доказателства, че сумата от 1000 лева е действително усвоена
от ответницата. От представените по делото доказателства не би могло да се направи
извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от нея, както и
че същата е извършвала транзакции, възползвайки се от предоставения кредитен лимит.
Върху представеното от ищеца известие за доставяне липсва отбелязване да е изпратена
именно твърдяната кредитна карта. Липсват и други доказателства по делото кредитната
карта да е била връчена на ответницата и тя да е изтеглила суми от нея. Ето защо,
с оглед реалния характер на договора за заем, съдът намира за недоказано наличието
на сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта с
описаните в исковата молба параметри.
Следва да се посочи, че
твърденият от ищеца и обективиран в приложените към исковата молба писмени доказателства
договор за револвиращ кредит има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните
разпоредби на ЗПК. В настоящия случай, след изследване на съдържанието на договора,
съдът намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в процесния договор кредиторът
се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент
на разходите по кредита. Посочен е лихвен процент по заема, който е фиксиран, както
и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят
към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита
по начин различен от законовия, е недопустимо. Съставните му елементи обаче в
случая остават неизвестни и така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения
процент са предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси
за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем
лимит в банкомат. От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че
тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Предвид липсата на
доказаност на обстоятелствата относно предаването на заемната сума, както и по
изложените съображения за недействителност на договора, предявените
установителни искове за главница и за възнаградителна лихва, а също и
акцесорният иск за обезщетение за забава, се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед отхвърлянето на главните
искове, съдът дължи произнасяне и по евентуално съединените осъдителни такива с
правна квалификация чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, макар и същите да са предявени
при условие, че установителните искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост, каквато в случая нито се твърди, нито се
доказва от ищеца.
По изложените вече мотиви за недействителност
на процесния договор за кредит и недоказаност на обстоятелствата, че ищецът е
предал издадената кредитната карта на ответницата, че картата е била активирана
от ответницата, че претендирата като главница сума по кредита е усвоена от
ответницата чрез теглене от банкомат или чрез разплащания, както и размерите на
претендираната главница, договорна лихва и претендираното обезщетение за
забава, предявените осъдителни искове за вземанията на ищеца, също се явяват
неоснователни и недоказани, поради което също следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу М.М.П.,
ЕГН: **********, с адрес ***, главни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 1388,96 лв.
/хиляда триста осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща главница -
неизпълнено задължение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15553807, активирана на
19.12.2017 г. и сумата от 36,52 лв. /тридесет
и шест лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща договорна лихва за
периода от 01.02.2018 г. до 06.12.2018 г., както и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 72,44 лв. /седемдесет и
два лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.12.2018 г. до 11.06.2019 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2302 от 03.07.2019 г. по ч.
гр. д. № 3643/2019 г. по описа на СлРС като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу М.М.П.,
ЕГН: **********, с адрес ***, евентуални искове с правна квалификация чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане
на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1388,96 лв. /хиляда триста осемдесет и осем лева и деветдесет и
шест стотинки/, представляваща главница
- неизпълнено задължение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15553807, активирана на
19.12.2017 г. и сумата от 36,52 лв.
/тридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 01.02.2018 г. до 06.12.2018 г., както и с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 72,44 лв. /седемдесет
и два лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.12.2018
г. до 11.06.2019 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: